Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2012 05:29 - “Sharud purnimaki radko…”
Автор: gohh Категория: Изкуство   
Прочетен: 1401 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 09.03.2013 01:57


         В нощта на есенното пълнолуние Джат седешe до своя малък огън на брега на Ратаджан. Догарящите въглени се отразяваха в близкия, спокоен завой на реката. Джат мислеше за миналото си, мислеше за бъдещето. Сегиз-тогиз се сещашe да е сега. Искрите на малкия ароматен огън танцуваха в нощта и с тях се носеше духа му. В сенките долу, малка сребриста рибка се опитваше да захапе отраженията на огнените светулки. Когато думите се завъртяха из тялото му, Джат се изправи край пламъците и протегнал ръце над тях, започна поемата за своя живот.

 Думите се извисиха в тишината на нощта, понесени от топлината на огъня, от страстта на Джат и се завъртяха в тих, невидим танц над реката. Малката рибка наблюдаваше в унес красотата на духа на човека. Сякаш почти виждаше словата му да изпълват нощния въздух с цвят, желание и живот. Образа на доволната луна се набразди от танцуващите насекоми, които се плъзнаха покрай повърхността. Рибката подскочи. Гласът на човека на брега се усили, нощта се смълча в очакване. Думите потекоха от малката фигура край огъня. Сенките се притиснаха наоколо му, улисани да слушат, да гледат. Човекът танцуваше, устата му мълвеше стихове, които се носеха нагоре и надалеч в неподвижния въздух. Всяко завъртане изтласкваше нови и нови вълни на думи, на ритмика от силуета край огъня. Рибката в реката беше удивена. Тя беше виждала много неща, но никога досега не беше виждала така ясно думите на човек да се превръщат в желание, в полет в нощта, в нежна тъкан танцуваща над пламъците. Сякаш самите думи придобиваха вещественост и се изливаха през устата на човека, за да добият свой собствен живот в света, да затанцуват своя есенен танц.

        Джат не знаеша къде се намира. Собствените му вътрешни вихри завъртаха тялото му. Отколешните пулсации на миналото, на самата му душа караха сърцето, ръцете му да се движат в нов, забързан ритъм. Краката му отмерваха някакви стъпки, които той не разбираше и цялата му същност изгаряше от огъня на думите, които макар и познати излизаха от устата му като чужди коне и се засилваха в галоп в нощта. Той почти виждаше стиховете да танцуват пред взора му, да оформят странни, изящно-пъстри редове и да се стопяват над речните води. Всяка дума, като танцьор , водеше следващата и красотата на движенията им караше и неговата душа да танцува.

        В реката, малката рибка с удивление наблюдаваше как с всяка дума, с всеки стих човека на брега като че ли избледняваше. Сякаш думите се въплъщаваха, а той губеше от същността си. В момент на омагьосано объркване не беше ясно дали думите излизаха от човека или обратното. Стиховете се виеха спирално около фигурата край огъня и в следващия миг - имаше само думи, литнали по внезапно появилия се бриз. До огъня не танцуваше никой, а словата се изнизваха нагоре в пъстра върволица.

        В реката луната се отразяваше с цялото си великолепие. На брега догаряше малък огън от ароматни дърва. Рибката подскочи и оставяйки разширяващи се кръгове по повърхостта се потопи в тъмните, сигурни води. В сърцето й остана спомена за човека край огъня , който се превърна в думи.

        Творецът се превърна в творбата си. 


Тагове:   изкуство,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gohh
Категория: Изкуство
Прочетен: 102052
Постинги: 51
Коментари: 87
Гласове: 923
Архив