АМИШИТЕ: ТАЙНИТЕ НА НАЙ-ЗАКРИТОТО ОБЩЕСТВО В САЩ

Амишите са движение от последователи на менонитския идеолог от Швейцария – Якоб Аман, който се появява в Европа в края на 17 век. Заради гоненията много амиши са принудени да имигрират в Америка. И до ден-днешен те ревностно пазят своите традиции, силно отличавайки се от съвременните американци. Днес в Северна Америка живеят около 200 хиляди амиши. Възприемат буквално всичко, което пише в Библията Амишите възприемат израза „плодете се и се размножавайте“ едно към едно. Затова числеността на амишите се удвоява на всеки 20 години. Сред основното население в САЩ средната раждаемост не надхвърля две деца в семейство, а амишите имат по 6-7 деца. Тъй като всички амиши предпочитат да се женят помежду си, те се сблъскват с проблема на кръвосмешението, което предизвиква редица генетични отклонения и висока смъртност сред новородените. По тази причина те забраняват сключването на брак между братовчеди; но се допуска брачен съюз между трети братовчеди. Извършват службите в домовете си Амишите не строят култови съоръжения и извършват службите в домовете си, следвайки предписанието в Библията, където църквата не се определя като постройка, а като събиране на хора. Литургията при амишите продължава три часа; мъжете и жените стоят отделно, слушайки проповедта и изпълнявайки песнопения на пенсилвански диалект на немски език. Ако в един дом, където се провежда служба, се съберат много хора, се налага пасторът да се мести от помещение в помещение, за да обходи всичките хора. Пасторите на амишите не преминават специално обучение, както е прието в други църкви, а се определят с жребий. Забрана за цивилизацията Амишите са крайно закрито общество. Те не признават техническия прогрес, фактически се изолират от благата на цивилизацията. Техният кодекс за живота налага забрана да се използват телефони, компютри. В най-консервативните общини са забранени хладилниците и баните. Не им се разрешава да шофират и да имат автомобил; но могат да се възползват от влак или автобус. Традиционното превозно средство на амишите е файтонът, с впрегнат кон, който не може да измине разстояние повече от 40 километра, за да не се претоварва животното. Дрехите на амишите също са строго регламентирани – само просто облекло от натурални материали, никакви бермуди, джинси, колани, ръкавици, вратовръзки, джобове и дори копчета – те са заменени със закопчалки или безопасни игли. Само необходимото Амишите отхвърлят традиционното училищно образование, тъй като според тях то е претоварено с ненужни дисциплини. Техните деца се учат в малки общински училища, където изучават само четене, писане и аритметика. След като завършат осми клас, юношите и девойките получават професионална подготовка, на първо място в областта на селското стопанство и различни видове занаяти. Амишите усвояват само онова, което им помага да оцелеят. Всичко останало, според тях, е от лукавия. Избирателното насилие Амишите отхвърлят всяко сътрудничество с външното американско съобщество: отказват да служат в армията, но изпълняват всяко разпореждане на властите или полицията. Според тълкуването на проповедите на Христос, те не си позволяват да се въвличат в съдебната система, която разглеждат като проява на насилие и агресия. Но в някои случаи вътре в общината насилието даже се поощрява. Когато децата демонстрират непослушание, гняв или ругателство, те неизбежно се подлагат на телесно наказание. Главното достойнство Мъжете следват ненарушими правила. Щом встъпят в брак, са задължени да си пуснат бради, но не и мустаци. За тях брадата е свещен атрибут и насилственото й отрязване, което може да се случи по времето на скарвания между различни семейства, е равно на светотатство. Такова престъпление се наказва със затвор. Според американските закони отрязването на брадата при амишите е равносилно на престъпление против религиозните свободи и тук представителите на общините са готови да сътрудничат с властите. Никакви интимни отношения преди сватбата Двойката амиши, която има намерение да се ожени, няма право да има интимни отношения преди сватбата. Младите могат да лежат в едно легло, но между тях е сложена дъска. Понякога майката на невестата може да зашие чедото си в чувал, в който тя изкарва до сутринта. И това се случва в течение на един месец. Прави, каквото искаш Още един интересен обичай сред амишите – румспринг; в буквален превод „беглец“. От 14 до 16 години всеки юноша получава правото самостоятелно да изследва външния свят, подлагайки се на съблазните му. Съзнателно кръщение амишите приемат на 16 години и преди това не се смятат за пълноправни членове на религиозната община. Румспрингът няма да бъде осъден от събратята си нито за носене на младежки дрехи, нито за шофиране, нито за сексуална разпуснатост, нито дори за употребата на наркотици. Юношата дори има правото да не се връща в общината, но по правило над 90% от бегълците в крайна сметка остават сред амишите. Не си създавай кумири Любопитно е, че детските кукли на амишите са лишени от лица, коса, пръсти. Това се обяснява просто: амишите смятат, че само бог има правото да създава по свой образ и подобие хора, дори когато са само играчки. Безликите кукли формират еднообразие, което не позволява на една играчка да изглежда по-добре от друга; в противен случай възниква стремеж към тщеславие. По този начин може да се обясни и забраната за позиране за снимка. Амишите вярват, че фотографирането е равносилно на нарушаване на заповедта „не си създавай кумири“. Но все пак се допуска видео или снимка, направени в непринудена форма. Затова в паспортите на амишите няма снимки въобще или те са запечатани в естествена среда, на фона на природата. Тарас Репин Превод: РАСПЕР