Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2020 21:58 - Живот като на...филм
Автор: hloris Категория: Хоби   
Прочетен: 758 Коментари: 9 Гласове:
4

Последна промяна: 22.01.2020 22:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Гледате ли турската сапунка "Завинаги" или по-популярна в родната си страна като
 "Истанбулската булка"....и както всяка сапунка...страсти,сълзи,и драми,и всичко завършва с щастлив хепи-енд.

Казват,че историята е по реален,по действителен случай...това ме накара да го гледам де факто.

Де да беше и в реалния живот така,де да беше...но това е една на милион реални истории с такъв хепи енд...една реална история,претворена във филм.

Принципно в живота е точно обратното....една щастлива история...завършва с печален хепиенд...особено в родното ни БГ.

Много често напоследък,да не кажа редовно, си задавам въпроса защо след като толкова много вече са задоволени в материален аспект,то при нашата т.нар демокрация хората станаха тъжни,нещастни,потиснати,болни,самотни,обезверени,унизени....ето такива неща наблюдавам реално около мен всеки ден....всеки се е замислил за нещо свое,и бърза ли,бърза в делника си....задавам си въпроса:

НАУЧИХМЕ ЛИ СЕ ДА ЖИВЕЕМ,ИЛИ СЕ ОТУЧИХМЕ ОТ ТОВА?
ЗАЩО ЛИПСВА РАДОСТТА В ДЕЛНИКА НИ,КОЙТО МИНАВА ПО РАЗЧЕРТАН,ПРЕДВАРИТЕЛНО ПЛАНИРАН ПЛАН?
И ДАЛИ ИЗОБЩО ЗНАЕМ КАК ДА ГО ИЗЖИВЕЕМ?!?
ИЛИ СЕ ПРЕВРЪЩАМЕ В ЕДНИ ХОДЕЩИ ЗОМБИТА?!?




Гласувай:
4



1. mt46 - По принцип
22.01.2020 22:13
доста народни приказки завършват с хепиенд. Повечето американски филми също са с хепиенд... Има разлика между изкуството и реалния живот...
Лека вечер!
цитирай
2. hloris - Марине,филмът е по действителен,реален случай от живота...
22.01.2020 22:28
поне така го рекламират,и в интерес на истината актьорската игра е впечатляваща...
нормално все пак...и двамата главни герои все пак имат по един провален брак помежду си,т.е. реален опит.

А доколко добре ние съумяваме да сме главните герои в своя,собствен реален живот,или сме просто едни пешки в играта на съдбата?!?
Доколко сме творци на живота си,или просто го пропускаме ей така покрай нас?!?

Не зная,но след всяка серия в мен остават,се пораждат хиляди въпроси най-вечен за нашите междуличностни взаимоотношения,при това реални,как успяваме да се вписваме в играта,наречена наш живот..някакви си дрън-дрън мои размисли преди лягане...много натоварен ден днес определено.

Лека нощ от мен!
цитирай
3. ivoki - Не гледам турски серияли. . . .
22.01.2020 22:40
Не гледам турски серияли ....
цитирай
4. hloris - ivoki
22.01.2020 23:02
принципно и аз не ги гледам,даже има и серии от този,които проспивам,когато съм много изморена...но нали знаеш,че всяка приказка си има поуки,които човек може да извлече сам за себе си.
цитирай
5. анонимен - Турските сериаи са върхът!
22.01.2020 23:32
Турските сериаи са върхът!
цитирай
6. hloris - hulite
22.01.2020 23:52
e,чак пък толкова....не всичките,поне аз не ги следя чак толкова
този не зная защо се подлъгах да го гледам...дали заради рекламата...дали заради главният актьор в случая, но е факт,че ме увлече
цитирай
7. vmir - Предишния Ви постинг съдържа едно от възможните обяснения.
23.01.2020 04:02
Там споменах, че за американците е присъщо да откриват възможности в наличието на проблеми, бизнеса им по дефиниция е решаване на проблем и това съм го виждал в САЩ на всяка крачка. Не съм сигурен, че всеки българин в САЩ би го забелязал, защото това зависи от светогледа. Американците казват, че "времето е пари" и знаят, че отлагането носи загуби. Ние пък имаме поговорката "Времето пари не чини" и чакаме на ракийка проблема сам да ни отмине, пък тогава да действаме. Най-често не се радваме подобаващо на хубавите неща, защото в тях привиждаме главно откраднати пари, и едва след това ползите от тях. В улегналите държави мислят обратно, защото се доверяват на правовия си ред и ефективността на институциите. В много случаи подозрителността ни е подклаждана от реалността, но ние сме нелогични и сме склонни да заменим принципите и правилата срещу малки лични изгоди, нехаейки, че съдействайки на деструктивността, превръщаме държавата си в кочина, срещу което роптаем, сякаш друг ни е виновен. Така непрекъснато продаваме държавата си за жълти стотинки и то не толкова на чужди, колкото на наши разрушители, дотолкова изпълнени с користни претексти, че намират употребата им за еманация на човешкия интелект и талант. Най-неприятното е, че който упорства да върши добри и полезни неща неизбежно е оклеветяван от сдружени за целта некадърници с претенции, които освен това, при най-малка възможност не се колебаят да си припишат много по-големи от неговите заслуги, загрижености и жертви. И целия този национален кошмар се поддържа с всички възможни лъжи, клевети и интриги от типове, които от времето на комунизма са привикнали да ловят риба в мътни води.
цитирай
8. hloris - vmir
23.01.2020 23:53
"В улегналите държави мислят обратно, защото се доверяват на правовия си ред и ефективността на институциите."

А според теб ние трябва ли да се доверяваме на тях в нашата държава така както са създадени,имам предвид пролуките и вратичките така оставени,че когато властоимащите направят някоя уж случайна грешка,то да могат да излязат чисти от цялата ситуация.
Българинът не е никак глупав човек,и когато започнат да го лъжат,то започва една надлъгване...да,съгласна съм с теб,че бълтгаринът Е далаверджия,а това стои в основата на КОРУПЦИЯТА...така прословутата корупция у нас.

Като цяло съм съгласна с всичко казано от теб в твоя коментар...дал си точна,безпристрастна и изчерпателна оценка на обстановката у нас,такава,каквато е...ние сами сме си виновни за положението,в което сме...ТОВА Е ФАКТ.

Благодаря ти за хубавия и много смислен коментар в случая.
Просто с няколко изречения си изчерпал темата...десятка10...цялостна и завършена.
цитирай
9. vmir - 8. hloris,
24.01.2020 02:59
hloris написа:

А според теб ние трябва ли да се доверяваме на тях в нашата държава така както са създадени,имам предвид пролуките и вратичките така оставени,че когато властоимащите направят някоя уж случайна грешка,то да могат да излязат чисти от цялата ситуация.

Няма и не може да има идеално работещи институции, поне защото с новите технологии проблемите се менят, а с тях институциите, законите, правилата и хората. Но граждански дълг на всеки е да се съобразява с тях, защото те олицетворяват държавата и начините й на функциониране. Това съвсем не означава да е безкритичен, и точно тук идва външната критична намеса, неголяма, но достатъчно злостна, за наруши баланса, представяйки ехидството за израз на братска любов, насочена персонално към най-ограничените, но достатъчно алчни и безскрупулни екземпляри, приемащи като лична заплаха за собствения си modus vivendi всеки опит за реформа и оклеветяващи организирано всеки реформатор. Защото правовата държава е последното нещо, което биха допуснали тези типове, но са подучени безсрамно да приписват собствените си мотиви и действия на останалите и под претекст на загриженост и любезност да се наслаждават на перфидното си вредителство.

Малко пояснение с външна отпратка - наскоро препрочетох от Кърт Вонегът книга с разкази, от които ясно се вижда как героите му спорят, настояват всячески и дори враждуват по някакъв спорен проблем, но ... О ЧУДО (!!!) - след момента на гласуването (квартално, махаленско, градско - без значение) враждебния кипеж изчезва яко дим и всички се захващат да изпълняват общото решение, и ПАК ЧУДО (!!!) - съвсем не според отношението си преди гласуването - о, не, а според разбирането си за еднаква отговорност към всички!!! Няма и следа от нашия партизанлък, нерядко толкова лепкав, лицемерен и призоваващ за разбирателство, че преднамерените му вредителски внушения да изглеждат като невинни залитания на загрижен човек.

Любопитна странична подробност за Вонегът от последните години на комунизма - в една от книгите си използвал като илюстрация на невъзможност "все едно България да има Министерство на Културата". За което получил протестна нота от нашето Министерство на Културата, веднага се извинил, изтеглил за своя сметка тиража на книгата и платил за унищожаването й. Иначе може да ни гъделичкат колко сме велики, а срещу това ние да очакваме, че светът ще проговори на български...


цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: hloris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2195305
Постинги: 1192
Коментари: 5412
Гласове: 17875
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031