Между небето и земята 17:44 ч.   history.nakratko.bg  
https://historynakratko.blogspot.com/2018/10/salar-dela-uni.html?fbclid=IwAR2koH9K7H6RqV1dIcawa7WU_T-hVbg_XUcISYjdbm5-_POKfEs8Ecj6PZs

По време на дъждовния сезон Салар де Уюни се превръща в най-голямата огледална повърхност на Земята. Заради оптичният ефект, който се получава, линията на хоризонта като че ли изчезва от поглед, а облаците се отразяват и човек придобива усещането, че буквално стъпва по тях.

Салар де Уюни е най-големият в света солник. Заема територия над 10,5 кв. км в равнината Алтиплано в Андите.
Геологически солникът се е формирал след последователни трансформации на няколко доисторически езера: Минчин, Таука и Койпаса. Когато последното от тях пресъхва, се формират двете съвременни езера (Поопо и Уру-Уру) и двата големи солника - Койпаса и Уюни.

В продължение на векове индианците кечуа са преживявали за сметка на солта, добивана от това място. Солта се изгребва и се пренася до близките селища, където я преработват, опаковат и я пращат за продажба. Днес запасите от сол на Уюни се оценяват на 10 милиарда тона, Като годишно от солника се добиват до 25 000 тона сол.

На територията на Уюни на практика не виреят никакви растения с изключение на някои видове кактуси, които обаче са от този вид, който расте с по около 1 см на година. Някои от кактусите могат да достигнат до височина 12 метра.


От края на ХХ век край Уюни започва да се развива и туристическия бизнес. Заради високата себестойност на строежите обаче, за изграждането на хотелския комплекс, който се намира в самия център на солника, са използвани блокове от сол, вместо тухли.