Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09 16:51 - Ал Пачино: Никога не си сигурен в успеха
Автор: zahariada Категория: Хоби   
Прочетен: 141 Коментари: 0 Гласове:
0



 image Ал Пачино: Никога не си сигурен в успеха Публикувано на 04.09.2018  в Свят  

https://bultimes.com/%D0%90%D0%BB-%D0%9F%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%BE-%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%83%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%85%D0%B0/

Цял свят го познава като изключителна кинозвезда, но малцина знаят, че Ал Пачино дебютира в театъра и никога не е напускал театралната сцена. Там той е играл всичко: Стриндберг, Хоровиц, Тенеси Уилямс, О’Нийл, Мамет, Софокъл, Брехт и, разбира се, Шекспир, като Ричард III, Юлий Цезар, Хамлет, Отело, Венецианският търговец. Легендарният американски актьор ще играе на парижката сцена през октомври. В интервю за “Фигаро” той разказва за авторския си спектакъл “Вечер с Пачино” (An Evening with Pacino) и за дълбоката си връзка с театъра.

 

 

От години той мечтаел за кратка спирка в Париж. Приятелят му Жан Рено го запознал с продуцента и съдиректор на “Театр дьо Пари”, Ришар Кайа, както и със сътрудника си в САЩ Лоран Морле. Много бързо решили Ал Пачино да изнесе две представления на парижката сцена на 22 и 23 октомври. 

“Казах им, че имам собствен спектакъл, който вече съм представял и мисля, че е интересен. В него разказвам за това, което ми се е случило в живота, а то ми позволява да представя откъси от няколко пиеси, като същевременно разговарям с публиката, което е ценно, защото е спонтанно и в известен смисъл научаваш нещо за самия себе си”, разказва прочутият актьор пред “Фигаро”.

Ал Пачино уточнява, че неговият спектакъл няма нищо общо с майсторски клас и е много по-неформален от нето. Дори е трудно да се обясни, защото всяка вечер е нещо различно, уточнява той. “Някои сцени идват от филми, други от пиеси, които са ми харесали или в които съм играл преди години. Най-любими са ми въпросите на публиката, защото всеки път е нещо ново и аз изразявам различни неща. Има нещо много интимно във връзката, която се създава”, признава Пачино.

Дали човек се ражда актьор? “Всичко е вродено, убеден е той. Всичко, за което имате желание, е във вас и мисля, че актьорите имат различни причини да изберат пътя си. Защо точно, не се знае, а аз не съм достатъчно вещ, за да се опитам да го обясня”, добавя той.

Ал Пачино се връща към 60-те г., по времето, когато посещава Living Theatre, където Чарлс Лоутън е негов приятел и ментор. Това е време на ренесанс. “Чарли и аз бяхме част от това движение. Посещавах курсовете му и срещнах актьори, като Пени Алън или Мартин Шийн, и създадохме трупа. Играехме в кафенетата в Гринич Вилидж, които тогава бяха пълни с живот, много креативни. Играехме едноактни пиеси, стендъп, много различни неща”, спомня си актьорът. 

Тази епоха оказва голямо влияне върху него, още повече, че той няма никакво образование. “Бях на 17 години. Можехме да играем по 16 пъти седмично и изкарвахме, само колкото ни пуснеха в шапката. Колкото да оцелеем. Това беше незабравима епоха, колкото щастлива, толкова и плодотворна. Там израснах и открих моето изкуство. Мисля, че това е било най-голямото влияние в творческия ми живот и някои от филмите ми, особено “В търсене на Ричард”, са пряко повлияни от този опит. Искам отново да кажа, че Чарли Лоутън беше мой ментор. Дължа му всичко и, в известен смисъл, ако съм жив, то е благодарение на него”, признава Ал Пачино.

“Никога не съм виждал по-отворено и свободно място от “Актърс Студио”, разказва още той. Неговата особеност е в това, че предлага на млади актьори, стари актьори или не-актьори възможността да се представят и да станат негови членове. Това е институция. Можеш да присъстваш на представление, да срещнеш хора, да създадеш контакти. И не става дума само за игра, но и за режисура, писане, танц и т.н. Това е формулата и сърцето на “Актърс Студио” и то си остана такова”, казва Ал Пачино, добавяйки, че най-необичайното е, че това място е безплатно, което е истинска благословия в наше време.

Дебютът му на сцената е на 11-12-годишна възраст, но първите му стъпки са още по-рано. “Първите ми спомени са от училище, в една зала. Трябваше да подготвим спектакъл, озаглавен The Melting Pot (топилнята – бел. ред.) и аз трябваше да представя Италия. Ставаше дума за американското разнообразие. Повечето деца от моето училище бяха деца на имигранти от цял свят и затова трябваше да представям Италия, което за мен беше много учудващо, защото на десег години аз дори не знаех къде се намира Италия. Имах смътна представа, защото баба ми и дядо ми говореха на италиански, само когато не искаха да ги разбера. Спомням си, че наблюдавах едно чернокосо момиче, което също трябваше да представя Италия, любопитен да узная как изглежда една италианка! Трябваше да си кажем имената и да рецитираме нещо, което изобщо не помня”, разказва Пачино.

После дошли пиесите в училище, в които обичал да се прави на мим или на клоун. Това, което искал най-много обаче, било да стане бейзболист. “Знаех, че никога няма да се случи. Да играя беше вторият ми избор. Явих се на прослушване във Висшето училище по изкуствата (The High School of the Performance and the Arts) и ме приеха. Не разбрах, че искам да съм актьор до момента, в който ми се стори, че това е идеалното място за изразяване на чувства и идеи и дори за достигане до несъзнателни зони, които сте способни да изразите, изпълнявайки великите роли от театралния репертоар. Можех да изразя чувствата си за бъдещето и миналото, през очите на великите писатели. Когато това се случи, бях свободен да продължа и да разбера, че това ще бъде животът ми. Да изпълнявам, да се изразявам чрез героите на пиесите, в които играех”, обяснява легендарният актьор.

“Харесвам Чехов, Молиер и много други театрални писатели. Познавам по-добре европейската литература. Другите поети, другите континенти не са достъпни за мен. Чел съм някои. Но в превод и дълго време се съпротивлявах на преводите, защото ако четеш няколко версии, си даваш сметка, че те са много различни”. Три или четири различни думи и ето че поемаш в друга посока”, продължава Ал Пачино.

“Понякога не можем да говорим за успех. Успехът е в това да направиш филм или пиеса. Друг път ти дават наградата. Но никога не си сигурен, това се опитвам да кажа. Въпросът с Шекспир и с всеки друг автор е съвсем различен: имаш ли чувството, че си успял да изразиш нещо, което си се опитвал да постигнеш? Понякога не си успял, но все пак те поздравяват, а друг път, точно обратното, постигнал си нещо, но не те поздравяват”, отбелязва актьорът.

Ал Пачино признава, че в киното винаги се опитва да постигне театрална динамика, спонтанността, което е самата същност на театъра. “Това ме вдъхновява. Не знам дали ще открия нови теми, но ще продължа в тази посока”, добавя актьорът.

Превод от френски за ГЛАСОВЕ: Галя Дачкова

 




Гласувай:
0
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 22797456
Постинги: 12489
Коментари: 17578
Гласове: 23501
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930