Алхимията: наука, магия, или и двете?

Posted on март 28, 2018 by TT-K

https://istinatablog.wordpress.com/2018/03/28/%D0%B0%D0%BB%D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B8-%D0%B4%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5/



Части от древното познание, предадено от боговете и засягаща химията, са са били използвани през средновековието като основа за науката по онова време, известна като алхимия. През средновековието една от основните цели на алхимиците е била да превърнат неблагородните метали в ценните злато и сребро.
Има някои спорове дали думата алхимия произлиза от древен Египет, известна по-рано като Хем, или от средновековното латинско alkimia, ислямското kimya или може би гръцкото khemeioa.
Според английският автор Е. Дж. Холмярд сред привържениците на алхимията са били кралските кръвни линии на Европа, както и обикновени хора. Сред алхимиците той включва всеки: от „крале, папи и императори до дребни свещеници, енориаши, чиновници, ковачи, бояджии и калайджии. Дори такива ерудирани мъже като Роджър Бейкън, св. Тома от Аквино, сър Томас Браун, Джон Евелин сър Исак Нютон са били дълбоко заинтригувани от нея, а Чарлз II Има алхимична лаборатория, построена под кралската спалня с достъп от частно стълбище. Други монарси алхимици са Ираклий I във Византия, Джеймс IV B Шотландия и император Рудоф II.” Алхимията е била науката на времето и макар че е включвала рудиментарна химия, биология, геометрия, нумерология и дори физика, някои практикуващи я гравитирали към властта на златото, откривана у парите.
Магията на манипулацията на парите може да е била усъвършенствана в по-ново време, но корените и са далеч в историята и като че ли съществува корелация между контрола чрез пари и злато, и древните богове. В книгата си от 2010 г. Babylon’s Banksters („Вавилонски банкстери“) Джоузеф П. Фарел като докторант на Пемброукс Колидж, Оксфобрд, който е имал безпрецедентен достъп до стари книги и ръкописи в библиотеката на Оксфордския университет, казва, че дисертацията му е била едновременно проста за написване, но трудна за разбиране. „От древността и с повече или по-малко необезпокоявано постоянство съществува международна финансова власт, която цели чрез различни средства, включително измама, хитрини, убийства и война, да узурпира властта за създаване на пари и на кредит на различни държави, които е искала да доминира, и да обърква и замъглява дълбоката връзка между тази власт за създаване на пари и дълбоката „алхимична физика“, която тази власт включва в себе cu.”
В древността сеченето на монети се е правело и контролирала от духовенството като подчинение на техните богове. Във Вавилон, наследниците на шумерската култура, са използвали чекове като теглене от депозити в ценности. Боговете обаче пожелали злато и сребро, както е отбелязано в Laws of Hammurabi (Законите на Хамурапи). Паричните системи на Вавилон установяват клонове на бреговете на Гърция и в микейските центрове. Откриването на вавилонски печати на гръцките острови Циклади показва, че глинени „обещания да се плати“ в сребро са написани за заеми срещу реални стоки. Според Фарел такива практики пораждат „международна класа на брокери на кюлчета“, или банкери. „Казано кратко, тръстът на кюлчетата и храмът са най-малкото съюзници, а най-много едната група е инфилтрирала и е превзела другата.“ Древните владетели, независимо дали са били самите извънземни или просто представители, откриват, че техните религии изискват финансова подкрепа. Поне от вавилонската цивилизация храмовте зависят от финансовите институции.
Староевтейската Mogen David, или „Звездата на Давид”, е c вавилонски произход и е показателна как вавилонската / шумерската култура се е смесила със староеврейската религия по време на пленничеството на евреите във Вавилон. Именно в Храма на Йерусалим Исус се обръща чростно срещу сарафите. В Евангелието на Матей 21:12-13 се разказва: „Исус влезе в храма и изгони всички, които купуваха и продаваха там. Той преобърна масите на онези, които обменяха пари, и скамейките на предавачите на гълъби и им каза: „Писано е: „Моят дом ще бъде наречен дом на молитва”, а вие го превръщате в „свърталище на разбойници“.“
Златото остава на върха на финансовата пирамида. Както е добре известно, златото е базисно за древната египетска култура, защото се използва в орнаменти, статуи и монети. Златото – целта на Анунаките, продължава да се смята за свещено и божествено в древен Египет и има особено значение за царското семейство, които пък се смятат за богове. Фараон Тутанкамон е погребан с днес прочутата тежка златна маска. Монетите са под формата на пръстени от злато, сребро и мед, всеки с определено тегло, сертифицирано ог духовенството. Монетите се използват предимно за плащане на чужди наемници, които ги носят в родната си страна, за да бъдат заменени срещу стоки и услуги
Връзката между църквата и държавното управление на парите продължава и в Римската империя. Римската конституция повелява, че мините и сеченето на злато са под властта на римския епископ. „Юлий Цезар издига сеченето на монети от злато в жречески прерогатив, този прерогатив е даден на суверена и на неговите наследници не като императори, като върховни жреци на Рим – отбелязва Алекзандър дел Мар, американски икономист и историк, които става първият директор на Статистическото бюро на американското Министерство на финансите през 1866 г. – Било е кощунство, наказуемо с мъчения, смърт и анатема за всеки друг господар, различен от суверена-епископ да сече монети от злато; било е кощунство да се дава валута на други; следователно никой друг християнски господар, нито дори Римския папа, нито суверените на Западна или средновековна империя, не са се опитвали да секат злато, докато древната [Римска] империята е съществувала.“ Едва след падането на Константинопол през 1204 г. правната власт да се секат монети и да се регулират парите става прерогатив на царете и националните владетели.
Заради размерите на своята империя, римляните успяват да добият повече злато, отколкото египтяните. Един пример може да се види в техните документи, в които е отбелязано, че Испания е изпращала 1400 тона злато в Рим всяка година.
През 1717 г. Обединеното кралство приема златния стандарт, отказвайки се от него през 1931 r. заради манипулация на пазара, която предизвиква падащи цени. САЩ, които просперират след забраната на централна банка през 1836 г., скоро приемат златния стандарт. Златни сертификати циркулират в целите САЩ и могат да се обръщат в златни монети във всяка банка. През 1933 г. обаче, когато Голямата депресия се задълбочава и парите в банките стават все повече, заповед на президента Франклин Рузвелт нарежда конфискацията на злато в усилието да се „напомпа“ доларът. Златният стандарт официално е изоставен при президента Никсън през 1971 г., но частното владеене на злато отново става законно през 1974 г.
В средновековна Европа само кралските особи са притежавали злато. Валутата за обикновените хора е била медни монети. Тъй като се е смятало, че има целителни сили, вероятно заради тайното познание, предавано от древните цивилизации, златото се е консумирало от благородниците под формата на листа, люспи или прах. Това е било и открита проява на богатство за някои. Крале и кралици носели корони от злато, символизиращи светлината на Слънцето, което дава божествена власт.
Старите алхимици очевидно са подозирали скритата магия на златото, но са загубили конкретните детайли. Приема се, че те са искали златото, за да забогатеят, но внимателното проучване на алхимита и окултизма разкрива, че тези мъже и жени в миналото са се опитва ли да възстановят древно познание, отдавна загубено във времето. Източник: Откъс от книгата на Джим Марс „Нашата окултна история“