Колективното поведение на животните е коренно различно от поведението на отделните индивиди. На ятата, рояците или популациите им е присъща неразбираемо за нас свойство, което се нарича „обща воля“ или „властен порив“, чрез които се подчиняват на определени особи. Гледайки ятата на мигриращите птици или облаци от скакалци, се оказва, че те в унисон спазват строго определени маршрути. Учените все още не може да отговорят на въпроса – какво ги кара да се движат по този начин?

Митът за мъдрите вождове

Ятата безпогрешно намират своя път през пустинята и пясъка към зелените долини, там, където има храна. Това може да бъде обяснено с генетична памет, или инстинкт, но странно нещо: ако се отдели от стадото или ятото отделен индивид, той незабавно губи ориентация и започва да се движи хаотично в една или друга посока.

Отделният индивид не знае посоката и целта.

Но откъде тогава е известно това на ятото? Проучване на годишните миграции на птиците, кара учените да издигнат хипотезата, че тяхното направление се ръководи от стари и опитни членове на ятото.  Хипотезата не е била поставяна под съмнение, докато японският орнитолог професор Ямамото Хуроуко установява, че мигриращите ята никой не ги води. Той открива, че по време на полет най-отпред са почти пиленца. От десет случая, в шест от тях начело са  млади птици, излюпени през лятото…

Термитите – творение на колективния разум?

Някои учени смятат, че рибите също „поумняват“ като попаднат в ято. Това се потвърждава от експерименти, в които риба е трябвало да плува за да намери изход през лабиринт. Оказва се, че групи риби намирали правилната посока по-бързо от тези, които са сами. Френският изследовател Луис Томас, в продължение на много години, участващ в проучване на термити, пише: „Вземете два или три -те не се променят, но ако се увеличи техния брой до определена критична маса, става чудо. Сякаш получили заповед, термитите започват да създават работни екипи.

Те започват да събират малки парченца от всичко, което намират, правят колони, които след това свързват със свод. Докато не се получи стая, която прилича на катедрала. “

По този начин познаването на строителството като цяло, възниква само когато е налице определено количество насекоми. С термити е правен следният експеримент: в строящия се термитник били поставени прегради, които разделяли термитите на отделни бригади. Въпреки това работата продължавала и всеки проход, вентилационни помещения или помещение, които са били разделени от преграда, били точно стиковани едно с друго.

Инстинктите.

„Рояците, – пише известният френски изследовател Реми Шовен, – огромен облак с червеникав цвят, се спускат и издигат, като че ли по команда.“ Какъв е непреодолим импулс, който движи тази гъста мъгла с тегло няколко тона, която не може да бъде спряна?

Лети около препятствия, пълзи през стените, втурва се във водата и продължава да се движи безконтролно в избраните посоки.

Толкова  неудържими са и полските мишки по време на тяхната внезапна миграция. Срещайки на пътя ров, те не се обикалят около него, не търсят друг път, а като жива вълна го заливат, изпълват догоре с телата си, върху които стотици хиляди други продължават да се движат денонощно. Стъпкани, смачкани, задушени в дълбокия ров, преди да умрат те не правят и най-малкият опит да избягат, създавайки този мост за тези, които минават по тях. Мощният инстинкт за оцеляване е потиснат и напълно заглушен.

Изследователите неколкократно отбелязват, че по време на миграция в Южна Африка на газели, лъв, който бил погълнат от техния поток, бил напълно безсилен да се измъкне от него. Без всякакво чувство на страх, газелите скачали и преминава около лъва като около неодушевен предмет.

Нищо прекалено

„Волята на популацията, която изумява учените, се проявява и в друго. Обикновено, когато броят на определен животински вид започне да превишава някакво неизвестно засега критично ниво, животните сякаш подчинявайки се на неизвестна цел, престават да се възпроизвеждат.

Това, например, пише д-р Р. Лос от  Университета в Кеймбридж, в продължение на много години изучавал живота на слоновете. Когато броят им нараствал, или у женските изчезвала способността да се възпроизвеждат, или пък половата зрелост у мъжките възниквала много по-късно.

Експерименти са проведени с плъхове и зайци. Веднага след като се окаже, че са твърде много, въпреки изобилието на храна и други благоприятни условия, започвал с нищо обяснима фаза на повишена смъртност. Без никаква причина настъпили отслабване на тялото, намаляване на съпротивителните им сили, болести. И това продължавало докато броят на дадената популация не се сведе до оптималния.

Освен академичен интерес, въпросът за произхода на сигнала, който оказва влияние върху поведението на даден вид и броя им, е от голямо практическо значение. Ако би могло да се разгадае неговият код, ще  може да бъде успешна борбата с вредители, които унищожават земеделски култури:  колорадски бръмбар, охлюви, плъхове и др.

Феноменът на воината

Законът за саморегулациите мистериозно запазва баланса на съвкупността от жените и мъжете въпреки, че биологичното зараждане  на мъжки и женски индивиди да е с еднаква вероятност. Въпреки това, ако сред населението са  малко жените, сред кърмачетата започват да  доминират женските, ако са малко мъжете – те са тези, които започват да се раждат по-често.

Това явление е добре известно в човешката общност, а демографите го наричат „явлението на военните години“. По време на войни и след тях в страните жертвите сред мъжкото са по големи сред населението и там е внезапно започват да се раждат повече момчета.

Пример за преминаване от количеството към качеството? В.И. Вернадски въвежда понятието „биосфера“ – набор от цялата маса на живи същества, които обитават Земята. Тази комбинация според него, трябва да се приема като единен планетарен организъм.“

Много учени са съгласни с това, че например известният немски физик Фехнер вярвал, че Земята трябва да има някакво общ колективно съзнание. Точно както човешкият мозък се състои от много отделни клетки, съзнанието на планетата, според него, се състои от индивидуалното съзнание на живите същества, които го обитават. Да се докаже, че им „свръхорганизми“, които обитават Земята и  образуват съвкупност за достигане на следващата по-висока цел, все още никой не е успял, както и да опровергае тази хипотеза.

Нейно безспорно предимство от това, обаче, е, че не само до известна степен обяснява „волята“ на едно или съобщество, но също така предлага един модел на възприятие на света, без приятели и врагове, които са свързани през целия си живот, взаимозависими са и взаимно се допълват. / НЕПОЗНАТО

Още по темата: