2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. samvoin
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Преди 10 000 години, хората знаели, какъв е смисъла на техния живот. Достигайки 12 годишна възраст, деца вече знаели тази простичка истина, а към 30-тата си годишина, 90% от хората са я постигали.
Някои вярват, че смисълът на живота са децата. Други твърдят, че е в самия живот, или че главното е да изпълним своята мисия (делото на своя живот).
Но всичко това е заблуда. Като за начало нека си отговорим на въпроса, защо смисълът на живота не е в децата, нито в щастието, изобилието, любовта между мъжа и жената, пътешествията по света, притежанието на лъскаво жилище, властта или изпълнението на мисията в живота.
1. Децата като смисъл на живота – ако това бе така, тогава у хората, които нямат деца живота не би имал смисъл.
2. Изобилието – тогава всички богати щяха да знаят в какво се крие смисъла на живота, но това не е така. Спомнете си какво казал Александър Македонски, след като завоювал света и заплакал.
3. Любовта между мъжа и жената – учените са доказали, че този вид отношения между мъжа и жената са плод на химически реакции. Мозъкът секретира вещества стимулиращи центъра за удоволствие, като активира и създава илюзията за хармония и щастие, но колко трае това щастие?
4. Щастието – в разбирането на повечето хора е хармония в материалния живот, а може ли да има хармония сред материята?
5. Мисията на живота ни – представете си, че сте изпълнили мисията си, и сега какво, ще търсим нов смисъл на живота си?
6. Жилище и кола – след като се сдобием с тях ще се появят желания за тяхното подобряване, а после и замяната им с по-добри. И така до безкрай…
Излиза, че всичко временно (материално) не може да бъде смисъл на живота ни – тялото умира, парите свършват, вещите се износват, всичко е скоротечно и смъртно. Огледайте се – на колко години сте? Бързо ли минаха? Попитайте, какво ще каже някой възрастен по този въпрос.
Преди 10 000 години, хората са знаели, защо живеят и са оставили тези Знания върху скалните рисунки, клинопистта и артефактите открити от археолозите. Както се казва, който търси – Намира.
Всичко е много просто: Човек е изграден от духовна и материална съставна част. Към духовната се отнася Душата и Личността. Към материалната се отнасят тялото, астралното тяло, съзнанието и всички енергийни полеви структури.
Човекът смята, че притежава своите мисли, тяло, съзнание и предполага, чисто теоретически, че и Душа е негова.
В дадената статия няма да разглеждаме защо не се явяваме нито, тялото, нито мислите или съзнанието си, но това е лесно за доказване, достатъчно е да се замислим и да си зададем няколко простички въпроса – кой в мен мисли, защо в моята глава има такова огромно количество различни мисли, откъде се вземат. Накрая се опитайте да не мислите. Получи ли се? Не? Защо?
Личността винаги прави избор, всяка секунда – на която мисъл отдаде своето внимание и благодарение на този избор се формира нейната съдба. Между Личността и Душата има пряка връзка, това е сребърната нишка, посредством която човек може да почувства своето истинско „Аз" и да изпита безгранично щастие и покой, но за съжаление заради преобладаващите в главата ни мисли, както и информационния поток, която ни залива (медиите, интернет, др.), ние много рядко ги чувстваме.
СМИСЪЛЪТ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ – е във възможността на Личността да се слее с Душата! Някои го наричат нирвана, други просветление. Тогава се ражда ново БЕЗСМЪРТНО зряло, духовно Същество. Това е единствения смисъл на абсолютно всеки човек!
Ако не смятате така, се опитайте да разберете кой именно във вас не смята така. Възниква мисълта, че това не е вярно, че това са глупости, но понаблюдавайте – тези мисли поръчвали ли сте ги и с какво ви помагат? Ако се опитате да разберете това с помощта на същите тези мисли, то по-скоро ще влезете в объркване и заблуда. Ако обаче обърнете вниманието си към своите дълбочинни чувства, то тогава ще се докоснете до истината.
Пътят на Личността към нейният истинен Дом започва от контрола над мислите и ясната самооценка кой всъщност сте вие. Вие своето тяло ли сте, своите мисли, своето съзнание или нещо отвъд тях.
Ако темата ви вълнува и наистина чувствате, че в казаното има зрънца Истина, горещо ви препоръчваме книгата АллатРа както и всички останали книги, започвайки от „Сенсей. Изконният от Шамбала". Там се крие отговора на този и много други фундаментални въпроси.