Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2017 17:30 - Как да съградим ново общество?
Автор: zahariada Категория: Хоби   
Прочетен: 558 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Как да съградим ново общество?

image

Как да съградим ново, свободно и равнопоставено общество. Ключът за решението на този въпрос се намира в следващите редове.

Анастасия: Известно е, че личното духовно преобразуване на човека оказва определено влияние на заобикалящото го общество. Нееднократно споменахте, че ако повечето хора са духовно пробудени, то и обществото ще се промени. Бихте ли споделили с всички нас, какво трябва да се направи, за да може обществото да се промени качествено, да излезем от клишетата и шаблоните на Животинското начало, от потребителския начин на мислене и съвременната цивилизация да промени своята посока на движение към Духовното развитие?

Ригден: Всичко е много просто. Трябва да се създадат условия за принципно нов обществен модел. Имайки предвид двойствената човешка природа, трябва да се изключат и най-малките възможности за изкушения от Животинското начало във всички сфери на обществото.

С какво започва изграждането на такова общество? Ако сред повечето хора действително съществува намерението да създадат цивилизация, която би живяла според духовните принципи, тогава всичко може да се реши много лесно. Първото, което трябва да се направи, е да се сложи ред в духовното развитие на обществото. В цивилизацията, която е ориентирана към духовото, тоест претендира за високо ниво на развитие, не само, че не трябва да има разделение на различни религии като институции за управление на масите, а такива изобщо не трябва да има, не трябва да има никакви посредници между Бога и човека. В такава цивилизация не трябва да има нищо близко до явлението наречено жречество или както и да се казва тази структура, създаваща религиозните системи, институции и различни религии в света. Трябва да има желание и конкретни действия от самите хора за създаването на такива условия, където човешката Личност като базов елемент от обществото ще може да се развива духовно!

В зората на човечеството са съществували зачатъци с подобна организация на живота на хората, където се е отделяло голямо внимание на духовния живот на обществото, а материалните проблеми отстъпвали на второ място. Вследствие на географски и други причини, много групи хора, имащи еднакви духовни зърна на Знанието, съществували изолирани един от друг. С времето, поради загубата на Изконните Знания и постепенното преминаване към страната на Животинско начало, сред хората започнало разделение вътре в самите групи, възникнало социалното неравенство. Появата на институцията на жречеството и създаването на различни религии стъпвало върху фундамента на първичните духовни зрънца на Знанието, а самата система била изградена върху материалистическата доминация. Това реално е опит на Животинския разум да подчини напълно и вземе под свой контрол конгломерата на разумната материя наречен човечество, заедно с неговия уникален източник на сила – жизнена енергия, предназначена за духовни цели.

Анастасия: Излиза, че религията като система, служи на интересите на Животинския разум, въпреки, че привлича към себе си маса хора, благодарение именно на духовните зърна. Да, ако погледнем огромното многообразие от духовни учения, вярвания и религии сред народите по света, изхвърляйки при това обвивката на жреческата система и нейната концепция, ще стане очевидно наличието на същите Знания: как човека да се придържа към духовния път и да не се поддава на съблазните на материалния свят. Всички тези зърна на Знанието реално са едно и също, просто интерпретацията им е различна.

Ригден: Така е, и тези знания нямат религия, те могат да бъдат намерени в много краища по света сред различните народи и техните вярвания. Тези Знания способстват за естествения процес на духовно развитие на човека, независимо от расата, националността, религиозната или социална принадлежност и така нататък. Но използвайки тези Знания, жреците създали свои религии, които не са нищо повече от плод на човешкия ум. Особеностите и различията в религиите били измислени единствено, за разширение на жреческата власт над още по-голямо количество хора.

В човешката история е имало времена, когато са се правели опити хората да бъдат направени масово атеисти, естествено, под предлога на благородни цели като – избавяне на човечеството от жреческото иго. Но оставал проблема с доминацията на Животинското начало в обществото. Затова вместо „светло бъдеще“, в човечеството започнали да се формират условия за още по-тежки форми на доминация Волята на Животинския разум в съзнанието на хората. За новите поколения били изключени понятия като Душа и Бог, които били заменяни с егоистично „аз“ и материалистичните приоритети в живота. Резултатът от тази обработка на човечеството посредством Животинския разум е налице – в световното общество доминира материалистичния мироглед, а съзнанието на повечето хора робува на материалистичните шаблони. Днес, вярващият в единния Бог човек, молещ за спасението на своята Душа, за съжаление, се възприема от повечето хора като „реликва от миналото“, като някакъв чужд за обществото елемент, чието съзнание е „завладяно от някаква религия или секта“, дори и той самия да няма никакво отношение към тези организации.

Защо в днешното общество се е утвърдило подобно отрицателно отношение към главния смисъл на човешкия живот – духовното развитие, Бога и Душата? Защото повсеместно се пропагандират и прославят приоритети на Животинския разум, насочващи обществото към материалистичните ценности и потребителски принципи. В главите на хората доминират шаблони за натрупване и умножаване на парите, имуществото, недвижимостта и неограничените права да ги съхраняват и предават по наследство. По този начин, човек вижда ограничено целта на своя живот, опитвайки да придобие слава не само за себе си, но и да я съхрани след своята смърт (поредната подмяна от Животинския разум, така да се каже сурогат на безсмъртието). Индивидуалните желания на масите хора се свеждат до стремежа за притежание на някакъв обект или власт в материалния свят, превръщайки всичко наоколо, в това число и себе си, в лична собственост. Всичко това не просто показва патогенните признаци на заразяване в обществото с методите на Животинския разум, но и показва как човечеството върви към границата на самоунищожението. И ако сега не се предприемат спешни мерки за неговото духовно оздравяване, то утре може да бъде късно, защото деструктивните процеси приемат необратим характер. Най-важното е осъзнаването, че човек може да спаси себе си и заобикалящото го обществото единствено със своя избор и действия.

Анастасия: Да, два вечни въпроса: „Кой е виновен?“ и „Какво да се направи?“.

Ригден: На хората не им е необходимо да губят време в търсене на виновни, съжаляване на своето Животинско начало или да чакат някой да направи нещо за тях. Трябва сами да започнат да действат, да станат добър пример за останалите. Хората в обществото биват привличани към този, който има Чест, Достойнство, кой безвъзмездно помага на другите хора, живее спрямо своята Съвест, който действително служи на духовния свят, игнорирайки материалистичните приоритети. Ето такъв човек трябва да бъдеш, на първо място работейки над себе си.

В цивилизованото общество с духовен вектор на развитие, всеки човек още от детството си трябва да умее да игнорира мислите от Животинското начало, да разбира своята истинска природа, енергийната си конструкция и нейните възможности. Той трябва да знае, че е непосредствено свързан с духовния свят, че Бог е един и за общуването с Него въобще не трябва да има каквито и да било посредници, това е тайнството на двамата: човека и Бога. Необходимо е да се създадат такива условия в обществото, където новите Личности, навлизащи в този свят, да разберат главния смисъл на живота, да увеличават своята духовна сила, да съблюдават естествените за човека културно нравствени основи, да проявяват повече човечност и доброта в своите мисли, думи и дела, да се усъвършенстват във вътрешната работа над себе си и в крайна сметка да спасят своята Душа.

Трябва да се осъзнават грешките от миналото и да не се губят главните духовни ориентири. В съвременния свят хората забравят една проста истина: времето на техния живот отлита много бързо. В реализацията на своите материални желания те виждат в някаква степен своята свобода. А реално, тази свобода е условна и илюзорна. В действителност, човек не може да притежава нищо и никого в материалния свят, дори ако завоюва значително пространство, народи и придобие много от неговите богатства. Той се ражда сам и умира сам. Този свят за човека е само информационна илюзия, създаваща условия за потвърждаване на неговия доминиращ избор.

В такова качествено ново общество, Личността трябва да има достъп до различни духовни инструменти за работа над себе си. Ако човек иска да използва допълнителни инструменти за своето духовно развитие, например под формата на молитви, духовни практики, медитации и така нататък – нека заповяда. Но инструментите – са просто инструменти. Те като камертон настройват вниманието на определена вълна, дават възможност за миг да се почувства тази страна, другия свят, света на Бог, да получат опит, да сравнят, да разберат разликата с този свят, да се докоснат чрез дълбочинните чувства до своята Душа, да почувстват нейната сила. Но след това човек отново се връща в обикновения триизмерен свят, в който извършва своя ежедневен избор. И ето тук е много важно, какво ще избере той занапред, имайки зад гърба си този духовен опит. Ще поиска ли да промени качествено своята природа и да стане Духовно Същество или ще се съблазни от временната илюзия на Животинския разум, обричайки своята Душа и Личност на дълги страдания? Всичко това е резултат от личния избор на отделния индивид. Но от избора на всеки човек зависи движението на цялата цивилизация. Всичко започва с чистотата и искреността на намеренията на всеки човек в обществото, неговия истински вътрешен избор, с отговорен подход към своя живот, имайки предвид силно ограничения му срок.

За да се въведе порядък в обществото и на първо място в духовния му аспект, е нужно в него да има колкото се може повече духовно грамотни хора. Тези, които се занимават с работа над себе си, с духовното си преображение, разширяващи своя кръгозор от познания. За първия етап е необходимо обединение на усилията на тези хора с цел разпространение на Знанията в различни сфери от обществото. Необходимо е да се създадат такива условия, че световното общество да има повече просветени и интелектуално развити хора с доминиращо Духовно начало, имащи свободен достъп до Изконните Знания с цел познание на света и себе си.

Анастасия: Тоест, да се направи всичко възможно, в обществото да се утвърдят приоритети, основани на вътрешната потребност за съзидание и преумножаване на Доброто: „аз на Бог“, „аз на хората“, а не настоящия потребителски начин на мислене на покупко-продажба: „ти на мен – а аз на теб“.

Ригден: Съвършено вярно… Затова по-нататък е необходимо да се премахне самата структура на жречеството, тази грамада от различни религиозни йерархии, армии от свещенослужители, извършващи обреди на жертвоприношения и считащи себе си за посредници между хората и Бога (както и да са го наричали в различните религии), а в действителност просто живеещи за сметка на народа. За много от тях религията се явява просто професия и източник на доходи (натрупани за сметка на трудещите се обикновени вярващи), средство за манипулация чрез вярата на масовото съзнание за политическите цели. За да се премахне жреческата структура не трябва да се прави революция, да се устройват кървави разпри и тем подобни провокации от Животинското начало. Тази система може да се премахне по мирен път. Както на всички други хора, така и на жреците им е свойствено да се заблуждават и да грешат. Трябва просто обществото да създаде такива условия, при които жреческите институции сами да се разпаднат поради своята непотребност. Тогава хората, намиращи се в тях, ще си намерят други професии, по-полезни за обществото, съгласно техните реални приоритети и житейски избор.

Анастасия: А как да се създадат такива условия?

Ригден: В действителност това не е толкова сложно. Просто хората сами трябва да престанат да „грешат“, съблазнявайки жреците със своите подаяния. В крайна сметка, когато този бизнес спре да им носи лични доходи, те самите ще се принудят да свалят своите жречески одежди и да започнат да работят за благото на обществото, както и всички останали хора.

Изобщо, ако говорим за понятие като греха, както религиозен термин, то едни от най-тежките грехове може да се нарече подаянието към жреците, независимо към коя религия принадлежат. Защо? Защото човек подпомага жреците и техните армии от наемни служители, смятайки погрешно, че са по-свети от него самия, че с тези свои одежди са близо до Бога и съответно тяхната молитва е по-действена. Но жреците също са хора, и като всички останали още не са спасили себе си и своята Душа, тогава как могат да спасят Другите? Тук е важно човек да се замисли за кого се извършва тази материална жертва и за какви цели.

Така че в материалните подаяния на вярващите се нуждае единствено жреческа армия. На Бог не са му нужни нито пари, нито никакви богатства от материалния свят. Отношенията между човека и Бога се основават изключително на дълбочинните, лични чувства на човека, съприкосновението му с духовния свят, неговата искрена Любов и благодарност към Бога. Именно тези истинни, дълбочинни чувства на човека към Бога са най-истинската, единствена ценност, която духовния свят може да възприеме от човека. При това тези отношения с духовния свят се осъществяват, без каквито и да е посредници.

Трябва да се разбере, че докато човек оценя света от позицията на жител на третото измерение, тоест през призмата на своя материалистичен начин на възприятие, то в много духовни въпроси той ще бъде изпълнен с илюзии, породени от неговата горделивост. Той си мисли, че щом веднъж е благоволил да отдели част от своето внимание към духовния свят, то за него ще започнат да се грижат всички ангелски сили, да угаждат на всички негови прищевки и едва ли не да го занесат до рая на пухена възглавница. В действителност докато Личността не узрее духовно, тя е незабележима за духовния свят. Поднасям извиненията си за баналното човешко сравнение, но такива Личности наподобяват милионните репродуктивни клетки. Гаметите имат набор от хромозоми и носят наследствени признаци. Човека дори не забелязва тяхното материално проявление, съществуване и смърт. Освен това той понякога използва тяхната сила, без дори да разбира това. Но когато при сливането на две Гамети се образува зигота и започне да се развива ембрион, то поне един човек, имам предвид жената (а в духовен смисъл божественото женско начало), вече не може да игнорира този факт. Тя задължително ще обърне своето внимание към това явление и в бъдеще ще се грижи за новото същество. Така и в духовен план. Човек трябва усърдно да работи над себе си, да напредва в духовните практики, да живее чрез общуване на дълбоко чувствено ниво с Божествения свят, за да се случи сливането на Личността с Душата и той по този начин да заслужи правото да бъде приет във Вечността. Тогава и духовния свят ще обърне своето внимание върху дадения индивид, ще го обгрижва като дългоочаквано, ново и съвършено същество.

За съжаление, в съвременния свят е загубена древната истина за достигането до сливането на Личността с Душата, и човек в надежда да изрази своята Любов и благодарност към Бога, извършва материално подаяние към жреците, подпомагайки по този начин Животинския разум в изкушаването и прелъстяването на този човек в жреческо облекло от материалния свят. Ти грешиш и жреца греши, приемайки това подаяние, което се превръща за него в предмет на съблазън. Със своето подаяние ти го караш да мисли не за своята Душа и истинското служение на Бога, а за увеличението на своите материални доходи. Разбираш ли каква е всъщност тежестта на този грях? Човек със своите подаяния тласка Личността и Душата на този жрец в „ада“, скланяйки избора му в полза на материалното, тоест към Животинския разум, натоварвайки с тези греховни деяния и самия себе си. Това дори е по-страшен грях от убийството на човешкото тяло, тъй като тялото е временна дреха, просто прах. А този грях е подобен на смъртоносна отрова за Душата, която лишава от шанса дадената Личност да пробие към живота във Вечността. В основата на тези материални подаяния и жертвоприношения лежи подмяната на Животинския разум във вида, който ти спомена, типичната формула покупко-продажба: „ти на мен – а аз на теб“, вярата във възможността на материалния „откуп“ и „разплата“ за своите грехове и придобиването в бъдеще на нови материални блага, започвайки от здравето и стигайки до благополучието.

Анастасия: Много хора просто никога не са се замисляли за това. За обикновените вярващи такива молби за подаяние за нуждите на църквата изглеждат естествени и хуманни, защото това предполага помощ за други хора. Обикновено жреците и техните служители мотивират своите искания за подаяния, например с построяване на храм, с нуждите на църквата (предварително в проповедите често думата Църква се свързва с понятието Небесна Църква), с помощта за бедните вярващи и така нататък. Никой не докладва на паството за реалното разпределение на тези народни средства и не представят финансови отчети за приходите и разходите.

Ригден: В нормалното цивилизовано общество помощта за другите хора, както и построяването на същия този храм, предназначен за съвместни духовни практики, може и трябва да изпълняват обикновените граждани, жителите на една или друга местност или селище чрез своите общи усилия. Всичко това се прави на принципа: събрахме се, решихме, направихме, ако това действително е жизнено необходимо за местните жители и има желание за това от тяхна страна. Например, ако хората в селото искат да се построи храм – за самите тях и техните деца, та нали на тях самите ще им се наложи да живеят тук, затова и те самите решават как да живеят, а не някой отгоре. И бъди уверена, духовно грамотните хора ще построят съответстващия храм за себе си и своите близки, познати и деца, без знаци, активиращи материалното начало в човека, а изключително със знаци, които пробуждат духовната съставляваща в хората. В храма, или на всяко друго място, предназначено за колективни занятия с духовни практики, хората ще обменят един с друг знание и опит като равен с равен, ще извършват колективни молитви за спасението на своите Души за слава и благодарност към Любовта Божия. Няма да извършват, както болшинството свещеници в настоящите храмове политически или религиозно жречески монолози към вярващите, смесвайки духовните знания с желанията и шаблоните от Животинското начало, с внушенията, съгласно жреческите програми. Този храм действително ще бъде предназначен за хората, за тяхното духовно развитие, а не за смесване на духовните зърна с материалистични установки, жреческия бизнес и молби към вярващите от техните „служители“ в свещенически одежди. Там хората сами ще се занимават със своето духовно усъвършенстване.

Никой не трябва да печели от храмове и места, където хората се събират за духовно развитие и общуване. Започнат ли продажбите, предоставяне на платени услуги, назначенията на заплата на някого, било то в храмовете или „светите места“, то ще изникне и съблазънта за припечелване на повече, след това как да се достигне до повече власт, при това, без да се влага много усилие. В крайна сметка за един празен ум е по-лесно да носи свещта сред пищния театрален ритуал и да се оприличава на висше същество, отколкото да работи с чук в мината. Така човекът няма да забележи как е попаднал в мрежата на пороците. Това е отдавна известен трик на Животинското начало.

И работата не е в храмовете като такива, а в хората. Духовното самоусъвършенстване може да се извършва, където и да е – та дори и на открито. Вече разказах, че в древността хората са се занимавали с духовно саморазвитие в пещерите, хилядолетия наред там са ходели поколения хора и са се учили на духовните практики по знаците и символите, нанесени на скалните стени от техните предци. Тези пещери съществуват и днес, никой до сега не се е прелъстил от тяхното материално състояние, а духовните ценности – Знанията – и днес могат да се използват от духовно грамотните хора. Жреците от различните религии още в древността строили за усъвършенстването на своите култове величествени храмове, украсени със злато и скъпоценни камъни – например в Древен Египет, Вавилон, Древна Гърция и така нататък. Къде са сега тези храмове? Вместо тях са останали руини, а златото отдавна е разграбено от хората, съблазнени от тези материални съкровища. Хората не трябва да се прелъстяват с материалното там, където има място само за духовно просвещение.

Затова не трябва едни хора, по какъвто и да е начин, да имат възможност да изкарват пари от духовния стремеж на други хора. Разпространението на духовните знания не трябва да носи на човека финансова или каквато и да е друга материална изгода, защото само така може да се избегнат материалните съблазни и тогава човек ще върши това от Душа, с искреността на своите духовни намерения!

Анастасия: Да, проблемът е в това, че повечето вярващи, правейки пожертвования, един вид откупуват дълга за духовна работа над себе си, прехвърляйки действията от своята Съвест върху жречеството. Вместо сами да творят добро в света, на тях им е по-лесно да оставят пари „на олтара на служителите“. А жречеството се възползва безнаказано от това.

Ригден: За съжаление, това е така. Но не съвсем безнаказано, защото все още никой не е успял и няма да успее да избегне своя личен Съд, и всеки ще бъде съден според делата и помислите си. А що се отнася до самите хора, които се опитват за сметка на подаяния към жреците да откупят духовната работа над себе си, то това си е тяхно заблуждение. Всъщност това е самозаблуда, какъвто и материален откуп човек да не измисли, духовната работа вместо него никой не ще извърши. Важни са не неговите пари в храма, а личното му участие в съзидателните обществени дела и личните духовни промени, свързани с действията му. А що се отнася до пожертванията и храмовете, то на умния човек му е достатъчно да се вгледа в реалността на днешния ден. Днес храмовите постройки са се превърнали в бизнес проекти. Гледат не качеството, а количеството, не колко хора действително могат да бъдат приобщени към духовното, а каква ще бъде икономическата рентабилност и политическата изгода. При това всяка религиозна организация, особено в големите градове, се старае да се сдобие с къс земя възможно по-близо до местата с масова човешка активност, за да се обезпечи възможно най-голям поток от вярващи.

Раздробеността на религиите на секти и тяхната борба една с друга – всичко това е борба за власт, където важността на човека се определя по портфейла му, а властта над обикновените вярващи се разглежда като политическа власт над електората. Всичко е преобърнато с краката нагоре! И това може да се оправи само тогава, когато в обществото самите хора станат по-грамотни относно духовните въпроси, започнат да разширяват своя кръгозор, мироглед, когато започнат по-активни да участват в обществения живот, да живеят вътрешно с Бог когато творят добри, съзидателни дела. Тогава и ще отпадне „необходимостта“ от търговски посредници между Бог и човека.

Анастасия: В тази връзка възниква още един немаловажен въпрос. В жреческата „армия“ безусловно има хора, избрали да служат в една или друга религия с надеждата за своето духовно спасение, не подозирайки за истинското положение на ситуацията вътре в системата попадайки в нея. Но дори бидейки в нея и наблюдавайки това, което се представя на масите вярващи, те се дистанцират от цялата политическа мръсотия и пазят чистотата на своята вяра и искрените намерения да служат само на Бога, а не на жреческите кланове. Някога говорихме, че върху истинската духовност на такива „божи служители“, които, за съжаление са изключително малко по света, като на стълбове, се държи славата на коя да е масова религия или вярване. Ако бъде премахната религиозната система като такава, то как хората, които истински вървят към Бога, ще се занимават с духовно подвижничество, при това безвъзмездно, и искрено ще помагат на другите хора?

Ригден: Е, на първо място, днес има твърде малко от тези, които имат искреното желание да служат на Бога, да се грижат за хорските души, без да търсят изгода, а не да служат на своята горделивост. В действително от милионите служещи в жреческата армия на различните религии такива хора са единици. Преобладаващата част от религиозните служители са чужди хора, прелъстени от материални цели, а не от духовното спасение. На второ място, никоя външна промяна в живота не може да спре вътрешния духовен процес на истинските „божи хора“. Дори да сменят своята професия и да започнат да се трудят, като всички останали за благото на обществото, те пак ще продължават да се занимават искрено със своето духовно саморазвитие и да посвещават своето свободно време в помощ за другите хора. Защото това е тяхна духовна потребност, техния вътрешен живот доминира над обстоятелствата на този свят. Затова външните препятствия за тях не са пречка, по-скоро дори ще ги зарадват, предвид това, с какво им се налага да се сблъскват и какво виждат всеки ден във вътрешния живот на религиозната общност, а също така в постъпките и делата на своите „колеги“.

Едно от необходимите условия за достигането на качествени промени в обществото се явява разбирането на самите хора за смисъла на своето духовно развитие, а също така отказа от съблазняването с власт и материални ценности на хората, принадлежащи към жреческата „армия“. Не трябва да им се дават пари (дарения), никакви подаяния, не трябва да изкушаваме тяхната горделивост с поклони, да им целуват ръката с раболепие, послушание, молби и тем подобни съблазни за тяхното Животинско начало. Тоест, с други думи, не трябва самият ти да „грешиш“, а също и да не провокираш другите да грешат. Нали този човек е същият като теб. Той (служителя на култа на жертвоприношението) с нищо не се отличава от обикновения човек, щом и неговата Душа се намира в материално тяло. Тук никой не може да бъде нито по-низко, нито по-високо, тъй като всички човешки души страдат от плена на материята.

Пред човека има само един изход от тези материални клещи – да се развива духовно, да освободи своята душа и да отиде в света на Бога. Няма хора, които поне веднъж в живота си да не са почувствали тази потребност, излизаща от Душата и проявяваща се в стремежа към истинска духовна свобода. Друг е въпроса, че Животинското начало в човека интерпретира тази Душевна потребност по свой начин, изкривявайки понятието „свобода“, придавайки му материалистично качество, чуждо на Духовното начало. Всички хора са вярващи, само че всеки използва силата на своята вяра съгласно своя избор. Между другото, тези, които се причисляват към така наречените ревностни атеисти, оставайки насаме със себе си са изложени на същите страхове и суеверия, както и вярващите хора. В своята същност, тези хора се явяват същите тези жреци, само че в „по-малък“ мащаб, със забележката, че за разлика от жреците, прославят съвсем открито качествата на Животинското начало (своето самолюбие, гордост, суета и т.н.).

Анастасия: Как хората ще могат да избегнат подобни грешки в бъдеще ако в обществото бъдат премахнати институциите на жречеството? Имам предвид в разпространението на духовното знание, без да се провокира човешката горделивост, суета, желание за власт над себеподобни и така нататък, тоест, да се устои на съблазните от Животинското начало.

Ригден: Ако цивилизацията се движи в духовна посока, то този въпрос може да се реши много просто. Трябва да се помни, че човека има двойствена природа и в него има постоянни колебания между Животинското и Духовното начало. Следователно трябва да се направи така, че да може духовното познание и разпространението на общочовешките Изконни Знания да бъде неизгодно за Животинското начало като проводник на Животински разум, представляващ материалния свят и неговите интереси. Но абсолютно приемливи и изгодни за развитието на Духовното начало в човека като проводник на Духовния свят. Важно е да се направи така, че Изконните духовни Знания да станат общодостъпни за всички хора и в тяхното разпространение да се изключи всяка възможност за съблазняване на човека посредством стимулите на Животинското му начало.

Анастасия: Тоест обществото трябва само да създаде такива условия, при които на хората, занимаващи се с духовна просвета, това да им бъде материално неизгодно.

Ригден: Да, за решаването на този въпрос трябва да се изключи всяка възможност за манипулация на общественото съзнание чрез проводниците на Животинския разум, получаването на каква да е икономическа печалба, политическа изгода и още повече да не се допуска изопачаване на информацията и манипулирането й в полза на нечии интереси, тоест подобни прояви на дискреционна власт при разпространението на Знанията.

Анастасия: Но това е възможно само тогава, когато много хора научат за Изконните Знания. А когато световната общественост притежава тези сведения, то болшинството от хората ще започнат видимо да отличават духовните зърна от плявата и няма да се поддават на влиянието и провокациите на хората с лоши помисли. Те ще успяват да игнорират проявленията на Животинското начало в себе си и да поддържат в своите колективи и обкръжение Духовното начало.

Ригден: Точно така. На първо място, хората трябва да се пробудят духовно, тогава в обществото ще отпаднат от само себе си всички наченки на колониално мислене и духовното ще се отърси от цялата армия различни тунеядци и техните покровители, живеещи за сметка на народната вяра. Затова, докато седят на вратовете на хората, ще измислят всичко, което им е изгодно, само и само да продължат да живеят живот на социални паразити и използвачи на обществото, та на това отгоре народа да им целува и ръка с почитания безкрайни.

Хората трябва да се научат да управляват сами своята духовна съдба, а не да чакат някой да свърши тяхната жизнена духовна работа, сами да се самоусъвършенстват, да работят над себе си, да разширяват своя мироглед и познанията си за света. Не трябва да чакат милост от жреците и политиците, да не се поддават на илюзии и да не допускат да бъдат манипулирани, а тъкмо обратно, трябва да бъдат по-зрели Личности, обществено активни и духовно отговорни Хора. А, за да не се повтарят грешките от миналото, трябва в бъдеще да се избягват зависимостите от Волята на Животинския разум, изкривяването на духовните Знания и възвръщането към жреческите схеми, трябва тези, които са решили да помогнат както на себе си, така и на другите хора по духовните въпроси, да се занимават с това в ущърб на своята горделивост и материалистични интереси. Затова, както вече казах, там, където се появява финансова заинтересованост, възможност за удовлетворение на собствената горделивост, получаването, на каквато и да е изгода и привилегии, власт, над когото и да е – там задължително рано или късно ще възникне съблазън и ще се прояви слабостта на човешкия дух.

Как изглежда това на практика? Ако човек се самоусъвършенства, придобива духовен опит и изпитва вътрешна потребност да разпространява духовни знания, то в свободното си време ще помага на хората, а те, учейки се, на свой ред също ще оказват помощ в тези въпроси на други хора, а те на следващи и т.н. Всички трябва не само да работят за благото на обществото, но и да притежават някаква гражданска професия, печелейки за насъщния със собствения си труд. А в свободното време, да се учат, да споделя опита си с другите хора, като равен с равен, като добри приятели, при това потискайки своето Животинското начало и ръководейки се от Духовното начало в действията си. Това е и реална помощ за хората и работа над себе си: разпознаване в себе си проявлението на Духовното и Животинското начало, строг контрол над мисли, изучаване на своята природа, духовно развитие. Не само растеш сам, но и помагаш на другите, в това е смисъла.

Разбираш ли кое е особеното на подобно разпространение на духовни знания? Човек споделя Знания за Бога с хората, отделя от своето лично време, сили и средства, без да получава нищо материално в замяна, никакви съблазни и облаги за своето Животинското начало. Единственото, което получава, е духовно преумножаване при безстрастното общуване с Души, които страдат, както и той самия. Каквото посееш, това в края на краищата ще пожънеш. Ако посееш духовното – ще пожънеш духовно, материалното – материално. Тоест човек поднася на духовния олтар на своя живот своята земна самодостатъчност – жертва амбициите на своето Животинско начало, а също и преумножава своите духовни „дарове“ от общуването си с хората. При това тези дарове не се явяват материални (пари, храна, вещи или хорски амбиции породени от горделивостта), а духовната съставна, която човек предава на другите хора посредством Духовното знание. Затова, разпространявайки Изконните духовни Знания, човек се противопоставя на Животинския разум и малко от малко помага на другите хора да опознаят и почувстват тази божествена същност, скрита в тях, която не се отнася към материалния свят. Материята е смъртна, а Душата – безсмъртна. Личността притежава свобода на избора: да бъде смъртна или да отиде във вечността. Ето в това е целият смисъл, от тук трябва да тръгва всичко.

Трябва да се помни, че Животинския разум е много силен, а човек, поради своята двойствена природа и колебания между избора на двете начала – слаб. Дори непоколебимо вървящия по духовния път е изложен на атаките на Животинското начало. Достатъчно е човек да се разсее малко, да се съблазни от материалното, и Животинския разум веднага може да завладее неговото съзнание, често побеждаващ в тези моменти от живота, когато Личностния избор е много важен. Затова се препоръчва човек да бди, да работи непрестанно над себе си, да не отпуска юздите на Животинското начало. Ако веднъж сте настъпили търмъка, следващия път се постарайте да го заобиколите. В разпространението на духовните Знания винаги има изкушение от Животинското начало за горделивостта човешка, в уподобяването на себе си с висше същество, в желанието за присвояване на Знанията и тяхната интерпретация посвоему, от своя ум в разговорите си с другите хора. Така обикновено произтичат изкривяванията от Животинското начало, смяната с материалистични понятия и резултатът е загуба на Изконните Знания. Човек трябва да разбере, че духовните Знания са дадени на всички хора. Човека не е Бог, не е ангел, не е херувим, не е и Светия Дух. Той е просто човек, както и всички останали, щом неговата Душа е закрепостена в многоизмерна енергийна конструкция, принадлежаща на материалния свят.

Анастасия: Има още един важен въпрос, който интересува читателите. Може ли човек да опрости нечии „грехове“, да прощава на някого нещо в духовно отношение от името на висшите Духовни Същества?

Ригден: Човек не може да освободи никой от неговите „грехове“, молейки се за някого, защото той самия е несъвършен. И на никого на Земята не е дадена властта да прощава от името на висшите Духовни Същества, още повече от името на Бога.

Опрощаването на „греховете“ е свързано с изповедта, за която вече споменахме в нашата беседа. Трябва да се разбере психологическата природа на появата на такова явление като изповедта в религията. Ефекта на прочистване/катарзис (от гръцката дума „catharsis“ – „прочистване“) е добре известен не само на религиозните служители, но и на психоаналитиците и психотерапевтите. Той е бил известен от дълбоката древност. Това е терапевтичен метод, при който човек си спомня вълнуващи моменти от своя живот, служещи като тласък към дълбоко преживяване на някакъв вътрешен конфликт или психо невротично разстройство. По същество това представлява за човека психологическо разтоварване, свойствено за всяка задушевна беседа, например, с приятел за своите неприятности или проблеми, след което в него изчезва състоянието на депресия и човека изпитва своеобразно психологическо разтоварване. Какво казват в народа – „споделена радост е двойна радост. Споделена мъка – половин мъка“. И при повечето случаи колкото по-горделив е човека, толкова по-трудно му е да признае някоя своя постъпка. Тази практика е била взета и от религиозните служители на въоръжение. Признанието за нещо извършено е започнало да се поднася като своеобразна жертва, за която обезателно следва възнаграждение – „прощаване на неправедните постъпки“, „опрощаване на греховете“. Така хората всъщност са се отучили да работят духовно над себе си, и възприели идеята, че ако човек се помоли подобаващо, тогава задължително ще получи опрощение. Това е чисто и просто психологическо приемане, основано на човешката вяра.

Но това, което искам да кажа по този повод е, че задушевната беседа, разбира се, е нещо хубаво, но тя помага временно на човека да преживее в даден момент едно от последствията на неговия вътрешен конфликт, тя не решава главното – отстраняването на причината за конфликта. Корените на последното се крият в ежедневния начин на мислене, в голяма степен, свързан с концентрацията на вниманието на Личността над мислите и желанията от Животинското начало. Причините за зараждането на подобни конфликти могат да се отстранят кардинално единствено от самия човек и никой не може да го направи вместо него. Самият той, чрез своя избор и вътрешни промени, умножавайки своите добри дела и работейки сериозно над себе си, може да се очисти духовно, да се развие като зряло Същество и да се измъкне от плена на материята, да освободи своята Душа. Само той, благодарение на своя духовен труд, може самостоятелно да премине в седмо измерение (на „седмото небе“, в „рая“, Нирвана), тоест да проправи своя духовен път към света на Бога. Всеки човек, истински вървящ по духовния път, работещ над себе си, в живот, в който доминира неговото лично, съкровено общуване с Бога, Любовта, връзката с Духовното начало, рано или късно сам ще достигне до това разбиране.

Хората трябва да се научат да разбират своята двойствена природа, да се разбират, да прощават един на друг своите грешки така, все едно те самите преминават този урок и това се е случило именно с тях. На всеки човек му е свойствено да извършва прегрешения. Обаче духовно силните хора не просто признават своите грешки, но и умеят да извлекат от тях поука. Те имат достатъчно смелост и търпение да осъзнаят допуснатите грешки и по възможност да ги премахнат. Не трябва да се тъгува за нещо, което не може да се поправи, но следва да се удвоят усилията към това, което неизменно ще донесе духовна радост не само на самия теб, но и на другите хора. Животът е истинско училище, където грешките – са уроци, а придобития опит – наставник.

Както се казва, в спокойно море не можеш да станеш опитен моряк. Придобивайки Мъдрост, благодарение на духовния опит, човек започва уверено и целенасочено да управлява своя кораб посред бушуващия океан на живота, избягвайки грешките от миналото, не позволявайки на стихиите да го размятат от една на друга страна, пораждайки вътрешни конфликти. Както са казвали древните мъдреци – удържането на житейския щурвал в бушуващия океан изисква преди всичко духовна работа над себе си. За такъв смел човек, водещ своя кораб през бурята на жизнените стихии, рано или късно ще настане ден, когато пред неговия вътрешен взор ще се открие съвсем нов, духовно чист свят, който по-рано не е познавал в себе си. Този свят поражда покой в Душата, позволява на Мъдростта да излезе победител от стихиите на материята и да се закотви на брега на Вечността.

Анастасия: Действително, не трябва да се дава повод за възникване и укрепване в съзнанието на мисли за различни материални съблазни на първо място за самия себе си – това е факт. Мисля, че на много хора им се иска да живеят и творят в общество, където вървящите рамо до рамо не се тъпчат един друг в мръсотията на егоистични амбиции, негативните емоции и други проявления на Животинското начало, а стимулират в обществото доброто, отнасят се един към друг с разбиране и уважение. Съдейки по историята на човечеството, това е тяхна отдавнашна мечта.

Ригден: Съвършено вярно. Затова, когато с духовните въпроси започне да се занимава самото общество и това се превърне в естествено и приоритетно, тогава ще настъпи и реда. За тази цел трябва да се създадат условия, в които по-голямата част от хората на тази цивилизация да живеят заради духовните цели, а не заради материалистичните приоритети, както е сега. Тогава и жреческите структури ще изчезнат от само себе си тъй като ще престане да съществува тайната структура на властта над хората, която се крепи за сметка на укриването на истинските духовни Знания. Хората сами ще бъдат отговорни за Истината и тя ще бъде достъпна за всеки.

Анастасия: Да, за качествените промени в обществото е необходима промяна на начина на мислене на самите хора, които изграждат това общество. Всичко това предполага иновативен начин на мислене, иновативна култура и поведение, при това приложени по инициатива на самото общество. Въпреки, че всичко ново е добре забравено старо. Хората отдавна мечтаят да създадат идеално справедливо общество, където да цари свобода и равенство. Но жреците и политиците използват това желание на народите и го включват в своите обещания, вършейки всичко, което е необходимо, това да не се случи. Затова „равенството“ винаги е било формално дори след като жреците и политиците инициират изгодните им обществени сътресения, реформи или революции, смяна на религии, партии или обществения строй с друг. Не е трудно да се забележи, че резултата от подобни смущения винаги е един и същ – жреците и политиците отново създават управленческа йерархия (елит с привилегии), тоест ситуацията в обществото, в основата си не изменя глобалното положение. Променя се само рекламната завеса и названието на обществения строй или доминиращата религия. Възможно е да се случва така, защото хората отдавна са забравили, какво означава истинското равенство и свобода.

Ригден: Хората гледат короната на дървото, но не виждат корените му. А същността се крие в следното: Всички хора са равни на първо място в това, че се намират в еднакви условия на закрепостяване в материалния свят, в характеристиките на своята Духовна и Животинска природа, в преходността на своя живот и времето на пребиваване в този свят! Всички хора се раждат и умират сами и всички имат своя духовна съдба, която формират посредством своя личен избор. Всички хора по природата на своето Духовно начало са добри, тъй като у всеки има Душа и в този смисъл всички се явяваме много близки един с друг, тъй като душите са единни – те са от света на Бога. И това обединява всички хора, независимо от социалния им статус, местожителство, вероизповедание и националността на техните тела. Затова хората (новите Личности) не са виновни, че им е предоставено тяло с определена генетична наследственост на една или друга раса, че някои са се родили китайци, други – англичани, трети – нигерийци и така нататък. Тоест тяхната биологическа, материална обвивка е била възпроизведена в една или друга етническа група.

Но забележете, въпреки някои физиологически различия, независимо от принадлежността си към една или друга раса, хората оценят себе си и другите, познати и непознати хора, по степента на човечност, затова у всеки народ съществуват понятията Добро и Зло. Тази оценка идва от полето на сражение в тяхното съзнание, от избора им между Духовното и Животинското начало. И главното за тях не се явява как изглежда тялото на ближния, а какъв реално е самия човек според своите вътрешни качества, каква е неговата „душевна красота“.

А тялото си е тяло. Реалните познания на болшинството хора за своето тяло се ограничават с израза: „Нещо ме боли ето тук“. Дори и идеалите за красота на тялото в човешкото общество са относителни, обусловени с рекламата на едни хора и подражанието на други. При това сред различните народи има различни представи за телесната красота: някои считат за красиво удължаването на врата още от детските години с пръстени, а някои – да имаш форми на подрастващ. Но работата не е в това. Душите на хората не са виновни, че са заключени в едно или друго тяло. Тялото на Личността, както и всички външни условия за неговото съществуване – са следствие от избраните приоритети, доминиращи желания и избори извършени някога от субличностите на предишните тела (в предишните животи).

И кой днес така усилено разделя хората, раздробява единното цяло, раздробява човечеството и неговите съставляващи на: раса, етнос, различни социални и религиозни групи? Политиците и жреците. Те определят посоката на развитие на науките в една или друга област, създават условия, с които хората да разширяват и задълбочават определени теми и, съответно, да ги внедряват в системата на образованието на младите поколения.

Например, кой изучава нацията и национализма? Политолозите. Те получават научни звания, различни поощрения за тези „изследвания“ и разработката на различни умозрителни концепции в определеното им общо направление, съгласно политическата поръчка. Затова дълбаят като къртици, измисляйки различни теории, та нали всички те искат да живеят добре, да имат достойна заплата, почит и уважение.

Световните политици, заради собствената си власт разделят народите и го правят с ръцете на самите хора. Например, същите тези представители на науката (осъзнато или без разбиране на глобалната същност), срещу парично възнаграждение, изпълняват техните програми и заръки, провеждайки в живота политическите решения и популяризирайки в обществото изгодните за властимащите концепции. При това всички тези теории се обосновават с многочислените исторически факти (под правдоподобния предлог на исторически факти), демонстриращи деструктивни модели от миналото, видите ли под лозунгите на обществено порицание, акцентирайки как „не трябва да се прави“. Фактически това си е демонстрация и налагане на поведенчески модели, стереотипи на поведение, варианти „как може още“, които способстват за още по-голямо разделение, тоест диференциация на обществата. Например, описват се идеите на класовата борба, неравенството, расовата дискриминация, социалната несправедливост, делението между хората на „висши“ и „низши“, на „елит“ и „стадо“, способи за отключване на войни и т.н. Вземете, който и да е учебник по политология, от която и да е страна в света. Та това си е нелепо нагнетяване на ксенофобия (от гръцки „ksenos“ – „чужд“ и „phpbos“ – „страх, боязън“), тоест отвращение, страх, ненавист на хората един към друг, нетърпимост към всичко чуждо, непознато, а това означава подсъзнателно и враждебно отношение към човека. Но в нито един учебник няма да напишат как стоят нещата реално във върховете на властта, над какво съвременните политици и жреци действително изграждат и укрепват своята власт, и как експлоатират в своите меркантилни интереси цели народи.

Така че разделението и раздробяването на обществото се стимулира от световните политици и жреци изкуствено! И за какво? За да се формира образа на враг в съзнанието на обществото и цялото общество да се държи в страх и покорство чрез този образ. За да може под предлога за борба с някого, обществото без колебание да одобри отделянето на огромни средства от държавния бюджет за „затягане на мерките за безопасност“ и други подобни разходи. С други думи, по този начин държавата усилва контрола и властта над хората. А кой представлява държавата? Групите политици – отделни хора със свои интереси. Те използват този изкуствено създаден и от тях самите спонсориран страх, за укрепване на своята власт и банално присвояване на бюджета под предлога за секретност и осигуряване на безопасност на населението.

Достатъчно е да видим какво се показва по телевизията – чисти сплашвания, как всичко в държавата е зле: убийства, взривове, грабежи, скандали, жертви на природни бедствия, тоест обичайно плашещи ситуации и произшествия. Коя нормална психика може да издържи подобно нещо? Защо се показва всичко това? Да не би в света да няма и положителни новини? Има, само че умишлено ги спестяват. Така налагат това, което е противно на духовната човешка природа, затова пък усилено активира Животинското начало в човека. На политиците и жреците всъщност им е изгодно човек да бъде като запряно животно, за да доминира животинския страх за живота му, а в масата – животинско раболепие и агресия към изкуствено създадения образ на врага. Тогава и властта над такива зомбирана маса става безгранична. И ето, резултатът за обществото е на лице: при желание на по-голямата част от хората за равенство, свобода и справедливост, политиците и жреците стимулират в света постоянни войни, разпалват расова, национална и религиозна вражда между хората.

Анастасия: Да, чисто и просто нагла измама. Това е равносилно на идеята да дадеш лопати на народите и те със собствените си ръце да копаят своя гроб, мислейки, че копаят основите за постройка на новия дом за своето многонационално семейство. Откъдето и да го погледнем, виждаме изкуствено разделение на човечеството. Но все пак цялата тази лъжа може да съществува до тогава, докато самите хора не решат да променят ситуацията.

Ригден: Точно така, всичко е в ръцете на хората, по точно в начина им на мислене. Истината е една, но ако човек допуска в съзнанието си нейното и най-малко изкривяване, тогава тя се превръща в една безкрайна пустота. Да знаеш Истината – не означава да разделяш и класифицираш всичко с ума си: „за“ или „против“. Да знаеш Истината – означава да постигаш чрез душата си нейната единна същност и безкрайна духовната свобода. От духовната природа произтича естествената потребност на човека да живее в равенство, братство, единство с цялото човечество, с осъзнаването, че всички хора на планетата се явяват родни и близки един на друг по своя духовен произход.

Когато в човека доминира Животинското начало, той изкривява тази потребност и започва да сравнява себе си с другите в потребителската форма на мислене, считайки се за равнопоставен на тези, които според него са с нещо „по-високо“ от него, и без да забелязва тези, които са с нещо „по-ниско“. Всичко това се използва успешно от политиците и жреците, включвайки подобни идеи в своите лозунги за равенство и братство, в религиозните писания, в политически концепции и закони на хартия.

Анастасия: Е, да, а после хората се удивяват как така, уж всички сме братя и сестри, един вид конституцията и международните конвенции издигат международно хуманитарно право, равноправието между всички хора, заклеймяват всяка форма на расова дискриминация и т.н.. Тоест, огласява се грижата за човека, неговите права, основани на принципа на паритета, а в действителност живеем в общество със силно изразено неравенство.

Ригден: Хората ги разединява материята и нейните потребности, тоест Животинското начало. Но ако хората се насочат към своето духовно начало, тогава могат да преодолеят колективно всички разногласия помежду си.

Хората на практика сами избират как да живеят, започвайки от всеки отделно взет човек, до колектива, от малкото до глобалното общество. Световните политици и жреци внушават на хората, че именно те като управленски апарат се явяват обединяваща сила, без която никой народ не може да направи нищо. Постоянно внушават и разединяват хората, иначе народите биха почнали да действат без тях, при това единно. Всичко се крепи на плещите на хората, именно те въплъщават плановете на жреците и политиците, изпълнявайки реални действия и програми в обществото. Няма и не може да има политик или жрец, ако не е подкрепян от самите хора. Ако политикът или жрецът се лиши от тази подкрепа, то той се лишава от авторитета и властта, тогава всички ще забравят за него и той ще стане обикновен член на обществото, както всички останали.

Анастасия: Разкажете, моля ви, какъв трябва да бъде модела на обществото, според вас? В днешни дни съществуват много форми на държавно политически устройства (управления на общества), политически режими, идеологии. Истината е, че когато започнеш внимателно да изучаваш коя да е отделно взета идеология или форма, разбираш как всичко е построено по законите на Животинския разум, а не по човешките. Дори да са изградили и написали красива теория, на практика, съдейки по историческите събития, се е получило както в пословицата „Написали го на хартия, а то взело, че се загубило по пътя“.

Ригден: Да, защото всичко, което изреди, е построено върху политиката, тоест върху управлението, властта, неделимото господство на политиците и жреците над обществото. Не си ли забелязала, че дори думите „държава и общество“ се изписват отделно? При това на държавата се гледа като на политическа надстройка над обществото, господство на властта над народа. Погледни етимологията на думата „държава“, на руски „государство“ – това е владение на „государя“ (управника). С древноруската дума „государь“ (управник) се е обозначавал както „конкретен човек, притежаващ власт“, така и „договорната формула“, например „Господин Велик Новгород“. Тази дума е свързана с думата „господарь“ (господар), както са наричали собственика, владетеля. А при персите в Древния изток определението е било още по-точно – „собственик на овце“ („gōspanddār“). А знаеш ли как е произлязла думата „политика“?

Анастасия: Е, доколкото ми е известно, от гръцката дума „politike (techne)“ – „изкуство да управляваш държавата“. А някои правят връзката, че тези думи произлезли главно от гръцките думи „poly“ – „много“, „techne“ – „изкуство“, „занаят“. Други считат, че от гръцките думи „polys“, както са наричали древните гърци своите градове-държави.

Ригден: Този отговор е напълно предсказуем. Дадената информация се внедрява в човешкото съзнание, благодарение на много учебници и книги. Но нека поровим в детайлите. Откъде Древна Гърция е получила такава форма на управление на обществото, още повече с название на висшите длъжностни лица в древногръцките полиси – Архонт? От Древен Рим – от формиращото се в тези времена опорно „гнездо“ на жреците на волните каменоделци, които са се занимавали с учредяване на религиозни култове, форми за управление на обществото за своите цели, занаятчийски цехове и т.н. Откъде се е появила формата на управление при гърците, като демокрацията (от гръцки „demos” – „народ“, „kratos” – „власт“, тоест „власт на народа“)? Оттам, откъдето и у римляните се е появила република (от латинската дума „res” – „дело“ и „publicus” – обществен; „res publica” – „обществено (общо) дело“). Всички тези форми на управление са разработили жреците на волните каменоделци (Архонтите) и са ги популяризирали сред народите чрез публични лица.

Ти се чудиш защо при тези така наречени „народни“ форми на управление и политически режими днес народите фактически са отстранени от управлението на собствената си държава. Въпреки че на хартия всичко е много красиво написано, в законите се разглеждат методи за колективно приемане на решения, включващи „равни възможности“, „придобиване от самите граждани на лични и политически права и свободи“ и така нататък. А на практика се осъществява реална окупация чрез местни и централни жречески и политически елитарни органи на управлението наречени „народна власт“ и техния произвол. Тези самоназначени „елити“ едва ли не открито си поделят общонародното имущество, експлоатират хората, пренебрегвайки интересите им, и използват държавните ресурси за своите лични или кланови користни цели, за банална печалба. А пък масите, както винаги, хранят с обещания от избори до избори. На практика обаче, тече задкулисна борба между финансово-политически групи, полуфеодални „князе“ и „сиви кардинали“, борещи се за разширение на сферата на влияние, тоест на своята „хранилка“. Това се случва по целия свят и най-вече в „цивилизованите“ държави. Това се отнася и за идеологическите модели на политическата власт, например, както либерализма (от латински „liberalis“ – „свободен“), с неговата реализация на индивидуалните свободи, социализма (от латински „socialis“ – „обществен“). Основан на публичните идеи за социална справедливост, свобода, равенство и тем подобни. Няма да взимам за пример агресивно насочените идеологии, политически режими и форми на власт, основани на едноличното управление – тирания (монархия) или власт на малцинството на – олигархията (аристокрация).

Тогава как такова явление намира място в съвременния свят? Ами защото всичко това изначално се е разработвало посредством два стимула за управление на масите – вяра и страх, по законите на материализма, или по-точно Животинския разум в полза на нисшите инстинкти в човека, неговата земна самодостатъчност, където формулираните на хартия духовни цели, служели (и служат и до ден-днешен) само за прикритие на действителната абсолютна власт на политиците и жреците. Именно затова днес всички само говорят за идеално, хуманно човешко общество. Но някой създава ли го реално на практика? А и самата постановка за създаването на идеалното общество неизменно е свързана не с обществото като такова, а с това каква именно ще бъде формата на държавна власт над това общество при съхраняването на същата глобална система за управление на народите от същите жреци и политици.

Анастасия: Това е точно така! Всяка власт за хората представлява постоянен избор между две злини.

Ригден: Така е. Нека се върнем към думата „политика“. Думата „полис“ произхожда от италиански „polizza”, означаващо „разписка“, „договор“. Архонтите са много големи любители на означаването на своите проекти с двусмислени думи. Считайки себе си за посредници между хората и боговете, те проектират жреческия модел на управление на обществото, по-точно на тази част от обществото, която по едни или други причини не е била подчинена на тяхната религиозната власт (например обхващат народи, които са пребивавали в други държави, вярвали са само в своите местни богове, имали са различна култура и т.н.). Думата „политика“ е образувана от двете гръцки думи „poly” – много и “Theos” – “Бог“ и не означавало нищо друго, освен власт на „много богове“ над обществото. Оттук са се появили и местните „богчета“ – политици, подчиняващи се на властовата система на Архонтите. Не е изненадващо, че днес много страни живеят по англосаксонския модел, а също и според континенталното право, които се явяват едни от най-разпространените световни правни системи. Но по онова време за тяхна основа е послужило римското право, разработено от жречеството на Древен Рим („кодекса на законите от дванадесетте таблици“ и други жречески документи за управление на народите, разписани в най-добрите традиции на Животинското начало).

Анастасия: Е, да, затова, както казва народа, политическото право, както и религиозното, винаги е наказателно. Въобще, нещата са доста печални, световното общество живее съгласно правилата, които установяват Архонтите, под техните агресивни знаци…

Ригден: Живеят така, защото хората реално не знаят кой и как ги управлява, а не знаят, защото не вникват дълбоко в тези въпроси. Ако хората се поинтересуват от световната история или дори от хералдиката (на средновековен латински „heraldus” – „глашатай“; наука за гербовете), то техните очи ще се отворят за доста любопитни факти, на които по-рано просто не са обръщали особено внимание. Ако разгледаме конкретно щандартите, знамената, гербовете на княжествата, на градовете, на държавите, които като правило са разработвани от подопечните на Архонтите и подпъхвани на нищо неподозиращите управници, то може да открием в тях знаци и символи, които въздействат на подсъзнанието и активират Животинското начало в човека.

Всичко това съществува и до днес, така, както и по-рано, предназначено за негласно влияние върху съзнанието на хората. Достатъчно е да обърнем внимание на официалната символика на съвременните страни по света, техните централни и местни органи на държавна власт, министерства, ведомства, служби, чиито символи са нанесени на паричните знаци на различните валути по света. Като цяло това са кръстове, с белег за блокиране на Предната същност (чрез знак или символ, най-често с атрибута на земната власт във вида на корона) и акцент върху Животинското начало, имам предвид страничните Същности на човека, които основно са изобразявани във вид на едни или други агресивни животни от двата края на централните символи. Достатъчно е да се вгледаме колко гербове са белязани със знаци или символи от волните каменоделци, започвайки от градове и страни и стигайки до международните организации и корпорации: лък и стрели (заедно и поотделно), брадва, сърп, чук, меч, шпаги, огнестрелно оръжие, пергел, лъв, леопард, дракон, орел, фригийската шапка, маслинова клонка (еврейско жречество). Дори няма да говоря за наличието в много случаи на определена числова символика във вида на звезда (6,13 и т.н.)

image

Рисунка 108. Гербове на различните държави
1)Гамбия; 2) Бутан; 3) Гайана; 4) Федеративна Република Германия; 5) Германска Демократическа Република (1949-1990); 6) Франция; 7) САЩ; 8) Холандия; 9) Френска империя (1804-1815); 10) Норвегия; 11) Грузия (1991-2004); структура от седем части (седем лъча, седем звезди) пример за сравнение с герба; 12) Грузия (от 2004); 13) Белгия; 14) Ватикана.

Тези агресивни знаци се прилагат в публичната символика, предназначена за масово тиражиране, тоест хората често ги виждат и използват, възприемайки ги за задължителна част от документи, сгради, дрехи, в средствата за масова информация и така нататък. Тяхното въздействие над човешката психика е подобно на капчица, която дълбае камъка – те стимулират подсъзнателно Животинското начало, агресията и пробуждат нисшите инстинкти. В резултат на всичко това способстват нарастването на общественото напрежение, подобно на метана в мината. В определен момент е достатъчна и една искра, тоест провокирането на агресия в определена маса хора и цялата държава да бъде залята с вълна от насилие и необратими разрушителни последствия, по-точно с предсказуеми неминуемипоследствия.

Но цялата тази схема за тайно управление на народите ще работи до тогава, докато по-голямата част от хора не знаят за нея. Архонтите използват всяка възможност да поставят своите знаци и символи в „контролиранаата от тях територия&




Гласувай:
0
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 22031367
Постинги: 12114
Коментари: 17449
Гласове: 23112
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031