Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10 09:02 - Нежелани деца
Автор: zahariada Категория: Хоби   
Прочетен: 996 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 04.10 09:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Нежелани деца

image

Posted on октомври
3, 2017
 by TT-K

Мили читатели и читателки, искам задълбочено да разгледам някои духовни аспекти. Както вече сте разбрали от статията ми за прераждането, не само аз, но и над два милиарда души по света – будисти, индуисти и привърженици на природните религии – са убедени, че хората не само обладават душа, но и че тя се завръща след смъртта. Но над четирите милиарда застъпници на християнството и ислям също вярват в нейното съществуване. И тя все някога влиза в тялото – по време или малко след зачеването тя инкарнира в зародиша или просто се вмъква в него, което атеистите оспорват. Така че лекарят не изважда от корема на родилката парче месо, а одухотворено същество! Изследователят на смъртта Рудолф Пасиан обяснява в книгата си „Съдбовната заблуда на епохата – смъртта не означава край“, че абортът е особено трудна тема, доколкото съучастниците и консултантите по правило нямат понятие за живота преди раждането и след кончината. Наистина случващото се след оплождането е известно, но нищо повече. Дори само често забелязаните светлинни явления при зачеването намекват за нещо далеч по-голямо от началото на биологическия растеж. Гинекологията не знае почти нищо и за мига, когато душата се вселява в детското тяло още в майчината утроба. В книгата си Рудолф Пасиан дава думата на г-жа Жана Йесен, която едва оцелява след аборт. „Майката на Жана е 17-годишна и бременна в седмия месец, когато в гинекологичната клиника ѝ препоръчват да направи аборт чрез отравяне със сол. Това е отвратителен метод за прекъсване на напреднала бременност и убийство на плода. Лекарят инжектира в матката солен разтвор. По този начин детето получава както външни, така и вътрешни изгаряния, понеже поглъща околоплодната вода и освен това постепенно се задушава, защото плацентата бавно, но сигурно се отделя от стените на матката. Това конкретно означава, че то понякога агонизира с часове, ритайки и удряйки диво, през което време се задушава и изгаря – процес, който е неприятен и за бременноста. Така в един период между 24 и 48 часа детето се ражда мъртво. Жана разказва следното: „Била съм осемнадесет часа в соления разтвор и съм го поглъщала. Оцеляла съм по чудо. Родена съм на 6 април 1977 г. в шест часа сутринта. Имала съм късмет, че е станало толкова рано, защото раждането било очаквано към девет часа, когато е трябвало да дойде и гинекологът. Със сигурност нямаше да съм тук, ако той беше присъствал… Известно време в стаята царяла пълна истерия, защото съм се появила на бял свят със страшни викове – и тук съм била късметлийка. Една от сестрите толкова се шокирала, че забравила предписанията, а се обадила в амбулаторията. Нейните служители ме извели от центъра за абортиране и ме откарали в клиника. Така съм оживяла с божията помощ“ При раждането си Жана тежи едва един килограм. За съжаление не остава напълно незасегната, защото недостигът на кислород предизвиква мозъчна парализа. След тримесечен престой в болницата се предполага, че няма да може да седи, пълзи и ходи. Но тя полага усилия и на тригодишна възраст прохожда с помощта на скоби и проходилка. След неуморни упражнения и четири операции вече върви сама, макар и накуцвайки. От време на време пада, но го приема с чувство за хумор: „След като цял живот падах, се научих да го правя грациозно.“ По време на интервюто жана е 29-годишна. Притежава невероятно силна воля. След моногобройни тренировки на 30 април 2005 г. пробягва маратонската дистанция! Тя е убедена християнка и е открила призванието си. От тринадесетата си година пътува по света и се застъпва за правото на живот. Прави това както пред Американския конгрес, така и пред Британския парламент. Просто казва нещата такива, каквито са. Присъствието ѝ разголва съвестта на всеки и крещи с пълен глас: „Защо? Защо аборт и с какво право?““ В разговора с Рудолф Пасиан и други изследователи на раинкарнацията непрекъснато обсъждаме последиците от аборта за пациентките. Както установяват психиатрите и психолозите, след манипулацията жените страдат от депресии и страхове, обзема ги чувството за вина. Предполага се, че състоянията са свързани с душата на абортираното дете, която продължава да живее в майката и не може да се откъсне от нея. Някои терапевти съдействат за установяване на контакт с детската душа, за да я помолят за прошка и да ѝ помогнат да се освободи. Ако вярваме на сведенията, тези души отново се появяват пр иследващи бременности на жените. Но да погледнем още веднъж бруталния и иконимически аспект на нещата. Като истинско „откритие“ може да се разглежда книгата на Александра Мария Линдер „Гешефтът аборт“. В нея журналистката обяснява кой печели от това и как абортитаните деца биват използвани комерсиално. Авторката споделя как с помощта на клетки от различни зародиши се произвеждат кремове против стареене. Абортираните останки се използват като склад за резервни части при клетъчни терапии и трансплантация на тъкани и органи. Много козметични и фармацевтични фирми с гордост отбелязват, че при текстовете вече не умират невинни животни, но премълчават използването на абортирани детски трупове за същата цел. Накрая Линдер разкрива как Фондът на ООН за населението съвсем целенасочено залага на абортите в страните от Третия свят. „При цена 430 евро на аборт германските лекари само през миналата година са заработили почти 50 милиона. Голяма част от разходите се поемат от болничните каси и по този начин се освобождават от данъци… „При нарастващото потребление от тъкани и органи за трансплантация очевидно расте и необходимостта от абортирани деца, което занапред ще отслаби и без това занемарената защита на неродения живот. Например само за лечение на Паркинсон са необходими мозъчни клетки от поне шест абортирани зародиша.“ Това са едни от малкото доказателства за комерсиалната страна на професионалните измами, чиито измерения дискретно се премълчават от медиите. Знаете ли например, че с обявените от Световната здравна организация 40 милиона аборта годишно помятането се превръща в най-масовата неестествена причина за смърт? Журналистите предпочитат да използват заглавия като „Застаряването се увеличава“ или „Необходимостта от работна сила за финансиране на пенсиите“, като изпълняват страниците с повърхностни фрази, а причините остават табу. Сигурен съм, че ще се доближим до тях, ако хвърлим бърз поглед върху следващите пет фрази:
  • Недоверието на младите в доброто бъдеще на Германия,
  • Бездуховността на материализма,
  • Завърналото се женско самочувствие,
  • Комфортното благосъстояние,
  • Систематичните и планирани разводи.
Фразата „Германия се самоликвидира“ казва всичко. Първоначално „коректният“ вече не издържа и става супернекоректен, защото Тило Сарацин знае какво говори. Впечатлява не толкова високият му пост, колкото способностите му, защото като берлински финансов сенатор тий е ремонтирал разрушените финанси цели седем години. Но в бестселъра си той не засяга един важен пункт и католическият ежемесечник „Цайт-цайхен“ прави следния коментар: „Невероятно е, че г-н Сарацин със своите безкрайни статистики е забравил грозния дефект, а именно ужасяващия браой на абортите… Ако е истина, че Германия се самоликвидира, причината е не само неуспешната интеграция на голяма част от пришълците. Много по-важно е, че германците все повече и повече намаляват.“ Какво ще кажете, ако се опитаме да вместим това противоречиво изживяване в гигандския човешки еволюционен процес? Живеем в космически преломно време (2011 – 2013 г.) и нашата Слънчева системае достигнала в орбитата си най-далечната точка от центъра на галактиката. Правя връзка между завръщане към женското и освобождаване на жените. Това става постепенно и според мен е законово въведено с края на робството – през 1885 г. в САЩ и 1888 г. в Бразилия. Германските жени за пръв път са допуснати в университета през 1900 г. (Фрайбург); едва през 1923 г. се хабилитира първата професорка; след 1945 г. „жените от развалините“ започват да възстановяват разрушената от мъжете страна, а след 1975 г. законът им разрешава „сами да определят кога да забременяват“. С това официално е премахнат женският триъгълник между кухнята, църквата и децата. Тогава защо се учудваме, че сега махалото просто лети в противоположна посока? Личният подход към тази могъща еволюционна стъпка е все пак твърде тежък, доколкото заобикалящият ни бездушен материализъм потиска индивидуалните ни чувства. Понеже повечето хора не знаят, че с всяко дете инкарнират в семейството си безсмъртна и устремена душа, към толкова важното решаващо качествено съзнание, което още повече се засилва от проклятията на остарялата църковна вяра. Благосъстоянието също въздържа много млади семейства от създаване и отглеждане на деца. Те изискват време време, средства и отказ от някои любими навици. Това засяга и хора с най-различни доходи. „Ако в Германия около 40% от висшистките нямат или не желаят да имат деца, причината не е финансова – просто потомството отстъпва на заден план за сметка на редица вацни неща. Професионалният успех и високият доход, спокойната отпуска и гарантираното свободно време, комфортните жилища и скъпите автомобили са далеч по-належащи“ Социалното подпомагане също поставя изисквания и дори младите християндемократи настояват бездетните да отделят един процент от доходите си за държавата. Говорителят на младите депутати ХДС/ХСС, Марко Вандервиц, подчертава пред „Мителдойче цайтунг“: „Нашата социалноосигурителна система не функционира, ако няма достатъчно деца. Затова искаме да създадем специален извънбюджетен фонд. Целта ни е да постигнем нещо още през този мандат. Данъкът трябва да се заложи в Конституцията, за да не могат резервите да бъдат изядени от ежедневната политика.“ Позволявам си да обърна внимание на нещо, което изчерпателно съм изложил в книгата си „Стига вече! Червен картон за лъжците в здравеопазването и сферата на храненето!“ (Йоханес Холей). Става дума за т.нар. гендеризъм, един възглед на феминистичните и хомосексуалните кръгове, който разглежда хората според социалния пол внести според биологичния (Sex). Неговото междувременно европейско разпространение поражда седиозни последици за човешкия род и сексуалните роли. Евентуален семеен разрив естествено засяга и децата, които майката – познатата стара източногерманска система. Най-важната професия за населението, майчината роля, все повече и повече е притисната до стената. Затова детският психотерапевт г-жа Криста Мевес изисква следното: „Най-важното е младите жени да раждат и да се грижат за децата си, докато малките ги напуснат“. Тук бих искал да отбележа, че в никакъв случай не проповядвам забраната на абортите. При брутално предизвикана бременност жената или момичето имат право сами да решават съдбата на плода. А пък ако с ултразвъково изследване се установяви, че нероденото дете има видими тежки увреждания, решението също трябва да се вземе от бъдещата майка. Критиката ми е насочена, от една страна, към онези, които често пъти гледат на въпроса твърде лекомислено, а, от друга – против възникналата междувременно „абортна индустрия“. Затова е още по-любопитно, че подготовката на статията ме сблъска със съдбата на режисьора и певеца Райгън Скот Бомбергер, който признава публично, че е заченат при изнасилване и след раждането си е даден за осиновяване. От благодарност, че не е абортиран, основава заедно с жена си фондацията Pro-Life Radiance („Фондация Живот“). Той отхвърля лицемерието на политиците, които подкрепят аборта и защитават жените само привидно. Залага надеждите си на днешната младеж, която според него повече се застъпва за живота от предишното поколение. Източник: Откъс от книгата на Ян ван Хелсинг и компания „Политически некоректно“ – написал темата Йоханес Холей


Тагове:   нежелани деца,


Гласувай:
4
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 19593828
Постинги: 10950
Коментари: 16979
Гласове: 21979
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031