Как да завладеем света на котките

Източник превод за mixstuff - Евгений Яковлев

http://www.zahariada.com/

Чрез обширни изследвания на древните ДНК котки, учените са успели да очертаят тяхното разпространение в целия свят.

Мумията котка

В продължение на хилядолетия преди пломбите са завладели интернет, котки завладяват света. Те се заселили в древна Евразия и Африка, заедно с фермери, моряци и дори древните викинги - резултат, учените са получили от първото проучване мащабна от древни ДНК котки.

Науката не е толкова много се знае за опитомяването на котки и дори продължава активен дебат за това дали хората, живеещи в близост до котката ( Felis Silvestris ) е наистина у дома, въпреки че анатомията и поведението те са много различни от дивите си роднини. Еволюционна генетика Ева-Мария Hagel на седмия международен симпозиум по биомолекулярни археология представи своето изследване на древни ДНК котки. Тя казва: "Ние знаем малко за историята на древните котки. Ние не знаем откъде са дошли, ние не знаем как са били разпределени. "

В Кипър, в погребението на възраст 9500 години на човешки останки в района са открити останки от котка. Това предполага, че котката и човекът, направил завет в зората на земеделието епоха, датиращи от Близкия изток преди 12000 години. Древните египтяни започнаха опитомяване на диви котки преди около 6000 години, по време на царуването на фараоните мумифицирани котки в милиони. Първо бяха опити да се разследва генетиката на древни котки, но те не са толкова амбициозни. Например, в едно от произведенията учи митохондриална ДНК (който, за разлика от ядрената ДНК се предава само чрез по майчина линия) три египетски котки.

Екипът Hagel отдели тази работа като основа, но значително разширен подход. Изследователите са анализирали митохондриалната ДНК на останките на 209 котки от повече от тридесет археологически източници в Европа, Близкия изток и Африка. Най-старият от пробите имаше на възраст от 15 хиляди години и е принадлежала на мезолита - dozemledelcheskomu период, най-новите, датира от 18-ти век след Христа.

Авторите установили, че населението на котки се разпространява в две вълни. Близкоизточни диви котки с някои митохондриални линии, предоставени на първите земеделски общности към източните брегове на Средиземно море. Hagel вярва, че запасите от зърнени култури тези ранни селскостопански общности привлечени гризачи, които, от своя страна, привлечени диви котки. Виждайки ползите от присъствието на котки, хората могат да започнат да ги укроти.

Потомците на Египет котки хиляда години, разпределени в Евразия и Африка. Митохондриална генетична линия, обща за египетските мумии на котки от 4-ти век пр.н.е. на 4-ти век от н.е. също се намира в котки България, Турция и Африка по едно и също време. Останките от котките с една и съща ДНК са открити в населените места на викингите в Северна Германия, отнасяща се до около 8-11 века АД. Според Hagel е, моряци да държат котките да се защитят срещу гризачи на кораби.

колеги Хейгъл също анализирани последователността на ядрената ДНК, която е отговорна за петна оцветяване, и е установено, че тази мутация се появява само през Средновековието. Те се надяват да продължат да учат, но се оплакват, че получават достатъчно финансиране, в сравнение с изследвания на кучета. Това, според тях, е причината, че генома на кучета в този момент знам много повече.

 

  Котките са извънземни наблюдатели на Земята



В древни времена котките са считани за същества с   извънземен произход. И сега авторитетни източници  твърдят, че котките са извънземни, оставени на  Земята като наблюдатели и  очевидно имащи  „нетрадиционни“ умения.

Така  в комплекса от пирамиди в Перу са открити пещерни рисунки, изобразяващи летящи  устройства, извънземни и животни, приличащи на котки.

Науката не може да обясни това явление, когато през нощта много котки  седят  в кръг с   опашките си навън дълго време. Има предположение, че по този начин животните телепатично си комуникират едно с друго.

Писателят Лобсанг Рампа в книгата „Да запалиш огън“  разкрива тази тема:

„Някога  мислех да напиша книга за котките, в която да има  легенди и истински истории. Бих искал да кажа, например, как в един друг свят, в друга система, намираща се много далеч от Слънчевата  система, е имало висша котешка цивилизация. Сега те биха могли да използват своите „пръсти“, както хората го правят, но притежавайки благородство, с което не разполагат с хората, те били  изправени пред избор: да започнат своя цикъл отново, или да отидат в друга система, за да помогнат на още неродена раса.

Котките се добри създания и добре разбират всичко, и затова всички котешки племена и техният Maну  (Върховен Дух) решават да отидат на планетата, която наричаме Земя. Те дошли за да наблюдават  хората и  човешкото поведение, нещо като телевизионна камера, постоянно наблюдаваща, но те наблюдават и предават своите посланията не за да причиняват вреда на хората, а за да им помогнат. В най-добрите светове е прието да  не се докладва това, което може да навреди, а за  тези слабости, които могат да бъдат поправени.

Котките са дошли на Земята, за да бъдат независими, така че те не се поддават на никакво влияние. Те са дошли  под формата на малки същества, така че хората да могат да се отнасят с тях нежно или грубо, в зависимост от това, което са .

Котките имат много добро влияние  върху Земята. Те са продължение на Великия Висш Аз на този свят, като източник на информация там, където  много информация е изкривена от съществуващата в този свят условия.

Отнасяйте се с котките приятелски,  грижете се  за тях,  доверявайте им се, котката никога умишлено няма да  причини вреда на човека,  но много от тях дават живота си за да помогнат на човека. „   Публикувано от Лъчезар Найденов в 8:27 Няма коментари:  Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в TwitterСподеляне във FacebookСподеляне в Pinterest       Древни текстове твърдят, че ĸoтĸитe ca cчитaни зa cъщecтвa c извънзeмeн пpoизxoд
 






   
Котката се завръща – нещо повече от митична история

Котката присъства в живота на хората от 9000 години. Тя е редом с нас, след като предците ни са напуснали убежищата в пещерите. Оттогава котките биват обезсмъртявани чрез изкуството. Те се превръщат в обект на фрески, каменни скулптори, сребърни и златни отливки, издълбавани са в дърво и дори им се преписват различни значения. Представителите от семейство котки са мумифицирани, вкаменявани, а днес образът им може да бъде видян във филми, печатна преса и популярната литература. През вековете те винаги са всявали респект чрез своето величие.
Преклонение пред котката в Древен Египет


Защо котката е широко разпространена в различни култури?

Какво се крие зад образа на едно толкова скромно животно да бъдат събрани толкова много митове?
Първи египтяните, преди 5000 години, започват да отдават почит към котката. Тогава те я възприемана като богиня с двойнствена натура и като животно с очи, отразяващи лунните цикли на реда, безредието, хармонията и липсата на равновесие.

В митовете за Ирокези от Северна Америка се говори за възрастна „жена луна“ (Old Woman Moon) и нейната котка, Бобкат. Докато плетяла лента за глава, символизираща формата на луната, Бобкат търпеливо и правел компания. След като станала, за да разбърка съда с качамака, котката скочила на лентата и я разплела. Според легендите, котката успяла да унищожи луната, променяйки формата и всеки месец. Циклите на луната и тези на жената са силно свързани в този мит.

В космологията на инките от Южна Америка, се говори за вътрешна земя, наречена Moon House. Според преданията в нея живее пума. Ранните обитатели на планината Анди са виждали това същество като господар на Слънцето, който гризе луната, променяйки формата и от пълна до полумесец. Интересно е да споменем фактът, че думата пума в Кечуа произлиза от културата на инките.

Някои индиански племена вярват, че котката седи над всички небеса. Американските индианци благоговеят голямата котка от гористите местности, наричайки я “Soft-Foot Brother.” Като такава, тя е възхвалявана в изкуството, плетенето, песните и мънистата. Местните ловци доловили в потайната котка изкусен маниер за преследване на плячката.
Човек трудно може да устои дори на погледа на бездомните софийски котенца/сн. НП
Човек трудно може да устои дори на погледа на бездомните софийски котенца/сн. НП

Някои древни текстове твърдят, че ĸoтĸитe ca cчитaни зa cъщecтвa c извънзeмeн пpoизxoд преди хиляди години. Споменава се, че те ca извънзeмни, ocтaвeни нa Зeмятa ĸaтo „нaблюдaтeли“. Например в ĸoмплeĸca oт пиpaмиди в Πepy ca oтĸpити пeщepни pиcyнĸи, изoбpaзявaщи лeтящи ycтpoйcтвa, извънзeмни и живoтни, пpиличaщи нa ĸoтĸи.

В ĸнигaтa „Дa зaпaлиш oгън“ писателят Лобсанг Рампа paзĸpивa тaзи хипотеза: „Hяĸoгa миcлex дa нaпишa ĸнигa зa ĸoтĸитe, в ĸoятo дa имa лeгeнди и иcтинcĸи иcтopии. Биx иcĸaл дa ĸaжa, нaпpимep, ĸaĸ в eдин дpyг cвят, в дpyгa cиcтeмa, нaмиpaщa ce мнoгo дaлeч oт Cлънчeвaтa cиcтeмa, e имaлo виcшa ĸoтeшĸa цивилизaция. Ceгa тe биxa мoгли дa изпoлзвaт cвoитe „пpъcти“, ĸaĸтo xopaтa гo пpaвят, нo пpитeжaвaйĸи блaгopoдcтвo, c ĸoeтo нe paзпoлaгaт xopaтa, тe били изпpaвeни пpeд избop: дa зaпoчнaт cвoя циĸъл oтнoвo или дa oтидaт в дpyгa cиcтeмa, зa дa пoмoгнaт нa oщe нepoдeнa paca“.

В началото на зараждащата се наука в Европа, котките били интересен обект на наблюдение от племената. Доста преди испанската инквизиция през 14 в., култът към котките във Франция, Германия и Британските острови бил в апогея си. Хиляди години след смъртта на Клеопатра, жените в Рейн тайно се срещали в горите и отдавали почит на котките за плодовитост, любов и късмет.

В Германия и скандинавските страни името на богинята котка било Фрея. Оттук е наследена думата Friday (петък). Според преданието група котки теглят колесницата на богинята по небесата. Като богиня тя разпространява идеята за любов в Италия и Франция. Когато настъпи залеза на старите боговете, Фрея посещава погребението на Балдур – богът котка на младостта. След ритуалите за преминаване в отвъдния свят, Фрея пренася Балдур във Валхала.


В Шотландия, котките винаги са били считани за свещени. Фергус, първият крал на Шотландия, имал египетска кръв. Според легендата неговото семейство пренасяло египетски котки в планинските териториите на Шотландия. А негов предшественик, занимавал с отглеждането на котки е Скота (Scota), което и по-късно дава името на страната. Нещо повече, котката все още присъства в герба на Шотландия. Там тя се възприема не само като животно, но и като войник. Когато отивали на война, мъжете си слагали котешки маски и носели знамена на Клан Хаттан. Споменава се дори че и звукът, които произвежда гайдата произлиза от котешките боеве.   Публикувано от Лъчезар Найденов в 8:16