Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09.2016 18:53 - Новата религия, митът, рептилите и тяхната връзка с България и българската история
Автор: zahariada Категория: Хоби   
Прочетен: 1764 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Новата религия, митът, рептилите и тяхната връзка с България и българската история

http://www.zahariada.com/

image




 It’s all about control and how you can take it”, Motorhead
(Музика за настройване на съзнанието)

Пролог: Преди 11 години на 11/9 бяха взривени два небостъргача, днес ще има възпоменание на жертвите. Нека наистина си ги припомним, дължим им го, защото в миналото те бяха жертва за нашето пробуждане.                Съвсем скоро децата ще тръгнат на училище, за да бъде съзнанието им смляно за поредна година от образователната система, която ще ги превърне в покорни консуматори и ТВ-зрители. Нека ги научим на нещо истинско, дължим им го, защото те са нашето бъдеще.             Започна поредната скучна есен, навявяваща ни сивота и отчаяние. Нека видим в умиращата природа новото начало, защото без минало няма настояще...              „Митът са нашите бледи колективни спомени за минало ни, когато сме играели наравно с боговете. Настъпва времето, когато пак ще си припомним тази игра”.  Чрез налагането на Новата религия споменът е бил съзнателно изтриван с вековете(по-скоро силно фрагмениран, за може пъзелът да бъде подреден само от малцина, които имат ключа), за да бъдем по-лесно контролирани и манипулирани, въпреки това хората са успели да запазят частици от предишното знание за заобикалящия ги свят и са ги нарекли мит. Това обаче, което за едни е мъглив мит, за други е история със стройно подредени факти и логика на развитие, предавана избирателно през поколенията и достигнала за тях в почти пълен обем до наши дни. На тази избрана част(илюминати) това, което обикновения човек е програмиран да разбира като митичните събития, им е била предадена по право под формата на исторически събития. Тази част от хора(понякога наричащи себе си „просветени”) е жива и до наши дни и дирижира нашият живот  във всеки един аспект. Ако сте се уморили да бъдете пионки в чужда игра заповядайте на пътешествието на отвореното съзнание в любезната компания на алхимиците. Ще разберете, че митът и митологичните герои(субекти), свързаната с тях митологична логика, както и съобразяването с нейните закономерности са така живи, силни и реалистични, колкото са били в Древните времена. От друга страна митичните спомени на останалата част от човечеството се усилват и митичният воал започва постепенно да пада. Вероятно за това си има причина...

image             Да се върнем към началото - казват, че историята за генезиса на човечеството е обгърната в мъглата на митовете и загадките. Защо ли? Нека се замислим върху един факт - досега науката не дала сериозен, аргументиран и най-вече доказан отговор на въпроса за произхода на човешката раса. Това, което се пуска за масовa употреба – „маймунската теория” на Дарвин определено „куца” и се „поклаща” подобно на своя кръстник маймуната. Това е така поради простата  и очевидна причина, че за последните 10 000хил. години(откогато приблизително са датирани първите известни човешки цивилизации) още никоя горила не се превърнала в човек, въпреки че дори са правените сложни експерименти за обучението им. Следователно нещо липсва? Някои привърженици на Дарвин казват, че е имало „липсващо звено” – т.е. нещо като маймуно-човек. Само че и досега въпреки многобройните разкопки останки от такъв не са намерени и няма категорични археологични доказателства за такъв междинен биологичен вид, на който човекът да е пряк потомък. Дори и да приемем, че го е имало възниква въпросът той пък откъде се взел ? – защо сега някоя горила не се превърне в „липсващото звено”? Или пък защо маймуните и човекът са оцелели, а липсващото звено – „не”. Ако приемем, следвайки Дарвиновата теория, че човек е „по-висш” стадий в еволюцията, тъй като е бил по-приспособим и за това е оцелял, то по пътя на тази логика сегашните маймуни трябва да са умрели преди „липсващото звено”, като „по-низш” и неприспособим индивид. Нали?             Човек понякога не предполага, че дори и да има всички парчета от пъзела, той може да не е нареден правилно? Защо пък маймуните да не се дегенерирали хора, загубили паметта си при смяната на полюсите – нещо, което се преподава като азбучна истина в масонските ложи? Кой е доказал, че еволюцията във времето не може да се изрази в регрес? Може би разгадания код на мита ще ни даде желаните отговори...

image             Нека се върнем към „Библията”, за която много хора в България имат насмешливо мнение, че това е книга изпълнена с приказки за възрастни, с които поповете плашат малките деца и пенсионерите, а училищните буквари се приемат като „чиста монета” (може би защото са писани от хора със замислен поглед, побели коси и очила с дебели рогови рамки) и заедно с тях и чудноватите история за маймуните, които постепенно се превръщат в хора, а после с въжета и пръчки строят пирамиди. В първата глава на „Библията”, преведена на български език като „Битие”  (на английски е „Генезис”, което ще рече „раждане”), са синтезирани не религиозни, а чисто митологични представи и описания, базирани на родовата колективна човешка памет на народи, населявали района на Древна Месопотамия.                     В началото на Новия Завет(учението на Исус Христос) на Библията е казано „В началото бе словото...” Нека се замислим какво означава това? Словото е вибрация, трептене, което се придвижва в пространството. Стария завет допълва „И каза господ – „Нека бъде светлина”, т.е. чрез вибрационната сила на словото е създадена светлината и от там всичко останало. 

image             Замислете се колко рядко човек си задава въпроса за причината за съществуването на Вселената и в частност за своето собствено, както и за целта му? Отговорете си честно колко често сами се питате относно този най-важен екзистенциален въпрос и дали поне някога сте си давали някакъв отговор, който да бил актуален и да ви удоволетворявал за относително дълъг период от време. Досещам се, че знам отговора - защо ли ? Защото инстинктивно усещате, че със сегашните си познания и развитие на интелекта не можете да си дадете разумен отговор, а тази несигурност ви плаши ужасно. Оказва се, че в живота ви не сте стъпили здраво на земята, както ви се иска,  а сте в средата на бездна, чиито граници не може да определите с това, което сте свикнали да наричате „здрав разум и логика”. Тогава започвате да изключвате силата на съзнанието си да мисли по този въпрос. Сякаш невидима забрана пада върху вашите мисли да преминават в тази зона на познанието. Тогава автоматично минавате от режим „Защо” на режима „Как”, т.е. съзнанието ви започва да копира готови модели, поради простата причина, че да копираш е по-лесно отколкото да създаваш(изисква по-малко енергия). Това е началото на тази част от човешката история, която описва и самата „Библия”. Превключите ли на този режим означава, че вече имате нужда от мит, бог и религия. В митовете  първоначално е описан света на този (бог), който дава своя готов модел и обяснение за света, неговия смисъл и цел, а религията е начина, по който ще придобиете, запазите и усъвършенствате привързаността си към този модел. Процесът на избор на модел за копиране се нарича „насочване на вярата”. Първоначално боговете налагат на индивидите и обществата такива закони, който автоматично мултиплицират и пресъздават вече насочената вяра в тях. Никой не е питал новородените древни гърци, финикийци, шумери и вавилонци, искат ли да бъдат част от дадена религиозна общност или система от вярвания. Просто това се разбира априори  и с това  тяхната инициация става факт. За някои хора това, че техните родители са избрали дадена религия (а,дали настина са избрали) е достатъчен да не се замислят особено по отношение на принадлежността си към нея.             Този който си задава въпроса „Защо” сам е бог, защото сам твори собствената си реалност. Това обаче е опасен въпрос, защото отнема силата на боговете

image             С течение на времето някои богове са осъзнали, че изпитват непреодолимо влечение да имат повече свои слуги, защото хората копирайки техния модел усилват режима им на трептене (става въпрос за четириизмерните богове-същости, които пребивават извън нашия режим на възприятие, а другите третозимерните - просто усилват Его-то си...). Тези богове са развили неописуема ревност към властта на другите богове и са разработили и наложили религиозен монопол наречен „монотеизъм”. Но нека се върнем към мита...             Митът, създаден колективно от хората, е информация за първично наложените им модели на светоусещане и богове (биогенетици и биодонори). В тази си форма митовете са отговаряли предимно на въпроса „Как”. Това е ставало във времената, когато изчистените канонични модели на съвременните монотеистични религии още не са били развити. Забележете в митове много рядко се търси причинно-следствена връзка. Там можем да видим хиляди истории как е устроен светът и живота на хората, как и какво са правили боговете, но не и защо е сътворен света и каква е неговата крайна цел. Много рядко може да видите описани мотивите за дадено събитие или действие на герой, още повече на бог. Масовата парадигма е, че боговете просто правят нещата, но не дават много обяснения за целите си.             Така в зората на съвременните човешки цивилизации от рано човек е приучван съзнанието му да работи в режим на подчинение и копиране. Въпросът „Защо?” и поставянето на съмнение на авторитет на демиурзите и религиозните институции, подкрепящи тяхната власт, се наказвал жестоко. Градове са изпепелявани  от огън(атомен?) и сривани от потопи, Сократ пие отрова в древната люлка на демокрацията Атина, Хипатия   е поругана зверски            от „пазителите” на Христовата любов... Mind - контролът е жесток от Библейски времена до днес.

image             Интересното е, че въпреки монопола на съвременните монотеистичните религии, митовете и легендите са по-живи и реални от всякога. Те навсякъде около вас. Ще се уплашите до каква степен животът ни е определян и заобикалян от боговете от митовете и ритуали посветени на тях,  все неща, които считаме, че са безвъзвратно минала част от езическата историята на древните народи и техните вярвания. Олимпиадатав Лондон 2012г. бе само върхът на айсберга. За това нека се спуснем в една стремглава разходка в миналото на човечеството и митичните ни корени...             Митът е форма на кодирано познание, изработена от колективното родово съзнание на хората от древни времена до сега. Ето защо той е съкровищница на познанието - зов от миналото насочен в бъдещето. Митът е жив и част от нашето ежедневие и настояще. Някои го използват съзнателно, други – не. Първоначалната цел на съществуването му в морфогенитично поле на човечеството е да бъде насочен и ползван за един по-добро бъдеще.             Митът е форма на колективна родова памет. Повечето от изразните средства са неразбираеми и метафорични, защото семантиката (наука за значението на думите) на предците ни не съответства напълно с тази, която ние използваме. Езикът е жива форма и се развива и видоизменя с течение на времето. Поради това не можем да разберем напълно какво са искали да ни кажат предците ни с техните изразни средства. При писменото предаване на  повечето митове мислите са превеждани, а не са предавани пряко. Поради това са загубени части от първоначалния смисъл. В митовете, които са предавани чрез картини(нещо като митичен комикс, какъвто наблюдаваме в Египет), ролята на тяхното тълкуване(съответно изопачаване от незнание или умисъл) при препредаването им е още по-голяма.             Друг е въпросът, че определени групи на Земята днес вероятно ще бъдат застрашени(по отношение на тяхната власт в обществото и материалния им статус), ако имаме прекалено дълга родова памет. Не случайно със силата на съвременните електрони и печатни медии митът се приравнява с приказките и фантастиката. С това се цели само едно нещо  - омаловажаване на закодираната в него информация и съответно забравянето й. Иначе ще разберем, че твърде дълго копираме един същ модел „Как” и че въпреки това не се сме по-щастливи, а напротив - все по нещастни в манипулираното ни от волите на други битие

image             По отношение на мита е много любопитно да се запознаем с проучвания на световноизвестния учен Зехария Сичин, който подробно е изследвал шумерския епос, наречен „Енума елиш”. Историята на епоса е запазена на глинени плочки под формата на клинописно писмо в различни публично достъпни музеи и разказва за сътворението на света и планетите.  Очудващо е, че това което на пръв поглед ще се определи от трезво мислещия човек като митично ала-бала се оказва точно и конкретно описание на данни космически тела и тяхното движение в космоса, за които съвременната наука научава едва наскоро от последните изследователски спътници и телескопи.  Възниква логичния въпрос откъде древните шумери са знаели факти, които днешните учени са успели да установят едва със съвременната апаратура от края на  20 век? Отговорът е, че митът и фантастиката са корено различни неща...             Нека се върнем към конкретни проявления на мита и да си зададем някои интересни въпроси.             Всеки е чувал за драконите, змейовете и халите? Знаете ли, че не са фантастични филмови измислици на Холивуд, а митични същества, които присъстват във митологиите на почти всички цивилизации от най-различни краища на света. Сведения за сблъсъка на хората с драконите(хората-змии) датират още от времето, когато не е имало нито телефони, нито Интернет между континентите (така че не можем да обвиним древните миторазказвачи в плагиатство). Тогава как от Древна Япония до империята на Ацтеките се е разпрострял митът за дракона? Нима всички народи са страдали от една съща психоза или са сънували едни същи кошмари, както искат да ни внушат конвенционалните учени, чешейки се умно по главите сред дъжд от пърхот и нафталин. Отговорът за непредубеденото, необременено и свободно съзнание е невероятното прост. Митовете за дракони не са доказателство за съществуването на драконите в холивудския им вариант, но те са неоспоримо доказателство за съществуването на същества подобни на драконите, чиято история в миналото(а най-вече сега?) е преплетена с тази на човеците по някакъв важен начин и поради тази причина хората са оставили свидетелства за нея.

image
            Скептикът ще каже тогава защо не са открити доказателства за тяхното съществуване и най-вече техните мъртви тела? От къде знаете, че не са открити? Постоянно се откриват останки на изчезнали(дали наистина са изчезнали) животински видове. Някой питал ли се защо от древната история на Земята в медиите и развлекателната индустрия най-силно се популяризира епохата надинозаврите въпреки тяхното относително кратко царуване на фона на геологичните епохи. Замислете се „Джурасик парк” и „Годзила” и многобройните им деривати са винаги актуални – вижте играчките на нашите деца. Ако днес някой открие скелет на дракон или рептилоид, замисляте ли колко удобно могат да му кажат, че е на динозавър и държавата да си го прибере за изследвания и датиране. То от своя страна се извършва и практикува от много тесен брой университетски учени, чиито заплати се изплащат от държавата или от обществени организации(зад които стоят международни финансови групировки) и които едва ли биха публикували мнение по въпроса, което да увреди интересите на своите принципали и спонсори. Така кръгът на желязната цензура се затваря неумолимо. Някой ще каже защо правителствата и финансовите групировки да го крият? Представете си какво ще стане с фондовите и стоковите борси, цената на държавните облигации, събираемостта на данъците, банковата система, ако се разбере, че на земята съществува по-опасен от човека биологичен вид със способностите на драконите, от който правителствата не могат(или не искат) надеждно да ни защитават? Ако някой се съмнява (и почва да изпитва съмнения за опити за прокарване на параноя) нека провери какъв е броя на официално обявените безследно изчезнали граждани в България, а след това и в САЩ. А на неофициално изчезналите – скитници, сираци, проститутки и хиляди други клетници, за които даже няма кой да съобщи? По въпроса какво става с тези хора отговорните правителствени агенции и служби гузно мълчат, но за тях е по-добре трагедията да остане в рамките на семействата на изчезналите, ако въобще имат такова...             Нека се върнем към българския корен на драконите(това гръцка дума). Етимология на змия – змей е свързана със земя. Т.е. това същество, което принадлежи на Земята. Да, ако идваме от Небето наистина май има повод за конфликт с драконите, защото се оказва, че ние сме натрапниците тук? 

image             Каква ли е йерархията в пирамидата на Илюминати? Замислете се повърхността на Земята е едно много рисково място за живот – земетресения, вулкани, потопи, метеоритни удари - това е само малка част от армагедон-коктейла, който периодично консумира майката Земя, но е валидно само за повърхността на планетата. Пирамидата на илюминати се контролира от под земята – царството на змейовете.             Нека прочетем едно енциклопедично обяснение на драконите от Интернет:                                       „ДРАКОН (Змей, Ламя, Хала)                            Обща символика: Драконът е митично чудовище, присъстващо в културите на почти всички цивилизации. Като демоничен символ той се отъждествява с образа на змията. Думата "дракон" идва от гръцката DRAKON, произхождаща от  DERKOMAI, със значение на "гледам",  "фиксирам с поглед". Действително, някои дракони се характеризират със своя страшен поглед, като Горгоната Медуза, която според легендата вкаменявала с поглед. Образът на всевиждащия дракон от друга страна е символ на разкритието  и на философския камък.             В библейските и християнските традиции драконът е олицетворение на Антихриста, въплащение на Сатаната и варварщината (виж Новия Завет, Окровение на Йоана, гл. 13). В Християнството смазаните глави на чудовищата (драконите, Левиатана*) символизират победата на Христос над злото: "Ти си смазал главите на морските чудовища. Ти си строшил главите на Левиатана. Дал си го за ястие на людете, находящи се в пустинята". (Псалми, Псалм 74, 13-14). Драконите представляват също армията на Луцифер, противопоставена на ангелската армия на Бога.         В историята на вярванията, свързани с дракона, Пиер Карнак различава три големи етапа, три "епохи" на Дракона: -          епоха на Космическия Дракон – изражение на силата на природата и Богът-Дракон;  -          епоха на Дракона-Пазач – символ на предпазващия принцип;  -          епоха на лошия и Злокобния Дракон – олицетворение на злото.             Драконът символно се свързва с четирите елемента: -          принадлежи към земята посредством своята същност на влечуго и това, че понякога живее сред скали и в пещери;   -          принадлежи към небесния свят, посредством своите крила   -          принадлежи към водния свят, защото обитава най-често водни пространства – реки, езера, морета;   -        свързан е с огъня и огнената стихия посредством способността си да бълва огън или реки от лава.      Драконът не случайно е почитан в Китай, където му придават особено място и значение. Там той е символ на императивната небесна мощ и на царската сила, олицетворение на кралските функции и ритмиката на живота, гарантиращи порядък и благополучие. По тази причина Др. е станал емблема на китайските императори, където е проява на тяхната пълна власт. Небесен и хтоничен (земен), пазач на водите и бълващ огън, едновременно символ на ИН и ЯН началото, китайския дракон обединява противоположните принципи в света – огън и вода, небе и земя. В Китай драконите са част от основополагащите митове на китайската цивилизация, където всички велики императори са царували под знака на дракона и се наричали "Син на Дракона". Дори в не толкова далечната 1894 г. губернаторът на провинция Мук Ден забранил строежът на железница, защото се вярвало, че на определеното място живеел дракон и имало опасения, че влаковете щели да строшат гръбнака на чудовището.       Гръцката митология също е изпълнена с драконови същест- ва: Тифон – син на Гея и Тартар, диво хтоническо чудовище със сто глави; Хидрата от Лерна; Злата триглава Химера - дете на Ехидна и Тифон; Цербер – триглавото куче на Ада; Сфинкс – с лице и гърди на жена, тяло на лъв и крила на птица; Ладон – дракон-пазач на златните ябълки в градината на Хесперидите, убит по-късно от Херакъл; Сцила – шестоглав пещерен дракон; Харибда – чудовище на водовъртежа и т.н.”             Много изчерпателна статия, но чудо - забележете, че навсякъде се казва какво символизира и с какво се олицетворява драконът. Така манипулативно акцентът се измества и не се дава отговор на въпроса първо какво в действителност е драконът и второ „защо” символизира тези неща, които са описани? Защо драконът е символ на същества, които хипнотизират с поглед в гръцката митология, защо китайският император се е наричал син на дракона (а не например син на бобъра), защо в християнските и еврейски свещени книги Луцифер командва армия от дракони (а не от лъвове например), защо златните ябълки винаги се пазят от дракони, както е в упоменатия случай на Херкулес( а не примерно от някой ядосан питбул). Нека се опитаме да направим един обективен анализ на текста, като избегнем неговите внушения и се съсредоточим върху фактите. Изводът, който се оформя е, че навярно за да символизира драконът толкова много неща, много хора по света от различни раси и исторически епохи са имали нещо „против” или „за”  тези същества, за да ги направят символ на толкова неща важни неща от техния бит и живот. Символът на дракона и змията са повсеместно и без изключение отпечатани в митологията на всички значими човешки цивилизаци. Забележете, че макар и символното значение (положително или отрицателно) на драконите да се различава навсякъде по света, хората са единодушни за едно – външния вид на драконите. С леки вариации и модификации те са описани по един същи начин навсякъде по света. Колкото и официалната доктрина да се опитва да ни облъчва с представата, че навсякъде по всички континенти представителите на различни цивилизации са сънували едни същи кошмари и после са ги направили най-важните символи в страните си, мисля, че след като се замислим няма интелигентен човек, който да не осъзнае истината. Тя е, че определено има сериозна причина за глобалното разпространение на  символика на дракона, свързана с действителни събития и същества, които са съществена част от човешката история и настоящата ни реалност. 

image Нека продължим със статията:             „Всички изброени митични драконоподобни чудовища символизират опасности от различен вид, с които хората и героите трябва да се сблъскат и да преодолеят. В по-широк психологически контекст драконът може да се разглежда като огледало, което отпраща човека към образа на скритата му природа. Съкровищата, скрити в дълбоките пещери, пазени от дракони олицетворяват скритото сърце на Земята, на матрицата или на самия герой. Процесът на търсене на тези съкровища, сблъсъка с драконите-пазители отразява вътрешния живот. Самите чудовища символизират най-дълбоко спотаените желания, съмненията и страховете на човека, които му пречат да достигне до истинската същност на нещата. Изразът "влизам в пещерата на дракона"означава да навлезеш най-дълбоко в себе си и да се подготвиш за срещата със светлината след много препятствия.”

image             Този последен параграф е много показателен. Нека го анализираме какво ни казва той – драконите символизират опасности и страхове, свързани с вътрешния свят на човека. Ако това наистина е така, защо драконът е важен държавен символ в толкова много страни като например Уелс и Китай. Да не би там хората да се прекланят пред собствените си слабости и страхове в такава степен, че да ги издигат в ранг на държавни символи и гербове. Дайте си един прост пример за да разберете абсурдността на твърдението. Например имате страх от високото, защото дядо ви е починал като е паднал от дърво. Ще си сложите ли за семеен герб стилизиран дъб или круша. Малко нелепо звучи нали? При символиката на драконите важи същия принцип? Човек слага или определя за символ нещо, на което вярва дори и да се бои от него, защото е уверен, че тази сила освен, че може да причини зло, може да  го защитава и на вероятно ще стори второто...             Нека продължим със статията за значението на драконите по българските земи:             „Българска обредност и символика: Образът на дракона у нас е познат в три разновидности – Змей,  Ламя и Хала.   ЗМЕЙ:             Митично същество от времето на славянското езичество. Прилича на много голяма змия, в повечето случаи с криле, с няколко глави и с различна, предимно отрицателна натовареност на значенията. Змеят е един от основните противници на гръмовержеца Перун. Змеят е основен космогоничен персонаж, изпълняващ функцията на посредник между земното и небесното начало. В народните представи всички небесни атмосферни процеси и явления се дължат на змейове и хали, които водят борба помежду си. Така например: змейовете водят облаците и градушките; светкавиците и гръмотевиците представляват крилати и огнени змейове; сушата понякога се дължи на змей, който е заключил подземната и небесната влага; небесната дъга в определени случаи се асоциира със змей, който пие вода от морето и щом се напие с нея и започва да вали дъжд.          Според поверията змеят. живее във високопланински пещери, където пази дъждовете и ветровете. От връзката на змей със селска мома се раждат деца-змейчета, известни като "Витяци" и "Юнаци", надарени с необикновена физическа сила и красота, призвани да убият Халата (Ламята). Народните вярвания обясняват произхода и анатомията на змея по различни начини, където: змеят е хибрид между красив момък от кръста нагоре и шарен смок от кръста надолу; той произхожда от гущер, змия или риба, живели 40 години и не са видени от човешко око; змеят се излюпва от яйце, снесено и измътено скришом от кокошката; в змей се превръща недоубит или вдигнат от вихрушка смок. Главата на змея е като на орел или на кокошка, тялото му е покрито със златисти люспи, а опашката му е рибена или змийска.                                       ЛАМЯ:        Според древногръцката легенда, някога Ламята била любовница на Зевс, но след като ревнивата Хера убила детето й, тя била принудена да се крие в пещера и се превърнала в кърваво чудовище, похищаващо чужди деца. В българските народни представи ламята е чудовище подобно на Змея и Халата, носител на женското начало и често осмисляно като сестра на змея. Ламята прилича на огромен гущер с дълга опашка, кучешка глава и крила. Тялото й е покрито с жълти люспи и има по три или седем глави. Живее в планински пещери или езера, пази водите им и ги пуска на хората само ако й принесат човешка жертва. Ламята води битки със Змея в небето, в резултат на което се получават светкавици, гръмотевици, градушки и поройни дъждове.       В българския песенен фолклор мотивът за борбата между триглавата Ламя и Св. Георги се ползва с особена популярност. След като светецът посича чудовището от него потичат три реки  - от мляко, вино и пшеница, сюжет с широко отражение в църковната иконопис.

image                                           ХАЛА          Думата е също от гръцки произход и означава "градушка". Халата е митичен свръхестествен персонаж, олицетворение на природните стихии – бури, порои, градушки, живеещ в планински дерета и пещери, пазещ облаците, дъждовете и ветровете. В народното съзнание халата представлява змиеподобно чудовище с шест крила и дванадесет опашки, която щом полети към небето причинява разваляне на времето, а от опашката й се изливат поройни дъждове. Вярва се, че когато се святка и започне да се гърми или се зададат градоносни облаци, то тогава орелът или добрият змей води битка с халата.”

image               Виждате, че във фолклора по нашите земи идеята за драконоподобните (рептили) същества е застъпен широко. Изключваме пасажът за Халата, която е свързана с рептилите, но в конфликта си с тях, а не с гените... Едва ли само метеорологичните явления, еволюирали в персонифицирани архетипи са причина за тези вярвания, съхранени в българската колективна памет. Какво може да откроим следанализ чрез критично мислене: 1) Съществата подобни или свързани с дракони са толкова силно преплетени в битието на нашите български предци, че дори са класифицирани в три подвида: змейове, лами и хали. 2) Въпреки невероятните си сили и способности те водят битки  помежду си,т.е. тези божествени същности не са единни. 3) Някой от тях се считат за добри(тази оценка им е дадена на базата, че с агресивните си действия те предпазват хората и техните средства за препитание – вода и храна от своите подобни)  и се отъждествяват с орела, т.е той е символ на добрия дракон(този който защитава хората). Змията е символ на групата на лошите.

image             Нека помним тези изводи и се прехвърлим на българската история.             Няма българин, който да не познава българския цар Калоян - най-малкият брат от Асеневци, които извоюват повторно свободата на България от Византийската империя и създават наново българката държавност.             Нека Ви задам един въпрос колко хора са се замисляли върху етимологията на това обичано българско име? Официалното твърдение, е че Калоян  е гръцки израз със значение - "хубавия Иван" (от гръцки - "калос”- красив, хубав  и от  „Йоан” – гръцката транскрипция на българското Иван) звучи правдоподобно, но...             ... това е само на пръв поглед, ако се замислим ще прозрем колко непонятно,нелогично и дори глуповато е това обяснение. Византийските хронисти свидетелстват, че самите гърци наричали Калоян, заради неговата жестокост, - „Скилойоан” - "Иван - Кучето".             А как ви звучи друго обяснение, че коренът на името  „Кало” идва от "хала", тъй като  може би не случайно годината по прабългарския календар, в която той се възкачва е годината на дракона

image



Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39737965
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031