Нийл Доналд Уолш за България: Бог говори на всички ни! April 26, 2016 By Martina Ivanova

http://www.zahariada.com/

Вдъхновяващият Нийл Доналд Уолш идва за пръв път в България – тази новина вълнува вече цяла България от месеци. Изумителният му път от отчайваща бедност и несполука, до световна популярност и завиден финансов просперитет, е вдъхновение и практически наръчник за успешен живот за милиони хора по цял свят. Философията му е базирана на духовно познание, но така умело интерпретирано и “преведено” на достъпен ежедневен език, та и най-големият скептик да намери своите отговори в него, независимо каква е наболялата му лична тема.

Разговорите с Бога ще се пренесат на живо в един уникален уъркшоп на 27 и 28 май 2016, в който всеки ще може да зададе въпрос и да си тръгне с отговор. Вие какво бихте попитали Бог, ако имахте тази възможност?
Ние имахме възможност да зададем доста важни въпроси на Нийл Доналд Уолш. Въпроси, касаещи конкретната наша действителност, живота в България, наболелите въпроси, вълнуващи всички ни както в личен план, така и засягащи съдбата на целия ни свят.

Вижте и видео посланието, отправено специално към българските му приятели. Оставяме ви във вълнуващата виртуална компания на Нийл, а срещите на живо предстоят след по-малко от месец – ако още не сте си осигурили билет – побързайте да го направите! Едно такова преживяване, носи потенциала да преобърне живота!

1. Г-н Уолш, можете ли да дадете съвет – как да се справим със стреса и агресията в модерното ежедневие? Ами с междудържавната и междукултурна агресия?

Всяко действие което предприемаме, произлиза от две чувства: от любов, или от страх. Независимо дали по отношение на личния живот на хората, или по отношение на бизнес, индустрия, политика, религия, образование, социални дейности, икономически цели, мир или война, агресия, подчинение. Абсолютно всеки свободен избор, който човек прави, възниква от една от двете възможности: мисъл на любов или мисъл на страх.

Страхът е онази енергия, която се свива, затваря, дърпа навътре, бяга, крие се, запасява се, наранява.
Любовта е енергията, която разширява, отваря, разкрива, споделя, лекува. Така че всичко опира до избора да навлезем навътре в себе си, да мислим, избираме и действаме от сърцето и душата. Хората вярват, че всяко тяхно действие е базирано на любов. Но хората не разбират любовта, не знаят как да обичат. В стремежа си да демонстрират и заявят твърдо обичта си към нещо, хората понякога действат по изкривени начини. Ето един пример за това: крадецът краде, защото обича това, което възнамерява да открадне. И дори не му хрумва, че има и други начини да се сдобие с желаното.

Има любов към религиите, любов към вещите, любов към страната и пак от любов се извършват и убийства. Едни от най-големите престъпления, насилия, убийства и терор в човешката история се основават на нечия любов към Бога, родината, или друго. И тази криворазбрана любов придава оправдание и смисъл на подобни дела. Любовта, подобно на много други неща в живота, е разбрана неправилно. Нужно е да променим разбирането си за Любовта.

Детайно ще говорим по тези въпроси когато дойда в България, но отговорът, без да навлизаме в политически анализ, се крие в този прост въпрос: „Какво би направила любовта?“ Това е единственият въпрос, който трябва да си зададем. Какво би направила любовта? Как би реагирала тя? Истинската любов, а не криворазбраната. Любовта лекува. Тя лекува в дълбочина, лекува душите ни. Лекува взаимоотношенията ни, може да излекува дори и планетата ни.

2. Колко близо (или далече) от Бог е човекът на 21 век?

Ние в момента сме толкова близо до Бог, колкото винаги сме били. Само си мислим, че има някаква дистанция между нас и Бог. И тази въображаема дистанция се стопява непрекъснато – всеки миг, всеки ден, всяка година. За да стигнем до ясното осъзнаване, че дистанция между нас и Бог няма, и никога не е имало. Бог живее вътре в нас, като нас и чрез нас. Дистанция няма.

В книгите ми, аз споделям едно основно послание, което Бог отправя към света, и то е „Разбрали сте ме съвсем погрешно“. Разбрали сме погрешно кой и какво е Бог, какво иска Бог,  защо той може да не иска каквото и да било от хората. Не разбираме по какъв начин Бог има роля и място в живота ни, и в света ни. Не разбираме изобщо връзката си с него. Научени сме да вярваме в един въображаем, строг, изискващ и наказващ Бог. А той не прави нищо подобно. Основните ни убеждения и приоритети на които се гради цялото ни съществуване, са толкова объркани, та дори не знаем какво сме, кои сме, каква е целта и смисълът на съществуването и живота ни изобщо. Ето защо аз споделям с хората всичко онова, което научих.

3. Откъде знаете, че говорите наистина с Бог, а не с ума си, или висшия си Аз? Могат ли и другите хора да говорят с Бог?

Не зная със сигурност. Но аз вярвам, че това е Бог. Искрено вярвам, че бях вдъхновен от Божествената сила и написах тази книга “Разговори с Бога“. Всъщност, Бог говори на всички ни. Въпросът не е “Защо Той говори на мен?”, а “Защо аз избрах да го чуя?”. Няма нито един човек, или нация, които да са по-висши, по-специални, избрани от Бог. Бог говори на всички ни, с еднаква любов. Мисля, че хората се вслушват в Бог, едва когато стигнат до момент в живота си, когато обстоятелствата ги принуждават, или до такъв, в който почувстват вдъхновение. Първото нещо, което попитах Бог, беше: “Как да направя така, че животът ми да потръгне? В какво греша?’  И отговорът беше, че греша изцяло в разбирането си за връзката ми с Бог, за отношенията си с всички около мен. Че вярвам, че съм сам, отделен от всички други. “Ще ти дам просто решение в няколко изречения” – каза ми Бог. “Ти си едно с всички останали. Няма никой, който да е отделен от теб. Това, което правиш за другиго, правиш и за себе си. Което не успяваш да направиш за друг – не правиш и за себе си. Изключително опростено, но е истина. Ако избереш не просто да изслушаш информацията като концепция, а да я приложиш – това ще промени живота ти”

Тази проста истина важи за всички ни. От там трябва да започнем. От този ден нататък, аз избрах да живея тази истина.

4. Защо пътят към Бог често е болезнен?

Пътят към Бог е болезнен, защото ние не разбираме този път. Както казах вече: в момента стоим пред Бог с един дълъг списък от недоразумения и грешно разбрани житейски истини. Пътят е болезнен, защото ходим на колене, а това не е необходимо. Болезнен е, защото избираме избираме най-трудните пътища, а не трябва. Душите ни ни приканват да си спомним кои сме, какъв е смисълът и истината в живота ни. Но много от нас осъзнават това едва в края на живота ни. Пътят е болезнен, защото не се вслушваме в душите си, не чуваме какво ни казват. 

5. Ако човек е сторил нещо лошо, как би могъл да си прости и трансформира необратимото?

Не можеш да промениш станалото. Но можеш да промениш начина по който гледаш на него. И най-лесният начин да го направиш, е като разбереш как Бог гледа на него. Ако мислим, че Бог никога няма да ни прости за нещо ужасно и необратимо, което сме сторили, то и ние никога няма да сме в състояние да си простим. Но ако сме наясно, че не е нужно Бог да ни прощава, тогава и ние не е нужно да прощаваме на себе си. 

Един от принците, с които ще ви запозная и по време на семинара в България, е “Прошката е едно от на-големите препятствия по пътя на духовното израстване”. В съзнанието на майстора, разбирането заема мястото на прошката. Майсторите не изпитват потребност да прощават на когото и да било. Те просто разбират. Така че всичко опира до простия акт на разбирането “защо сме извършили това, което сме извършили, в този времеви отрязък от живота ни”. Никой не прави нищо противоречащо на модела, който има за света. Така че всичко опира до въпросите: “Какъв е бил модела ми за света по това време? Какво си мислех тогава?” И когато започнеш да разбираш, не обвиняваш. Няма какво да прощаваш. Просто разбираш.

6. Имате ли лесен и практичен съвет как хората да се справят с живот, който е наистина много труден? Живот в бедност, трудности и страдание?

Отговорът на този въпрос ще бъде много много дълъг, на него не може да се отговори накратко. Ако искате да разберете отговора, каня ви на семинара ми в България. Сега мога да кажа само едно нещо:

Страданието няма нищо общо със събитията, а само с реакцията ви към тези събития. Събитията са нещо което се случва така или иначе, но това което причинява страданието, е отношението ви към тях. Болката и страданието са две различни неща. Страданието е въпрос на избор.

С разширението на съзнанието, с осъзнаването на отговорите на „Кой съм аз и защо съм тук“, всички останали въпроси се стопяват и обезмислят. Всички въпроси тръгват от този един и основополагащ въпрос. Никой от великите майстори в историята ни – Буда, Христос, Майка Тереза или Далай Лама, не се лута в търсене на отговори на въпроси като „Защо нещата не се получават по начина който аз искам?“, или „Защо не съм достатъчно щастлив в живота си“. Тези велики хора, свещените писания, отдавна ни казват отговорите. Ние просто не слушаме. Не чуваме и гласа на душите си. Затова и идвам в България – да помогна на хората да се научат да слушат.

7. Защо има толкова много страх в живота ни? Какво би било да живеем живот без страх?

Животът ни е изпълнен със страх, защото, както вече казах – не разбираме каква е целта на живота, не разбираме същинската си природа, не разбираме защо сме тук, как да демонстрираме нашата божественост и истинска същност. И тъй като не разбираме всичките тези неща, ние се страхуваме. Страхуваме се от самите себе си, страхуваме се от другите хора, защото сме наясно, че другите разбират не повече от нас самите. Получава се парадокса “Слепецът води слепец”. Но това е лесно обяснимо – просто ние сме много млад вид. От гледна точка на Вселената и космическото време, човечеството населява тази планета от толкова кратко време, колкото мигване на окото. Ние сме като деца, и се държим като деца. Но с процеса на учене и израстване, повишавайки съзнанието си, трансформирайки се в по-висш вид, този страх постепенно ще изчезне.

8. Кармата съществува ли?

Няма такова нещо като “карма”. Писал съм за това в книгите си, и всеки, който ги е чел, знае отговора ми. Няма такова нещо като отплащане или наказание през живота и смъртта. Това е измислица, подобно на много други духовни фикции. Понятието “карма” е неразбиране на цикъла на живота. Ако някой зададе такъв въпрос в залата в България, ще обясня подробно. Но цикълът на живота не се отнася до кармата, а до един уникален, революционен процес.

Ако кармата съществуваше, то тогава не би могло да има свободен избор. Свободният избор и кармата не могат да съществуват паралелно.

Или животът и смъртта се ръководят от кармата, или имаме свободна воля – само едно от двете е възможно. Така че – всеки трябва да избере. Бог казва: “Всички вие имате свободен избор, във всеки един живот”. И ако това е така, кармата не би могла да съществува. Защото карма казва, че това, което ти се случва сега, е автоматичен резултат от нещо което си правил в предишен живот, защото имаш добра или лоша карма. Ето колко е просто.

9. Нашите вътрешни деструктивни модели ли са саботьорите, които ни спират да осъществим мечтите си?

Това е една дълга тема, която ще дискутираме подробно в България. Но ето един кратък отговор: Това, което ни спира да осъществим мечтите ни, са грешните ни приоритети. Мечтите на повечето хора, приoритетите които са си поставили, нямат нищо общо с причината да сме тук на Земята. Съответно, те не разполагат с инструментите, които да им помогнат да манифестират това, което отразява причината да сме на Земята.

Когато имаме погрешни приоритети, и не разполагаме с инструментите за реализация, би било много трудно да реализираме мечтите си. 98% от хората на земята прахосват 98% от времето и усилията си за неща, които не са от значение.

Въпросът е: “Kакво наистина прави хората щастливи?”. Нова кола, нова къща, определена сума пари? Хубаво е да си зададем и други въпроси: Каква работа имат хората на Земята, защо сме тук изобщо, защо сме живи? И още по-далече: Кои сме ние? Духовни същества ли сме, или физически? Само тяло и ум ли сме, опитвайки се да оцеляваме? Или сме тяло, ум и дух? Ако сме тяло, ум и дух, защо нашият дух е дошъл на Земята? За да получи по-хубава къща, кола, повече пари, по-хубава работа и повече сигурност ли? Сложна тема е това, и тя изисква време за да бъде разгледана от всички страни. Това и ще направим на живо в България.

Но трябва да се разбере и друго: няма нищо лошо в парите,материалните придобивки, хубавата кола и стабилната работа. Но ето ви една подсказка: Има различен начин и подход към постигането на тези неща. Също така мисля, че тези неща нямат нищо общо с въпроса “Кои сме ние и защо сме на Земята?”
Вижте например живота на Нелсън Мандела. Той e прекарал 27 години от живота си в затвор в ЮАР. Там не е имал на разположение хубава храна, не е имал богат гардероб с модерни и красиви дрехи. Ял е проста затворническа храна и е ползвал затворнически дрехи. Не е имал модерна и лъскава кола в гаража, нито голяма къща. Живял е в затворническа килия, 10 на 10 фута. В продължение на 27 години. И въпреки това е намерил начин да живее пълноценен, мирен и щастлив живот. Когато го освободили, неговите надзиратели се разплакали, защото губели най-добрия си приятел. И ето ви един важен въпрос: Какво е това нещо, което Нелсън Мандела е знаел за живота, а ние – не?Има още много такива примери в човешката история. Един Далай Лама например не би задавал въпроси “Как да сбъдна мечтите си”. Тези хора мислят по различен начин. Проблемът значи е в мисленето ни. Тези хора явно знаят тайната на щастието. И се оказва, че тя няма нищо общо с дрехи, коли, къщи, или пари.

Така че, по време на предстоящия семинар ще търсим тези отговори: Какво е това, което тези велики хора знаят, какво са разбрали за живота, каква е тайната, която знаят, но ние не знаем, какво ни убягва?

И ето ви пак краткия отговор: Хората, които не успяват да сбъднат мечтите си, мечтаят за грешните неща.

10. Къде е границата между това “да не искаме неща” (защото така или иначе имаме всичко), и това да имаме някакви цели и стремежи към усъвършенстване, развитие и по-добър живот? Ако спрем да искаме, да се стремим към нещо, няма ли да спрем да се развиваме, примирявайки се с положението в момента?

Нека повторя и обясня по-добре това: Няма нищо лошо в това да желаеш по-добър, изобилен, устроен живот, да имаш по-добър доход, по-хубава къща, кола, по-добро утре. Никой не казва, че е лошо да притежаваш хубави вещи, че трябва да стоиш на едно и също място, да не се развиваш и подобряваш живота си. Но нали търсим отговор на въпроса “Как да бъдеш щастлив”?
Докато не изпитваш нужда от тези неща, за да бъдеш щастлив – всичко е ОК. Можем да създадем живот, в който да постигнем всички тези неща и да се стремим към по-добър живот. Но ако се НУЖДАЕМ от тях, за да станем щастливи – това вече е съвсем друг въпрос. 
Истинският въпрос е: “Можем ли да бъдем щастливи с това, което имаме и въпреки това да се стремим към това да имаме още по-добър живот?” – Разбира се, че да.

11. Какво бихте казал за хората, които изпитват проблеми с идеята да плащат за духовно познание? Мнозина считат, че духовното познание не бива да се заплаща, а да се дава безплатно. Ако Бог ти дава познание, би трябвало да го споделиш без да искаш нищо в отплата – има такава нагласа.

Удивително явление! Нямат проблем да плащат за цигари, нали? Нямат проблем да плащат за алкохол. Или за спортни събития. Имат проблем да плащат единствено за най-важното нещо в живота им. Удивително!Колко интересна подредба на приоритетите…

Лекарите например – трябва ли да бъдат заплащани, или трябва да дават безплатно познанието си? Полицаите, които ни пазаят, трябва ли да бъдат заплащани, или да вършат работата си безплатно? Свещениците, равините например – трябва ли да работят без пари, или трябва да имат какво да сложат на масата си? Тези свещенослужители, нали споделят с хората духовно познание, защо трябва да им се плаща?

В България може ли човек да отиде в книжарница и да си вземе Библия безплатно? Защо да не можеш да отидеш в книжарницата и да кажеш “Дайте ми моля 10 Библии. Една за мен, една за сестра ми, за чичо, за леля, и така за цялото семейство”. Та нали издателството е огромна фирма, с десетки клонове, с огромни финансови възможности. Защо им е да искат моите пари, те нямат нужда от тях? Не можете да отговорите на този въпрос, нали?

Значи само лекторите, авторите са тези, които следва да работят безплатно. Всички останали е редно да получат отплата за труда си. Няма ли малко лицемерност тук?
Няма нужда да защитаваш правото да получиш отплата за труда си. Aко някой счита, че не трябва да заплаща за духовно познание, за семинар например – просто му кажете “Не идвай. Стой си вкъщи и не идвай”.

Служителите в издателството, лекарите, свещениците – всички тези хора живеят материален живот. Имат нужда от дрехи, от храна, имат сметки за плащане. Техният труд се заплаща, за да могат те да правят това, което правят. Авторите, лекторите, мотиваторите – различен вид хора ли са?

Освен това, в отделна тема, ще ви разкажа колко много неща аз самият правя абсолютно безплатно. Колко много информация, книги, познание дарявам абсолютно безвъзмездно. Правя безплатен ритрийт веднъж годишно, публикувал съм за свободно ползване пет от книгите ми, изпращам седмичен безплатен бюлетин, правя още много неща без отплата. Но навярно това не е достатъчно и трябва да правя всичко безплатно? В такъв случай, не бих могъл да си позволя да правя тези безплатни неща, които правя. 
Ако някой счита, че парите които дава за семинар, лекция, за едно ново познание и гледна точка, са пропиляни и не си заслужава – то няма нужда да го прави изобщо. Нека харчи парите си за алкохол, цигари, фаст фууд или каквото там си мисли, че го прави щастлив. Такива са приоритетите на този човек. А животът на хората отразява много ясно приоритетите им.

12. Пред какви избори е поставен модерният човек?

Истинският кръстопът пред който стоим днес, е този, който ни приканва да изберем между наложените от някой друг изкуствени правила, модели на мислене, норми на поведение, норми на живот от една страна. И повикът на сърцето и душата от друга.

Първият път е утъпкан от милиони преди нас, правилата са утвърдени, знаем по какъв шаблон се случва всичко. Почти автоматизиран процес. Милиони преди теб са мислили, действали и живяли по един ред и един начин. Правилата са ти втълпявани, утвърждавани и вкоренени. Превърнати са в убеждения, които дори не помисляш да оспориш, да преразгледаш и промениш. Другият път изисква да се пуснеш от нормата, да излезеш извън утъпкания коловоз, да изоставиш почти всичко което са ти втълпявали досега и което си мислиш, че знаеш, да разшириш перспективата си и да допуснеш нови вярвания.

Разбрали сме целия живот погрешно. Поставили сме на преден план приоритети, които ни водят в грешна посока. Опитваме се да се впишем в шаблоните, които векове предразсъдъци са изградили и утвърдили за норма. А най-настоятелният избор сега е: да останем в руслото на добре познатия шаблон (който не носи добри резултати), или да последваме онзи повик отвътре, повикът на сърцето, на духовната ни природа. 

13. Какво е бъдещето на света ни – хората ще станат ли по-отворени за духовното в следващите 40-50 години?

Хората ще станат по-отворени към идеята, че всичко е духовно. Политиката е духовна, икономиката, бизнесът също. Всичко което правим, е демонстрация на нашите вярвания. Ако затвориш врата на офиса си, то го правиш заради вярването ти, че така ще получиш уединение.

Всичките ни действия са демонстрация на това в което вярваме. А вярванията са просто друга дума за духовността.

Все повече и повече хора осъзнават истинската природа на живота на Земята, целта на съществуването ни. Всичко в живота ни е духовно, и хората се отварят към тази истина все повече и повече. Този процес е необратим. В идните 40-60 години, броят на хората които ще се пробудят за духовното, ще нарастне масово. И тази масова осъзнатост ще бъде подтиквана от умението ни да комуникираме един с друг. Ние няма да станем по-духовни от сега, защото както вече казах – всичко в живота ни е духовно. Ние вече сме духовни. А ще станем по-осъзнати и по-отворени към тази наша духовна същност, съзнанието ни ще се разшири неимоверно много.

Много хора ще осъзнаят кои са в дълбоката същност на съществата си, смисъла и целта на живота изобщо. Когато хората започнат да разбират кои са, защо са тук, какъв е смисъла на живота им, тогава няма да си задаваме въпроси като “Как да живеем по-добре, как да бъдем по-щастливи и успешни?”. Ние просто ще живеем живота си по най-пълноценния, щастлив и удовлетворяващ начин.

Този процес се разгръща и в момента. А дълбокият вътрешен глас нашепва и ни подсказва накъде да тръгнем. Много хора обаче все още не умеят да чуят гласа на душите си. Затова и идвам в България – да помогна на хората да се научат да слушат. И да поемат по своя път към щастието и благоденствието. Елате на събитието ми през май, ако чувствате повика към промяна!

Промяната в ценностите на хората е знак за тяхното съзряване и израстване. Израствате в своя по-добра версия. Променяте ценностите си непрекъснато, събирайки нова информация, преживявайки нови опитности, откривайки нови гледни точки. Предефинирайки важният въпрос “Кой съм Аз”. Предефинирайки вярванията си и възприятията си. Откривайки и давайки воля на гласът на истинността, състраданието, любовта, единността, божествеността вътре във вас.

Мартина Иванова www.svoizbor.com

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!

... Мисля, че разбирам защо имаш минус...
само се чудя, дали минусът е достатъчен да изрази мнението си...
дали е несъгласие с казаното от някой си или, пък, е несъгласие, че ти го правиш достояние на широка публика...
Не мога да ги разбера тия минуси!

Поздрави!