През XIXв. огромни подобни на сфинкс статуи са извадени от това, което някога е било палатът на асирийския цар Саргон II, който управлява Месопотамия от 721 до 705г. пр. н. е. Те включват крилат бик и лъв с човешки глави. Голяма част от това изкуство е закупена от Джон Д. Рокфелер и е пренесена в Ню Йорк.

Шумерският разказ за създаването на първия човек - написан като ,,LU.LU" на шумерски или ,,Adama" на староеврейски, буквално преведено като Човек на Земята, или просто Земляни - е много ясен предвид днешните познания за клонирането. Допреди около двадесет и пет години обаче цялата концепция би била неразбираема дори за най-ерудирания учен. Енки и Нинхарсаг вземат репродуктивна клетка или яйце клетка от примитивен африкански женски хуманоид и я оплождат със сперма от млад мъж от анунаките. Оплодената яйцеклетка след това е имплантирана в жена от анунаките - твърди се, че това е собствената жена на Енки Нинки, - която износва плода.

Макар че за раждането е нужно цезарово сечение, за пръв път на Земята е създаден здрав, млад мъжки хибрид ,,Adama", заобикаляйки естествената еволюция с милиони години. Според древните шумерски репортери: ,,Когато човечеството беше създадено, то не знаеше да се храни с хляб, не знаеше да се облича с дрехи, ядеше растения с устата си като овце, пиеше вода от изкопите..."

След това Енки и Нинхарсаг продължават напред, за да създадат няколко ,,Adama" - мъже и жени, макар че по това време те са неспособни да се възпроизвеждат и животът им е кратък в сравнение с анунаките. Това очевидно е направено съзнателно, за да се предотврати всяка конкуренция от новата човешка раса. Интересно е да се отбележи, че според Битие 3:5 първата заповед на ,,Elohim" е, че човекът - в алегоричната форма на Адам и Ева - трябва да остане невеж, защото иначе ,,ще бъдете като богове".

Видими са няколко връзки между шумерската версия за създаването на човека и Библията. Библията говори за жена, която е създадена от реброто на Адам. ,,Великият специалист по шумерите Самюъл Н. Креймър посочва към средата на този век, че приказката за създаването на Ева от реброто на Адам вероятно произтича от двойното значение на шумерската дума TI, което означава както ,,ребро", така и ,,живот"". - обяснява Хорн. Следователно Ева може да е получила ,,живота" си от Адам, без да е включено никакво ребро, или е възможно да е извлечен генетичен материал от костния мозък.

Лабораторията, която създава първите ,Adama" е наречена от шумерите ,,SHI.IM.TI", или ,,къщата, в която вятърът на живота се вдишва". Сравнете тази фраза с Битие 2:7, където Бог, след като създава човека ,,от земна пръст", или ,Adamu" означава Земя, ,,вдъхва в лицето му дихание за живот".

,,Адам е първото бебе от епруветка" - обявява Ситчин след раждането на първото съвременно бебе от епруветка през 1978г. Според него това съвременно раждане подкрепя неговите шумерски преводи, особено в светлината на факта, че съвременната наука през ХХ век едва започва да концептуализира манипулирането на генетичния ни строеж.

Това, че древните шумери са предали на следващите поколение символи, представляващи отдавна забравената наука за клонирането, се подсказва от вестителския жезъл - логото на лекарите дори и днес. Този древен символ на даващото живот медицинско лечение представлява увита змия около жезъл с криле и забележително наподобява двойната спирала на ДНК молекулите. ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина), открита едва през 1946г., е съставена от аминокиселини в човешката клетка, които съхраняват генетичния план на индивида. Именно манипулирането на ДНК е това, което може да създаде клонинг (дубликат) или хибрид.

Доказателствата, че първите примитивни хора са възникнали в Африка, се натрупват от 70-те години на ХХ век, когато там са открити някои от най-старите предчовешки останки. Костите на ,,Люси" и други австралопитеци ясно сочат, че ранните примати са живеели в тази област на Земята преди повече от три милиона години, но не са били развити дори като неандерталеца. Противно на популярното мнение, учените К. П. Гроувс, Чарлз Е. Окснард и Луис Лийки са съгласни, че австралопитекът е напълно различен по морфология от хората. Гроувс коментира, че ще са необходими ,,не-Дарвинови" принципи, за да обяснят някаква връзка между ,,Люси" и съвременните хора.

Тежко и горко обаче на онези, които спорят с конвенционалното мислене. Според много независими изследователи, изглежда, съществува заговор срещу всяко откритие, което противоречи на преобладаващата мъдрост. Един пример е съдбата на Томас Е. Лий от Националния музей на Канада, който в началото на 50-те години открива високоразвити каменни инструменти в леда на остров Манитулин в езерото Хюрън. Тези инструменти са поне на 65 000 години, а може би дори на 125 000 години - нещо, което напълно противоречи на конвенционалните теории. Лий твърди, че е бил ,,гонен и преследван" на работното си място, работата му се представя погрешно и никой не желае да публикува откритията му. Повечето от артефактите ,,изчезват" в кутиите в хранилищата, а директорът на музея е уволнен за това, е отказва да отстрани Лий.

,,Отношението към Лий не е изолиран случай" - отбелязват авторите на ,,Forbidden Archeology" (,,Забранена археология"). - ,,В научната общност съществува познавателен филтър, който оставя отвън нежеланите доказателства. Този процес на филтриране на познанието тече от повече от едно столетие и продължава и до днес." Един особено вбесен изследовател напоследък написа: ,,Разберете, че научните институции, например ,,Смитсониан" и Националното географско общество, са основани от елитни фракции в света, за да развенчават, да изкривяват или просто да пренебрегват всякакви научни данни, които са склонни да просвещават хората за истинския им произход".

Както без заобикалки е казано в Библията, Адам и неговите наследници не са орисани на лесен живот, а на усилена работа и оцеляване в ръцете на техните ,,господари". ,,Терминът, който обикновено се превежда като ,,преклонение", всъщност е avod - ,,работа" - заявява Ситчин. - ,,Древният и библейският човек не се е ,,прекланял" пред своя бог, той е работил за него."

Хорн заявява, че изследването на шумерските текстове изяснява, че ,,анунаките се отнасят зле със създадените от тях роби, точно така, както ние днес се отнасяме с домашните животни, които просто експлоатираме, например едрия рогат добитък. Робството в човешкото обществото е често срещано от първите известни цивилизации съвсем доскоро. Може би не бива да се изненадваме, когато научим, че анунаките са самомнителни, дребнави, жестоки, склонни към кръвосмешения, ненавистни - почти всяко отрицателно прилагателно, което човек може да измисли. Доказателствата сочат, че те карат робите си да работят до изнемога и не изпитват почти никакво състрадание към теглото на хората. Въпреки това анунаките в крайна сметка решават да дадат на човечеството първата му цивилизация - шумерската."

Такава цивилизация обаче се появява едва след като с човешкия генетичен код е ,,поиграно" и най-накрая е направен опит да се изличи изобщо човешкият живот.

Тъй като първите човешките работници са като мулета и не могат да се възпроизвеждат, анунаките трябва непрекъснато да създават нови ,,партиди" - отнемаща време процедура, имайки предвид периода от оплождането in vitro и раждането. Затова Енки и Нинхарсаг се заемат да създадат раса от ,,Adama", която може да се възпроизвежда.

Битие 2: 8-1 ясно се казва, че ,,Adama" е създаден другаде и след това е настанен в Едем, или онази област от първоначалната колония на анунаките, наречена E. DIN, точно описана като равнина между реките Тигър и Ефрат. Шумерските текстове разказват как завистливият Енлил насила е взел хората от африканската лаборатория на Енки и се е върнал с тях в E. DIN, където те са накарани да работят и да произвеждат храна и да обслужват анунаките. Енлил обаче има нужда от още повече работници и се обръща към брат си Енки за помощ.

Олфорд теоретизира, че отмъщавайки си за рейда на Енлил срещу африканската му лаборатория, Енки пътува до Едем, където създава лаборатория за човешко възпроизводство за Енлил, но тайно манипулира генетичния код, за да позволи половото размножаване.

Макар че шумерските текстове, описващи детайлните на този процес, са или изгубени, или все още неоткрити, изследователите приемат, че процедурата отново включва получаването на създаваща живот ДНК на ,,Adama", вероятно чрез изваждане на ребро, докато лицето е под упойка. Този път ДНК на мъжкия ,,Adama" е комбинирана с женска и ,,снаждане" на последователността на ДНК - процедура, която е в обхвата на технологията ни днес.

Резултатът е мъжки представител на ,,Adama" със способността да се възпроизвежда полово с женски екземпляр, или да ,,познава" жената, както евфемистично се изразява Библията. Мъжът Адам е спечелил ,,познанието" за възпроизводството - подвиг, който много Elohim/анунаки, включително Енлил, не одобряват. Те се оплакват, че следващото, което хората ще пожелаят, е да живеят толкова дълго, колкото тях.
,,Адам стана като един от нас да познава добро и зло" - съобщава Битие 3: 22 - ,,да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно." Следователно манипулирането на ДНК драстично намалява човешкия жизнен цикъл заедно със способността пълноценно да се използват възможностите на човешкия мозък.

С нарастването на човешката популация в далечните минни операции на анунаките и в Месопотамия много ,,Adama" са закарани да работят в други градове, които растат по реките Тигър и Ефрат. Някои са върнати към тежкия труд в мините, а други може би са избягали в пустошта или са пропъдени заради контрола на популацията. Във всеки случай ,,Adama" са изгонени от Едем.

Резултатът от този ръст на човешкото население и все по-тесните му контакти с анунаките е предвидим. Битие 6: 1-4 разказва: ,,Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери, тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и си взимаха от тях за жени, кой каквато си избереше.. В онова време имаше на земята Nefilim, особено пък откак синовете Божии започнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат..."

През вековете расата на ,,Adama" - освен такова кръстосване - е обект на непрекъснато експериментиране, което в крайна сметка води до промяна на неандерталеца в кроманьонец.

Остават обаче някои специфични дефицити, включително прогресивно намаляване на човешката продължителност на живота. Наследниците на ранните ,,Adama" живеели хиляди земни години заради своите гени от анунаките. Тази времева рамка бавно намалява, след като кръстосването продължава и ефектите от живота на земята си вземат своето. Екстремалната продължителност на живота на чистите властелини анунаки обаче ги кара да изглеждат като безсмъртни. В Епоса на Гилгамеш се заявява: ,,Само боговете живеят вечно под слънцето, а дните на човечеството са преброени и всичко, което то постигне, е само вътър".

Гарднър и Олфорд, а и други вярват, че дълголетието на анунаките е увеличено още повече чрез химикали и/или ензими, които забавят процеса на стареене. Гарднър заявява, че често споменаваният ,,Звезден огън" на древните богове може да е съединение срещу стареене от ензимите мелатонин и серотонин, откривани в менструалната кръв.

Дълголетието е добре отразено в Библията, която описва продължителността на живота в сферата на стотици години за хората преди Ной като Адам, Сит, Енох, Каинан, Енох и Матусала. Посочвайки, че всяка ранна цивилизация търси ,,Извора на младостта", или някаква форма на безсмъртие, Олфорд съзира очевидната загриженост за възрастта у древните книжници, но твърди, че тяхната система за датиране е несъвършена.

Тъй като вкаменелостите и шумерските текстове определят зората на човечеството като осъществила се преди повече от 450 000 години, в библейските цифри трябва да се направят някои корекции - твърди Олфорд. Той открива, че като умножи библейските възрасти по сто, достига до 165 000 години между раждането на сина на Адам Сит и Ной по времето на Потопа. Тази цифра съответства по-добре на шумерските разкази.

,,Юдеите прекарват изключително дълго изгнание в Египет в продължение на 400 години преди извеждането им. По-късно са заточени за около 60 години във Вавилон" - обяснява Олфорд. - ,,Юдеите следователно са много отдалечени от шумерския произход на техния патриарх Авраам и са загубили познанието за основаната на числото 60 система, според която е записано родословието им през Авраам."

Според времевата линия на Ситчин първият човек - ,,Adama" - е създаден преди около триста хиляди години. След допълнителни генетични манипулации мъжете анунаки започват да се кръстосват с човешки жени преди около сто хиляди години. Скоро след това започва нова ледникова епоха, която покосява човешкото население извън контрола на анунаките. Неандерталецът изчезва, докато кроманьонецът оцелява само в Близкия Изток. Преди петдесет хиляди години на хората, произлезли от анунаките, се разрешава да управляват в избрани градове, което допълнително разгневява Енлил, който вече е ядосан, че някои анунаки се женят за човешки жени. Той дори се оплаква, че звукът от чифтосващите се хора го държи буден по цяла нощ. Енлил решава да направи нещо за дразнещите го човеци.
Смята се, че "Потопът", е негово дело, с което е решил да "накаже" човеците за греховете им и да изчисти Земята от кръвосмешенията. - бел.ред.

Край.

В статията са използвани изображения от Интернет с илюстративна цел.
Инфо: illuminatibg.blogspot.bg