2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
© renjith krishnan / FreeDigitalPhotos.net
- Антония Михайлова
- 19 август 2014 г. в 00:02 Последна промяна:
18 август 2014 г. в 23:15
http://www.zahariada.com/
Наскоро медици от университета в Съри (Великобритания) демонстрираха, че „совите“ генетично се отличават от „чучулигите“.
Разликата се определя от гена PER3, който може да е в два варианта – дълъг и къс. Притежателите на късото копие на гена са способни да се заседяват до късно – тоест те са „сови“. Тези с дългата версия съответно са „чучулиги“, проявяващи повишена умствена и физическа активност в ранните часове.
И едните, и другите може да се установят със съответен анализ. А според резултатите например може да се направи справка, удостоверяваща, че на човек му е противопоказано да се труди втора смяна.И ето че сега хронобиологията е направила още две крачки напред благодарение на продължително изследване, проведено от невролози от Масачузетския медицински център под ръководството на Андрю Лим. В полезрението на учените се намирали 1200 души на преклонна възраст.
Отначало меците определили кои от тях са „сови“ и кои – „чучулиги“. След това открили ДНК последователностите, които конкретно отговарят за навика за събуждане и оттегляне за сън в едно или друго време – рано или късно. В края на краищата откритите последователности били свързвани с часа на естествената смърт на доброволеца.
Както станало ясно, режимът на съня се определя от ДНК участъци в непосредствена близост до гена PER1. При едни хора това е комбинация от две идентични азотни бази (аденин или гуанин), при други – от различни. В резултат хората биват три типа: с последователност аденин-аденин (АА), гуанин-гуанин (ГГ) и смесен тип – аденин-гуанин (АГ).В естествени условия хората с генотип АА са „чучулиги“. Обикновено те се събуждат с час по-рано от хората с генотип ГГ – „сови“. А хората от смесен тип – АГ – се събуждат средно половин час след „чучулигите“. Те са един вид „полусови“.
Според Лим „чучулигите“ (АА) са около 36%, „совите“ (ГГ) – 16%. Най-много са „полусовите“ (АГ) – 48 процента.
Тъжната статистика свидетелства, че чучулигите и полусовите обикновено си отиват около 11 часа преди обяд, а совите – около 18 часа привечер.
Учените обяснили, че биологичният часовник, намиращ се в нашия организъм, определя не само времето на сън и бодърстване, но и критичните периоди. Например времето на инсулт или инфаркт – удари, които често убиват хората.
Днес генетиците доста точно могат да определят към кой генотип принадлежи един или друг човек. Очевидно са способни да предскажат и часа на смъртта. Именно часа, а не деня, подчертава Лим. Но дали някой иска да го знае?
Впрочем
Как да ви наричаме сега?
Рано или късно настъпва моментът, когато към вас престават да се обръщат с думите „млади човече“.
Та на колко години приключва младостта? И на колко започва старостта? Учените са определили това, като попитали повече от 40 000 души в 31 европейски страни. И така, средно за Европа младежкият предел е 35 години. Старческият праг – 58 години.
Индивидуалните оценки на хората се различавали по страни и силно зависели от възрастта на запитаните. Например 15–24-годишните смятали, че младостта завършва на 28 години, а старостта започва на 54. А възрастните, прехвърлили 80-те, споменавали, че на 42 години приключил младежкият им период. За начало на старческата възраст те посочили 68 години.
Общата тенденция е такава – колкото по-топла и южна е страната, толкова по-рано там в усещанията на хората завършва младостта и започва старостта. А в северните страни средната или зрялата възраст продължават повече.