Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2016 12:02 - Теории за произхода на религията. Наука или религия. Комунизмът като религия
Автор: zahariada Категория: Хоби   
Прочетен: 2150 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 20.08.2016 12:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Теории за произхода на религията. Наука или религия. Комунизмът като религия Публикувано на 30.12.2013 by Vanya Mileva Теми: Епистемология и логика  http://www.zahariada.com/

 http://www.zahariada.com/

Сложните взаимоотношения между наука и религия, ще започна с малък опит да систематизирам възгледи и теории за произхода на религията.

Защо се е появила религията? Кратък исторически преглед на проблема Древна Гърция

Опитите за обяснение на произхода на религията са започнали още в Древна Гърция.

На Ксенофан принадлежи мисълта, че боговете са създадени по образ и подобие на човека:

„Ако биковете, лъвовете или конете имаха ръце И можеха да рисуват както хората Конете щяха да рисуват боговете като коне Биковете биха дали образ бичи на безсмъртните Външността им всеки смъртен би сравнил С породата, която носи на земята.”

Евхемер пише в Hiera Anagraphe, че древногръцките богове първоначално са били хора, макар и изключителни – царе, герои, завоеватели, които после са обожествени.

imageИлюстрация: multiversalist

Философите от Древна Гърция са оставили няколко основни теории за произхода и естеството на религиозните вярвания:

  1. Алегоричен израз на природните явления под формата на разкази за свръхчовешки същества.
  2. Психологически опити за успокояване на дълбоки емоционални страхове или стремеж за удовлетворяване на желанията
  3. Опити за представяне на исторически събития
  4. Художествено украсени човешки истории
Средновековие

Както древногръцките философи, християните са смятали религиозните вярвания, но само нехристиянските естествено, за алегории, вдъхновени от природни явления. Нехристиянските политеистични религии за църковните водаки били плод на невежество или направо грехопадение или зли сили.

Някои християнски апологети разработват теория за прогресивния разпад на истинската вяра в един бог във вяра в много фалшиви божества. Политеистичните религии са възприемани като заемки от религията на евреите без никакви доказателства за това.

Осемнадесети век

Времето на рационализма донася със себе си куража да се критикува традиционната църква, нейните практики, теории и вярвания. Великите географски открития донасят в Европа огромно количество информация за други култури и религиозни вярвания. Забелязаните прилики и разлики са повод за нови теории. Религиозните вярвания вече се разглеждат като следи от нерационалното детство на човечеството.

Дейвид Хюм смята, че хората като рационални същества са стигнали до вярата в едно единствено всемогъщо същество чрез съзерцанието на величието и хармонията на вселената.

Волтер вижда корените на фалшивите вярвания в опитите на църквата да поддържа своята власт и обществен престиж.

Йохан Хердер дава особено показателен теория, че митовете на ранните езичниците е форма на език, с които те описват своите представи за природните явления.

Имануел Кант вижда произхода на религията в емоцията. Религията се основава на етиката или необходимостта от такава. За Кант религия и вяра са нещо ясно разграничено от царството на разума.

Деветнадесети век

Повечето теории, които се появяват през деветнадесети век са белязани от позитивизма или еволюционизма.

Огюст Конт третира религията като най-примитивна форма на човешки опит. Религията ще бъде заменена с наука.

Хърбърт Спенсър счита, че религията е възникнала на форма на поклонение на прародителите и също като Конт, че религиите са част от еволюцията на мисълта. Този подход предполага, че религията е една ранна и примитивна фаза на опита.

Съвременни теории за произхода и същността на религията

Специалистите антрополози са установили, че първите религиозни обреди са възникнали почти веднага с появата на "Хомо сапиенс". Религията е универсално явление – тя се среща във всички известни ни човешки култури. Тези факти са накарали някои експерти да заключат, че тя е част от човешката природа, че съществува "религиозен инстинкт".  Густав Льобон (Gustave Le Bon) го нарича "религиозно чувство", МакДугъл (William McDougall) вижда религията като развитие на инстинкта за любопитство и страх, Фройд – като "своего рода универсална натраплива невроза".  Някои, като  Уилфред Тротър  (Wilfred Trotter), смятат че религиозния инстинкт е включен в "стадния инстинкт". 

Психологическо обяснение на Фройд

Зигмунд Фройд предлага теория, в която религията е представена като форма на невроза.

Религията е възникнала от необходимостта да има ограничения върху основните физически влечения. Докато мъжете са ловци-събирачи и са далеч от племето и от жените и децата, е налице необходимост да се ограничи достъпът до жените на по-възрастните млади мъже-тинейджъри.

imageЕдип в Колон от френския художник Giroust 1788

Бащата в семейството е имал силата да защитава семейството, да определя свой порядък У детето се изработва комплекс спрямо бащата, т.н. Едипов комплекс: то смята баща си за силен, добър, с авторитет, но ревнува майка си от бащата и се опитва да заеме мястото му.

По-късно инцестните влечения губят своята сила, а уважението и страха от бащата остава. Същата функция изпълнява и Бог.

Идеята за всемогъщ баща, който всичко забелязва и който ще накаже нарушителите, ще работи вместо физическото присъствие на един силен мъж, който да се грижи за племето. Религията поддържа тези ограничения с по-сложни набори от идеи, които са фокусирани върху потискането на естествените желания и влечения.

Фройд смята, че религията е масова невроза. Фактът, че религията в много от своите предписания прилича на обсесивно невротично състояние. Например, ако невротикът се страхува да не направи някакви определени движения, то всеки истински вярващ също се страхува да не изпълни някакъв религиозно предписание. Единствената разлика е, че невротикът не може да обясни смисъла на своите действия, докато вярващия, в зависимост от знанията си по теология, обяснява своите ритуали. На това основание Фройд нарича религията социална невроза.

Теорията на Фройд за религията обяснява мъжкия Бог-Отец. Има обаче много религии с женски върховни божества и религии без богове. Неговата теория не обхваща тези случаи.

Карл Юнг приема, че религията се ражда от колективното несъзнавано, в което участва опита на всички хора. Колективното несъзнавано е матрицата на всяко метафизично твърдение на всяка митология, философия и религия. Индивидът е част от универсален код, който се изразява под формата на архетип – първичен образ, лежащ дълбоко в човешката подсъзнание. Участието в това колективно несъзнавано подпомага човека в поддържането на психическото му равновесие и здраве.

Космичното дърво е един от архетипите, част от митологията на много народи, древен символ на космическия ред. То стои като световна ос, в центъра на света. Неговите корени отиват дълбоко в земята, а връхът му докосва небето.

Кръстът е също метафора на космичното дърво. Горната част е – рай, рамото на кръста е земята, а подножието – адът.

imageХудожник Oluf Olufsen Bagge. 
Илюстрация: 
wikimedia

Адолф Бастиан твърди, че религията е израз на колективната психология на един народ. За Джеймс Льоба, религията има биологична ценнност и спомага за оцеляването на вида, който се нуждае от идеи за своята стойност и място в космоса.

Социални теории

Емил Дюркем (David Йmile Durkheim), който се счита от мнозина за "бащата на социологията", вижда религията като социално, обществено явление.   

Религията намира най-ранната си форма на представителство в символа на тотема. символ, който представя племето или народа като цяло. Религиите и системите религиозни вярвания предлагат на членовете на групата средство, чрез което те могат да се идентифицират с другите членове на групата и да живеят организиран общ социален живот. Хората са привлечени от религията за да се идентифицират с рода, нацията, определена цивилизация.

imageТанцьори от общността Injinoo на Фестивал на аборигените на нос Йорк. Снимка: Греъм Крауч Източник: The Australian

Дюркем никога не стъпвал в Австралия, но въпреки това се обръща към аборигенската тотемична култура за да намери обяснение за своята теория за религията.

За Дюркем, аборигените практикуват религия в най-чист и прост вид, неусложнена от свръхестественото. Не е имало божественост, никакъв бог, комуто да са дължали някакви задължения. Когато се опитват да обяснят естествения свят, те правят това чрез природни обекти: земя, вода, животни и растения.

Възраженията към теорията на Дюркем идват от това, че религията не може да е социален факт в една примитивна култура, която няма здраво, социално развито общество както е при аборигените в Австралия

Клод Леви-Брюл гледа на религията като форма на примитивна наука, която ще прогресира от мистиката към опита и научното обяснение.

Ернст Касирер (Ernst Cassirer) разглежда митовете и религията като начин на изразяване на човешките преживявания чрез символи.

Маркс. Религията е опиум за народа

Този прочут израз е употребен от Маркс като определение на религията в критиката на Хегеловата философия на правото от 1844 г.:

Религията е въздишка на потиснатата твар, тя е душата на един безсърдечен свят, както е и духът на едно бездуховно състояние. Тя е опиум за народа.

Маркс вярва, че религията е създадена за да насажда у хората робска психика и те да приемат безропотно статуквото. Тя е заблуда и пречи на погледа върху реалностите. "На трето място, той вижда религията като фундаментално лицемерие. Въпреки че може да изповядва ценни принципи, тя праща в задънена улица борбата с икономическите потисници". Маркс вярва, че религията има също за цел да създаде илюзии за бедните, че макар и бедни сега, ще намерят истинско щастие в отвъдното.

imageАнтирелигиозна пропаганда в СССР 
Илюстрация: 
livejournal
”Религията е фантастично отражение в главите на хората на външните сили, които господстват над тях в техния ежедневен живот, отражение, при което земните сили приемат форма на неземни"

Един от проблемите в теорията на Маркс е, че той изследва религията само в християнската й форма. Вторият проблем е, че религията според него напълно се определя от икономическите реалности.

Общата теория се отлага

Въпреки, че всичките досега изброени общи теории за произхода са непълни, все пак те осветляват въпроса поне частично. Фройд предлага частична яснота от позицията на психолога, Дюркем предлага частичен поглед от опзицията на социолога. Религията, като сложно и многообразно явление, трудно се поддава на обобщаващи теории.

Вярата като социален инстинкт за очакване на Спасителя

Инстинктите представляват  фиксирани модели на действие, оформени от естествения подбор на ниво ген. Те са многобройни, някои прости, други – по-сложни. Основни и най-важни са: инстинкта за самосохранение и инстинкта за размножаване като и двата могат да бъдат определени като инстинкти за запазване на собствения генома (или както назовава Докинз – "Егоистичния ген").

Други важни инстинкти (които, между впрочем, също могат да се сведат до запазване на гена) са инстинкта за запазване на собственото потомство, т.н.
майчински (родителски) инстинкт и груповия или стаден инстинкт, един инстинкт за запазване на популацията, разглеждащ запазването на генома по-широко.

Да речем, че член на едно племе изпадне в беда. Към кого ще се обърне? Ако е дете – към майка си (призовавайки към действие майчинският инстинкт), а ако е възрастен – към някой по-силен от своето племе (към стадния инстинкт). Ако групата е малка, той ще е съвсем конкретен Спасител.

Той е могъщ, но не всемогъщ. Може да е вождът на племето, който ще надвие врага, може да е шаманът, който ще прогони някоя болест.

Но какво се случва в една по-голяма общност, вече с многобройни, изменящи се и непроследими взаимоотношения? Тогава страдащият призовава цялото племе и никой конкретно, към някой неопределен, абстрактен, неперсонифициран. Към абсолютния алтруист, към Бог. Това е засега личният Спасител, но тази лична вяра може да се вербализира (опише с думи) и съпостави с тази на другите в племето. И може да се установят общите свойства на всички лични богове: неограничени възможности и
неограничен алтруизъм. Вярата в всемогъщ и всемилостнв Спасителя, който е общ за племето, това вече е религия.

Богът е обществено-усреднен символ на инстинктивната Вяра на всеки в Спасител и може да възникне именно в популация, практикуваща колективен начин на живот и вече създала възможност за обмяна на по-сложна информация. Богът е мифологизиран символ на груповия инстинкт за взаимопомощ, резултат на естествения отбор и остава в гените. Всъщност не религията е в гените, а обобщения инстинкт на детето, което се
надява на Спасител.

Религията е заложена в мозъка ни

Последните постижения в изследването на мозъка с помощта на томография, магнитен резонанс и електроенцефалография показват, че вярата в Бог е кодирана в неврологичните структури на човешкия мозък. Изглежда, че мозъкът, в продължение на милиони години еволюция, е бил подготвен за преживяването на единство с космоса или единение с Бога.

Интересни са резултатите от проучвания, описани в книгата ‘Защо Бог никога няма да изчезне?’ („Why God Won’t Go Away?“) от лекарите от Университета в Пенсилвания: Андрю Нюбърг и  Юджин Д’Аквили. В главата "Науката за мозъка и биологията на вярата", те обръщат внимание на следното:

Заснетите изображения показат, че префронталната кора на мозъка по време на дълбока медитация, се оцветява в червено, което е белег на увеличаване на притока на кръв и мозъчна активност в тази област. В същото време, изненадващо, в горната задна част на мозъка, наречена париетална област се появява тъмносиня сянка показваща рязък спад на мозъчната дейност в този район, което авторите наричат "област, асоциирана с ориентацията" (ОАО).

Лишен от нормално "хранене", участъкът ОАО престава да функционира нормално (което се изразява в намаляване на дейността му) и човек се чувства така, сякаш границата между него и всичко останало започва да се разтворя и изчезва. И тъй като за него изчезва пространственао-времевия "контекст’, го обхваща чувство за безкрайно пространство и вечност..(„Why God Won’t Go Away?“)

В същото време, благодарение на силната концентрация ( в мантра, в Бог или гуру) префронталния кортекс или областта, асоциирана е вниманието (ОАВ е силно активна и поема ролята на нов център на преживяването. В този случай съзнанието няма друг избор, освен да възприема себе си като безкрайно, слято с всеки и всичко. Това е състоянието, което Нюбърг нарича Абсолютно единно битие (Absolute Unitary Being) или състояние на единение.

imageCLAUS LUNAU / SCIENCE PHOTO LIBRARY / EASTNEWS Източник: snob.ru Париетална област-област, асоциирана с ориентацията (ОАО):

 

  • Ориентация в пространството
  • Разлика между себе си и останалия свят
  • Място на съзнанието и Егото

Фронтален лоб (ОАВ):

  • воля
  • фокусиране на вниманието
  • усещане за единение

Някои от констатациите на Нюбърг са били потвърдени от невролога Ричард Дейвидсън от Университета на Уинконсин. Дейвидсън, който сътрудничи с Далай Лама, който му е изпратил осем от най-напредналите си медитатори за научното изследване. Използвайки електроенцефалография и магнитен резонанс, Дейвидсън проучва състоянието на монасите по време на дълбока медитация и установява много висока активност в префронталния кортекс – особено от лявата страна, която е свързана с чувствата на радост, щастие и състрадание. Записите от електроенцефалограмите по време на дълбока медитация показват изключително мощно гамаизлъчване в същата област на мозъка.

image image
Томографски снимки с нормалното състояние на мозъка (вляво) и на будистки монах в медитация (вдясно), която показва понижена активност в париеталните лобове. religiousexperience.wikispaces.com 

Интензивният религиозен опит носи и голям емоционален заряд, който дава чувство на благоговение и усещане за дълбокия смисъл на ставащото. Неврофизиолозите смятат, че появата на тези усещания са свързани с друг участък на мозъка, различен от теменния, а имено лимбичната система – т.н. емоционален мозък, лежащ дълбоко вътре в слепоочния дял в страничните части на мозъка, под големите полукълба.Този участък на мозъка отговаря за инстинктивното поведение, емоциите и маркира особено важни за нас събития и образи, моментите на религиозен опит също се маркират като изключително важни състояния, съпроводени с усещания на голямо удоволствие и хармония.

"Да се срещне с Бог"’ може практически всеки – достатъчно е само да си сложи специален шлем

Ако, както се оказва от това изследване, религиозното чувство има материална основа (областта ОАО, "емоционалния мозък" и др.), то следва, че то може да бъде предизвикано в мозъка и изкуствено чрез различни дразнители. Доктор Майкъл Персингер, невролог от университета в Садбъри, на базата на изследванията си твърди, че определено движение на слабо магнитно поле (в порядъка на генерираното от компютърните монитори), предизвиква у всеки четири от пет човека усещане, че до тях има някакво призрачно същество.

Как ще се интерпретират тези преживявания, зависи от несъзнателния избор на всеки човек, но представете си какво влияние биха имали по време на религиозен ритуал.

Излиза, че хората са програмирани от самата природа от време на време да преживяват усещания, създаващи у тях илюзията за различни видения и те, като разумни същества, са способни и склонни да си обясняват и класифицират тези усещания – призрак, Бог или нещо съвсем друго. Тази интерпретация е подпомогната от социалното общуване, води до определянето на тези преживявания като преживявания от религиозен тип. В рамките на една или друга култура те се трансформират в една или друга религия, която на свой ред тълкува по свой начин поредните религиозни или мистични преживания и в крайна сметка се оформя една мощна традиция и реална социална сила.

imageCLAUS LUNAU / SCIENCE PHOTO LIBRARY / EASTNEWS Източник: snob.ru

Със синьо е очертана област, където активността драстично е намалена в сравнение с други области. Това е лимбичната система, "емоционалния мозък", управляваща емоциите и основните инстинкти.

С червено е рязко активизирата зона, фронталния кортекс. В това място е всичко, което ни прави хора: волеви контрол, логически операции, съзнателен избор. По време на мистичен транс, са напъно овладени и потушени първичните инстинкти, сексуалното влечение отстъпва на универсална любов, страховете си отиват и на тяхно място идва творчеството и духовността.

 

Интервюто с Майкъл Персингер завърша с един интересен извод:

От изложеното по-горе следва любопитен и дори малко тревожен извод: по някаква неизвестна за нас причина – независимо дали материална, както казват скептиците или свръхестествена, както биха казали вярващите, нашият голям и мощен мозък има възможността да изпитва един сравнително нов еволюционен вид преживявание, което наричаме религиозно. Проблемът се крие във факта, че всички наши преживявания са в еднаква степен генерирани от мозъка – като усещания за реалност и като мистични преживявания. В действителност, парадоксално е, но единственият критерий за реалност за нас е доколко ние го чувстваме реално. Можете да сънувате сън и в същото време да го чувствате истински, но когато се събудите, той няма да бъде реалност. От друга страна, хората, които са предразположени към мистични преживявания, считат това преживяване по-реално от обикновената реалност и се придържат към това убеждение, връщайки се към ежедневието.

Това е вярно за т.н. “лични преживявания и усещания”. Да не изпадаме в дълбок солипсизъм. В момента има изобретени уреди за измерване на какво ли не и това, което “усещаме”, може да се сравни с усещанията на други хора и така да се обективизира.
Нюбърг не се съмнява, че "реално" района на фронталния кортекс е оцветен в червено, а не му се струва на сън.

Докинз: Религията е мисловен вирус

Без претенции за пълнота, Докинз представя в What Use is Religion? Free Inquiry magazine, V. 24, No 5, Aug-Sept. 2004, своя хипотеза за възникването на религията.

Наличието на "религиозен" център в човешкия мозък и теорията, че вярата е следствие на стадния инстинкт дори и да обясняват до някаква степен съществуването на религиозно поведение, все пак не дават отговор на въпроса с какво това поведение дава еволюционно предимство на индивидите, които го практикуват. Като дарвинист, Докинз задава точно този въпрос:

Защо точно тези наши предци, които са имали генетична предразположеност към развитие на този център на вяра в мозъка си, оцеляват по-добре, отколкото тези, които нямат такава предразположеност?

Религиозното поведение изисква огромно количество време, усилия и средства (катедрали, църковна музика и живопис, религиозни войни, самоизтезания от всякакъв вид – от самобичувания до многообразни обети за мълчание, безбрачие, глад). Природата не търпи разточителство и безполезност. Докинз, този сладкодумен разказвач, казва:

Природата е педантичен счетоводител. Тя трепери за всяко пени и наказва и за най-малките ненужни разхищения. Ако в дивата природа животното пилее силите си за ненужни действия, естественият подбор ще даде предимство на неговия съперник, който посвещава всичките си сили за оцеляване и възпроизводство. Природата не може да позволи фриволни jeux desprits, игри на ума за забава.

Хипотезата на Докинз е свързана с децата. Хората, в много по-голяма степен от другите видове, оцеляват благодарение на натрупания опит на предищните поколения. Детският мозък, генетично склонен да следва правилото да вярва на това, което му говорят по-възрастните, ще има еволюционни предимства в естествения подбор. Тези, които искат да разберат от собствен опит защо не бива да се къпят в река с крокодили, по-рядко биха дали потомство. По-добре оцеляват тези, които се подчиняват без въпроси на родителите си и старейшините на племето.

Естественият подбор оформя в детския мозък тенденцията да вярва на всичко, което му кажат по-старшите, но това качество автоматично го прави податлив на ментални вируси, подобни на тези в компютрите ни, които също безпрекословно се подчиняват на заповеди. Установеното по естествени еволюционни причини, детско доверие се простира върху всичко, казано от "по-големите" – било то вярно или не.

Детето не може да се каже, че съветът "Ако плуваш в река, пълна с крокодили, ще те изядат" – това е добър съвет, а съветът "Ако на пълнолуние не принесеш в жертва козел, реколтата ще загине" – е лош съвет. И двата звучат еднакво. И двата идват от надежден източник, и двата се произнасят със строг глас, който изисква уважение и послушание. Същото важи и за твърденията за света, космоса, морала, човешката природа.

Накратко: според хипотезата на Докинз, религията е своеобразен ментален вирус, подобен на компютърните вируси, възникващ като паразит върху еволюционно полезното свойство на детската психика безпрекословно да разчита на това, което казват по-възрастните.

Наука или религия

Науката и религията са две страни на социалния ни живот, религията е древна, може би заложена в гените ни (според някои скорошни изследвания), а науката е възникнала от самата религия.

Причини за конфликта

Въобще адекватен и смислен ли е спора наука или религия? Причината за спора е това, че те дават различни отговори за същността на явленията във всички сфери – от космоса до съзнанието, но доколко може да е смислен спорът, който се води на различни езици е друг въпрос. Науката използва доказателства, експерименти, а религията – вяра, откровения.

imageИлюстрация funnyatheism.com

Религията има две страни: метафизична, която се стреми да обясни позицията и смисъла на човека във Вселената и морално-етична страна, която регулира поведението на хората. Никога не е имало същестен конфликт с науката в областта на етиката, защото моралните въпроси са извън областта на интересите на науката – един, например физичен закон не е нито морален, нито неморален, а само отразяващ фактите или не.

Но в метафизичния си аспект, религията влиза рязко в конфликт с науката – описанието от свещените книги, които се смятали за боговдъхновени, се разминава с научната картина на света. Остротата на конфликта се дължи най вече на факта, че съмнението във вярата отслабва авторитета на църквата, а от там и на нейните приходите, затова църквата е проповядвала, че съмнението подкопава морала.

Нека си спомним процеса на Римокатолическата църква срещу Галилей и как едва през 1992 папа Йоан Павел II изразява съжаление за поведението на църквата. А тя ще продължи да губи позиции. Сега друг конфликт е на дневен ред – въпроса за произхода на живота и в частност на човека. В съвременния свят,  църквата е наясно, че вече с подобни процеси и репресии не може да се бори с научния прогрес и затова разчита на мимикриращи наукоподобни теории като креационизна и теорията за интелигентния дизайн.

Може ли да се избегне противопоставянето на религия и наука? Би могло, ако ясно се разграничат двата аспекта на религията и църквата се откаже от тезата, че Светото писание е източник на знания. Това едва ли ще стане – според религиозните хора Създателят на вселената е написал или продиктувал свещенните им книги и така двете страни на религията си остават свързани помежду си. Това означава, че и в бъдеще конфликтът религия-наука е неизбежен.

Какво отличава науката от религията?

Въпросът: "какво разделя науката и религията? " е част от демаркационния проблем. Без претенции за изчерпателност, ще набележа някои точки:

  • Науката и религията имат различни методологии за трупане на познания:
    • науката използва научния метод, който разгледахме подробно в "Методите на науката"
    • религията – авторитети, откровения , вяра и святост
  • Науката се основава на задължителни проверки и подлагане всичко на съмнение. Хората на науката не обявават нищо за окончателна истина, а само че един или друг факт е повече или по-малко вероятен. Религиозните хора пък са твърдо уверени и абсолютно сигурни във верността на Библията, в която намират готови отговори на всички въпроси, неподлежащи на обсъждане и съмнение.
  • Науката е наднационална и безпристрастна – тя е една, религиите са много. Няма "мюсюлманска" или "християнска" физика или химия.
  • Науката изисква професионални знаниявреме и напрягане на мозъка. Религията е достъпна за всекивъздейства най-вече на емоциите, а не на разума.
  • Науката изследва всичко, дори и религията като социо-културен феномен. Религията нищо не изследва.
  • "Разликата между науката и религията е разлика между желанието непредубедено да се обмислят нови факти и аргументи, и предубеденото нежелание за същото" казва Сам Харис.
  • Науката казва: "Не вярвай, проверявай!", религията: "Непроверявай, вярвай!".
imageТома Неверни, Хендрик Тербрюген

Религията има един показателен, затворен в себе си, аргумент, че вярата е самодостатъчна, изразен в притчата за Тома Неверни – Христос се появил и накарал Тома да го докосне, като казал: „Блажени са тези, които не са видели, но въпреки това повярваха"

Излиза, че способността на толкова много хора да вярват сляпо била в някакъв смисъл доказателство. Фактът, че имаме някаква интуитивна представа за Бога, се смята, че е доказателство за съществуването му. А изискването на още доказателства е обида и грях.

Хроника на конфликта отвън навътре

От 17-ти век насам, науката постепенно отнема от религията територии на познанието, от най-далечните сфери навътре – Космос, Земя, Биосфера, Човек, Съзнание.

image



Гласувай:
1



Спечели и ти от своя блог!
1. elenapeeva - Много добра и интересна разрабо...
22.08.2016 12:34
Много добра и интересна разработка. Поздравления!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39745301
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031