Тайнственият замък и човешката цивилизация на луната Япет

Нашата Слънчева система безспорно е мястото, към което човешкият поглед ще бъде фокусиран все повече и повече в близко бъдеще. Причините за това са комплексни, а подходите към „презентацията“ на тази нова реалност в публичното пространство несъмнено могат да бъдат доста вариативни според желания краен резултат. Понастоящем официалната доктрина успява да отстоява със „зъби и нокти“, версията за една обграждаща ни мъртва „космическа околна среда“ и обезателно лишена от каквато и да е форма на интелект. В най-добрият случай от кумова срама може да чуете нещо за „бактерии“ или пък „вируси“, които допълнително да секнат всякакви мераци и въображение за епохални междузвездни археологически разкрития. В тази връзка дори „грандиозното“ разкритие за течаща вода на Марс (всъщност обявено десетки години преди това от алтернативни учени), е просто поредната отбранителна линия даваща повече възможности за екзотично, но въпреки това конвенционално обяснение на неудобни въпроси. Тази масова и доста депресираща представа за заобикалящата ни действителност обаче, влиза в челен сблъсък с безбройните доказателства свидетелстващи, че Слънчевата ни система е била колонизирана още от дълбока древност. Това едва ли е някаква изненада предвид абсолютно същото отношение на „официалните институции“ относно протеклите исторически процеси на собствената ни планета. Извън нея обаче, информационното затъмнение е толкова голямо, а хората с достъп до нефилтрирани данни и изображения – толкова малко и толкова зависими, че монопола в тази сфера изглежда непоклатим. В действителност обаче от много време насам тече един доста мащабен паралелен процес, чрез който малки части от тази неортодоксална информация бива представяна публично по един сравнително убедителен, но в същото време фино дирижиран начин. В този логически порядък несъмнено попада и една от най-големите космически загадки – една от луните на Сатурн – Япет. Само преди няколко месеца, наред с останалите изумителни факти за природата на този спътник, бе представена публично и нова уникална информация за него, касаеща и древната история на Слънчевата система...

Предвид че въпроса за Япет и неговите мистерии бяха широко коментирани в следговора на „Произход и история на Империите Орион и Сириус“, няма как подобна информация да не бъде отразена под някаква форма на този сайт. Защото тя е поредната част от общата картина, като частично потвърждава и е в корелация с безбройните други данни свидетелстващи за колонизацията на Слънчевата система. Същевременно обаче, така представена, тази информация трябва да бъде четена не с едно, а с три наум, защото е прекрасна демонстрация на същия този споменат вече паралелен процес, обяснен и в книгата. Нещо повече. Претенциите, които така убедително биват афиширани от авторите на проекта и склонността им към „тълкувания“ и вманиаченост на тема „конвенционални научни потвърждения“ подсказват по-скоро „умерено изпусната“ и в „правилната доза информация“, която с течение на времето ще бъде надграждана в зависимост от ситуацията. Без съмнение обаче, представените данни са поредната изумителна брънка в процесите по връщане на част от „изгубената ни история“. В следващите редове може да прочетете по-голямата част от транскрипция на радиоинтервю с автора на проекта свързан с Япет (Къртни Браун), в което той описва пикантни подробности свързани с начина по който е придобита информацията, като влиза и в специфични детайли относно нейното естество. Както сами ще се убедите, една информация никога не остава сама по себе си, а много често бива силно обвързана и преплетена с широк кръг от други теми.

Интервюто

Водещ (В): Моят гост днес е Къртни Браун, който ще дискутира последният проект на „Farsight Institute“ свързан с Япет. Техният специално направен документален филм се фокусира върху голяма поредица от структури на повърхността на сатурновата луна. Тези структури са ясно видими от фотография направена от сондата Касини, която все още обикаля Сатурн. Сега вече знаем какви са тези неща, кой ги е построил и защо. Освен това знаем какво се е случило с тези които са останали там и как са умрели. Съоръжението не е било военна или шпионска база, индустриална или миньорска локация. Всъщност е доста по-изумително от това, което някой може да си представи. Откритията на проекта водят и до още много въпроси. Доколко съществата живели на Япет са сходни с нас? Възможно ли е живота в Слънчевата система да не е започнал на Земята, а на други планети, които отдавна са студени, мъртви и дори напълно унищожени? Дали нашата „селективна слепота“ относно космическите катастрофи от древността прикрива ужасни истини загубени във времето?

Днес ще говорим за последният ви проект по дистанционно наблюдение свързан с Япет и знам, че обичаш да обясняваш предварително някои основни фундаменти свързани с този метод на работа. Та направо на въпроса?

Къртни Браун (КБ): Бих могъл да го обясня дори и за 30 секунди. Дистанционното виждане е умствена процедура чрез която се трансферира информация през времето и пространството и е различно от това, което обикновено се приема като „ясновидство“. Процедурата влиза в противоречие със законите на „традиционната физика“, но не и на физиката такава както ние я разбираме. „Farsight Institute“ е неправителствена организация и се явява най-големия събирателен център за подобни публични проекти. Те биват изпълнявани от най-добре обучените „вюъри“ (някои от които имат 20 годишен опит). Те следват процедура използвана от американските военни за шпионски цели. Ние използваме същата тази процедура за научни изследвания, тъй като сме цивилна организация. Освен това ползваме метода и за друг тип неконвенционални проучвания и проекта с Япет е точно такъв.

В: Свързано ли е всичко по някакъв начин с разработката ви за Сидония на Марс?

КБ: На практика този проект (с Япет) е част от един своеобразен пакет. Но първо трябва да ви споделя нещо изключително важно. Нашите „вюъри“ са големи „примадони“ и честно казано те винаги са обичали да насочват усилията си върху земни цели, а не върху извънземни такива. Това е така, защото те са изключителни професионалисти (най-добрите в професията) и искат тяхната работа да бъде представяна в публичното пространство по един подобаващ и респектиращ начин. Точно затова те винаги са имали колебания когато трябва да се занимават с извънземна тематика, тъй като това допълнително подчертава паранормалните елементи (от масова гледна точка) в тяхната работа. Не че те не вярват в съществуването на „извънземния фактор“, но искат работата им да се приема съвсем сериозно.

В тази връзка с години им обещавах, че никога няма да изследваме мишени, които имат каквато и да е извънземна връзка. Разбира се това беше съвършено целенасочена лъжа от моя страна и успях доста години да я поддържам. Бях осъзнал, че ако им дам два пъти мишени свързани с извънземни, те може да напуснат работата си при мен. Така че това бе един проект под обща шапка, който включваше три „извънземни мишени“. Първата беше лицето на Марс и зоната около Сидония. Искахме да знаем какво всъщност представлява този комплекс и как е изглеждал по времето на своя разцвет. Освен това искахме да разберем и каква е тази аномалия на стената на един кратер от снимка на NASA (на която ясно се виждат някакви структури). Тук вече става дума именно за Япет. Освен това искахме да разберем повече относно прословутите светлини във Финикс Аризона от 1997 г. видени от губернатора на Щата и стотици други хора. Така че Япет беше втората мишена (работа по третата също е завършена и скоро ще бъде публикувана). Това бе един от най-странните проекти, които сме правили.

В: Имам някои въпроси относно това, което казахте относно „лъженето“. Очевидно е, че в сфера, която още не се е утвърдила в общественото пространство да се използва думата „лъжа“ не е много уместно. Предполагам става въпрос по-скоро за това, че вие не разкривате цялата информация на вюърите когато това се изисква, тъй като експеримента иначе няма да проработи...

КБ: НЕ, НЕ!!! Вие не ме разбрахте. Имах предвид точно, че си служех с лъжа! Нека оставим хората, които слушат в момента да останат леко настръхнали и готови да скочат от дивана. Те си нямат ни най-малка представа как точно работи метода за дистанционно наблюдение. Процедурата трябва да се извърши при напълно „слепи“ условия. В моята роля на главен координатор и изследовател, аз трябва да направя всичко необходимо и да подготвя условията така, че вюърите да нямат абсолютно никаква представа какво се случва. Изобщо не ми пука за хората, които слушат ядосани и „hate-ват“ в момента, защото те са абсолютни невежи и си нямат хал хабер за какво точно иде реч. Реалността е, че, ако вземем например проекта свързан с 9/11 и точно тези вюъри, които участваха в него... Та те са толкова добри и опитни, че още при първата сесия щяха да видят падането на кулите и да разберат по какво се работи. Така че единственият начин по който аз можех да осъществя този проект и седемте мишени чрез които да придобием пълно разбиране за това което се случи на 9/11 – бе да лъжа. И не просто да спестявам информация на някого, а директно да лъжа право в очите тези с които работя. При това лъжите трябваше да бъдат в период от цели 10 години. Лъжех дори в публичното пространство и по радиото само и само да бъда убедителен пред моите колеги. През цялото време твърдях, че ние никога няма да изследваме този въпрос. Че няма да си позволим да се докоснем до тази материя. Именно благодарение на всички тези мои усилия, когато целите бяха изследвани при напълно слепи условия (при това всяка една от тях) вюърите нямаха ни най-малка представа за целостта на проекта и какво точно той изследваше.

Когато те приключиха с работата си и когато щяха да получат обобщаващите данни от наблюденията си, можеше да се види тяхното огромно напрежение, защото те не вярваха какво им се случваше. Един от тях не можеше да спи в продължение на 37 часа. И знаете ли защо? Имаше момент, в който те си мислеха, че са се провалили напълно и вече не стават за тази работа. Защото през цялото време те бяха свидетели на многобройни детайли свързани с 9/11, но „знаеха“, че това няма как да е 9/11, защото аз им бях декларирал, че никога няма да се занимаваме с това. Затова си мислеха, че вече са негодни да вършат тази дейност. Именно това ниво на съмнение трябва винаги да присъства. Това не подлежи на какъвто и да е избор и предпочитания. Винаги трябва да присъства, иначе процедурата няма да сработи. Това е така, защото те трябва да се осланят само на суровите си възприятия и нанищо което идва от съзнателния ум. Сляпо означава сляпо. Означава абсолютно никаквопредварително познание. Проблемът е, че когато вюърите станат прекалено добри в това което правят, е изключително трудно да запазите мишената напълно сляпа за тях, защото собствените им възприятия са прекалено добри. Така че, ако те успеят да идентифицират за себе си определени елементи от дадена мишена вероятно ще успеете да направите всичко на всичко една читава сесия. Тя ще демонстрира, че процедурата работи, само че не е това което искате. Вие знаете, че работи и искате да разберете всички подробности относно мишената. Моята работа е да осигуря всичко това, така че подробностите да излязат на бял свят. Затова трябва да си служа с всякакви методи, за да осигуря резултата.

Нека ви дам един пример в подобна насока. Става дума за световноизвестната актриса Одри Хепбърн. В началото на своята кариера, в един от своите филми, тя просто не могла да се разплаче, за да изиграе сцената. Опитвала се, но изобщо не било убедително. Затова режисьорът, без да каже на никой, че ще последва някакъв „трик“, започнал да крещи на Одри, обвинявайки я, че не става за нищо и буквално я разпердушинил пред всички. Тя си помислила, че е уволнена и започнала да плаче. С появата на първите истински сълзи режисьорът издал команда: „Снимайте!“ Сцената се получила перфектно и след това той ѝ казал, че се е справила страхотно. Така че той просто е трябвало да направи каквото е необходимо, за да изкара емоциите от нея.

По същия начин и аз трябва да направя всичко по силите си, за да осигуря възможно най-чистителовия за тези вюъри. И ако трябва да лъжа, за да могат те да си свършат работа – аз ще лъжа. Никога няма и никога не съм лъгал по отношение на същината на информацията, която бива получавана. Единственото друго нещо за което бих излъгал е, ако някой ме пита дали евентуално бих направил някой конкретен интересен проект на който вече съм хвърлил око. Тогава с лекота бих казал, че това е „глупав проект“, с който не бих се захванал. И това не са неща, с които се занимаваме... Ако нещо има потенциал, последното, което бих направил, е да призная, че имам интерес. Това означава, че след това няма да мога да осъществя проекта. Защото вюърите слушат тези интервюта и ако дори имат и най-беглата представа, че се работи по нещо конкретно – играта свършва. Проектът е приключен и напълно провален и не можете да го осъществите.

В: Преди да продължим, нека поговорим малко за самия Япет, тъй като сам по себе си, като небесно тяло, той представлява голям интерес. Мисля че бе втората открита луна на Сатурн. Много хора вероятно не знаят, но Сатурн има поне 150 сателита, някои от които доста миниатюрни.

Япет

КБ: Да, ако включите и пръстените – там има тонове „боклуци“.

В: Япет има гравитационно заключване със Сатурн, което означава, че едната му страна винаги сочи към планетата. Изграден е от лед, но има и скалисти образувания. Освен това има и огромен хребет, който се намира точно на екватора и е висок 17 км.

КБ: Да, освен това има и огромно петно изградено от някакъв тъмен материал от едната страна. Преди доста време го бяхме анализирали и се оказа, че то е в резултат на отломки които са ударили Япет когато една планета експлодирала в Слънчевата система. На нейното място днес можем да видим астероидния пояс. Тоест астероидния пояс в миналото е бил част от планета която е експлодирала и това довело до огромна „вълна“ от отломки. Фактът, че Япет е гравитационно заключен към Сатурн и няма атмосфера, е причина при удара да се оформи по този начин. Това е теория, която бе разработена от физика Томас Ван Фландърн. Това обаче не е теорията, която днес се поддържа от официалната наука. В тази връзка по този въпрос официалната наука има няколко различни „теории“. Всички те до една са може би едни от най-глупавите, най-смешните и сложно заплетени измислици, които можете да чуете. Очевидно е, че Япет е бил ударен от отломки и Ван Фландърн използва огромна база данни от информация, за да докаже, че наистина е съществувала планета и тя е експлодирала. Той не навлиза в подробности относно причината, но несъмнено доказва всичко останало. Официалната наука твърди, че астероидите идват от остатъците на първичната Слънчева система. Тези астероиди обаче, са били част от планета и има много солидни доказателства за това. На всичко отгоре има и данни, че са били подложени на екстремни температури, които са в резултат на същата тази експлозия.

В: Ако някой стои на повърхността на Япет, Сатурн би изглеждал 4 пъти по-голям отколкото нашата Луна гледана от Земята. Пръстените на Сатурн, поради специфичната орбита, също биха се виждали доста добре...

КБ: Това е много интересна вметка, защото една от причините за построяването на съоръжението на Япет е именно поразяващата гледка, която може да бъде наблюдавана оттам. Пръстените на практика са точно над теб и са невероятно красиви.

В: Още нещо, което на мен лично ми е много интересно е факта, че в новелата на Артър Кларк, „Одисея 2001“, написана през 1968 г., астронавтът намира енигматичния извънземен монолит точно на Япет. Но по-късно – това е променено.

КБ: Да, Япет е бил голяма загадка в продължение на много години и сега имаме частични отговори за някои от тези пъзели. Фактически е имало известна извънземна активност на Япет. Подозирам че Япет е бил притегателна точка за много същества – стотици хиляди години преди създаването на днешната човешка раса.

В: В една от сесиите показана в документалния филм един от вюърите започва да „вижда“ земя, след което започва да усеща изкуствена обстановка, или нещо което е там и след това става ясно, че това като че ли не се намира на Земята. Винаги ми е било интересно да гледам начина им на работа и особено финалната фаза, когато става ясно какво точно се наблюдава.

КБ: Да, определено има голямо напрежение, защото както може да се види в документалния филм аудиторията знае предварително към какво е насочено изследването и коя е мишената. Все пак, дори само от заглавието на конкретното DVD лесно може да ви стане ясно за какво е конкретния проект. Но докато го гледате става абсолютно видно, че записите, които са направени на живо и момента, в който тече RV-сесията, самите вюъри не знаят, че проектът има нещо общо с Япет. Интересното относно точно този проект е, че нивото на събрани данни, които след това могат да получат някакво външно потвърждение е огромно. Това означава, че сме направили перфектна картина на аномалията. Имаме перфектна картина на Япет и кратера, доставена от Касини и от NASA, така че разполагаме с тонове доказуема информация. Знаем, че това е кратер, че той се намира на безвъздушна Луна и суха пустинна обстановка. Ние знаем всичко това. Всичко може да бъде доказано и проверено.

Колкото до самите структури и тяхното предназначение в миналото – ето това е новата информация. За да можем да се доверим на тази нова информация, обаче – всички данни които има начин да бъдат потвърдени, трябва да бъдат абсолютно точни. Не може да имате следната хипотетична ситуация, в която вюъра казва нещо от сорта: „О, аз виждам Дисниленд в Лос Анджелис“ и след това да опише какви сгради има там. Всички данни които могат да бъдат потвърдени от сорта на кратера, луната без атмосфера, самият терен, метеоритите и т.н. – всичко това трябва да е перфектно описано. В случая това се оказаха едни от най-добрите RV-сесии, които съм виждал. Дик Алгар описа всички проверими компоненти изключително перфектно. Имайте предвид, че аз съм в този занаят от много време и останах с отворена уста. Той буквално каза че: „Това е някаква пустинна луна, локация която се намира извън Земята с кратери и останки от метеорити. Тук няма нищо друго освен земя, земя и още земя. Няма растителност, няма въздух.“ Но накрая каза: „...единственото нещо, за което може да съм бил изпратен тук е заради тези „неща“ в единия ъгъл на този кратер и ще се фокусирам върху него сега.“

Той описа всичко перфектно. Всъщност бих казал, че в никакъв случай, ако там имаше някой астронавт, който да стои на място и трябва да опише гледката със собствените си очи – не би могъл да се справи по-добре. Само че в случая дори бе още по-добре от това да имаме очевидец, защото като вюър той можеше да влезе в самата структура, да маневрира напред-назад във времето и да получи пълната картина. Описанието на всички данни, които могат да получат потвърждение със сигурност нямаше да са по-добри, ако той беше астронавт изпратен на място. В това се изразява качеството на работата на тези вюъри от световна класа. Искаше ми се да не са толкова малко. Но вие имате собствен такъв във Великобритания. Това са наистина рядко срещани хора, които са се посветили на това (бих го нарекъл изкуство). Те имат необикновени способности, но същевременно са и пример за това към какво останалите хора могат да се насочат и също да постигнат. За да стане по-ясно, трябва да слушате някой виртуоз на пиано и след като чуете как свири да си кажете: „Аха, ето за какво наистина иде реч! Ще практикувам докато успея да достигна подобно на неговото ниво.“ Тези двама вюъри за които говоря са точно такива примери за останалите хора.

В: Често си говорил относно бъдещето на RV, но не толкова във връзка с това как методът може да промени мисленето ни, а по-скоро относно броя на хората, които могат да го практикуват. Според теб всеки има възможността да го прави и ако някой е силно заинтересуван – това не е нещо ограничено само за шепа от хора. Имаме достъп до тези неща и когато започнем да разбираме по-широката картина на реалността започва да става все по-ясно, че е съвсем разбираемо да имаме достъп до всичко това. Дали обаче това е нещо, което сме развили или пък е атрофирало през времето – нямам представа.

КБ: Абсолютно си прав. Всички ние имаме такива възможности. Всичко опира до отдаване на определена цел и до страст. Тези които се отдадат на своята страст постигат и такива резултати. Трябва да имате страст, за да се получат нещата. Ако имате страст относно самите резултати от RV – можете да гледате това което правят най-добрите вюъри. Можете да ги гледате на видео как те работят „на живо“. Аз например, обичам да ходя на концерти от всякакъв род – от рок концерти до класическа музика. Обичам да слушам музиката и изпълнителите. Това не значи, че ще се опитвам да свиря или пея като тях. Понякога съм просто страстен консуматор на подобни неща. Същото се отнася и до RV. Някои ще намират страст в това да го правят, а други в това да го гледат. В случая ние правим записа „на живо“ докато протича самия процес. Това не е като на филм, където имаме един момент на „фалшивост“. Всичко това го правим на живо и всички доказуеми факти също могат да се видят докато тече процеса. Направо е удивително.

В тази връзка се появи и нова информация относно 9/11. Днес прочетох интересна информация от пилот, който е извършвал полети на абсолютно същия тип самолети за които официалната версия твърди, че са се разбили в кулите и Пентагона. Пилотът вече се пенсионира и твърди директно, че официалната история е пълна измислица. Тези псевдо-пилоти тренирани на Чесна 152 не са могли да управляват подобни летателни апарати. По-интересното е, че самите самолети не могат да извършват такива маневри. Дори самият той, с 40 години опит, не може да ги направи, да не говорим за някакви аматьори. Излиза все повече и повече информация потвърждаваща това, което изнесохме в нашия проект. Ние сме търпеливи. Правим проектите и след това ги оставяме на заден план. Отдръпваме се от изложената информация, но нямайте никакви илюзии по отношение на нейното качество и че сме изпуснали или сгрешили нещо. С времето ще се оказва все повече и повече, че те са напълно акуратни. В някой определен момент в бъдещето хората ще признаят това което сме свършили. Точно затова тези интервюта които сега правим ще станат много важни един ден, защото ще се стигне до това по каква методика резултатите са станали налични. И как ние първи сме ги извадили в публичното пространство. Аз самият не съм важен – но феноменът RV е важен за цялото човечество. Тези интервюта ще са исторически записи за това по какъв начин е излязла информацията, как е била представена и дискутирана. И когато този момент настъпи и света се обърне в нашата посока – тези интервюта ще се превърнат в злато.

В: Тоест в примера с пилота, който коментира 9/11, имате предвид нещо от сорта като да пуснеш обикновен шофьор да кара в НАСКАР. Говорейки за сесиите свързани с Япет става ясно, че сте получили информация свързана с изкуствената природа на някои от структурите там. Единият вюър говори, че усеща форма на енергия...

КБ: Тези „пустинни сесии“ са интересни по няколко причини. Вюърът ясно описва всички проверими детайли с голяма точност, след което продължава, описвайки самата структура. Споменава обаче и причината... Когато се връща във времето ясно заявява, че е построена върху стената на кратер от метеорит. Локацията за изграждането на комплекса на точно това място е била избрана с много специфична цел. Това действително е много специално място, а не просто случайно избрана локация. В миналото е имало някакъв лъч енергия, който е слизал надолу и буквално е удрял сградите. Нямам представа какво точно е представлявал, но е възможно да е някаква форма на генератор на енергия, тъй като можете да генерирате енергия и да я изпратите на друго място посредством лъч. Това е добре позната технология дори днес. Но все пак може и да е било нещо съвсем различно. Енергията е идвала отвън и е влизала вътре в структурите. Самите структури са много интересни. Когато мислим за някаква извънземна инсталация намираща се на друга планета или луна, ние мислим за военна или шпионска база, индустриален комплекс или пък за миньорски дейности... В случая става дума за нещо съвсем различно. Комплексът е принадлежал на някакво много богато същество. Ако вземем например някои от днешните най-богати хора на планетата – този е бил значително по-богат от тях. Освен това е имал и достъп до технология за летене, защото не са използвани ракети. Този „човек“ си е построил цял замък или дворец на Япет на точно това специално място. Този „замък“ комбинирал няколко различни дейности. Той бил едновременно място за отдих, здравно отделение, спа и курорт закаймака на най-богатите представители на тогавашната цивилизация – елита на елита. Това бил техния сборен център. Ако се замислите ще видите, че точно тази локация е може би най-красивото място в цялата Слънчева система. Дори и сред много други Слънчеви системи. Живеете на пустинно ледена луна и същевременно имате тези невероятни палати разположени там... И точно над вас се намира Сатурн, всички пръстени на Сатурн – всички тези пръстени точно над вас. Освен това имате прекрасна гледка към звездите защото няма атмосфера. Това трябва да е била възможно най-красивата гледка, която може да си представите. И този богаташ е решил да построи инсталацията точно там. Очевидно е, че те са имали транспорт, който е можел да ги отведе светкавично бързо до там, а не са използвали технология като нашата. Транспортът изобщо не е представлявал никакъв проблем. Самото място обаче е било своеобразен център за приобщаване с „природата“ и провеждане на „духовни практики“ . Нещо подобно на място в което да се отдадете на дзен, например. Те са разполагали с прислуга и различни видове персонал. На самите сгради е имало огромни хоризонтални прозорци. По време на сесиите, които преминават през различните времеви периоди, се наблюдава и нещо подобно на огромно стълбище. Вероятно не е стълбище, но изглежда като такова. Над цялата структура е имало и различни покрития. Едното такова покритие бива описано от вюъра, като арката в Сейнт Луис паднала на едната си страна.

Винаги съм се чудил защо някой би построил покрив, който изглежда като форма на изкуство. След това ми хрумна, че това е точно същата форма като на пръстените на Сатурн, които се виждали точно отгоре. Така че ако искате да построите някакъв покрив над тази инсталация има логика нейната геометрия да е подобна на пръстените които са отгоре.

Другото интересно нещо е факта, че инсталацията в един момент е била изоставена и причината за това е избухналата война. Тази война е имала съвсем различен епицентър и не се е състояла на Япет. Япет не е бил атакуван директно или нещо подобно. В резултат на войната обаче, корабите, които извършвали така необходимите за съществуването на съоръжението доставки били спрени. На Япет не расте нищо, няма вода, няма въздух или храна. Всяко едно нещо е трябвало да бъде доставяно. И когато войната избухнала – всички кораби с доставки били спрени. От други проекти които сме правили знаем, че астероидният пояс се е появил от останки на планета, която експлодирала. Също това е и причината поради която Марс е силно изпълнен с кратери от едната си страна и няма почти никакви кратери от другата си страна. Страната с кратерите е с 3 км. по-дебела от другата. Това което е експлодирало е било много близо до Марс. Тук вече спекулирам отвъд данните получени от RV и просто се опитвам да сглобя пъзела. Случилото се очевидно се отразило доста пагубно и върху Марс. Въпреки това обаче знаем, че животът там не е бил унищожен напълно. Марс е успял да се възстанови отново. Знаем това, защото, макар и след много години, „човешката“ цивилизация успяла да съгради наново цивилизацията си там. Данните показват, че много по-късно е имало нова ядрена експлозия, която е заличила останалата цивилизация. За да обобщим – ако наречем избухналата планета Малдек – когато тя се е взривила, Марс е претъпял големи щети и то за доста дълъг период, но това определено не бил края. Опитвайки се да сглобя някои от ключовите точки бих казал, че е много вероятно станцията на Япет да е била изоставена по време на войната при която е избухнала и планетата. Тогава доставките идващи от Марс и от унищожената планета Малдек са били спрени. Някои от хората на Япет са имали достъп до кораби и са могли да напуснат. Но според данните от RV-сесиите повечето от тях са умрели там поради недостига на провизии. Ако днес бъдат изпратени космически екипи на тази локация – техните кости или праха останал от тях ще бъдат намерени. Част от хората може и да са се спасили, но повечето са останали там.

В: Ще се отклоня леко от темата за 30 сек. тъй като нещо което ти спомена ми напомни за един филм, който бих искал да препоръчам на нашата аудитория. Казва се „Тихата Земя“ и е сниман в Нова Зеландия. В него се разказва за някакви учени – от тези които обикновено хората асоциират с лаборатория и бели престилки. Те се заиграват с основния фундамент на реалността и правят различни експерименти. Бих казал нещо подобно на това, което в момента се прави в ЦЕРН. Та тези учени задействат нещо, което те наричат „ефектът“ и в резултат на това почти всяко едно човешко същество на планетата просто изчезва. Към края на филма „ефектът“ отново бива задействан и в последната сцена зрителят вижда един плаж на Земята, а цялата планета е преместена през Слънчевата система. Горе в небето вече ясно може да се види... Сатурн! Повечето коментари и ревюта на филма разискват именно тази последна сцена, дискутирайки нейната красота.

КБ: Бихте ли повторили името на филма?

В: „Тихата Земя“. Нарича се така, защото почти цялото население заедно с животните изчезва...

КБ: Удивително.

В: Да, наистина е удивително. Но всъщност ние говорихме за природата на активността, която е присъствала на Япет, но също така и за Марс. И при двете дестинации като че ли основните дейности са се разиграли в далечното минало. Условията за живот така, както ние ги разбираме, са силно увредени. Хората дори често говорят за Марс като архетип за „мъртва планета“ (на която вече „официално“има течаща вода :Р). Въпреки че конвенционалната наука доста се „озорва“ в намирането на доказателства за живот в Слънчевата система, други източници твърдят, че такъв е съществувал само че в дълбоката древност.

КБ: Датировката на целия този процес всъщност лесно може да бъде вкарана в някакви времеви граници. Том Ван Фландърн е разгледал този въпрос и предполага, че става дума за един времеви прозорец от около 10 милиона години – което всъщност не е чак толкова отдавна. Има и някакви индикации, че тези процеси са се развили дори още по-близо до нашето собствено време. Някои данни дори свидетелстват, че може да става дума само за стотина хиляди години, което вече е относително съвсем „скоро“. Аз не съм експерт в това направление и затова цитирам други, които са много по-добре запознати с тези въпроси.

В: Друго което ми направи впечатление бе сходството между Япет и Марс по отношение на подземните тунели и камери. Освен това забелязах и големи сходства по отношение на това, което описвате в своите проекти и древните земни цивилизации. Прави впечатление, че съществата живели на другите планети от Слънчевата система също са имали йерархия и ясно отчетлив церемониален аспект в техния живот. Символите са били изключително важни, а някои от структурите са били ориентирани към определени части на небето. Това са неща които като че ли непрестанно се повтарят и това го прави интересно за мен.

КБ: Да. Знаете ли това изглежда е една обща рамка, която свързва ранната архитектура. Те са строели сградите от естествени материали, но същевременно с това са и копаели под земята. Имали са огромни подземни помещения под сградите. Сградите с подземни камери изглежда са нещо като свързващо звено между двете цивилизации. Особено по отношение на Марс – там е пълно с редица подземни съоръжения. От нашия проект за Сидония на Марс става ясно, че там има много подземни камери – точно под така нареченото лице на Марс. Нямаме сведения дали е било точно лице. По-скоро е било град. Освен многобройните подземни хранилища обаче, там има и много тунели. При това доста дълги тунели. Те се простират по продължението на цялата планета. Има много добри доказателства, включително и снимки на NASA, които показват част от тези корозирали тунели, които се показват и на повърхността. Що се отнася до данните получени от RV-сесиите, от тях става ясно, че основният вид транспорт на тази цивилизация е бил чрез нещо подобно на влак. Подземен влак. Нямаме данни дали са използвали и друг тип транспорт за придвижване по самата планета. Предвид че дори тогава атмосферата е била по-тънка от тази на Земята, използването на нашата технология (конвенционални самолети) е нямало как да бъде удачно. Влаковете определено са били основното транспортно средство на Марс. Това са били влакове подобни на тези на Маглев. Били са невероятно бързи. Много по-бързи от най-добрите днешни земни влакове. По отношение на Япет нямаме RV-данни за дълги тунели опасващи луната, които да свързват отделни съоръжения. Това което видяхме на Япет са просто подземни камери, точно под самите инсталации, които се намират на повърхността. Не е имало някакъв вид метро или нещо подобно.

В: Друго нещо, което също ми направи впечатление в сесиите бе описанието на нещо подобно назлатно покритие на някои от структурите. Това е много интересно, тъй като съм говорил с различни хора по въпроса за пирамидите, а и други източници споменават, че в своя пик Голямата пирамида в Египет е била изградена от мрамор, а върха е бил покрит със злато. Гледката е била видима от километри разстояние.

КБ: Някои от RV-данните с които разполагаме по отношение на пирамидата в Гиза всъщност подсказват, че в даден момент тя е имала метално покритие – бляскаво покритие, което после е било премахнато. Това са неща, които са доста сходни с видяното на Япет.

В: Какво можеш да ни кажеш относно природата на съществата живели на Япет?

КБ: Те са били точно като нас! А някои са приличали и на марсианците. Трябва да отбележа нещо важно по отношение на извънземните същества на база опита ми от дистанционното наблюдение. Всъщност когато излезе информацията по проекта свързана със светлините във Финикс ще научите нещо твърде изненадващо. Та исках да кажа, че много често когато наблюдаваме дистанционно извънземни същества (и особено такива които идват от други звездни системи) те почти винаги знаят, че ги наблюдаваме. Все едно оставяш някаква следа от себе си и те гледат към нея. Когато се озовеш вътре и наблюдаваш техния кораб – те веднага се обръщат в твоята посока и започват да ти говорят. Както казах – повече подробности относно това ще излязат в новия ни проект. По отношение на съществата на Япет и Марс обаче, те със сигурност не ни забелязаха когато ги наблюдавахме. Те изглеждаха като нас, действаха като нас и не ни усещаха – точно както и хората обикновено не усещат, че ги наблюдават. Когато правите RV на хора те обикновено не го осъзнават. Бих искал да кажа, че те изглеждаха като нас в почти всички аспекти. Ако искате да знаете какви са били съществата живели на Япет – просто се огледайте около себе си. Разбира се тези за които говорим в частност са били изключително богати, а обслужващия персонал по-скоро е бил като обикновени хора. Хората от Марс обаче, бяха доста различни по отношение на своя социален статус. В Сидонияимаше хора, които бяха много богати, средна класа, и такива, които бяха бедни. Общо взето там бе един микс. На Япет обаче, имаме построен огромен палат. Мисля че съоръжението което изглежда подобно на огромно стълбище, всъщност е било нещо подобно на изкуствен водопад. Нещо което богаташите там са можели спокойно да си позволят. Цялата структура на Япет и нейното странно предназначение всъщност може да ни даде много отговори за самите нас. Защото ако на нашата планета имаше толкова богат човек, който да може да си позволи да направи всичко това, което е сътворено на Япет (и разбира се необходимия транспорт), той вероятно щеше да го направи.

В: Привършвайки, искам да споделя няколко финални мисли. Гледайки към това което най-авангардната част на науката ни представя в последните години по отношение на естеството на времето и материята и като прибавим и дистанционното наблюдение в този контекст – започваме да си даваме сметка, че миналото, и в някаква степен бъдещето, вече е достъпно. Когато говорим обаче за междупланетен или дори междузвезден транспорт, хората обикновено виждат нещата през призмата на някакви совалки и всякаква подобна технология и си даваме сметка, че далечните пътувания не са възможни. Дистанционното наблюдение набляга именно на факта, че можеш да отидеш където и да е, при това във всеки един времеви период, без дори да излезеш от стаята си. Това отваря страшно много различни перспективи.

КБ: Да, в бъдеще очаквам радикална промяна по отношение на преподаването в университетите. Както знаете, аз съм университетски професор, но не преподавам дистанционно наблюдение или пък нещо което да го доближава в университета. Математик съм и работя в различни социално-научни програми. За мен обаче е кристално ясно, че общоприетите парадигми на квантовата механика и релативистиката са напълно изчерпани отживелици. Те са безнадеждно остарели като схващане. Работят само с една част на реалността. Може да ги употребявате като парадигми само в единзомбиран свят, който елиминира цялата друга информация, която сочи диаметрално противоположни неща. Така че дистанционното виждане ясно показва, че можете да пренасяте информация свързана с възприятията през времето и пространството. Когато пренасяте информация вие всъщност пренасяте енергия. Физиците обикновено се занимават с фундаменталните парадигми на квантовата механика и релативистката, които са на практика на около 100 години. В период от 100 години те почти не са се променили. И вие знаете, че те са грешни дори само поради този факт. Нищо в науката не остава толкова стабилно и винаги има напредък и промяна. В математиката има някои подобрения, но като цяло фундамента си остава същия. Това за което говоря не е предизвикателство към математиката, а по-скоро за нова интерпретация на квантовата механика, което ще доведе до промяна в разбирането на макро-реалността. Всичко това е тясно свързано с една теория разработена от Хю Еверет и публикувана в неговата дисертация през 1957 г. Той е учил под ръководството на Джон Уилър в Принстън. (Става дума за теорията за многото светове на квантовата физика. Тя твърди, че ние живеем в безкрайна мрежа от алтернативни времепространства. Съществуват не една, а безброй много вселени, всяка от които съдържа различна версия на събитията, случили се в нашия свят.) По мое мнение ние се движим към една нова реалност, в която тази теория ще се превърне във водеща парадигма. По това време обаче, само неколцина души са вярвали в тази негова интерпретация. В момента около 18% от казионните физици са приели същата теория като вярната интерпретация на квантовата механика. Това обаче означава, че другите 82% са здраво заклещени в старата интерпретация, която е меко казано странна. Така че това, което всички чакаме, е голяма част от тези старомодни физици да се пенсионират и младите да поемат новия курс. Ще се създаде ново поколение от физици, което буквално ще позволи феномена на дистанционното наблюдение да съществува като общопризнат метод.