Откриха нов фрагмент от шумерския Епос за Гилгамеш       Статуя на Гилгамеш пред университета в Сидни. Samantha/Flickr/Creative Commons

• Антония МИХАЙЛОВА
• 10 октомври 2015 г. в 00:35 Последна промяна: 
  9 октомври 2015 г. в 23:18
•  

http://www.zahariada.com/
Този фрагмент е бил идентифициран още през 2011 година от иракския асириолог Фарук Ал-Рави (Farouk Al-Rawi) и разшифрован от него в сътрудничество с британския изследовател Андрю Джордж (Andrew R. George).

Важността на находката обаче е осъзната чак сега. Глинената табличка, съдържаща неизвестен преди текст, е открита при нелегални археологически разкопки, а след това била продадена на Сюлейманския музей в Ирак, разказва сайтът на Смитсъниънския институт.

Епосът за Гилгамеш, който датира от XVIII в. пр.н.е., се явява един от най-известните паметници на месопотамската традиция и е сглобяван от фрагменти. Той представлява цикъл от сказания за подвизите на царя на древния град Урук, неговите странствания в търсене на цветето, даряващо безсмъртие, приключенията и загубите по този път.

Сюжетът на епоса, безспорно дълго време съществувал в устен вид, е бил записан клинописно на няколко глинени таблички на акадски език (мъртъв език, близък до съвременния иврит). Съществуват няколко писмени варианта на този сюжет, но нито един от тях не е пълен.

Откритият фрагмент от текст се отнася за пътешествието на героя и неговия приятел Ендику в кедрова гора и на двамата поотделно с чудовището Хумбаба и победата над него. Той добавя много любопитни подробности, неизвестни по-рано. Например става ясно, че Ендику е познавал Хумбаба и дори в детството били приятели.

Безразсъдната им постъпка предизвиква гнева на небесните сили и на бог Енлил (един от трите върховни богове в шумерската митология). След убийството на Хумбаба Ендик отбелязва печално: „Ние накарахме гората да опустее.“ Подобни „екологични“ мотиви на древния епос са много близки до съвременния читател.

Фрагментът също демонстрира характера на Хумбаба – от една страна, той е горско чудовище, варварски човекоядец, а от друга – верен слуга на бог Енлил и пазител на гората.

Героите също убиват свидетелите на своето престъпление – седемте синове на Хумбаба. Седемте синове са доста разпространен мотив от световния повествователен фолклор. Близък паралел е мотивът за седемте синове на Енмешар – шумерско подземно божество, управляващо магическите сили, на които се крепи светът.

Буквално за няколко реда от клинописния текст от невинна жертва Хумбаба отново се превръща в чудовище, заслужаващо смърт.

И накрая, новият фрагмент е ценен със своите описания на природата. Тук се откриват невероятни по красота и поетичност описания на кедровата гора – исполинските дървета образуват непроходим гъсталак, от тях капе благоухаеща смола, сякаш дъжд.

Гората е пълна с врявата на птици, насекоми и маймуни, които разказвачът сравнява с дивна музика, която всяка минута гали слуха на Хумбаба.

„Животът, който търсиш, никога няма да намериш. Защото когато боговете създадоха човека, те определиха смъртта за негов дял, а живота задържаха в своите ръце.“ (Из Епос за Гилгамеш, Уикипедия)

Много интересно!
Например става ясно, че Ендику е познавал Хумбаба и дори в детството били приятели.

Безразсъдната им постъпка предизвиква гнева на небесните сили и на бог Енлил (един от трите върховни богове в шумерската митология). След убийството на Хумбаба Ендик отбелязва печално: „Ние накарахме гората да опустее.“ Подобни „екологични“ мотиви на древния епос са много близки до съвременния читател."

Блатодаря ти!
поздрави!