Още веднъж за любовта

 http://www.zahariada.com/

Ако сетивата ви са затворени за любовта, ако сте неспособни да я разпознаете, това е защото разпознавате само отровата вътре в себе си. Аз отговарям за думите си, но не отговарям за начина, по който вие ги възприемате. Мога да ви дам любовта си, а вие да я изтълкувате като критика или кой знае какво друго? Само вашият разказвач знае. Толкова е лесно да се радваме един на друг, когато престанем да вярваме в собствените си разкази.

Хората са създадени за любов. Преди знанието ни е било лесно да отворим сърцата си и да обичаме. Просто сме изоставяли всичко, което не е любов. Но с гласа на знание­то в главата ние си тръгваме от любовта и се впускаме в нелюбов. Винаги имаме избор и ако обичаме себе си, изби­раме любовта. Не позволяваме да бъдем наранявани като приемаме чуждите мнения или обиди. Ако другите ни обиждат, те го правят, защото позволяваме това да се случи. А позволяваме, защото вярваме, че заслужаваме оби­дите и ги използваме като самонаказание. При липсата на съзнаване ние обвиняваме, а решението е да не обвинява­ме. Решението е да се отдръпнем и да не сме там.

Как да повярвате на някой, който казва „Обичам те", а после се отнася към вас с неуважение и емоционално наси­лие? Как е възможно някой да ви казва „Обичам те", след като иска да контролира живота ви, да ви нарежда какво да правите, в какво да вярвате? Как е възможно някой да твърди, че ви обича, а после да ви даде емоционален боклук, ревност и завист?

Как е възможно да кажем на някого „Обичам те", а пос­ле да го засипем с мненията си и да го накараме да стра­да? Тъй като те обичам, трябва да ти кажа в какво гре­шиш. Тъй като те обичам, трябва да те съдя, да те на­меря за виновен и да те накажа. Тъй като те обичам, трябва постоянно да те изкарвам крив и да те карам да се чувстваш като нищожество. И понеже ти ме обичаш, трябва да понасяш моя гняв, моята ревност и цялата ми глупост.

Мислите ли, че това е любов? Не е любов. Не е нищо друго, освен егоизъм, а ние го наричаме любов. И казваме „любовта наранява", но всъщност нараняваме себе си със собствените си лъжи. Всички схватки в романтичните връзки са нелепост. Те не са любов и затова хората жаду­ват за любов.

Когато изпитвате недоимък, точно това споделяте във връзката. Но когато сте отворени за любовта, получавате любов и ако това не е любов, не е необходимо да продължавате. Вие сте отворени за получаването на любов, но не сте отворени за получаването на обиди. Не сте отворени за обвинения; не сте отворени да приема­те ничия отрова, защото вашият ум вече не е плодород­на почва за тази отрова. Когато обичате и уважавате себе си, няма начин да позволите на някого да се отнася към вас с неуважение и непочтителност.

Много хора ми казват: „Божичко, искам някой да ме обича. Искам подходящия човек да се появи в живота ми". Кой е подходящият човек? Ако този човек се появи в жи­вота ви и вие се отнасяте с него така, както се отнася­те към себе си, а именно егоистично, тогава ще използ­вате този човек, за да наранявате себе си.

Как можем да искаме романтична любовна връзка, след като дори не харесваме себе си? Как можем да се преструваме, че обичаме някой друг, когато не обичаме себе си? Когато се чувствате недостойни, когато не уважавате себе си, вие не уважавате и партньора си. Ако не почита­те себе си, как бихте могли да почитате партньора си? Как бихте могли да дадете нещо, което не притежавате?

Най-красивата и романтична връзка трябва да започне с вас. Вие сте отговорни за едната половина от връзката: вашата половина. Когато уважавате себе си, вие уважавате любимия си. Когато почитате себе си, почитате лю­бимия си. И давате и получавате любов. Но когато сте из­пълнени с отрова, тъкмо това давате. Когато обиждате себе си, искате да обиждате и любимия. Нелепо е.

Когато слушате разказите на хората, включително своя собствен, вие чувате само лъжи. Но зад разказа всичко е любов, което означава, че всичко и всички са божествени. Вие сте божествени, вие сте съвършени, но като творец, вие създавате собствения си разказ и се заблуждавате, че разказът е реален. Живеете живота си, като оправдавате този разказ. А като го оправдавате, похабявате живота си.

Както вече казах, животът е много кратък. Не знаете дали децата ви, приятелите ви, партньорът ви ще бъ­дат тук и утре. Само си представете, че заради огром­ното значение, което отдавате на своето мнение, сери­озно се скарвате с партньора или с детето си. Изгубва­те контрол заради всичките си лъжливи убеждения и ис­тински го наранявате. На следващия ден откривате, че любимото ви същество е мъртво. Как ще се чувствате, след като сте казали на обичното създание всички онези неща, които всъщност не мислите?

Животът ни е толкова кратък, че всеки път, когато видя децата си, аз им се радвам максимално. При всяка възможност се радвам на моята любима, на семейството си, на приятелите си, на моите ученици. Но се радвам главно на себе си, защото съм със себе си постоянно. Защо да прекарвам скъпоценното си време със себе си в критики, себеотхвърляне, чувство за вина и срам? Защо да тласкам себе си към гнева или ревността? Ако не съм в добро емоционално състояние, откривам причината и я премахвам. Тогава мога да възстановя щастието си и да продължа своя разказ.

Когато пишете историята си с любов, вие обичате главния герой безусловно. Това е най-съществената разлика между предишния разказ, който е почивал върху лъжи, и но­вия разказ върху основата на любовта. Когато обичате себе си безусловно, вие оправдавате и обяснявате всичко възприето през очите на любовта. Когато новият главен герой привлече вашето внимание, то е съсредоточено върху любовта. Сега е лесно да обичате безусловно всички второстепенни герои, защото такава е природата на но­вия главен герой. Това е мъдрост, обикновен здрав разум и е целта на всички световни традиции и религии.

Любовта е толкова проста, лесна и прекрасна, но за­почва от вас. Всяка връзка се подобрява, когато обичате себе си и живеете със съзнанието за любовта. Малцина знаят как да обичат съзнателно, но всички знаят как да обичат без съзнаване. Когато обичате без съзнаване, вие дори не забелязвате, че изпитвате любов. Виждате малко дете да би се усмихва и изпитвате нещо кьм него. Това е любов, но, разбира се, гласът на знанието ви казва: „Това не е любов". Обичате толкова много пъти и дори не го забелязвате.

Трябва да научим и децата си на любов и уважение, но единственият начин да го направим е да обичаме и уважаваме себе си. Няма друга алтернатива. Пак ще кажа - можем да дадем само каквото имаме, а не каквото нямаме. Мога да споделя само каквото знам. Не мога да ви кажа нещо, което не знам. Моите родители ме научиха на онова, което те бяха научили от своите родители. Как биха могли да ме научат на нещо друго? Не биха могли да нап­равят нещо повече. Не мога да виня родителите си за програмата, която получих. Не мога да виня учителите си за образованието, което получих в училище. Те праве­ха най-доброто според силите си, само това знаеха и го предадоха на следващото поколение.

Единственият шанс да прекъснем цикъла на лъжите е да променим възрастните, да променим себе си. Децата забелязват всичко. Те се учат от нашите действия; учат се от видяното, а не само от думите. Наставляваме ги: „Никога не лъжи". По-късно някой звъни на вратата и ние ги инструктираме: „Кажи, че ме няма".

Децата усвояват всичко, което правим в къщи: наше­то поведение, отношението един кьм друг. Ако вечно ни няма у дома, това става нормално поведение за тях. Ко­гато пораснат, тях също ги няма у дома и техните деца са сами. Както говорим ние, така говорят и те. Ако ру­гаем, те също ругаят. Ако получават насилие, те също стават насилници. Ако се караме и споделяме гнева и от­ровата си, децата ни решават, че това е нормалният на­чин на съществуване и така се научават да пишат собс­твените си разкази. Но ако в къщи царят уважение и поч­тителност, ако има любов, това научават и те.

Като променим себе си, като обичаме себе си, послание­то, което изпращаме на децата си, носи семената на лю­бовта и истината. Тези семена пронизват в децата ни и могат да променят живота им. Представете си как ще по­раснат, ако споделяме с тях семената на любовта вместо семената на страха, критичността, срама и вината. Пред­ставете си как ще пораснат, ако най-сетне започнем да ги уважаваме като равни и не се опитваме да нарушим цялос­тната им личност, защото сме по-големи и по-силни. Представете си, че учим децата си да бъдат уверени в себе си и да имат собствен глас. Представете си как ще се про­мени всичко, когато внесем уважение във всяка връзка.

Питали са ме защо не работя с деца. Причината е, че те имат родители. Няма значение какво казвам на деца­та; родителите им ще го разрушат. Предпочитам да обучавам родителите и учителите, защото нашите деца се учат от тях. Бъдещето на човешката раса зависи от децата. Един ден децата ще заемат нашето място, а ние ги обучаваме да бъдат като нас. Само си предс­тавете какво би било, ако в детството вашите родите­ли ви бяха разказали друг разказ. Разказът за живота ви щеше да е съвсем различен. Но все още можете да проме­ните разказа и, ако имате деца, единственият начин да промените техния разказ е да промените своя собствен.

Толкова е лесно да обичаш, това изобщо не изисква уси­лия. Но ние имаме доста да поработим и работата ни е да се отучим от всички лъжи, в които вярваме. Да се отучиш от лъжите не е лесно, защото те ни създават чувс­тво за безопасност и сме много прибързани към тях. Но колкото повече се упражняваме да виждаме истината, толкова по-лесно се дистанцираме от лъжите. С практи­ка преобразяването на живота ни става по-лесно и той става все по-хубав и по-хубав.

Колкото повече любов имаме, толкова повече любов можем да дадем и да получим. Смисълът на връзката е да си даваме един на друг и да получаваме един от друг. Не са ни нужни много думи. Когато прекарваме времето си с някого, важно е да общуваме с чувства, а не с думи. Но ако искаме да разменим думи, не е необходимо те да са сложни. Сти­гат и две: „Обичам те". Това е. Щастлив те прави не лю­бовта на другите към теб, а твоята любов към другите.

Когато изпитваме любов, ние не можем да намерим думи да обясним какво точно чувстваме, но да обичаш е най-прекрасното преживяване за всеки от нас. Да изживееш любов е да изживееш Бог; да изживееш рая, тук и сега. Когато гласът на знанието престане да привлича внима­нието, обсегът на възприятието се разширява. Започва­ме да възприемаме собствените си емоционални реакции и тези на другите. После започваме да долавяме емоции­те на дърветата, цветята, облаците, на всичко. Виждаме любов, която блика отвсякъде, дори и от другите хора. В определен момент просто сме в екстаз и това не може да се обясни с думи, защото все още няма споразу­мения за обясняването му.

Онова, което наричаме любов, е нещо толкова общо, че дори не е истинската същност на любовта. Любовта е много повече от онова, което може да се опише с думи. Както вече казах, всъщност ние не можем да говорим за ис­тината; трябва да я изживеем. Същото важи за любовта. Единственият начин наистина да опознаем любовта е да я изживеем, да имаме смелостта да скочим 6 океана на лю­бовта и да я възприемем в нейната всеобхватност. Това е единственият начин, но в нашата програма има толкова много страх, че не виждаме любовта, която блика навсякъ­де около нас. Търсим любов от другите, когато всъщност те не обичат себе си. Разбира се, няма да намерим любов, ще намерим единствено егоизъм и борба за контрол.

Не е необходимо да търсите любов. Любовта е тук, за­щото Бог е тук; Жизнената сила е навсякъде. Ние, хора­та, създаваме разказа за разделението и търсим онова, което смятаме, че нямаме. Търсим съвършенство, лю­бов, истина, справедливост и търсим ли, търсим, дока­то всичко това е вътре в нас. Всичко е тук, просто тря­бва да отворим духовния си взор, за да го видим.

Не е необходимо да правите каквото и да било, за да усъвършенствате същността си. Единственото, което всички ние трябва да направим, е да създадем красив раз­каз и да се радваме на по-добър живот. Как създаваш кра­сив разказ? Като си истински. Когато главният герой е истински, не е трудно да пишеш с любов.

Животът е най-големият дар, а изкуството да се жи­вее е най-великото изкуство. Как овладяваш изкуството да се живее? Практиката прави майстора. Не става дума за учене, става дума за действане, за практикуване на из­куството. Ако като творец практикувате любов и пос­тоянствате в упражненията, идва момент, когато вся­ко ваше действие е проява на любовта ви. Как ще разбе­рете, че сте овладели любовта? Когато вашият разказ се превърне в безкраен любовен романс.

ГЛАСЪТ НА ЗНАНИЕТО

Толтекска книга на Мъдростта

(Практическо ръководство за вътрешен мир)

Дон Мигел Руис и Джанет Милс