https://youtu.be/nQtZmsDArPg

http://www.zahariada.com/
 
Най-строго пазената тайна на НАСА (видео)

Публикувано на 17.10.2015 в Конспирации

Градът на Бог снимки на Хъбъл

на 26-ти декември 1994 година най-големият космически телескоп Хъбъл на НАСА заснема огромен бял град, плаващ в Космоса.

Снимките, пуснати на уеб сървър на телескопа, за кратко време са били на разположение на потребителите в интернет, но след това са били засекретени.

Можете лесно да нагуглите събитията, но същността на това събитие е, че властите крият от нас цяла една галактика от извънземни.

Образованите хората знаят, че в центъра на галактиките са обикновено “черни дупки“-портали. Извънземните могат да използват гравитационните сътресения за получаване на енергия с немислими преди това количества? Властите, може би, просто се страхуват да оповестят това.

Небесният град, плаващ в Космоса

През януари 1995 г. германски астрономическа вестник публикува кратко съобщение, на което реагираха незабавно всички научни, религиозни и популярни издания на планетата.

Всеки издател насочи вниманието на своите читатели към напълно различни аспекти на съобщението, но се свеждат до едно: във Вселената е открит дома на БОГА.

На 26-ти декември, 1994 година в НАСА се вдига страшно много шум.

След дешифрирането на серия от снимки, предавани от телескопа Хъбъл, на тях ясно се вижда (!) огромен бял град, плаващ в пространството.

Представители на НАСА не успяват много бързо да блокират достъпа до уеб сървъра на телескопа, който включва всички снимки от Хъбъл за изучаване от различни астрономически лаборатории.

По този начин за кратко време в продължение на няколко минути те са достъпни за потребителите на световната мрежа.

Все пак какво астрономите виждат на тези невероятни снимки?

Първоначално това е едно малко мъгливо петно на един от кадрите.

Но когато професорът от Флорида Кен Уилсън (Ken Wilson) решава да разгледа по-подробно снимките, той открил, че петното е странна структура, която не може да се обясни нито с дифракция в обектива на телескопа, нито с нарушения в комуникационния канал за пренасяне на изображението на Земята.

След кратка оперативна среща е решено да се презаснеме участъкът в Космоса, указан от професор Уилсън с максимална резолюция за Хъбъл.

Големият обектив на космическия телескоп е фокусирани върху най-далечния ъгъл на вселената достъпен преглед на телескопа.

Й “петното“ се появява пред смаяните погледи на учените, прожектирано на екрана в лабораторията за контрол на Хъбъл, подобно на фантастичен град, един хибрид между “летящия остров“ Лапута на Суифт и научнофантастичните градове на бъдещето.

Конструкцията с неописуеми за човека размери и намираща се от нас в просторите на космическото пространство на милиарди светлинни години, сияе с неземна светлина. „Плаващият град“ единодушно е наречен Обител на Твореца, мястото, където може би е разположен престолът на Господа Бог.

След време представител на НАСА заявява, че „Плаващият град“ не би могъл да бъде заселен в привичния за нас смисъл на думата.

Съществува и друга версия за произхода на заснетия космически град. Ако се предположи, че Вселената е обитавана от множество отделни цивилизации, стоящи на различни нива в своето развитие, то сред тях би трябвало да се намират и суперцивилизации, които са овладели огромни пространства от Вселената. При това положение дейността на тези суперцивилизации, в това число и „инженерната“, трябва да е забележима на разстояние от много милиони светлинни години.

Обаче подобно нещо доскоро не е забелязано от астрономите в света.

И ето – появява се техногенен обект с галактически мащаби.

Предполага се, че „Града“ е точно такъв инженерен обект на неизвестна за нас могъща извънземна цивилизация.

Размерите на „Града“ поразяват. Нито един известен на науката космически обект не е в състояние да съперничи с него.

Нашето земно кълбо, съпоставено с него, би изглеждало като песъчинка.

Накъде се движи и движи ли се това величествено създание?

Компютърният анализ на серията фотографии, получени от космическия телескоп Хъбъл, показва, че движението на „Града“ като цяло съвпада с движението на обкръжаващите го галактики и никакви отклонения от общоизвестните закони не се наблюдават.

Обаче при триизмерното моделиране на тази отдалечена част от Вселената се изяснява потресаващият факт, че не тази част от Вселената се отдалечава от нас, а ние се отдалечаваме от нея.

Именно това мъгливо петънце на фотографиите в създадения компютърен модел се оказва Центърът на Вселената.

Вижда се, че галактиките се „разбягват“ именно от тази точка на Вселената, в която се намира „сияещата структура“.

Иначе казано, всички галактики, в това число и нашата, някога произлизат от тази пространствена точка, и именно около „сияещата структура“ става завъртането на Вселената.

Затова първата представа за „Града“ като Обител на Бога, се оказва рядко сполучлива и близка до истината.

НАСА отказва да публикува стари и нови фотографии на „Града“, но през 1994 г. служителката в агенцията д-р Марсия Мезон успява да изнесе тайно фотография, на която е заснета „сияещата структура“.

Тя е публикувана от световните масмедии, но въпреки това НАСА отказва да признае нейното съществуване.

Ето какво отбелязва в своите репортажи агенцията Уийкли уърлд нюз на 8 февруари 1994 г.:

„След проведения от астронавтите на совалката ремонт на космическия телескоп Хъбъл, неговите огромни лещи се фокусират върху изображенията на звездите в края на Вселената и фотографират Рая!

Hubble images

Това са думите на автора и на изследователката д-р Марсия Мезон, която твърди, че висшите чинове в административния апарат на НАСА споменават, че на 26 декември 1994 г. телескопът изпраща в Goddard Space Flight Center повече от сто фотографии.

На представената от д-р. Мезон фотография ясно се вижда огромен бял град, плуваш в космическия мрак.

Друг експерт, обосновавайки твърденията си с източници от НАСА, твърди, че това определено е фотография на Рая, защото животът в този вид, в който ние го познаваме, не може да съществува в леденото космическо пространство.

Ето го – това е доказателството, което ние всички чакахме – казва пред репортерите д-р. Мезон.

С много късмет НАСА насочва телескопа Хъбъл в нужния момент и в нужното направление и получава тези фотографии.

Аз не бих се нарекла вярваща, но нямам никакви съмнения, че някой или нещо е предопределило решението да се насочи телескопът именно в тази област на Космоса.

Това ли е самият Бог? Ако се вземе под внимание цялата безкрайност на Вселената и всички онези места за изучаване, в които НАСА би могла да изпрати своя взор, то най-вероятно това е така.

Представителите на НАСА отказват да коментират разкритията на д-р Марсия Мезон „изискващи по-нататъшното изучаване на фотографиите, получени на 26 декември 1994 г.“

Независимо от мълчанието на официалните представители обаче някои добре осведомени членове на агенцията предполагат, че НАСА е открила нещо, което е способно напълно да измени бъдещето на човечеството.

Те също така потвърждават, че президентът Бил Клинтън и вицепрезидентът Ал Гор имат голям интерес към анализа на тези фотографии и настояват за всекидневен отчет.

Д-р Мезон потвърждава следното:

Космическият телескоп Хъбъл е проектиран да прави фотографии на най-отдалечените ъгли на Вселената, но до преди ремонта, извършен от астронавтите, дефект на лещите не позволява пълноценно да се използват функциите му.

След поправката телескопът насочва своето огромно око към далечния край на Вселената.

Направена е настройка на фокуса и аналитиците от НАСА не могат да повярват на очите си.

Следват многобройни проверки и накрая специалистите са категорични, че заснетото е истина.

Те създават теорията, че в този „Град“ не може да съществува живот в онзи вид, в който ние го знаем.

Единственото логическо обяснение е, че „Града“ е населен от мъртви души.

Един от моите източници ми каза: „Ние намерихме мястото, където живее Бог!“.

Има слухове, че лично папа Йоан Павел II е помолил да му изпратят фантастичните фотографии, но Ватикана не потвърди, нито отрече тази информация.

Тъй че знаменитото откритие остава забулено в тайна и никой не знае кога НАСА ще признае всичко. .


.