2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 925 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.01.2016 17:30
- Димитър ДИМИТРОВ
- 1 септември 2015 г. в 00:30 Последна промяна:
1 септември 2015 г. в 08:56
http://www.zahariada.com/
Трудно е да се повярва, че нещо може да живее на три километра дълбочина в Индийския океан, и то не къде да е, а в термални шахти, в които водата буквално ври. Но животът намира начин дори и в най-негостоприемните условия. Това е случаят на chrysomallon squamiferum – подобно на охлюв животно, което най-вероятно притежава най-здравата броня в животинското царство.
Охлювът е дълбоководен вид. Среща се само в хидротермалните шахти в Индийския океан, на дълбочини от 2400 до 2800 метра. Първите такива охлюви са открити през 2001 година на дъното на океана, където тектоничните плочи са се отдалечили една от друга и са позволили на магмата да затопля водата до температури, които я карат да ври.
© Patrick Guilhem
Черупката и малките бронирани плочки на охлюва имат три отделни слоя, които го защитават от хищниците и екстремната околна среда. Структурата на черупката е същата като тази на другите охлюви, но има един допълнителен външен слой, който сякаш е „заварен“ за останалата част.
Вътрешният слой се състои от арагонит – форма на калциевия карбонат, която се среща често при черупките на мекотелите и някои корали. Този слой помага за намаляването на топлината и предпазва охлюва от бавно сваряване във вулканичните води.
Средният слой е равнозначен на външния при други коремоноги. Това е и най-дебелият слой – около 150 микрометра. Той предпазва охлюва от физически деформации, причинени например от захващане от щипките на рак.
Но най-забележителен е външният „заварен“ слой. Дебел е около 30 микрометра и се състои от железни сулфиди – в частност пирит и грейгит. Chrysomallon squamiferum е единственото животно, което използва такива материали за външния си скелет.
Наночастиците грейгит служат за омекотяването на удари. Когато черупката е притисната от нещо, тя се спуква около наночастиците и така се абсорбира енергия. Получават се хиляди малки пропуквания, които не само намаляват напрежението, но и предпазват черупката от сериозни спуквания, които биха били фатални за охлюва.
© wikimedia
Черупката на този охлюв е толкова невероятна, че дори армията на САЩ финансира изследвания върху нея, с надеждата те да дадат резултат в направата на броня от ново поколение.
За капак на всичко, една от популациите охлюви в Индийския океан има толкова намагнитени черупки заради грейгита, че ако поставите магнит до някой индивид, то той ще бъде привлечен, действайки като втори магнит.