2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
http://www.zahariada.coм © jezebel
- Антония МИХАЙЛОВА
- 9 август 2015 г. в 00:01 Последна промяна:
9 август 2015 г. в 01:40 - Стига някое паранормално събитие да разбуни обществеността, и с нова сила избликват интелектуалните битки между тези, които вярват в свръхестественото, и тези, които не вярват.
И така, в рационалния ъгъл на ринга приветстваме убедените противници на всичко „ненормално“, на които, изглежда, няма да подейства и внезапно появилият се пред тях Мерлин. Техните опоненти са се стълпили в противоположния ъгъл и са готови с всякакви аргументи в ползата на съществуването на НЛО. И както си му е редът, много разумни, но любопитни хора са решили да заемат удобна позиция някъде по средата.
Множество измамници и шарлатани пудрят мозъците и ушите на излишно възприемчивия народ в различни краища на света, но ние ще разгледаме два реални случая, когато най-известните разобличители с очите си се убедили, че в нашия свят съществуват необясними явления.
Повече от съвпадениеМайкъл Шърмър се явява основател и автор на сп. Skeptic, изпълнителен директор на Обществото на скептиците и веднъж месечно води колонка в Scientific American.
В същата тази колонка на 16 септември 2014 година той споделил своя опит, който го навел на следното заключение: „Не бива да се затваряме в своето стандартно възприятие за света, когато можем да открием чудото на тайнственото и мистериозното.“
Неговата все още годеница, пренасяйки нещата си от Германия в Съединените щати, взела със себе си и стар транзистор на дядо си от 1978 година. Тя била много близка със стареца, който починал, когато тя била на 16 години. Радиото мълчало с десетилетия – независимо от опитите на Шърнър да го накара да проработи. Така радиото си живеело своя скромен и мълчалив живот в чекмедже на бюро в спалнята на младата двойка.
Три месеца по-късно двамата се оженили. След церемонията неговата съпруга го помолила да си поговорят насаме. Тя се чувствала самотна, тъгувала по своето семейство, което изоставила в Германия, и особено по своя дядо. При връщане в дома си младоженците чули музика – някъде се носела песен за любов.
Напразно търсили източника на звука, докато жена му най-после не му хвърлила поглед, който той не бил виждал от времената на премиерата на „Екзорсистът“. „Не може да е това, което си мисля, нали?“, попитала тя. Това било радиото в чекмеджето. „Дядо е тук, с нас – казала тя през сълзи. – Не съм сама.“
Дъщерята на Шърмър чула музика от радиото точно преди церемонията, макар че двойката била в стаята само няколко минути преди това и нищо не чула. Радиото продължило да свири през цялата нощ. „Също така внезапно, както и започна, радиото престана да работи на следващия ден и мълчи и до днес.“
Убедителният медиумДа се върнем малко по-назад в миналото с още един ярък пример, чийто обект се явява медиумът Леонора Пайпър (1857–1950). Както казва бившият президент на Обществото за психични изследвания Дейвид Фонтана в документалния филм „Този живот, следващият живот“: „Истински звезди идват много рядко. Мисис Пайпър вероятно е най-добрият пример, защото нейният случай е бил разследван от такива внимателни и известни учени.“
Ричард Ходжсън работел като преподавател в Кеймбриджкия университет и бил известен разобличител на медиуми, когато спиритичните сеанси били на мода. Според документалиста Кейт Парсънс, Ходжсън казал: „Почти всички професионални медиуми са банда жалки измамници, наговорили се един с друг.“
Но след изследване на стотици сеанси на Пайпър в Бостън той заявил: „Честно казано, когато преди 12 години влязох в дома на мисис Пайпър, имах за цел да я разоблича. Изобщо не вярвах в съществуването на живота след смъртта и бях настроен изключително критично. Но сега мога да кажа друго: вярвам. Истината ми се разкри по такъв начин, че не остана място за съмнения.“
Скептиците и до днес поставят под съмнение способностите на Пайпър. Това е разбираемо, ако се отчита, че духът на французина, с който тя общувала, не говорел на френския, а някои нейни твърдения били очевидно неверни.
Ако общуването между дух и медиум съществува, то това изобщо не значи, че скептиците могат да го приемат просто така. Напълно е възможно ограничените познания на Пайпър по френски просто да не са позволили на духа да говори на родния си език, а може и духът да е лъгал за истинската си самоличност. А може и Пайпър да е общувала със собственото си подсъзнание, а не с дух. Макар че всичко това да не значи, че тя никога не е говорила с духове.
Ходжсън обмислял някои аргументи в полза на шарлатанството на Пайпър, но в края на краищата някои случаи не се поддавали на тези аргументи.
На един от сеансите например Пайпър успяла да убеди в способностите си не само Ходжсън, но и Джеймс Хислоп, преподавател по етика и логика в Колумбийския университет. Пайпър не знаела кой е Хислоп, пък и самият той не бързал да споделя с нея подробности от своя живот. Това не ѝ попречило да предостави информация за неговата личност.
Пайпър назовала името му и разказала за някои разговори, в които той е вземал участие. Всичко това ѝ било подсказано от починалите брат и баща на Хислоп.
Бащата на Хислоп попитал чрез Пайпър: „Помниш ли, Джеймс, нашите разговори за Сведенборг? Помниш ли как веднъж в библиотеката обсъждахме неговото описание на Библията? Хислоп много добре си спомнял този разговор.
Майкъл Тим, автор на книги за живота след смъртта, направил обобщение на работата на Пайпър и го публикувал на сайта на Академията за спиритични и подсъзнателни изследвания: „Баща му попита, какво се е случило със стария му кон, като назовал името му – Том. Той разказал, че приятелят му Стил Пери се е преместил на запад, и споменал друг приятел – Харпър Крафърд, който влязъл в спор за местната църква.
Последните две твърдения не можели да бъдат просто телепатия, тъй като Хислоп и понятие си нямал кои били споменатите приятели на баща му. По-късно се убедил, че тези факти са истина, като ги сверил с думите на роднини.
Според Хислоп измамата тук била изключена. Дори Пайпър да е знаела, че той възнамерява да я посети, което тя не знаела, би ѝ се наложило да наеме частен детектив, който да открие такива факти в малко градче на хиляди мили от мястото, където живеела. И всичко това във времена, когато пътешествията били бавни и сравнително скъпи.
Но никой от роднините на Хислоп не споменал за странен човек, който да им е задавал странни въпроси за коне и църковни дела. А и детективът по някакъв начин трябва да е разбрал за личните разговори на Хислоп с баща му.
Съществуват необясними, все още, явления, които наричаме феномени или паранормални явления.
...
Поздрави!
Поздрави!