• Димитър ДИМИТРОВ
• 20 ноември 2015 г. в 00:13 Последна промяна: 
  20 ноември 2015 г. в 09:39
•  

http://www.zahariada.com/
Всички 370 млн. души по света, които страдат от диабет, зависят от инсулинови инжекции, които регулират кръвната им захар. Тъй като няма различни версии на пазара, инсулинът е много скъп – само в САЩ годишните разходи за диабетиците са около 170 млн. долара.

Сега екип биохакери от лабораторията Counter Culture в Калифорния искат да проправят пътя към обща форма на инсулина, която ще бъде значително по-евтина. Целта на биохакерите е ясна – да се направи и усъвършенства синтетичен инсулин от бактерия на Е. coli и процесът да бъде документиран. Учените се надяват фармацевтичните компании да използват работата им и да произвеждат евтин инсулин за всички болни по света.

Има няколко вида инсулин, които са одобрени от американската администрация по храните и лекарствата – някои имат удължено действие, други пък се активират изключително бързо – но всички те са защитени с патенти и затова нямат свободни версии.

„Изискват се сериозни научни изследвания, за да бъде създадена подобна биологична версия на дадено лекарство, а компаниите не искат да правят тези изследвания“, казва Морийн Мулдавин (Maureen Muldavin), която е програмен мениджър в лабораторията Counter Culture и биохакер, участващ в проекта Свободен Инсулин.Според Мулдавин въобще не е лесно да се измисли такова лекарство, а и инсулинът в частност е предизвикателство заради структурата си.

Учените имат и друга цел – да покажат на света, че биохакерите могат да имат сериозен научен принос, дори и да не са обвързани със световноизвестна лаборатория.

„Искаме да покажем, че група хора с различни нива на подготовка, могат да оперират с минимален бюджет и да правят истински научни открития“, добавя Мулдавин.

Дори и проектът да е успешен, това не би означавало, че диабетиците веднага ще започнат да си правят инсулин вкъщи. Мулдавин смята, че това ще се случи след 20 години. Тя се надява, че през това време у дома ще могат да бъдат правени много други видове лекарства.

„Живеем в златен век на биологията. Всяка година става все по-лесно и евтино да се работи с генно инженерство“, завършва Мулдавин.

Popular Science