Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2015 09:56 - ТАЛМУДИЧЕСКА ЕМБРИОЛОГИЯ, ПАТОЛОГИЯ И ЕТИОЛОГИЯ НА ЗАБОЛЯВАНИЯТА В ИСТОРИЯТА НА ЕВРЕЙСКАТА МЕДИЦИНА
Автор: zahariada Категория: Хоби   
Прочетен: 699 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ТАЛМУДИЧЕСКА ЕМБРИОЛОГИЯ, ПАТОЛОГИЯ И ЕТИОЛОГИЯ НА ЗАБОЛЯВАНИЯТА В ИСТОРИЯТА НА ЕВРЕЙСКАТА МЕДИЦИНА От 500г.   СТАТИЯ БИБЛИОГРАФИЯ
  http://www.zahariada.com/
image
Голяма част от съхранените материали, свързани с Талмудическата ембриология могат да се открият в еврейския религиозен труд (датиращ от около 500 година) и от разказите за легендарния еврейски герой Мидрашим. Абба Саул прави описание на развитието на ембрионите още от шестата седмица на развитието, а Симлай (и двамата са известни еврейски медици) описва детайлно частите на тялото, позата и начина на храненето им в утробата. Древноеврейските учени приемат становището, че ембрионите са живи организми от момента на зачеването (Sanh. 91б) им. Аристотел разглежда зародиша като своеобразна смесица от отделни човешки фактори, съответстващи на всяка от частите на човешкото тяло. Предполагал е, че всеки от крайниците на ембриона се образуват от аналогична, но умалена по размери тъкан от родителите. Според Талмуда и древноеврейските учени ембрионите представляват "смесица, образувана поравно от майката и бащата, а ако нещо се обърка обикновено се ражда сляпо или увредено дете" (Ḥul. 69а). Древноеврейската философия убеждава юдейското общество, че детето взима равен дял от чертите на своите родители.
Патология и Етиология Учените, имащи принос към създаването на Талмуда са имали много възможности за наблюдение и диагностика на различни заболявания. Те често описвали различни патологични състояния на белите дробове, знаели са и за съществуването на белодробните инфекции (Ḥul. 47б). Нарушенията на кръвоносната система можели да се разпознаят от древноеврейските медици по бледността на тялото (Yev. 64б). Диагнозата на някои кожни заболявания се определяла в съответствие с формата, температурата, секрецията на раната и цвета на косата. Наблюдението на такива рани можело да продължи до три седмици (Neg. 10) Р. Исмаил описва дифтерията като епидемично заболяване, което причинява мъчителна смърт чрез задушаване. Патологията при хемофилия била известна на еврейските медици и се характеризирала с липса на вискозитет и нарушена коагулацията на кръвта, а жените били носители на заболяването (Yev. 64а; Hul 47б). Липсата на течности била причина за храносмилателни нарушения (Shab. 41А). Според R. Елеазар неправилното функциониране на жлъчката и резките промени във времето (според Мар Самуел) можели да доведе до заболявания у някои предразположени пациенти. Въпреки това се считало, че основната причина за болестите била в промяната на вида и състава на кръвта (BB 58b). Преяждането, прекомерното приемане на упойващи средства, както и честите сексуални  контакти се смятали за причинители на заболявания. Става ясно, че животните и насекомите (по-специално мухите), са носители и разпространители на инфекциозни заболявания (Ket. 77А), а замърсената вода била потенциална заплаха за разпространение на епидемии (30а Av. Зар). Средства за защита, лечение и хирургия 
Лекарствата, споменати в Талмуда включвали прахове, медикаментозни напитки, сокове, балсами, превръзки, компреси и тамян. Месото и яйцата са смятани за най-питателни храни (Ber. 44b), а пържена храна и продуктите, съдържащи мазнини се считали за трудно смилаеми ( 57б ). Консумацията на зеленчуци през цялата година и пиенето на чиста вода било горещо препоръчвано от древноеврейските медици (ibid. 57б; 40а). На употребата на минерални води за пиене и бани се гледало като на общоукрепваща терапия и терапевтично средство за лечение на някои кожни заболявания (Shab. 40а ; 109а; Ket 77б). Сред лечебните растения често се използвала сена за лечение на запек, като не се препоръчвала за употреба от бременни жени (Pes. 42б). Употребата на опиум като обезболяващо и хипнотично лекарство била известна сред еврейското медицинско общество (TJ , Av. Zar. 02:02, 40d), а хирурзите работели в специални зали, наречени "battei shayish". Практикувало се е цезарово сечение в еврейската медицина, но не е ясно дали операцията се е извършвала на жива или на вече починала родилка, тъй като този тип хирургическа намеса се е смятала за крайна и се е практикувала, когато майката починела, а за детето все още съществувала възможност да оцелее. Като цяло, животът на майката е бил главен приоритет и поради това убийството на плода по време на трудно раждане е било приемливо (Tosef.,Yev. 09:04).   Още за Талмудическа ембриология, патология и етиология на заболяванията в историята на еврейската медицина от Framar.bg: http://history.framar.bg
 



Гласувай:
2
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 26090155
Постинги: 14286
Коментари: 18354
Гласове: 24891
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930