2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Събуждането на кундалини и любовта
публикувано 18.05.2014 от Камелия Хаджийска
http://www.zahariada.com/
Когато се говори за спонтанно събуждане на кундалини обикновено се има пред вид непреднамерено търсене на подобен опит, което се отключва по различни поводи, включително и такива, които нямат нищо общо с духовните практики и медитации. Едно от тях е силното влюбване.
Познавам няколко човека, чиито паник-атаки са се отключили след като са се влюбили дълбоко в друг човек. Благодарение на последната си статия за седемте категории явления, преживявани по време на спонтанното събуждане на кундалини от Бони Грийнуел, вече познавам още един. Тъй като нейните преживявания на кундалини са различни от тези на паник-атаките, от тях още по-ясно се вижда, че става дума за духовен опит, отключен спонтанно и непреднамерено от външно събитие. Това външно събитие е любовта. Макар и да знаем, че любовта е трансформиращата сила на Духа, не винаги това, което си представяме по този повод, отразява феноменологията на кундалини-процесите. И затова е добре да знаем за тях също.
Именно това беше причината да й предложа да напише статия, в която да сподели своя опит. За моя радост тя откликна. Всичко, което досега пиша, е само въведение към споделеното от нея, за да обясни контекста, а именно – споделяне на личен опит по тема, която се оказа, че вълнува повече хора, и да им бъде полезна, ако имат подобни „странни“ преживявания като това, което тя споделя. Това е и причината след статията да оставя отворена и опцията за коментари като още една възможност и други хора, които са преживели някои от феномените на спонтанното събуждане на кундалини, да могат да споделят своя опит. Доказано е, че разпознаването на собствената история в историята на някой друг човек има подкрепящ и терапевтичен ефект. Молбата ми е стилът на коментиране да се придържа към добрия тон, защото причината да спра възможността за коментиране преди време беше появата на агресивните и провокативни коментари.
Използвам възможността да информирам и че предстои публикуване на поредната, шеста, глава от книгата на Ел Колли, която се казва „Какво се случва?“. В нея ще откриете поразителна синхроничност (май вече трябва да престана да се изумявам от това!) между темата на статията по-долу и въпросната глава, по-специално в частта „Какво общо тук има секса?“. Благодарности на преводачката Румяна Тодорова, както и на извършваната в момента редакторска работа от Петя Стоянова.
И така, приятно четене на статията на Цвете (това е никнеймът на авторката на тази статия)! Благодаря за вложените усилия и време от нейна страна, за да сподели своя опит, както и на всеки, който реши да обогати дискусията в коментарите със споделяне на личен опит и преживявания от кундалини-процесите. Надявам се, че ако се осъществи целта на тази публикация – да отвори свободно пространство, в което хората да могат да споделят своя опит в тази област, наречена „спонтанно събуждане на кундалини“ – това да бъде полезно за мнозина, преминаващи през подобни процеси.
Камелия
„За да се разстроят навиците, са били създавани неочаквани обстоятелства. Единствената възможност да се изправиш пред новата ситуация, е чрез дълбоко себеизследване с тази тотална искреност, която единствена може да промени качеството на човешкото чувство. Тогава от тялото на свой ред се изисква да събира цялата енергия на своето внимание, да се настройва към някакъв порядък, на който то по предназначение трябва да служи. След това преживяването може да следва своя ход към едно друго ниво.“ ГурджиевНе знам за какви обстоятелства е говорел Гурджиев, но за мен това изцяло важи за събуждането на Кундалини. А тя се събуди в мен преди четири години. С появата на един мъж-моята Душа-близнак. Запознахме се в нета, имахме общи интереси в духовната област. От година вече се интересувах от „невидимия свят“.
Свързахме се на скайп за по-подробен разговор, бяхме чели доста еднакви книги и попаднахме в едно въодушевление от това, че ще можем да коментираме взаимно прочетеното. Писахме си 2-3 часа и това беше. През целия ден след това мислих за него. Усещах го много близък, радвах се, че съм срещнала сродна душа. На другия ден също си разменихме няколко изречения и всеки си пое по задълженията. Но това, което ми се случи малко след това, надмина всякакви представи за близки отношения.
Докато си седях и си мислех за лични неща, започнах да виждам в аурата си моят и неговият силует. Силуетите се прегръщаха и целуваха във въздуха, като едновременно с това се въртяха в кръг. Знаех интуитивно че е той, макар че не го бях виждала и нямах представа как изглежда. Ставаше ми все по-леко и все по-топло, започнах да дишам тежко, и това състояние продължи около пет минути, може би. Защото понятието време тук нямаше значение. Най-подходящото определение, може би, е екстаз.
Започнах да се чудя какво става с мен. Бях семейна вече десет години и като повечето жени ми липсваше романтика и нежност в семейния живот, но да си въобразявам такива неща с един непознат, ми се струваше ненормално. Обикалях около компютъра, не смеех да включа скайпа. На следващия ден му написах някакъв поздрав-той не отговори. Напрежението от това, че не знаех какво се случва, растеше. Трябваше да разбера.
По-късно му писах, че искам да проведем важен разговор. Този път се включи и ми писа, че чака. Не се притеснявах да говоря за това, аз съм открит човек, а и предполагах, че ще го приеме, тъй като той също беше от „странните“ хора. Не само, че го прие нормално, а ми призна, че също го е усетил, и го определи като сливане на души. Започнахме да обменяме информация кой какво знае по въпроса, и стигнахме до категоричното решение – ние бяхме Души-близнаци. Интуитивно се познахме, а състоянието, в което попаднахме и двамата, го потвърждаваше. Още не знаехме обаче, че Енергията Кундалини е решила да се събуди и у двамата след като се свързахме.
Първоначалната топлина започна да преминава в горещина, гореше цялото ми тяло.Треперех цялата, а най-интересното е, че никой от обкръжението ми не го виждаше. Чакрите ми започнаха да пулсират с огромна сила, сексуалното желание в мен надигаше мощ. Виждах се в съзнанието си като хищник, готов да разкъса всичко по пътя си, но решен да задоволи животинските си страсти. А те бяха насочени само към него – Единственият. Бяхме като два магнита, които се привличат неудържимо. В средата на гърдите ми се отваряше един портал от топлина, толкова мек и успокояващ… Желанието и копнежа за близост един с друг бяха толкова големи, че и двамата, уплашени да не полудеем, прекъснахме всякакъв контакт.
Може би за пръв път в живота си изпитах такъв страх. Мозъкът ми ставаше на пихтия, не можех да мисля, губех здравия си разум. В един момент имах усещане за безвремие и покой, а в следващия се парализирах от паника и безпокойство. Имах натрапчиви мисли, които ме караха да върша неща, които в нормално психическо състояние не бих направила. Мислех за убийство, за самоубийство. После се упреквах за това, че съм способна да мисля за нещо такова . Понякога се махаха бързо, друг път оставаха за по-дълго.
Не можех да спя, не можех да ям, нямах желание да се изкъпя и да си измия зъбите – елементарни неща от ежедневието. Бях тук и не бях тук .Душата ми си беше отишла от тялото ми. Бях като призрак. Чувствах се като в затвор, от който не можех да изляза, а най-тежко ми беше, че шест годишното ми дете усещаше по някакъв начин състоянието ми. В съня си бълнуваше: “ Мамо, обичам те! Мамо, обичам те!“. И аз се будех и му отговарях: “ Тук съм, мамо, и аз те обичам!“. Виждах го в аурата си-гледаше ме и ми казваше: “ Не ме забравяй! Не ме изоставяй! „
Винаги съм била много привързана към детето си. То е смисълът на моят живот, а сега Душата ми излезе от мен, не го усещах като моето дете, а като чуждо, като дете, което не познавам и не знам какво прави при мен. Реално не беше казано нищо нито от мен, нито от него, но Душите ни знаеха. Трябваше да минат няколко седмици, за да започна да се завръщам към себе си. Никоя нормална логика не може да обясни това.
Оказа се, че да прекъснем връзката със сродната си душа, защото така ни е удобно, не върви пред Вселената. След няколко дни го потърсих , и тук за пръв път се блъснах в стена. Каза ми, че между нас не може да има нищо освен приятелство и да го приема, защото така е най-добре за двамата. Така беше. Живеехме в двата противоположни края на страната, бяхме обвързани със семейства, които и двамата не искахме да разбиваме. Бяхме си устроили животи без любов, но подредени според калъпа на обществото. Освен това гледахме на живота с много различни очила.Той искаше едно, аз друго. Връзката ни един с друг щеше да ни погуби, нямахме почти нищо общо.
Ако някой някога ми беше казал, че ще се моля за вниманието и любовта на някого, щях да се смея дълго време. Но се случи. Той беше за мен наркотикът, от който се нуждаех, въздухът, който ми беше нужен, за да живея. Не излизаше от съзнанието ми, дълго време го търсих,исках да знам как е, и всеки път се удрях в стена. Беше се затворил в своята си черупка.
Отхвърлянето на любовта ми ме доведе до дълбока депресия. Плачех всеки път, когато можех да си го позволя. Толкова сълзи не съм проливала може би за целия ми живот. Тогава разбрах, че човек може да умре от любов. Аз, която не вярвах в любовта и съдех необмислените постъпки на влюбените хора, сега умирах от любов. Чакрите ми като че ли се бяха успокоили, горещината беше намаляла, но треперенето си остана. Не през цялото време, но на моменти си мисля, че може да съм се разболяла от Паркинсон.
Приятелката, която ме въвеждаше в Пътя, беше до мен. Ако не беше подкрепата й и възможността да общувам с нея, не знам как щях да преживея това.
„Когато една врата се затваря, друга се отваря. Но ние често гледаме толкова дълго и с такова съжаление затворената врата, че не успяваме да видим тази, която се отваря за нас“. Александър БелНеизживяната ми любов се трансформира в нещо друго. Започнах да чета, да търся отговори на това, което ми се случи. Чудех се луда ли съм, наказана ли съм, прокълната или благословена. После разбрах, че е всичко това едновременно. След години търсене.
Страданието, което изживявах с течение на месеците и годините, се превърна в обичане и приемане на всичко и всички. Не успях да приема целия свят, но вече не съдя никого. Намирах по нещо добро във всеки човек, и заради това добро имах причина да го обичам или да го приема такъв, какъвто е. Преди това страдание очаквах другите да постъпват така, както аз бих постъпила в дадена ситуация, след него приех че постъпват така, както могат и както им позволява собственото им ниво на развитие. Осъзнах собственото си несъвършенство.
В рамките на следващите 2 години, Кундалини се събуждаше с пълната си сила в мен още два пъти, и още няколко в по-слаб вариант. Този път обектът беше друг. Един мъж, с когото работехме заедно. При него също имаше реакция, усещах го, странеше от мен, а ако се случваше да се приближим един към друг, бягаше. Разбирах го – може би му се случваше за пръв път.
Но дали се случва за първи, втори, трети, това не е от голямо значение. Сексуалното желание разкъсва, мозъкът не функционира нормално, човек губи представа за правилно и неправилно. Интересното е, че обстоятелствата не позволяват сексуални контакти. Не се позволи първия път, не се позволи и следващите два пъти с другия мъж, а мъжът ми месец преди първото ми събуждане на Кундалини загуби потентността си. Сексът за мен стана мираж.
Какво облекчение беше за мен да срещна по „неведоми пътища Божии“ един приятел – мъж на 32 години, който ми разказа неговите преживявания. На четиринадесет годишна възраст видял едно момиче в училище и се влюбил.Тя също се влюбила, но единственото, което предприели, било да се гледат по коридорите на училището, в което учат. Събудила се Кундалини в него, треперел целия, горял. Пращял от енергия, която не знаел как да използва. Знаел само, че е бил влюбен. От невъзможността да сподели любовта си, от копнежа по нея, изпаднал в същата депресия, в която изпаднах и аз. Умирал, а никой не можел да му помогне. Една психоложка все пак успяла да го върне към живота. След седем години.
Осемнадесет години след тази среща той все още я сънува и тя не излиза от съзнанието му. Казвал ми е: „Винаги съм мислил за жените по този начин – Тя и останалите. Винаги Тя е била на първо място.“ Разказа ми случай, когато е бил болен, имал е висока температура. Срещнал я, тя му се усмихнала, и той оздравял.
При него все още продължава действието на Кундалини, както и при мен. Изразява се в мощно сексуално привличане към определен обект, както и при мен, но и при двамата тези състояние отминават за няколко дни, и след това сякаш никога не са се случвали. Тъй като и двамата не сме от типа хора, за които креватната гимнастика е нещо нормално поради възпитанието ни в строгия морал, може би това е главното, което ни е опазвало от „разхищаване на енергията“.
Може би за нашите случаи с моят приятел, най-подходящо е обяснението на Учителя Беинса Дуно:
„Тези две сродни души са двата полюса, дето се ражда живота. Само когато намериш сродна душа, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене и ще започне истинската еволюция.“Облекчението, което изпитах, когато го срещнах, беше, че не съм сама на този свят с подобен товар. Пиша тази статия за други, които носят такъв, за да знаят, че не са сами.
автор на статията: Цвете
Сродни статии: Пробуждането на тялото, Секс и духовност.
Вижте също и: ОШО за сексуалната енергия и събуждането на кундалини
Еспиритед
The American Dollar - Habana
Късна есен(от къде идват мечтите)
"...Чувствах се като в затвор, от който не можех да изляза, а най-тежко ми беше, че шест годишното ми дете усещаше по някакъв начин състоянието ми. В съня си бълнуваше: “ Мамо, обичам те! Мамо, обичам те!“. И аз се будех и му отговарях: “ Тук съм, мамо, и аз те обичам!“. Виждах го в аурата си-гледаше ме и ми казваше: “ Не ме забравяй! Не ме изоставяй! „... " - полът на детето не се съобщава...
Четенето е много полезно, стига да е с широко отворени очи (съзнание)... Да, знам, че мнозина ще се сетят за Хорхе Букай...
Това си е Вечната тема за Любовта...
Поздрави!
Поздрави!