Смятаме, че контролираме процеса, когато си блъскаме главата над загадка или четем думи. BBC Future разказва за нов експеримент, благодарение на който става ясно доколко активно е нашето подсъзнание.

Нерядко ни се струва, че сякаш си представяме какво се твори в главата ни. Всеки ден, движейки се и общувайки с хора, отбелязвам какви мисли ми идват наум. „Защо да не отида да хапна?“, питам се аз. Или си мисля: „Интересно, защо тя постъпи така?“, и се опитвам да разбера защо.

Оттук следва логичният извод: това, което наблюдавам, е това, което се случва в главата ми. Логичен, но неверен.

Всички психолози са единодушни, че съществува подсъзнание, а по-точно безсъзнателно, изпълняващо доста сложни функции в процеса на мислене.

Ако се запитам, кой град е столица на Франция, отговорът сам ще дойде в главата ми – Париж! Ако реша да помърдам с пръсти, те започват да се движат насам-натам по определен начин. По какъв – зависи от несъзнателното, тъй като това не е осъзнато, подготвено от мен движение.

Множество спорове в психологията предизвиква въпросът: за какво именно отговаря безсъзнателното, а какво изисква осъзнати размишления? Или, цитирайки известна работа на тази тема – “Бесъзнателното – умно или глупаво?“, мнозина се придържат към мнението, че безсъзнателното е способно да подготви прости действия от типа „дразнение–реакция“, да представи базови факти, да разпознае обекти и да изпълни тренирани действия.

От друга страна, процесът по сложно познание – предполагащ планиране, логична аргументация и съчетание на различни идеи – изисква съзнателно мислене.

Резултатите от експеримент, проведен наскоро от израелски учени, противоречи на подобно мнение. Ран Хасин и колегите му използвали интересен визуален похват (който те нарекли „непрекъснато потискане на изблиците“), за да поместят информация в мозъка на доброволци така, че те да не го съзнават. Според описанието изглежда, че това е болезнен процес, но всъщност всичко е доста просто.

Методиката на Хасин се основава на една особеност на работата на нашия мозък – две изображения, получени от двете очи, обикновено се съединяват в единна свързана картина на света. В експеримента се използвали пречупващи светлината очила, които транслирали отделно изображение във всяко око на доброволците.

Да речем, едното око вижда бърза смяна на светещи ярки квадрати, които отвличат човека дотолкова, че когато във второто око се прожектира съдържателна информация, доброволецът не осъзнава веднага това.

Теоретично второто изображение се вижда прекрасно, но то достига съзнанието едва след няколко секунди. Впрочем, ако затворите едното си око, за да не виждате цветните квадрати, то ще можете веднага да видите „потиснатото“ изображение.

В хода на основния експеримент на Хасин на подсъзнанието на участниците се предлагали аритметични задачи. Например бил показван следният пример: “9 – 3 – 4 = …”, след което по явен начин било демонстрирано число, което той трябвало да произнесе на глас колкото се може по-бързо. Това число можело да е както правилният отговор на поставената задача (в дадения случай „2“), така и неправилен (например „1“).

Удивително е, че доброволците доста бързо произнасяли показаното им число, ако то съвпадало с правилния отговор. Получава се, че примерът бил обработен и решен от техния разум, макар те да не съзнавали това, затова били готови да назоват правилния отговор по-бързо, отколкото неправилния.

Резултатите от експеримента позволяват да се предположи, че възможностите на безсъзнателното са доста по-многостранни, отколкото се струва на мнозина. За разлика от други изпитания, в хода на които се изучавала безсъзнателната обработка на информация от човека, даденият тест не предполага автоматична реакция на дразнител, а изисквал от доброволците точен отговор в съответствие с правилата на аритметиката.

В отчета за изследването се казва, че използваният метод „ще стане пробив в изучаването на безсъзнателното“ и че „безсъзнателните процеси могат да изпълняват всички основни функции, изпълнявани от съзнателните процеси“.

Виж ТУК