2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Английски изследователи активно развенчават постулатите за „позитивното мислене“ – за да бъдеш щастлив и успешен, трябва по-малко да мечтаеш и да се върнеш в реалността.
Още древните стоици са съветвали да се практикува „мислено очакване на злото“ – преднамерена визуализация на най-лошия сценарий. Това може да даде тласък в необходимата посока.
Така британското издание The Guardian разказва за експеримент, проведен през 2011 година от психолога Габриел Отинген от Нюйоркския университет съвместно с колегата му Хизър Каперс – те оставили доброволец без вода.
Както показал експериментът, мисълта за въображаема чаша с вода може да снижи мотивацията на хората да станат и да се насочат към чешмата или водопроводния кран, за да задоволят истинската, а не въображаемата жажда.
За други експерименти, проведени от американския психолог Отинген и екипа ѝ, пише още едно британско издание – The Times. Наблюдавайки хора, които мислено си въобразявали реализацията на незначителни фантазии (като победа в конкурс за есе или привлекателност на високи токчета), изследователите открили, че при тях се понижило кръвното налягане.
„Това е невероятно – позитивните фантазии ни помагат да се отпуснем до такава степен, че това се отразява във физиологичните тестове – казва Отинген в книгата си „Преосмисляне на позитивното мислене“.
Изводът на изследователката противоречи на един от централните постулати на популярната психология – идеята, че мисълта за желаното бъдеще прави по-вероятно неговото постигане. Отинген обаче демонстрира в изследванията си, че фантазирането за нещо, което желаете, може да усложни постигането му в реалността.
„Прието е да се говори, че ако съсредоточим позитивна енергия и се фокусираме върху мечти, желания и цели, в края на краищата те ще се сбъднат – отбелязва психологът. – Но хората просто се отпускат, фантазирайки по такъв начин. Те вече се наслаждават на бъдещето, така че за какво им е да полагат усилия, за да реализират това бъдеще, ако то вече им е в главата и може безгранично да му се наслаждават?“
В новата си книга Отинген казва, че пътят към достигане на нашите цели се заключава в съвместяването на позитивното мислене с визуализацията на препятствията, които ни пречат. Тя нарича този процес „мислено противопоставяне“. „Мисленото противопоставяне прояснява какво вътре във вас самите ви пречи и можете ли да го преодолеете“, казва изследователката.
Тя е дала на този процес названието “Woop”, което се разшифрова като “wish” (желание), “outcome” (резултат), “obstacle” (препятствие) и “plan” (план).
Тази абревиатура съдържа в себе си четирите степени на процеса. Първото – помислете подробно за минута или две за това, което искате да постигнете. Второ – представете си живо най-доброто, което се асоциира у вас с постигането на този резултат. (Това „най-добро“ може да е емоция, повишение, похвала и т.н.).
Трето – задайте си въпроса какво вътрешно препятствие стои на вашия път (не става въпрос за вашия шеф или мъж/жена, а за вътрешна слабост, която ви пречи да получите желаната заплата или отношения). И накрая формулирайте план по образеца „Ако… то“ относно това, което желаете, когато възникне този проблем („Ако усетя ужас в себе си пред аудиторията, ще си помисля колко старателно съм репетирал“).
Мисленото противопоставяне развенчава една от най-великите заблуди, отнемащи силата към действия, която се съдържа в положителното мислене – а именно, че промените в личен или обществен план могат да бъдат постигнати без усилия.
„Дори концентрацията на целта, тази повсеместна мотивационна техника на всички мениджъри, не е еднозначно позитивна – отбелязва американското издание The New York Times. – Прекалено ревностното съсредоточаване върху целите може да изкриви глобалната мисия на организацията в отчаян опит да се реализира някоя тясна задача. Освен това редица изследвания сочат, че служителите, обсебени от целите, може да нарушат етичните норми.“
Древните философи и духовните учители са разбирали необходимостта от постигане на равновесие между позитивното и негативното, оптимизма и песимизма, желанието за успех и безопасността и готовността за провал и неопределеността. Стоиците са съветвали да се практикува „мислено очакване на злото“, тоест визуализация на най-лошия сценарий.
Това ще помогне да се намали тревогата за бъдещето – когато трезво си представяте най-негативния вариант за развитие на събитията, вие обикновено стигате до извод, че можете да се справите.
По-подробно за това пише американското издание The Huffington Post. Психолозите Джули Норем и Нанси Кантор са провели редица изследвания, сравнявайки стратегическите оптимисти и защитаващите се песимисти.
Ако вие сте стратегически оптимист, си представяте най-добрия изход от събитията и после радостно строите планове за тяхната реализация. Ако сте защитаващ се песимист, дори ако сте били успешни в миналото, знаете, че този път няма да бъде по-различно. Ще започнете да си представяте всичко, което може да се обърка.
Изследователите са открили, че песимистите са преуспявали именно поради своя песимизъм, тъй като „негативното мислене трансформирало тревогата в действия“. Представяйки си най-лошия сценарий, защитаващите се песимисти получават мотивация за по-обемна подготовка и по-усърдни усилия. Стратегическите оптимисти и защитаващите се песимисти постигат успех при различни обстоятелства.
Така изследването на Норем твърди, че „позитивната нагласа се отразява негативно на резултатите на работата на защитаващите се песимисти“. Ако те са в добро настроени, стават доволни от себе си и повече не чувстват тревогата, която обикновено мобилизира техните усилия.
Колкото до поощрението, то също им влияе негативно, засилвайки увереността им в себе си, успокоявайки тяхната тревога и пречейки на техните усилия да се настроят за по-ниски очаквания.
Противопоказан е и опитът да се отвличат защитаващите се песимисти от техните тревоги – времето за преживявания им е необходимо, за да си изработят необходимото ниво за загриженост за мотивация.
Виж повече ТУК
Как Аспарух и Тервел ограждат България с...
ЧОВЕШКИЯТ МОЗЪК - ПРЕСТАВЛЯВА ЕДНА МА...