© renjith krishnan / FreeDigitalPhotos.net

Ясно е, че всичките ни мисли и чувства се съпровождат с промени в активността на невроните, но от какъв род са тези промени? Как става например превключването между двата варианта на отговора на въпроса „да пия, или да не пия”? Сега в ръцете ни са данни, позволяващи да си представим работата на невроните, която съпровожда приемането на решения. Изследователите от Масачузетския технологичен институт в САЩ успяха да видят какво се случва в мозъка при промяната на поведението. Макар че, сами признават, предстои още работа над детайлите и всевъзможните частни случаи на този механизъм.

В експеримента били използвани маймуни, обучени да реагират на обекти в зависимост от техния цвят или пространствено разположение. Задачата предполагала определена когнитивна пластичност – животните трябвало да решат на кой параметър да отдадат предпочитание във всеки конкретен случай. Тоест било необходимо да се концентрират на един вид информация и напълно да игнорират друг.

Едновременно изследователите записвали електрическата активност на невроните в мозъчната кора. Оказало се, че за всяка задача в мозъка на маймуните отговаряла определена група неврони. Вълните, които произвеждали в момента на активност двете групи, макар и да се отнасяли към бета-ритмите, значително се различавали една от друга. Някои неврони се отнасяли и към едната, и към другата група, но рисунъкът на тяхната активност зависел от текущата задача.

Но освен бета-ритмите учените регистрирали още и алфа-ритми, които се включвали в групата неврони в момента на изпълнение на чужда задача. Тоест когато било необходимо да се отчете цветова информация, „цветовата” група работела на бета-ритъм, а тази, която отговаряла за анализа на пространственото разположение на предметите, действала в алфа-ритъм. Алфа-ритмите се смятат за забавящи – с други думи, за да се формира правилно положение, е необходимо не само да се включи точната група нервни клетки, но и да се изключат невроните, които нямат отношение към задачата.

Образно казано, изследователите успели да направят снимка на мозъчната активност в момента на вземането на решение. Това им позволило да определят основните принципи на работата на мозъка в такива моменти.

Първо, за различните задачи, решения, блокове информация – или накратко, за различните мисли – в мозъка отговарят различни ансамбли от неврони, които имат собствен рисунък на активността, в зависимост от изпълняваната задача. 

Виж повече ТУК

 Статията с резултатите от експериментите е публикувана в сп. Neuron