Понякога напълно загубилите разсъдък хора, страдащи от Алцхаймер или деменция, преди смъртта си придобиват ясно съзнание.

Тяхната памет, личност и разум, разрушени от болестта, се проявяват за последен път. Този феномен е известен като предсмъртно прояснение.

Някои смятат, че това явление опровергава схващането, че душата е просто функция на мозъка.

Философът Пол Едуардс е формулирал „аргумента Алцхаймер срещу душата“. През 1995 г. той използвал пример с г-жа Д. Тя била щедра и добронамерена жена, която помагала на другите. Болестта Алцхаймер изцяло променила нейната личност.

„Цялата ѝ добронамереност изчезна. Тя вече не познаваше децата си, а когато болестта започна да прогресира, стана доста агресивна. Тя, която винаги се стараеше да помага на другите, започна да бие останалите възрастни пациенти“, пише д-р Робърт Мейс, изследовател на околосмъртните състояния.

Мейс изнесъл доклад за предсмъртното прояснение на конференция на IANDS на 30 август от името на д-р Александър Батхиани, професор по когнитивни науки от Виенския университет.

Едуард смятал, че примерът с г-жа Д доказва, че разумът, или душата, не съществува отделно от мозъка. Когато мозъкът престане нормално да функционира, личността на човека се разрушава. Г-жа Д била добър човек, когато мозъкът ѝ работел нормално, но тази ѝ личност изчезнала, след като мозъкът ѝ отказал. Това доказва, че мозъкът формира разума на човека.

Батхиани заявил, че аргументът на Едуардс звучи „сравнително убедително“. Но предсмъртното прояснение навежда на мисълта, че съзнанието не се разрушава заедно с мозъка, казва Батхиани.

Ако разумът напълно зависеше от мозъка, не е ясно как човек е способен пред смъртта да върне своята личност, която притежава памет и може спокойно и рационално да се отнася с другите. Ако мозъкът беше толкова силно повреден от болестта, то трябва да се съхраняват само дадени фрагменти от неговата личност.

Батхиани пита, биха ли звучали аргументите на Едуардс толкова убедително, ако загубата на разсъдък беше временна. Какво, ако г-жа Д се е намирала в такова състояние поради медицинските препарати? Или тя е имала вечерно помрачаване на разсъдъка? Били променил Едуардс своето мнение, ако разсъдъкът на г-жа Д се беше върнал?

При предсмъртното прояснение разумът буквално се дистанцира от умиращия мозък, но това се случва за кратко и само преди самата смърт, обяснява Батхиани. При изучаването на подобни случаи се създава впечатление, че разумът се ограничава от мозъка и съзнанието се засенчва от мозъка, казва той: „Това прилича на слънчево затъмнение, когато Луната засенчва Слънцето. Точно по същия начин мозъкът засенчва Аза на човека.“

Данните

В изследване, в което участвали 800 настойници, откликнали 32 медицински сестри. Те се грижели за 227 пациенти, страдащи от деменция или Алцхаймер.

При около 10% от тях се наблюдавало внезапно и кратко прояснение на разсъдъка. Такъв малък отклик може да е свързан с това, че почти всички отзовали се са били свидетели на предсмъртно прояснение на разсъдъка на умиращи пациенти.

Днес е неизвестно доколко разпространено е това явление. Повечето пациенти, страдащи от деменции, така си и отиват от този свят – с помътнено състояние. Но случаите на предсмъртно прояснение направили силно впечатление на хората, които му станали свидетели.

Една сестра споделя: „Преди това да се случи, имах доста цинично отношение към „хората зеленчуци“, за които трябваше да се грижа. А сега разбирам, че се грижа за разсад на безсмъртието. Ако бяхте видели това, с което се аз се сблъсках, бихте разбрали, че деменцията влияе на душата на човека, но не я разрушава.“

Изследванията били проведени от Майкъл Нам и Брус Грейсън. Едно от тези изследвания, публикувани в „Списание за нервни и душевни заболявания“ през 2010 година, се основавало на документирани случаи със 100-годишна давност. За пълноценен анализ се изисква повече информация, смята Батхиани.

„Благодаря за всичко!”

В доклада на Батхиани се цитират няколко случая, сред които такъв: „Възрастна жена с деменция станала практически няма. Престанала да разпознава хората и не изразявала емоции. Един ден тя неочаквано позвънила на своята дъщеря и ѝ благодарила за всичко. Тя също си поговорила по телефона с внуците, простила се и скоро след това починала.“

В друго изследване пациентка не разговаряла и не разпознавала хората, тя, изглежда, не разбрала, когато съпругът ѝ Урс починал. Няколко месеца след смъртта му тя, седейки на леглото, протегнала ръце и казала: „Урс! Да, да, готова съм.“ Починала скоро след това.

Макар този случай да бил доста нееднозначен, Батхиани смята, че това не прилича на характерните халюцинации, наблюдавани понякога при пациенти с Алцхаймер, защото в основата на това поведение била паметта за предишния живот на пациентка, който дълго време не се наблюдавал при нея.

Това също прилича на околосмъртните преживявания, когато хората, намиращи се на границата на смъртта, преживели клинична смърт, но били реанимирани. Почти във всички околосмъртни опити се съобщава за излизане извън физическото тяло, същества или сцени от отвъдния свят, чувство на еуфория и т.н.

Виж повечето ТУК