Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2014 13:00 - Урок 4 от Уилям Аткинсън: Латентните способности
Автор: zahariada Категория: Хоби   
Прочетен: 906 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Урок 4 от Уилям Аткинсън: Латентните способности

Публикувано от radislav на 4/07/11

imageПовечето хора знаят от личен опит в ежедневието си, че в организма си имаме нещо, което наричаме “нови сили”. Например вършим физическо работа, която ни оставя задъхани и изтощени. Изкушаваме се да спрем и да позволим на тялото да си почине. Знаем обаче, че ако продължим със заниманието, чувството на физическо напрежение обикновено изчезва, заместено от усещането за прилив на нови сили. Откъде идват тези сили е въпрос, който отдавна интригува физиолозите. Те сякаш идват от резервни запаси на жизнена енергия – латентна физическа сила, складирана за подобни спешни случаи. Всички, които се занимават с активен спорт, познават в детайли този особен физиологичен феномен.
И както често става, изследванията показват любопитен паралел между механизмите на природата на ментално и на физическо ниво. Както има физически “нови сили”, така има и запаси на ментална сила, латентна енергия, от която да черпим за едно ново начало. Феномените, свързани с физическите “нови сили”, са почти идентични с определени ментални феномени. Докато извършваме уморителна умствена дейност, изтощението постепенно ни завладява – и изведнъж усещаме нов прилив на сили, които ни понасят напред с бодрост, енергичност и ентусиазъм, надвишаващ първоначалните усилия. Установили сме контакт със свеж източник на ментална енергия.

Повечето от нас имат малка или пък нямат никаква представа за резервните запаси умствена енергия и сила, които се съдържат в тях. В своето ежедневие следваме обичайния си ход, мислейки, че даваме най-доброто от себе си и взимаме от живота всичко, което той има да ни предложи. Смятаме, че изразяваме себе си възможно най-добре и няма какво повече да се направи. Всъщност живеем, като използваме само основния си запас от ментални сили, докато зад обичайната ни мисловна дейност има запаси от удивителна ментална енергия – непроявени способности, спяща мощ, които чакат магическата заповед на волята, за да се задействат и да се изразят. Ние сме много по-велики създания, отколкото мислим, ние притежаваме силата на великани – само ако знаехме това! Мнозина от нас са като младите слонове, които позволяват на слаби хора да ги командват, без да подозират каква могъща сила се крие в тялото им.

Онези от вас, които са чели нашия малък наръчник, озаглавен “Вътрешното съзнание”, ще си спомнят казаното за областите над и под нивото на обикновеното външно съзнание. Тези скрити ментални нива разкриват невероятни възможности – там е суровият материал за удивителните постижения на ума, захранващият ги акумулатор. Проблемът при нас е, че не осъзнаваме съществуването на тези способности. Мислим си, че ние сме това, което проявяваме в умерената крачка на ежедневието си. Друг проблем е, че не сме получавали стимул да действаме, липсвал е интересът да правим велики неща – не сме го искали достатъчно силно. Да поискаме достатъчно енергично – това е великата подбуждаща сила в живота. Желанието е огънят, който подклажда волята. Без стимул, и това означава силно желание, няма да постигнем нищо. Имаме ли голямо, искрено, пламтящо желание – истинският подтик към действие – ще сме способни да събудим тези “нови сили”, отново и отново, като се свързваме с все повече нива на вътрешна сила, докато започнем да постигаме чудеса.

Ние се дивим на постиженията на велики личности във всички области на живота, а себе си сме склонни да оправдаваме, отбелязвайки тъжно, че те явно са притежавали дарба, която ние нямаме. Това са глупости, всички притежаваме способността да постигаме неща, сто пъти по-велики от това, което правим сега. Проблемът е, че не извършваме тези големи неща. Проблемът не е в липсата на сила и умствен материал, а в желанието и интереса, както и в подтика да задействаме чудните запаси на динамична сила в ума ни, до които не успяваме да се доберем и които като всички останали природни сили горят от нетърпение да се проявят и изразят. Да, точно така – горят от нетърпение, защото всяка природна сила, която бива държана затворена и в статично състояние, като че ще се пръсне от желание да се прояви и изрази във външно динамично действие. Това е закон на живота и природата. Природата и всичко в нея е нетърпеливо да се изрази активно. Не сте ли оставали изненадани от себе си понякога, когато при появата на малко повече напрежение от обичайното за вас Нещо вътре сякаш прелива и завладяни от енергията му, вие се впускате в действие? Не сте ли се справяли с трудни задачи, подтиквани от внезапно усещане за неотложност, които в нормалното си разсъдъчно състояние бихте сметнали за невъзможни? Нима не сте постигали пълен успех, когато задачата ви е увлякла – докато при нормални обстоятелства вашето ежедневно аз би останало безучастно?

Искреността и ентусиазмът са два големи фактора за активизиране на тези латентни сили, на скритите способности на ума. Но не е нужно да стоите и да чакате, докато се докарате до напрежение, което да задейства тези енергии. Посредством усърдно трениране на волята – или по-скоро като самите вие се научите да използвате волята си – ще успеете да постигнете контрол над действието на менталния клапан, така че да давате “пълна газ” на ума си, когато е необходимо. Веднъж овладели това, ще откриете, че вече не се чувствате уморени, докато се намирате под силно напрежение – и това е една от тайните на успеха.
За мнозина терминът “воля” означава просто устойчива неподвижност на ума, подобна на решителност и целенасоченост. За други тя е нещо като “силно желание”. За трети означава “силата на избора” и т.н. За окултистите обаче волята е нещо много повече – жизнена енергия, действаща сила на ума, способна да управлява и да властва над другите ментални способности, както и да се проектира отвъд менталните органи на индивида и да оказва въздействие върху други хора, намиращи се в нейното поле на влияние. Именно в този смисъл тук използвам думата “воля”.

Нямам намерение да отвеждам читателя в мъглявия свят на метафизиката или пък в по-ясните, но все пак трудни сфери на научната психология. Трябва обаче да го запозная с факта на съществуването на това нещо, наречено Сила на волята, и нейната връзка с “Аз”-а.
От всички ментални способности тази на волята е най-близка с “Аз”-а, или егото на човека. Тя е мечът на силата в ръката на егото. Човек може да се отдели мислено от другите ментални способности и състояния, но когато мисли за “Аз”-а, той неминуемо си го представя като притежаващ тази мощ, която наричаме воля. Волята е основната, първоначалната сила на “Аз”-а, която е с него до края. С нейна помощ човек управлява (или би трябвало да управлява) своя умствен и физически свят. Волята е силата, с която неговата индивидуалност намира външно проявление.
Желанието е голямата подбуждаща сила на волята към действие. Както вече казахме, действието на волята без стимула на желанието е немислимо, от което следва, че развиването и правилното насочване на желанието носи със себе си начина на изразяване и проявление на волята. Култивирайки желанието по определени параметри, вие създавате канали, по които волята да се носи стремително към своето изразяване и проявление. Затова се погрижете да дадете ясни очертания на тези канали, като създадете правилните ментални образи на това, което искате. Уверете се, че каналите на вашето желание са прокарани дълбоко посредством силата на постоянното внимание и самовнушението.

Виж повече ТУК

Уилям Аткинсън




Гласувай:
1
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 27042476
Постинги: 15157
Коментари: 18763
Гласове: 25483
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930