Из книгите на Христо Нанев

“Вселената е ограничена – с начало и край. С граници и обем. Формата й уподобява гигантски елипсоид. Исполинско яйце, а отвъд него – “мъртво пространс­тво”.

“Голям взрив, както допускат учените, няма и не е имало. Все­лената е една. Антивселена- та е фикция.”

“Вселената е овална. Формата й е като на атома. Погледната отстрани, е сива, но искряща. Под огромния й ку­пол бушуват могъщи космически вихри.”

“Създадена е първично, веднъж и завинаги. Една и съща. Трепти, свива се и разширява, подобно живо ди­шащо същество. Това, за което говори Хъбъл, е нещо като “оптически ефект”. Уловил е част от цялото. Правилно е разгадал и описал разширението – една от съставките на пулсиращата Вселена. Не е могъл да постигне и документира свиването. Има време и това ще стане. Жертва на заблуда, бележитият фи­зик и астроном приема епизодичното за окончателно и вечно. Прави погрешен извод – този процес бил ре­зултат на първичен съзидателен взрив. Близо е до ис­тината, но не е така. Вселената е създадена в един миг. Това аз наричам първично Сътворение.

След години ще се установи – има първоначална форма. Изграждащата я материя постепенно се преоб­разува. Макросветът с всички свои съставки се про­меня. Космосът е в непрестанно въртеливо движение – мегагалактики, галактики, мъглявини, звездни купове, супернови и угасващи звезди, планети…. Грешката на този учен ще бъде коригирана. По-нататък други ще отк­рият – огромният Космос е започнал да се свива. Това не означава, че ще се побере в свръхкондензирано топ­че, както градят хипотези други учени. Вселената е безспирно движение. Пулсира като жив организъм. Не само е жива, а е и разумна. Еволюира – раждат се и развиват галактики, свръхнови звезди, планети, спътници, астероиди. Рушат се и “умират”. Вечна и неунищожима е, защото “живее”, а животът е безкраен…”

 “-  Какво ще кажеш за “черните дупки”? Реални об­разувания? Ако, да, какво представляват тези мрачни космически страшилища?

-  Ние виждаме една от съставките на световете. Има и други, незабележими. Границите помежду им са трудно преодолими. Извършва се и преливане. ‘Про­ходите в космическите лабиринти’ уподобяват туне­ли между тях.”

 “-  Ще има ли разрушение на Вселената и връщане към изначалния хаос?

-  Не, не се задава ликвидация на света. С еволюция­та ще настъпва плавна трансформация и извисяване на Разума.”

 “- Съществуват ли други населени с живот планети, подобни на нашата?

-  Има, виждала съм. Дори на Слънчевата система, на един от Юпитеровите спътници, Европа, мисля, бе името му, съзрях животинче – четирикрако, кафя­во. Движеше се тромаво като таралежче… На пове­чето планети от Слънчевата система са породени странни, все още непознати за нас форми на живот, но не и човешки разум.

-  Как изглежда Земята, погледната от дистанция?

-  Разглеждала съм я. Не е абсолютно обла. Говоря за планетата като монолитна маса. Уподобява видимата част на развален кътен човешки зъб. Водата покрива огромни пространства от неравностите й и я заобля в почти идеално кълбо. Такъв реално е Глобусът. Ще е леко разяден, ако се отнемат колосалните водни маси от него и бъде погледнат отстрани.”

 “-  Откъде се е появил животът при нас?

-  От Космоса. От първите морета. Там са заселени и постепенно са се развили адаптиращи се към местни­те условия елементарни органични форми. Все повече са се усложнявали. Видях и предходниците на човека – малки същества, създадени в “Небесната лаборато­рия”. Дребнички, примитивни…”

 “-  Предтечите ни нямат общи прародители с шимпанзето. Нашият клон е самостоятелен. Маймуните са носители на 50 генетични кода, ние – на 48. И какво? Нима са по-умни?”

 “- Достоверен ли е методът, при който по разпада на урана се установява възрастта на планетата Земя? Според учените тя е от 3,3 до 4,6 милиарда години.

- Не е абсолютно точен. Приблизително е на 6 ми­лиарда години. Виждам хаоса, от който е възникнала. Едновременно е образувана нейната кора. Всичко в Космоса е и на планетата – същите градивни елемен­ти. Някогашният хаос не е изцяло потушен – бушува в недрата й. Вселената е създадена едновременно. Нищо ново не се поражда. Сътвореното същес­твува, видоизменяйки се. В Мирозданието е вложена вътрешна тенденция – за промяна и усъвър­шенстване. Колосално творение. Трудно е да си представим неговите закономерности, гигантските му размери и структури.”

 “Галактическите купове, галактики, звездни и планетни системи, подобно на атомите, се зад­вижват от космически вихри. Безспирно устреме­ни, извиват се със страховита скорост. С неиз­менна посока – “вихър до вихър, вихър във вихър”. Заедно изграждат огромно вихрово поле. Благода­рение на него, Вселената непрестанно се върти.”

 “Космическият вихър – твърди психотроничката, прелитаща като приказна Жар птица вселенския необят, – е безконечно движение. Уподобява неугасима въздушна вихрушка. Планетите и Слънцето в наша­та звездна система се привеждат в постоянна дина­мика от “слънчев вихър”.

Завихрянията в микро и макросвета са “леви”. “Дес­ни” не съществуват. Без тях всичко – от микрочастиците до свръхгигантските звездни тела и галак­тики – би застинало. Лишена от “звездни ветрове”, Вселената ще се скове и вледени в покой. Вихрите са първопричина на движението. Космическите струк­тури са изваяни от тях. Организират материята и я направляват.”

Виж повече ТУК