2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
© Baptiste Lacoste
Активно работещи неврони подбуждат съдовете на мозъка да расте и да се разклонява. Ако невроните мълчат, съдовата мрежа става по-разредена.
Невроните на мозъка зависят от захранващите ги кръвоносни съдове. Известно е, че по време на напрегната работа на мозъка се засилва кръвотокът в тези му области, които работят по-активно от другите – местните клетки трябва да се осигурят с хранителни вещества и кислород.
Както изяснили изследователите от Медицинската школа на Харвард (САЩ), взаимовръзката между невроните и кръвоносните съдове всъщност е още по-здрава, отколкото се смяташе по-рано – оказва се, че самата структура на съдовата мрежа може да се мени в отговор на измененията в невронната активност.
Известно е, че невронната архитектура на мозъка е доста пластична – нервните клетки постоянно формират и развиват контакти помежду си, а бялото и сивото вещество в различните мозъчни отдели може доста силно да се променя в зависимост от това какви задачи се налага мозъкът да изпълнява постоянно.
Но това са неврони, а за съдовата мрежа се смяташе, че тя напълно се определя от гени, които ръководят нейното формиране в хода на индивидуалното развитие. В статия в сп.Neuron нейните автори признават, че гените играят тук огромна роля, особено на първите етапи от съзряването на мозъка, но по-нататъшната настройка на съдовата система много зависи от невронната активност.
Баптисте Лакост и колегите му експериментирали с мишки, като маркирали неврони и кръвоносни съдове при животните с различни флуоресцентни белтъци: аксоните на невроните – с червено, съдовете – със зелено, за да могат да наблюдават измененията в едните и другите.
Като „опитни“ били избрани нервни клетки от областта на кората, приемащи сензорни сигнали от мустаците (вибрисите). Изследователите се интересували ще се промени ли нещо в съдовете на кората, ако в нея престанат да постъпват сигнали отвън (за тази цел мишките или били модифицирани генетично – так че нервните импулси от чувствителните неврони не стигали до мозъка, или просто отделяли мустаците).
Като следствие кръвоносните съдове в кората се съкращавали и ставали по-малко разклонени. И обратното – когато мустаците били стимулирани, то и съдовете във вибрисната кора ставали по-дълги и формирали нови разклонения.
В бъдеще невробиолозите искат да изяснят как именно са свързани невроните и съдовете. Възможно е предаването на сигнали от едните към другите да се осъществява от астроцити, специални спомагателни клетки на нервната система, чиято грижа е да следят за благоденствието на невроните (и които, естествено, са пет пъти повече от невроните).
Също предстои по-внимателно да се изучат факторите, които могат да повлияят на взаимодействието на невроните и съдовата мрежа. Много заболявания се съпровождат с това, че мозъкът престава да получава в достатъчно количество кислород и хранителни вещества.
Възможно е, за да не се случва това, да е необходимо да се погрижим мозъкът да не изпитва недостиг на усещания.
мегавселена
15 прости начини за намаляване на количе...
Тамплиери – орден на пиратите