Днес вярваме, че ДНК определя до голяма степен кои сме ние – при това не само цвета на очите или косата, но също и нашите зависимости, болежки и предразположения към някои сериозни заболявания – всичко това обаче е една заблуда, твърди микробиологът д-р Брус Липтън [Bruce Lipton, PhD, Stem-cell biologist].

Според Липтън, приетата концепция за ДНК ни поставя в положение, където сме по-слаби от собствените ни гени. Малко или много всеки намира себе си за жертва на собствената му унаследеност, споделя докторът в документалния филм „Биология на вярата". Проблемът на това разбиране, е че то се разпростира на изцяло друго ниво. [...] Така ние ставаме безотговорни. Казваме си: „Не мога да направя нищо по-въпроса, защо въобще да опитвам?" Не генетичните програми, а възприятията на индивида за околната среда е нещото, което движи всички процеси в тялото.

Липтън дава пример с 50-60 милиарда клетки изграждащи човешкото тяло. Той ясно показва как клетките функционират независимо от ДНК, и че всъщност способността им да реагира на стимули от външната среда въздейства на ДНК. Прилага същият принцип за човешкото тяло като цяло, показвайки силата на личното възприятие и неговото въздействие върху ДНК.

1. Сама по себе си клетката е аналог на човешкото тяло

„Преди 50 години учените откриват ядрото в клетката и правят предположението, че то представлява контролния център на клетката – мозъкът на клетката. Сега обаче знаем, че това съвсем не е така", споделя Липтън. Самостоятелно клетката се държи като човешкото тяло. Може да диша, да се храни, да се възпроизвежда и да поддържа жизнените си функции. Видяхме как при премахване ядрото на клетката, тя продължава да изпълнява своите функции в продължение на месеци – способността й да разпознава токсини и хранителни вещества не се губи и запазва функциите си. Изглежда, че ядрото – и ДНК в него – не контролира клетката, или поне не по този начин, който сме приели.

2. ДНК се влияе от средата

Дълго се смяташе, че ДНК контролира и определя действията на протеините, но всъщност протеините са тези, които се грижат за функциите на клетката и се явяват истинските градивни елементи на живота.

Д-р Липтън предлага различен модел. Стимулите от околната среда на клетката въздействащи на мембраната се приемат от протеините-рецептори в нея. Тази верижна реакция на протеините може да бъде разглеждана като предаване на информация [съобщение или команда], мотивираща последващи действия в клетката.

ДНК се намира в защитена обвивка от протеини. Сигналите постъпващи от средата въздействат на протеините като ги карат да се отворят и избират коя част от ДНК да бъде прочетена и използвана - специално избран ген според нуждите на клетката за реакция към текущата среда. ДНК не е нищо повече от архив, набор чертежи за поправяне или изграждане на протеини при деленето на клетката, ДНК само по себе си не притежава интелект за контрол на процесите в клетката.

Иначе казано, ДНК не е началото на верижната реакция. Вместо това способността на мембраната да реагира към околната среда поставя началото на редица събития в клетката. Ако няма възприятие, няма и реакция, няма живот.

Гените не могат да се включват или изключват самостоятелно, те не контролират себе си. Ако клетката е откъсната от всякакви стимули, тя просто не прави нищо. Животът се изразява в това как клетката реагира на средата. - споделя Липтън

3. Стимулите към клетката не винаги идват от биологичната среда

Статия публикувана от Джон Кайрънс през 1988-а в списание Nature – „Произходът на мутантите", ясно показва, че промените в ДНК всъщност не са случайни грешки. Вместо това те възникват в предопределени модели при реакцията на клетката към стимули, в случая – стреса.

Във всяка една от клетките на тялото има гени, чиито функции са при нужда да пренаписват или адаптират други гени, а човешкото възприятие за света действа като филтър между субективната реалност и чисто биологичната реакция на клетката към средата. Дори самото възприятие за реалността пренаписва части от ДНК, твърди Липтън.

4. Човек сам избира положително или негативно да реагира на реалността

Също както клетката има своите рецептори-протеини за да възприема средата отвъд мембраната си, така и човек разполага с пет сетива. Те служат за да му помагат да определи във всеки един момент кой ген трябва да активира или деактивира. Гените са като програми на компютърен диск – създадени и записани за да служат на клетката при нужда.Те могат да бъдат разделени на два класа: Първата група отговаря за растежа и репродукцията, а втората за защитните механизми – когато клетката срещне хранителни вещества се активират и използват гени отговарящи за растежа; когато клетката срещне токсини биват активирани и прочетени защитни гени; когато човек се срещне с любовта, гените на растежа се активират, а когато се срещне със страха, отново биват използвани гените за защита.

По някаква причина, човек може да възприеме средата като заплашителна, въпреки тя да е поддържаща и положителна, а когато съответните защитни гени се активират тялото преминава в режим „нападай или бягай„.
5. Стрес – Атака или бягство

Когато човек е под стрес, кръвният поток се променя, той бива пренасочен от важните органи към крайниците за борба или бягство, имунната система също остава на заден план. Ако си представите, че трябва да бягате от лъв, става ясно, че крайниците ви са доста по-ценни – поощряват се крайниците за сметка на имунната система и други важни органи.

Тъй, че когато човек възприема средата с негативно въздействие, тялото пренебрегва имунната система – ставаме напрегнати и отслабват умствените ни способности. Частта от мозъка отговаряща за рефлексите получава допълнителни ресурси, а тази свързана с паметта и менталната дейност страда от липса на ресурси. Но от друга страна, когато човек възприема любяща среда, тялото активира гени свързани с растежа и то започва да се подхранва и възстановява.

Д-р Липтън дава пример с източно европейските сиропиталища, където на децата се дават всякакви хранителни добавки, но те не получават достатъчно любов. Децата в тези домове имат проблеми с ученето, с растежа, с теглото и какво ли още не. Странна е и статистиката отбелязваща проявата на аутизъм сред тези деца. Според Липтън, аутизмът е симптом породен от активиран специфичен защитен ген.

Системата от вярвания действа като филтър между реалната среда и биологията на тялото – хората имат силата да контролират биологичните процеси в тялото. Важно е да се поддържа чисто и неутрално възприятие, защото в противен случай няма да се активират правилните биологични процеси за реакция към реалната обстановка.

„Вие не сте жертва не гените си. Вашите вярвания определят как тялото да реагира в околната среда." - Д-р Брус Липтън.

Всички знаем, че страхът е враг номер едно за нашето здраве – стресът, на който днес се преписват причините за всяка хронична болежка. Едва сега, за първи път в биологията се говори за пряка физическа връзка между умът и биологичните процеси на клетъчно ниво. Означава ли това, че ДНК е връзката между ум и материя, че умът може да променя тялото според нуждите, според вярванията? Дали пък болестите наистина не се пораждат в ума, от неспособността ни да реагираме адекватно на околната среда? Може би затова древните оздравителни методи като медитацията имат така силен ефект...

Това ли е тайната на еволюцията? Дали еволюционните промени не се случват преди всичко в главите ни и след това да се материализират? Възможно ли е ДНК да е просто набор от телесни познания, с които сме се сдобили в хода на еволюцията, от въздействието на интелекта и неговите възприятия – бързи инструкции, които правят услуга на следващото поколение.
Източник: fresh-science.com