Откакто през 2004 година космическият апарат „Касини“ е на орбита около Сатурн, той е предал на Земята огромно количество данни както за самата планета, така и за нейните спътници.

По-конкретно серия сближавания с ледения Енцелад е позволила създаването на подробна карта на неговата повърхност. Специалното внимание на учените към това небесно тяло се обяснява с това, че още през 2005 година на снимки от южните области на спътника са открити гигантски гейзери, изригващи от разломи в ледения щит.

Допълнителни анализи с инструментите на апарата показали, че мястото на изригване на фонтаните съответства на области с повишена температура на повърхността, или „горещи точки“. Но досега оставаше неясно кое е първично – гейзерите повишават температурата около себе си или нагретите области допринасят за появата на водни фонтани.

Една от теориите гласеше, че топлината възниква при триене на краищата на ледените пукнатини поради приливните взаимодействия със Сатурн. В резултат горният слой лед се нагрява и изпарява като фонтан.

Но доста по-привлекателна изглежда алтернативна версия. Според нея гейзерите изригват от гигантски океан, скрит дълбоко под повърхността на Енцелад. Температурата им е по-висока, отколкото на ледената покривка на спътника, затова областта наоколо значително се нагрява.

Както се съобщава в две нови статии, публикувани в изданието Astrophysical Journal, изследователите успели да решат своеобразния проблем с „кокошката и яйцето“.

В едната от тях анализът на снимки с висока резолюция позволил да се открият в областта на южния полюс на спътника минимум 101 гейзера. Някои от тях съвпадали с малки огнища с повишена температура. Но размерите на тези горещи точки са били няколко десетки метра. Авторите на работата смятат, че това е прекалено малко, за да допринесе за появата на толкова значителни струи.

„Щом видяхме тези резултати, веднага разбрахме, че не високата температура формира гейзерите, а обратното – съобщава водещият автор Каролин Порко от Института за космически науки. – Това също доказва, че гейзерите буквално имат доста по-дълбоки корени, отколкото смятаха учените преди.“

Авторите на второто изследване също наблюдавали гейзерите. Те забелязали, че с движението на Енцелад по орбита яркостта на стълбовете водна пара, избиващи през пукнатините, ту се увеличава, ту намалява. Според изследователите тази динамика може да се дължи на това, че под въздействието на приливните вълни ледената повърхност се разтваря и затваря. В резултат гейзерите избликват с различна интензивност.

Разположение на гейзерите по гигантските разломи в южната област на Енцелад.
© NASA/JPL/Cassini

Резултатите предизвикват голям интерес сред най-широк кръг от учени, тъй като, ако на спътниците на Сатурн – Енцелад и Титан, наистина съществуват скрити под повърхността океани, тези обекти се явяват главна цел за търсенето на живот извън пределите на Земята.

В случая с Енцелад за търсенето му дори не се налага пробиването на дупка. Гейзерите сами доставят образци на повърхността изпод ледените плочи с дебелина до 40 км.