От Стопанина на 27.05.2020 г.Избрано, Лев ТолстойМъдри мисли  

Ако животът на човека е благороден, оставя нишките си завинаги вплетени в тъканта на света и така силата на човечеството расте все повече...

Предишни части: 1, 2, 3, 4 и 5 »

Мислите ли, че има поне една жена, която да е станала по-красива от притежанието на брилянти? Ами колко жени са станали долни, развратни и нещастни заради желанието си да притежават брилянти? И има ли поне един мъж, който да е станал по-добър, защото притежава сандъци, напълнени със злато? Ами кой ще измери всичкото зло, извършено да напълни тези сандъци?

* * *

Няма живот, който е достоен да се нарече така, ако дълбоко в себе си не сте изпълнени с изобилие от решителност да вършите добрини, докато дясната ви ръка изтръпне, и то без да се вълнувате накъде ви тласка това, дали към живот или към смърт.

* * *

Истинският живот не е мимолетен, не е лековат и не се губи. Ако животът е благороден, оставя нишките си завинаги вплетени в тъканта на света и така силата на човечеството със здрави корени и клони расте все повече и се издига все по-високо към небето.

* * *

Най-важното правила гласи:

Но нима мислите, че бихте могли да се опознаете, като се вглеждате в себе си? Не. Можете да познаете себе си само като се вглеждате в онова, което е извън вас.

Сравнявайте силите си със силите на другите и интересите си с техните интереси. Стремете се да мислите за интересите си като за нещо второстепенно. Прекланяйте се пред достойнствата на другите, като отхвърляте убеждението, че във вас вероятно няма нищо специално.

* * *

Уви, най-жестоко е не да те лишат от храна и не са най-силни воплите ни за нея. Животът е по-ценен от храната.

* * *

Има богатство, което тежи заради пролетите човешки сълзи, точно както лошо събраният урожай тежи заради ненавременния дъжд.

* * *

Във всеки миг от живота си сме длъжни да откриваме не онова, което ни разделя с другите, а общото, което имаме с тях.

* * *

Отнасяте ли се добре с хората заради мисълта да се възползвате от благодарността им, няма да получите никаква отплата за мнимата си доброта. Отнасяте ли се добре без користни подбуди, ще получите благодарност и придобивка. Така е с всичко: „Който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене, той ще я спаси.“

* * *

* * *

Да използваш мъдро е много по-трудно, отколкото да произвеждаш мъдро. Един човек с лекота ще използва произведеното от двадесет души и житейският въпрос както за отделния човек, така и за целия народ е не колко ще произведе, а как ще бъдат използвани тези продукти.

* * *

Ако някой заслужава похвала, не го лишавайте от нея, иначе има опасност да го отклоните от пътя, защото му отказвате подкрепа и одобрение, от които се нуждае. Но и самите вие се лишавате от най-големия напредък: да изплатите дълга си за неговия труд.

* * *

Можете много да навредите с непредпазлива похвала или с укор, но най-вредните са укорите.

Следва…

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина е бивш журналист с 22-годишна непрекъсната практика. Понастоящем e професионален блогър, редактор и преводач, като поддържа „От Извора“ с материали, които няма скоро да изгубят давност, и е подкрепян с дарения от читателите си. Пише статии на духовно-просветни, религиозни, социални, здравни, развлекателни, исторически и други теми. Автор на книгите „Пътят към слънцето“ и „Референдум: Казарма“. Солов подкастър и разпространител на други свободомислещи автори, които също са открили, че истините не виреят в масмедиите, а проблясват само в някои блогове, и то за тези читатели, които имат очи да ги видят.