2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 380 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.06.2020 22:25
От Стопанина на 24.03.2020 г.Избрано, Лев ТолстойМъдри мисли
„Изкуството е на своето сигурно място само когато е подчинено на полезността за другите.“
Джон Ръскин, 1882 г.
Ако четете дневниците на Лев Толстой, издадени посмъртно в книгата му „Мысли мудрых людей на каждый день“ (Мисли на мъдри хора за всеки ден), ще забележите няколко неща. Освен че руският писател се е опитал да създаде своеобразен календар за ежедневно духовно израстване, той е събирал мъдростта на различни хора, живели в различни части на света и в различни епохи. В по-ранни публикации вече се запознахме с това, което Толстой е избрал от наследството на тримата стоици Епиктет, Марк Аврелий и Сенека.
Сред всичките източници, отразени в „Мисли на мъдри хора за всеки ден“, ярко се откроява едно британско име. Срещаме го почти на всяка страница. А ако липсва на някоя страница, ще го видим два или три пъти на по-следващите.
Това име е Джон РъскинНо кой е този човек? Роден е на 8.2.1819 г., а краят на земния му път е на 20.1.1900 г. През живота си получава възможност да изяви талантите си като писател, изкуствовед и общественик.
Литуратурата, художественото изкуство, включително архитектурата, възхищението към скритата мъдрост в природата и митологията заемат ключово място в творчеството му. По тези критерии донякъде може да бъде сравняван (ако изобщо е уместно) с нашия гений, работил в сходни области — Николай Райнов. За разлика от Райнов обаче, Ръскин добива значително по-широка популярност в родната си Великобритания, а също — в Америка и Европа.
Намерил е поне един почитател и в Русия, както свидетелстват неговите мисли, отразени в дневниците на Толстой. По техния брой може да се предположи, че руският писател му е бил голям почитател! Друго възможно обяснение за този брой е, че двамата просто са били съвременници — както ще се убедим, Ръскин е бил по-склонен към мистиката, докато Толстой остава верен на някои църковни догмати, макар да е бил, меко казано, разочарован от „православието“.
С броя на мислите от Ръскин, които са се харесали на Толстой, вече с пълна сигурност ще обясним и „оправдаем“, че се налага предаването им в няколко поредни издания на поредицата.
Иван Стаменов
24.3.2020 г.
* * *
Мисли на Джон Ръскин, избрани от Лев Толстой:Стига да поискаме, можем да узнаем едно и да го разберем: че сърцето и съвестта на човека са божествени; че като отхвърля злото и признава доброто, човек собствено се явява въплъщение на божеството; че радостта му се намира в любовта, страданията му — в гнева; негодуванието му — в несправедливостта, славата му — в саможертвата. Вечното и неоспоримо доказателство за единството му с върховния Вседържител е именно в тези неща, а не в телесните преимущества… С инстинктите си той властва над нисшия одушевен свят. Ако престъпва законите на сърцето и съвестта, следователно опозорява името на небесния Отец и не Го слави на земята. Ако ги спазва, значи прославя името Му и получава частица от пълнотата на Неговата власт.
* * *
Длъжни сме да вършим работата, която ни е възложена, честно и безупречно — безразлично дали се надяваме, че с времето ще се превърнем в ангели, или смятаме, че някога сме били червеи.
* * *
Всъщност грехът на целия свят е грехът на Юда. Човеците не вярват в своя Христос и затова Го продават.
* * *
Целта на истинското възпитание е не само да се принудят хората да вършат добри дела, но и да намират радост в тях, не само да бъдат чисти, но и да възлюбят чистотата, не само да бъдат справедливи, но и да жадуват, да се стремят към тази справедливост.
* * *
Скромният живот, скромният език и скромните навици правят една нация силна, докато разточителният живот, превзетият език и разпуснатите навици я тласкат към слабост и погибел.
* * *
Истинска е онази политическа икономика, която учи народите не да желаят, а да презират и да унищожават всичко онова, водещо към тяхната погибел.
* * *
Престореният срам е любимото оръжие на дявола. Чрез него той постига повече, отколкото чрез привидната гордост. С привидната гордост той само насърчава злото, но с престорения срам сковава доброто.
* * *
Никога не учете детето на онова, за което собствено вие не сте убедени. И ако искате да му внушите нещо, докато то е още в крехка възраст, така че, благодарение на детската му чистота и силата на първите впечатления, то да се намести в съзнанието му, пазете се преди всичко това да не е лъжа, за която знаете, че е лъжа.
* * *
Детството често държи в слабите си ръце едни истини, които не са по силите на хора с мъжествени ръце, които се гордеят, че са ги „открили“ едва когато са достигнали най-късните си години.
* * *
Ще стигнеш до истината не с разговори, а единствено с работа и наблюдения. И след като веднъж извоюваш една истина, навярно пред теб ще се разкрият и още две, прекрасни като първите листенца на двусеменно растение.
* * *
Изкуството е на своето сигурно място само когато е подчинено на полезността за другите. Задачата му е да поучава, но да поучава с любов. И ако не разкрива истината, ами е просто приятно [за сетивата], то вече е срамно, а не възвишено.
* * *
Даже най-големият несретник измежду нас има някаква дарба. И макар тя да ни се струва обикновена, стига да бъде приложена правомерно, може да се превърне в дар за всички хора.
Следва »
Джон Ръскин, видян през дневниците на Ле...
Джон Ръскин, видян през дневниците на Ле...