Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2020 20:21 - НИЕ-475 Главен прокурор и Съд
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 611 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ГЛАВЕН ПРОКУРОР  И  СЪД 

 

В книгите НИЕ разказите за 3-та власт, съдебната, са най-епизодични в сравнение с историите за 1-та и 2-та (законодателна и изпълнителна) и особено пък сравнени с 4-та власт – медиите. Това е съвсем естествено: Ние, гражданите, се осведомяваме за действията на управляващите от журналистите. Те са нашият ежедневен извор на информация, пристан, отдушник, контрол, шушу-мушу, гуру, вуду и т.н. шаманизми. Парламентът и правителството стоят нависоко, отричането им е почти равно на нова “революция”, а пък решенията на Съда изобщо не подлежат на коментар. Ако оприличим Обществото на едно училище, гражданите са учениците, а журналистите – учителите в него. По цял ден са заедно. Парламентът и правителството са директорът и въоръжената охрана долу на входа. Някой ученик беседва ли си с тях просто ей-така? Пък Съдът - колко ученици знаят дори името на просветния министър?
По тези причини, а и защото новият век вече идва, ще събера тук съвсем накратко още веднъж написаното досега из книгите НИЕ за “министъра на образованието” – да отчетем старият век, който си отива след половин година. Простете, ако изложението ми е простонародно. Аз не съм “производител”, а само “потребител” в тази област. (Което “не ми пречи да определя дали един омлет е хубав, макар да не съм снесъл нито едно яйце” – Бърнард Шоу.) Говорим само за годините на демокрацията – след 1989г. Онези 45 години преди това са извън всякаква класация, ако мислим за Съда като за нещо разумно.
Ние ставаме “клиенти” на съдебната власт само, ако прегрешим нещо. В началото ни поемат следователите. (Горките! Все още ги “местят” – ту в съдебната, ту в изпълнителната власт. Проблемът е кой да ги командва и той няма да се реши в този век. Естествено.) Ако следователите решат, че някой е виновен, идват прокурорите. Те решават по кой член от съдебните закони прегрешилият трябва да отговаря. Обърнете внимание: Прегрешилият! – Той все още не станал Виновен. Виновността определя само Съдът. Съдът е абсолютно независим. (По презумция – Тя и човешката глупост не е определящото Човека качество, но по необятността си може да се мери само с Вселената – по Алберт Айнщайн.) Подсъдимият не е беззащитен пред Съдията. Той е представен от своя защитник Адвокатът. Който, ако продължа “училищната” аналогия, е нещо като родителския комитет. Има го, питат го, но накрая пак решава Директорът.
Тази йерархия в съдебната власт се допълва от едно малко странно съдилище – Конституционния Съд. (Странно, защото е странно такъв Съд да има във всяка една демократична страна и нито в една социалистическа държава.) Конституционният Съд е независим орган, който следи  за това дали новите закони, създадени в НС, са съобразени със записаното в Конституцията и единствен може да дава тълкувания на записаното там. Едно такова тълкувание става неделима част от текста на Конституцията и задължително за всички останали субекти на правото, включително и за Парламента. Нашият Конституционен Съд е създаден през септември 1991 година. Състои се от 12 конституционни съдии, чийто мандат е най-дългият в Републиката – 9 години. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. (Ще пиша за тях след малко.) Решения се взимат с минимум 7 гласа. Въздържание не се допуска, но е възможно някой от съдиите да отсъства при гласуване. (Изключително странно решение, което според мен обезсмисля първоначалния замисъл.)
Първи председател на КС е Асен Манов. Изборът на Петър Стоянов за президент на България (октомври 1991) сменя председателя. Новият председател на КС се казва Живко Сталев. На 19 октомври на течащата 2000 година тази много известна  „демократична“ личност Живко Сталев (председателят на ЦИК за първите демократични избори през юни 1990 – спомнете си НИЕ-1) ще се замени от Христо Данов - също така много известен „демократ“ (вътрешния министър по време на стачката на 39-те от СДС – пак от НИЕ-1). „Кьошеклии камъни“, нали?
Няколко думи за двете специализирани съдилища - Върховния административен съд (ВАС) и Върховния касационен съд (ВКС). Върховният касационен съд на България осъществява съдебен надзор в държавата върху гражданските, наказателните, военните и търговските дела. Налага точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища в държавата. Решенията на ВКС са окончателни и не подлежат на обжалване. Председателят на Върховния касационен съд се назначава за срок от 7 години от президента на Република България, по предложение на Висшия съдебен съвет (ВСС).
Върховен административен съд осъществява върховен съдебен надзор в държавата по прилагане на законите в административното правораздаване. Председателят на ВАС се назначава от президента на Република България за срок от 7 години пак по предложение на ВСС.  Изискването на Конституцията - в едногодишен срок да се създаде ВАС, не беше спазено и ВАС започна да функционира едва през 1996 година.
Председателите на ВКС и ВАС и Главният прокурор е прието да се наричат “тримата големи” на съдебната власт. В тази тройка кой на кого, как, докъде, защо е подчинен... питайте Господ. Отделно от тях в правния мир съществува и министърът на правосъдието в изпълнителната власт. Той пък какви правомощия има, питайте Божия Син.
Връщам се на Главният прокурор, който е шеф на всички прокурори.
(Мандатите на основните управляващи институции у нас са записани в новата конституция от 1991 година. Парламентът се подновява на всеки 4 години, избраните депутати нямат ограничения за своите лични мандати в Събранието. Същото важи за местните парламенти и избраните кметове. Президентът има мандат от 5 години и не може да бъде избиран повече от два пъти. Главният прокурор е с мандат от седем години и може да бъде избиран само веднъж. Различната дължина на мандатността е въведена, за да не може една политическа сила да смени всички избираеми шефове, вътре в рамките на едно свое мнозинство в НС.)

Да си спомним. Промяната на 10 ноември 1989г. заварва на поста Главен Прокурор Васил Мръчков, който само след 34 дни (на 14 декември 1989!) е сменен с лицето Евтим Стоименов. Представяте ли си каква важна роля играе Главният Прокурор в управлението на страната, за да се налага неговото отстраняване така спешно. Евтим Стоименов не изкарва и година на поста, сменен е само пет месеца след първите демократични избори през юни 1990 година с Мартин Гунев. Който е член на ЦИК, манипулирала изборите в полза на комунистическата партия БСП (виж НИЕ-1). Само месец по-късно секретарят на тази същата ЦИК Димитър Попов ще стане министър-председател, а председателят й Живко Сталев - вече знаете – председател на Конституционния Съд! Пък Желю Желев, който еднолично, без да попита излъганите си избиратели от СДС, призна изборите през юни’90 за законни, стана президент на страната още през август 1990.
Само тези неща до тук са достатъчни, партията им на всичките тия да бъде изхвърлена от политическия живот на България!

Сега да припомня фактите за Татарчев, следващият прокурор след Мартин Гунев, застъпил Поста на 17 февруари 1992 (месец след като “синьото” НС избра Желю Желев за втори път президент) и който изкара ПЪЛНИЯ си мандат от 7 години, чак до 21 февруари 1999г. Може би трябва да обясня защо съм подчертам факта за пълния мандат на Татарчев. Ами, защото в началото на бурната 1997 година, сменила “старата система” с “ново начало”, Иван Костов не побутна никак Прокурор Татарчев. При всичките факти от предишните “бързи смени”! Остави го цели две години необезпокояван да си разиграва коня.
Мандатът на Татарчев изтече в края на февруари 1999г. Но борбата започна половин година по-рано. Знаете вече тези събития. Припомням само накратко.
- През ноември 1998: “Трима се борят за продължители на делото на Татарчев – шефът на следствието Бойко Рашков, апелативният прокурор на Пловдив Росен Димов и началникът на “Наказателно-съдебен надзор” в Главна прокуратура Явор Бояджиев.” Висшият Съдебен Съвет, който по конституция предлага Главния прокурор, измежду тримата избра Бойко Рашков. Президентът Петър Стоянов, комуто конституцията е възложила одобряването на Главния Прокурор, отказа да подпише указът за назначаване на Бойко Рашков. Мотивът му беше, че до няколко месеца изтича мандата на Татарчев и ако той подпише указа преди това, България ще има двама Главни прокурори. Така Бойко Рашков беше преметнат.
- В края на януари 1999: “Петима за стола на Татарчев.” Добавени са апелативният прокурор на Варна Васил Миков (предложен от Румен Янков председател на ВКС) и Никола Филчев, заместник-правосъден министър (предложение на правосъдния министър Васил Гоцев).

- В края на февруари 1999 в стола на Татарчев седна коронясаният с президентски указ предната седмица зам.министър на правосъдието Никола Филчев. Варненският апелативен прокурор Васил Миков отпадна от състезанието във ВСС с  11 гласа срещу 14 за Филчев. Мандатът на Никола Филчев изтича на 21 февруари 2006г.
Кой е Никола Филчев вече знаете (първата част на 1999г., разделът “От Татарчев, та на Филчев”) Само ще припомня пак предварителните предупреждения на познаващите Филчев съдебни репортерки. Например репортерката от в.“Новинар” Люба Красимирова, която на 15.02.1999 написа: “Едно е сигурно – Татарчев, този последен балон на ранната демокрация, няма да бъде забравен скоро. Той има една голяма бъдеща заслуга: неговият наследник е с шанса да стане  най-обичаният главен прокурор. Поне за петилетка. Защото епохата “Татарчев” може да се оприличи на голо платно върху което всяко движение с четката ще остави забележителна черта.”

Красиво казана истина. И оптимистична – “поне за петилетка”. Е, да опиша за тази година и половина какви щрихи нанесе с четката си новият Главен прокурор Никола Филчев.

·                      Когато в края на 1998г. изтичаше мандата на Иван Татарчев, се завъртя името на Никола Филчев като откровено партийна и лансирана от НИС на СДС кандидатура. ВСС обаче избра Бойко Рашков. За да се избере „правилният“ главен прокурор, СДС дори редактира Закона за съдебната власт и подмени състава на Висшия съдебен съвет малко по-рано. Така от играта отпадна първоначално предложеният Бойко Рашков, като за целта президентът Петър Стоянов задържа достатъчно дълго номинацията му, преди да наложи своето вето. А въпросите около неговата личност започнаха да се появяват още преди да бъде избран за главен прокурор. И отговорите им не са никак лесни. За зла участ на СДС „нашето момче“ се оказва не толкова „добро“, колкото ръководството на партията си го е представяло. “Може и постът на главния прокурор да го е направил твърде независимо и безотчетно”, пишат разни по медиите.

·                      Въпреки, че още в самото начало Филчев прекрати възобновеното от Татарчев разследване по аферата „Сапио“ срещу Иван Костов и обяви от парламентарната трибуна, че „престъпниците са в лявата част на тази зала“, Филчев бързо започна да се отдалечава от своите политически създатели.
Едно от първите неща, което той прави, е да се заобиколи с верни хора. Годината е 1999, СДС има желание да разчисти от прокуратурата обкръжението на Иван Татарчев. Така скоропостижно бяха пенсионирани магистратите Михаил Дойчев, Ангел Ганев, Пламен Цанков, Петър Долапчиев, Божидар Колев, Емил Карамфилов, заемали висши постове при предишния главен обвинител. Хората, които идват на тяхно място обаче, са подбрани по малко странен критерий. Това, което ги обединява, е, че в по-голямата си част са хора с пагони - военни прокурори или бивши служители на МВР. Такъв е зам. главният прокурор Христо Манчев, такива са новоназначените началник-отдели като Митьо Марков, Цеко Йорданов, Павел Павлов, Спартак Дочев, Николай Колев, Петьо Петков, Николай Чирипов. Паралелно с това Филчев започна натиск срещу онези магистрати в прокуратурата, които не споделят възгледите му. Първи в списъка са онези прокурори, които бяха негови съперници в изборната надпревара, и такива, които симпатизират на тогавашния председател на Върховния касационен съд Румен Янков. В тази група първоначално попадат варненският апелативен прокурор Васил Миков и прокурорите от Върховната касационна прокуратура Явор Бояджиев, Огнян Атанасов и Николай Джамбов. Някои от тях открито обвяват, че хора от близкото обкръжение на Филчев са им оказвали недопустим психологически натиск.

·                      Един от първите, който изпитва върху гърба си “личностната специфика на Филчев” (характеристика на съдебните журналисти), е неговият съперник при избора на Главен прокурор Васил Миков. Срещу Васил Миков се изправя “преторианската гвардия на Филчев - военните прокурори” (пак цитирам съдебните журналисти). Срещу него започва проверка след проверка. От София пристига писмо, с което му се искат обяснения. Това няма как да се скрие от публиката. На 1-ва страница във в.”Труд” от 10 февруари 2000 (точно година след избора на Филчев за Главен прокурор) намирам следното: “Васил Миков се оплака пред Висшия Съдебен Съвет от системен и целенасочен терор от страна на Николай Колев от ВКС. Той каза, че Колев действа с благословията на самия Филчев.”
- През април 2000 г. пред кантората на съпругата на Васил Миков - Анета, която тогава е нотариус в Добрич, е хвърлена бутилка със запалителна течност (няколко часа преди Николай Джамбов да се самоубие – виж по-надолу). Следва нова атака само месец по-късно - този път с взрив.

·                      На 24 април 2000г.  Николай Джамбов се самоубива в кабинета си, оставяйки предсмъртна бележка до главния прокурор, в която според очевидци пише: „Ако имате чест и достойнство, Вие трябва да си подадете оставката...“ Оставка, разбира се, не последва. Но ето някои факти – далеко не всички и далеко не всички безспорно доказани:
- Прокуратурата официaлнo oпoвecти, чe г-н Джaмбoв ce e caмoyбил cъc cлyжeбния cи пиcтoлeт в кабинета си и e ocтaвил пpeдcмъpтнo пиcмo. Но понеже рaзcлeдвaнeто нa пpичинитe зa caмoyбийcтвoтo нa Hиĸoлaй Джaмбoв нe cтигa дo cъд, oбщecтвoтo нe нayчи cъдъpжaниeтo нa пpeдcмъpтнoтo пиcмo. Πoявиха ce мeдийни пyблиĸaции, чe тo e зaгyбeнo.
- Няколко часа преди самоубийството си, Hиĸoлaй Джaмбoв е дeпoзиpaл във BCC пиcмeнo възpaжeниe пo пpeдлoжeниeтo нa глaвния пpoĸypop Никола Филчeв дa бъдe диcциплинapнo нaĸaзaн. Цитиpaни ca дyмитe нa Джaмбoв, чe пpичинaтa зa нecъглacиятa e: “Пpeвpaтнoтo изпoлзвaнe нa влacттa нa глaвния пpoĸypop дa ĸoмaндиpoвa пpoĸypopи. Чaĸ ceгa ce виждa ĸoлĸo мoжe дa e oпacнa ĸoнцeнтpaциятa нa eднoличнa влacт, ĸoгaтo липcвaт мexaнизми зa oбpaтeн ĸoнтpoл”.
- Toвa paзбиpaнe нa пpoĸypop Джaмбoв e oтpaзeнo в нeгoвa жaлбa, внeceнa във BCC два месеца ПРЕДИ самоубийството, нa 2.03.2000 г. Ha 22.03.2000 глaвният пpoĸypop реагира на жалбата като внacя пpeдлoжeниe зa диcциплинapнo нaĸaзaниe на Джамбов с мотивите “нeoпpaвдaнo зaбaвянe, пpoцecyaлни нapyшeния и пpoпycĸи” пpи изпълнeниeто нa cлyжeбнитe мy зaдължeния”. B cъщия пepиoд излизaт cepия интepвютa нa пpoĸypopa във BKΠ Cпapтaĸ Дoчeв, чe “BCC и Pyмeн Янĸoв (тoгaвa  все още пpeдceдaтeл нa BKC) пpeчaт нa пpoĸypaтypaтa.” Hиĸoлaй Джaмбoв oтгoвapя: “Cпapтaĸ Дoчeв нacтoя дa ce зaĸълнa, чe излoжeниeтo ми дo BCC нe e инcпиpиpaнo oт пpeдceдaтeля нa BKC Pyмeн Янĸoв.”
- Николай Джамбов беше изпратен в последния си път от стотици магистрати от съда, прокуратурата и следствието и адвокати. Тук бяха шефовете на върховните съдилища Румен Янков и Владислав Славов, на спецследствието Бойко Рашков, на столичното Здравко Йорданов. Поклониха се Иван Татарчев, Маргарит Мицев, Радослав Пешлеевски.

- През август 2000г. в Софийския районен съд e внeceн oбвинитeлeн aĸт cpeщy гpaждaнина (Пламен Симов, главен секретар на Моряшкия синдикат “Бургас”), който cĸлoнявaл cлeдoвaтeля (Петър Калчев) пo пpeдвapитeлнoтo пpoизвoдcтвo, oбpaзyвaнo във вpъзĸa cъc cмъpттa нa Джaмбoв, дa paзcлeдвa eвeнтyaлнo cъпpичacтиe нa глaвния пpoĸypop във вpъзĸa c paбoтaтa нa пpoĸypop Джaмбoв пo пpeпиcĸa зa пpивaтизaциятa нa варненското предприятие “Oĸeaнcĸи pибoлoв”. В медиите пише, че за приватизацията на “Океански риболов”, трябва дa зaпoчнe paзcлeдвaнe cpeщy Никола Филчев, понеже прикривал Ивaн Kocтoв, Aлeĸcaндъp Бoжĸoв и Bилxeлм Kpayc зa paзгpaбвaнeтo нa “Oĸeaнcĸи pибoлoв”.) Съдът постановява, че такова деяние няма и прекратява делото. Председател на съда е съдия Мирослава Тодорова. (Тази съдийка ще стане след време председател на Съюза на съдиите в България.)

·                      Ще избързам напред във времето. На 28  декември 2002 година насред центъра на столицата, близо до “Петте кьошета”, е застрелян прокурорът от Върховна административна прокуратура Николай Колев. Публичният разстрел на висш прокурор взривява общественото мнение. Още повече, че Колев не е случаен човек. Бивш шеф на Прокуратурата на въоръжените сили по времето на Иван Татарчев, превърнал се в дясна ръка на неговия наследник Никола Филчев, година преди да го убият, Колев става най-яростният критик на Филчев. Убийството му предизвиква политически скандал особено след изявления на хора като Едвин Сугарев, че той е убит по поръчка на Никола Филчев.
- Едва ли Едвин Сугарев е виновен. В началото на 2001г. Николай Колев дава скандално интервю в което обвинява главния прокурор в злоупотреба с власт, мокри поръчки и психически отклонения. Малко след това Николай Колев е арестуван заради притежание на наркотик и оръжие. Той е категоричен, че те са подхвърлени в колата му от НСБОП по поръчка на Филчев. По-късно Колев бе оправдан от съда и възстановен на работа. Групата противници на Филчев сред които Сугарев, апелативният прокурор на Варна Васил Миков и шефът на моряшкия синдикат Пламен Симов веднага свързват разстрела на Колев с убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева в столичния кв. "Стрелбище" в края на февруари 2000-та. Според групата, Никола Филчев е виновен и за двете престъпления. На процеса за смъртта на Георгиева, точил се над 10 години и завършил с оправдателни присъди от Върховния касационен съд-ВКС, са обвинени трима души Орлин Аврамов, Пламен Калайджиев и бившата му съпруга Димитрина Атанасова. Филчев не е сред тях, въпреки, че е разпитван. Въпреки огромния политически шум по темата, убийството на Николай Колев остава неразкрито до днес. След толкова години шансовете това да стане, клонят към нула.
- Имаше подновяване на случая “Николай Колев” след 10 години – през 2010-та. Тогава се намесиха имената на сръбския трафикант Сретен Йосич - 2002г., главният секретар на МВР тогава Бойко Борисов, станал премиер на България в 2009-та, неговият вътрешен министър Цветан Цветанов, убийството на бай Миле в ресторант “Славия – 2005г., ареста на бившата барета Алексей Петров – 2010... Съпругата на убития Николай Колев - Нанка Колева в телевизионно интервю отново обвини Филчев за смъртта на мъжа си. Според нея в убийството на мъжа и са участвали Алексей Петров и шефа на баретите тогава Филко Славов. Нанка Колева твърди, че знае и името на физическия убиец на съпруга си - служител от спецотряда за борба с тероризма. Повече подробности в бъдещите НИЕ.
- Междувременно семейството на Колев осъди България в Страсбург през 2009 г. за неефективно разследване и  липса на процедура, която да позволява главният прокурор да бъде разследван за съпричастност в престъпление. Освен това разследването на убийството на Николай Колев е било водено повърхностно и неефективно. Съдът присъди 30 хил. евро за нематериални вреди и 5280 евро за такси и разходи. След това решение делото за убийството на Колев е възобновено в МВР, но срещу неизвестен извършител. Той остава такъв и до днес.

·                      Ще спра дотук. Макар да ме сърби ръката да допиша, че през 2019 година 61-годишният (вече) прокурор от ВКП Васил Миков ще бъде намерен мъртъв в апартамента си в кв. "Младост" в София. Версията на прокуратурата, разпространена още в първите часове - висшият прокурор се е самопрострелял със законно притежаваното си оръжие.

·                      И още нещо от 2019г. (когато хората на Иван Костов, прекръстили се на “Демократична България” организират улични протести срещу избора на новия Главен Прокурор Иван Гешев), Никола Филчев ще се изцепи за своя наследник Борис Велчев (главен прокурор 2005-2012) по следния начин: “Борис Велчев е педерасче с любовник от Доспат. Мога да ви го посоча.”
Поставил съм кавички за думите на Филчев, но трябва да уточня, че нямам формалното право, тъй като сайтът от който съм ги взел – PIK.BG, не позволява копиране. Така че, като познаваме нравите на Филчевата прокуратура, може неговият собственик (Недялко Недялков, роден син на поета Недялко Йорданов) да ме осъди, че съм си измислил тези думи. Бога ми – не съм!

·                      Остана ми само да завърша - засега! - сагата “Филчев - главен прокурор”, цитирайки:
- Петър Стоянов, президентът (в.”Стандарт”, 2 декември 2000г.): “Правосъдието ни все още е в дълг пред българските граждани в посока на ефективността на съдебния процес. От друга страна несменяемостта и имунитетът на висшите магистрати не са просто привилегии, а защитен механизъм на самото общество, защото, давайки ги на магистратите, то иска от тях нещо повече – справедлив, независим и ефикасен съдебен процес. Аз съм оптимист за намирането на най-вярното рзрешение, така че да се запази чувството за независимост на магистратите и в същото време  да осигури ефикасен съдебен процес.”

(Не за първи път не разбирам КАКВО ТОЧНО иска президентът Стоянов. Ако той беше избран с “червени гласове”, нямаше да изпитвам това чувство за което пиша сега, защото тогава нямаше да ми пука.)
- Иван Татарчев, бившият Главен прокурор (в.“24 часа”, 22 ноември 2000г.): “Както и преди, водя чужди дела, защото само с пенсия не се живее. Къркам порядъчно водка и псувам политиците на поразия.”

·                      На този фон, че синът на министъра на правосъдието Теодосий Симеонов ударил шамар на някакъв журналист, а баща му реагирал, показвайки среден пръст на журналиста, са бял кахър.

·                      За така наречения “Бръмбаргейт”, където Главният прокурор открил подслушвателни устройства в апартамента си, ще разкажа в следващата глава за корупцията в България. Така ще уважа правилните според мен предположения на някои българи, че Филчев се изкарва жертва на жертвите си. За да ги жертва по-“безболезнено”.




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 461976
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031