Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2020 13:48 - Първото политическо убийство
Автор: tera Категория: История   
Прочетен: 1838 Коментари: 6 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Юлий Цезар. 100–44 г. пр.Хр., римски пълководец и диктатор убийци: Брут, Касий и други сенатори дата: 15 март 44 г. пр.Хр. място: Рим, Италия Убийството на Гай Юлий Цезар през 44 г. пр.Хр. – на „Мартенските иди“ (15-о число от месеца – „идите“ отбелязват средата на месеца) – със сигурност е едно от най-известните политически убийства в историята. То не само слага край на живота на един от най-успешните пълководци в Римската република; бруталните последствия от него поставят основите на могъщата Римска империя, която просъществува в продължение на векове. В този смисъл това е политическо убийство, оказало много силно влияние върху историята. През 44 г. пр. Хр. Римският сенат обявява 55-годишния политик и пълководец за пожизнен диктатор. Той със сигурност води тежка борба, за да стигне до тази позиция. Към 55 г. пр.Хр. подчинява белгите (които населяват територията на днешна Франция), завладява Арморика (дн. Бретан) и нахлува в Британия. Всичко това не е постигнато с деликатни методи. Според направените наскоро изчисления около 1 млн. гали – приблизително един от всеки четирима от цялото население – загиват в резултат от предприетото от Цезар „умиротворяване“, а историкът от I в. Плутарх пише, че още 1 млн. са поробени, 300 племена са подчинени и 800 града са унищожени. Чудно ли е тогава защо името на Юлий Цезар не е почитано във Франция и до днес и че французите предпочитат да увеко-вечат енергичното антиримско комикс създание от Галия – Астерикс. Цезар си създава врагове както вкъщи, така и в чужбина. През 50 г. пр.Хр. Сенатът, воден от неговия главен съперник Помпей (Гней Помпей Велики), нарежда на Цезар да се завърне в Рим и разформирова неговата армия, когато изтича мандатът му като проконсул. Цезар преценява – вероятно правилно, – че ако влезе в Рим, без да се ползва с имунитета си на консул или без мощта на своята армия зад гърба си, в най-добрия случай ще бъде политически неутрализиран, а в най-лошия – хвърлен в затвора или дори убит. Помпей публично обвинява Цезар в неподчинение и предателство, което прави сдобряването му с неговите сенатски критици невъзможно. Вследствие от това на следващата година Цезар пресича р. Рубикон на италианската северна граница (с Цизалпийска Галия) с един легион – незаконен акт за един римски поданик – и запалва пожара на първата от римските граждански войни, продължили десетилетия. Изнервен от потапянето на републиката в кървава анархия, Помпей – смел и с известни интелектуални способности пълководец – допуска Цезар с неговия единствен легион да поеме в свои ръце инициативата. Така Помпей е принуден да отплава по море за Испания, където Цезар го последва, като оставя Италия в ръцете на своите съюзници Марк Емилий Лепид и Марк Антоний. В Испания Цезар разгромява армията на Помпей, но самият неуловим пълководец се спасява в Гърция, а после – в Египет. Осигурявайки си назначението като римски диктатор, Цезар преследва Помпей чак до Александрия, но при пристигането си открива, че Помпей вече е убит по заповед на угоднически настроения египетски фараон Птолемей ХIII. Тогава Цезар се впуска в местния граждански конфликт между Птолемей и една от най-легендарните в историята на класическия свят фигури – сестрата на Птолемей, негова съпруга и съвладетел, Клеопатра VII. Цезар не само разгромява силите на Птолемей и поставя Клеопатра като самостоятелен владетел, но се забърква в страстна афера с хитрата (макар и очевидно не особено красива) египетска царица, от която има син, Цезарион. В крайна сметка Цезар и Клеопатра никога не се женят – това им е забранено от римското законодателство. Въпреки това тяхната връзка продължава 14 години. Междувременно Цезар разбива останалите поддръжници на Помпей в Африка и Испания. Връщайки се в Италия през 45 г. пр. Хр., когато изглежда, че познатият тогава свят е в краката му, той е приветстван като пожизнен диктатор. Цезар не бездейства: съставя ново завещание, като посочва своя пра-племенник и осиновен син Октавиан (Гай Октавий) за единствен наследник; преработва стария римски календар, като създава регулярната година и подрежда месеците приблизително в съответствие със сезонните промени; предприема широкомащабни икономически реформи, регулирайки цената на зърното, за да избегне разразяването на инфлация, и създава проект за земите на ветераните, предназначен за пенсионираните легионери; пуска в ход широка програма за обществени служби, съсредоточени в самия Рим. Това скоро довежда до появата на огромния Форум на Цезар в сърцето на града. При все това, според мнозина странични наблюдатели, както и според многобройните му политически врагове, почестите, с които е отрупан в последните години, изглежда, главозамайват Цезар. Сенатските делегати, изпратени да го информират за неговата нова диктаторска титулатура, са възмутени, че вместо да се изправи и да ги посрещне по обичайния римски патрициански начин, Цезар остава седнал, когато те приближават, т.е. държи се по-скоро като източен властелин (или дори като автократичен египетски фараон), отколкото като слуга на републиката. (Един коментатор впоследствие пише, че Цезар е бил обезсилен от внезапен пристъп на диария, но други източници забелязват, че непосредствено след това той спокойно се отправя пеша към дома си без чужда помощ). Сенаторите също така са дълбоко разтревожени, че Цезар си позволява да отговори утвърдително на зачестяващите възторжени възгласи от страна на популарите към пълководеца като към техен rex – цар. Римляните са се освободили от царете си преди много векове и Сенатът е ужас˜н от свръхмогъщ поданик с подобна склонност. Ето защо някои сенатори започват да заговорничат, за да се опитат да спрат онова, което смятат за неудържим устрем към лично заграбване на властта. Някогашният близък приятел на Цезар и бивш негов наследник – Марк Юний Брут, заедно със своя зет Касий, оглавява група, която сами наричат „Освободителите“, и тази донкихотовска, но нездраво свързана помежду си компания решава да убие Цезар, преди той да може да осъществи своя предполагаем популистки заговор. На 15 март 44 г. пр. Хр. група сенатори, водена от Брут, призовава Цезар на форума, за да изслуша петиция, в която се настоява той да предаде властта обратно на Сената; самата петиция обаче е примамка. Съюзникът на Цезар, Марк Антоний, в действителност научава за заговора едва предната вечер, след като дочува твърде самоуверените гръмки закани на един от заговорниците, Сервилий Каска. Боейки се от най-лошото, Антоний се спуска да предупреди Цезар на стълбите на форума, но е твърде късно. Група сенатори пресреща Цезар точно когато подминава театъра на Помпей – средище, натоварено с тежка ирония – и го насочват към ложата зад източния портик на сградата. Тук един от сенаторите – Тилий Цимбер, му представя фалшивата петиция. Когато Цезар започва да чете, Цимбер свлича туниката му, изважда кама и неумело пробожда врата на диктатора. Цезар се извърта, хваща ръката на Каска и го пита какво прави. Вцепененият Каска вика на помощ останалите и след няколко мига цялата група, включително Брут, изваждат ножовете си и безразборно намушкват пълководеца. Цезар се опитва да избяга, но се спъва и пада на стълбите на портика, а неговите убийци продължават да го ръгат, докато лежи там. Прободен е общо 23 пъти. По-късно обаче един лекар изказва мнение, че втората рана – тази на гърдите му – се е оказала смъртоносна. Последните думи на Цезар – подобно на последните думи на толкова много исторически знаменитости – не са известни със сигурност. Според парафразата на Шекспир от ХVI в. историкът Светоний изказва предполагаемото „Et tu, Brute?“ – „И ти ли, Бруте?“ Плутарх обаче съобщава, че Цезар изобщо не е казал нищо и че веднага след като той умира, Брут пристъпва напред, сякаш за да произнесе реч, но съратниците му сенатори се разбягват във всички посоки. Брут и неговите близки спътници тогава се опитват да разбунят тълпата, настъпвайки към Капитолия, като викат: „Народе на Рим! Ние отново сме свободни!“ Те обаче са посрещнати със смразяващо мълчание. Веднага след като слуховете за убийството на Цезар започват да се разпространяват, римският народ предпочита да се заключи в къщите си, за да избегне евентуални кръвопролития. Опасното разбунване не успява да се осъществи, а сърдитата тълпа запалва огън на форума и самият град едва не се превръща в негова жертва. Цезар е много популярен сред средните и нисши прослойки и именно към тази популярност Октавиан и Марк Антоний – Цезаровият наследник и съответно неговата дясна ръка, сега отново се стремят. Марк Антоний в действителност не произнася речта, която Шекспир му приписва 16 столетия по-късно („Приятели, римляни, сънародници, отпушете си ушите…“), а драматично хвалебствие, с което спечелва римската тълпа. Неговата власт над гражданството кара много сенатори впоследствие да се страхуват, че един човек, представящ се за всевластен цар, просто е бил заменен с друг. Последвалите месеци и години преминават в гражданска война и не би могло да бъде другояче. Убийците на Цезар са обявени за врагове на държавата и мнозина от тях са заловени и екзекутирани. Октавиан и Марк Антоний обаче скоро заемат различни позиции, като правят политическия и военния пейзаж още по-объркан. Първият консолидира своята власт над Италия, докато Антоний се опитва да се закрепи в старата утъпкана територия на Цезар, Галия. Две години след смъртта на Цезар Брут все още остава на свобода. С доста голяма армия от 17 легиона зад себе си и окуражен от разрива между Октавиан и Марк Антоний, той решава да настъпи към Рим. Въпреки че първоначално отбелязва успех срещу силите на Октавиан, радикалният републиканизъм на Брут временно помирява самозваните отмъстители на Цезар и обединените легиони на Антоний и Октавиан побеждават армията на Брут при Филипи през 42 г. пр. Хр. Брут избягва плена, но се самоубива, за да не понесе неизбежния публичен процес и екзекуцията. Като закъснял жест на аристократично уважение Антоний кремира тялото на Брут, обвито с мантия в патрициански пурпур. Това, което Антоний не успява да осъзнае обаче, е, че заедно с Марк Юний Брут умират последните надежди за Римската република. Превод Люба Илиева Из книгата на Стивън Парисиън „Убит!“, подготвена от ИК „Сиела“


Тагове:   Цезар,


Гласувай:
9



1. tera - Този пост е във връзка с предния
20.05.2020 13:55
Естествено, че не е първото политическо убийство в историята, трепали са се и преди него. Първото значимо, което е включено в книгата, от която е откъсът.

Французите имат причини да не долюбват Цезар и във филма за Астерикс и Олимпиадата, Ален Делон играеше Цезар и любимата му реплика беше "Ave moi".

Тази статия е по-скоро информативна, но има неточности в нея. Примерно Помпей побягва от Цезар в Гърция, а после в Египет, където е убит. Тук пише, че е отишъл в Испания и там е имало битка с Цезар, което не е вярно.
Бил е в Испания преди това - 75-72 г. пр.н.е. и е водил Испанските войни.
цитирай
2. freeoldmen - Хубаво, но нечетивно.
23.05.2020 21:31
Няма нови редове, абзаци и най-важното- отношението на автора към темата и читателя.
В случая автора си ти, tera, и ако прочетеш наново творбата си достатъчно критично, мисля, че ще се съгласиш с мен.
Пък ако ли не, здраве да е, не се сърди, човече! :-)
цитирай
3. tera - Не съм аз авторът, най-долу пише че е превод от книга,
23.05.2020 23:53
ама нали е нечетивно, не си го видял сигурно. :)
Това направо го пейстнах от текст за книгата, имаше си всичко - хубав шрифт и абзаци, но тук се скапа.
След като тука направиха разни промени при публикациите, моите излизат по този начин. Нито мога да форматирам, нито нищо. Погледни ми стари постове, колко са красотни и естетични.
Може и от браузера да е, но понеже публикувам веднъж на 6 месеца не се кося толкова.
Няма за какво да се сърдя, прав си, но не е моя вината за тюрлюгювеча, който се е получил :)


цитирай
4. barin - Здравей, Тера. Обмислям тема, с...
24.05.2020 20:52
Здравей, Тера. Обмислям тема, свързана точно с Юлий Цезар. Гледах едно предаване по viasat history и коментирах с едни членове на група за исторически възстановки. Сега събирам информацията. Като се замисля не виждам по-отдавнашно политическо убийство.
Поздрави!
цитирай
5. tera - Здравей,
24.05.2020 22:01
имало е и преди това и не само в древния Рим, но не са били толкова значими. Всъщност това не е най-важното в случая.
Поздрави!

цитирай
6. leonleonovpom2 - Здравейте!
26.05.2020 14:52
Е, има разбира се! В Рим например- братя Гракхи! Катилина - също! Ако не е бил убит, сигурно е щял да изпревари Цезар? Има версия ,че Спартак и на двамата, Катилина и Цезар, е предлагал да оглавят бунта, но по различни причини са отказали Впрочем, разбираемо е Те ,благородниците, да оглавят бунта на робите!?

Хубав ден!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tera
Категория: Други
Прочетен: 4648679
Постинги: 994
Коментари: 7469
Гласове: 18536
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031