Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2020 20:56 - 164 години от рождението на Фройд. „Обичащият много жени познава жените, обичащият една жена познава любовта”
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 653 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 18.05.2020 20:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
164 години от рождението на Фройд. „Обичащият много жени познава жените, обичащият една жена познава любовта”

МАЙ 6 VENEZIA

image      

magnifisonz.com / 

Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, е оказал огромно влияние както на развитието на психологическата наука, така и на медицината, социологията, антропологията, литературата и изкуството на ХХ век. Възгледите на Фройд за човешката природа били новаторски за времето си и през целия живот на учения са предизвиквали резонанс в академичните среди. Интересът към теориите му не секва и до днес.   image    

1. Живеем в много странно време и с удивление отбелязваме, че прогресът върви ръка за ръка с варварството.

2. Никога не сме толкова беззащитни както тогава, когато обичаме, и никога толкова безнадеждно нещастни, както когато изгубим любовта.

3. Голяма част от това, което е реално вътре в нас – не се осъзнава, а това, което се осъзнава, е нереално.

4. Всеки нормален човек на практика е нормален само отчасти.

5. Колкото по-безупречен е човек външно, толкова повече демони има вътре в него.

6. Ние не се избираме случайно един друг. Ние срещаме само тези, които вече съществуват в нашето подсъзнание.

7. За нещастие, потиснатите емоции не умират. Те са заставени да замълчат. Но вътрешно продължават да влияят на човек.

8. Задачата човекът да е щастлив не е влизала в плана за сътворението на света.

9. Ние идваме на света сами и сами го напускаме.

10. Ти не преставаш да търсиш сили и увереност навън, а трябва да търсиш в себе си. Защото те винаги са били там.

11. Любовта и работата – това са крайъгълните камъни на нашата човечност.

12. Повечето хора в действителност не искат свобода, защото тя предполага отговорност, а хората се страхуват от нея.

13. Този, който обича много жени – познава жените; този, който обича една – познава любовта.

14. Завистта е разрушителна.

15. Сънищата са царският път в безсъзнанието.

16. Всеки човек има желания, които не казва на другите и желания, които не осъзнава дори самият той.

17. Първият човек, който е изругал, вместо да хвърли камък, е бащата на цивилизацията.

18. За сексуално отклонение може да се счита само пълното отсъствие на секс, всичко останало е въпрос на вкус.

19. Първият признак на глупостта е пълното отсъствие на срам.

20. Нищо в живота не излиза толкова скъпо, както болестта и глупостта.

21. Никога една параноя не е напълно безпочвена.

22. Въпреки моите 30-годишни изследвания на женската душа, не бях способен да отговоря на въпроса, на който никой още не е отговорил: „Какво иска една жена?“

23. Сексът започва тогава, когато жената хване мъжа за ръката.

24. У заетия човек рядко ходят на гости безделници, както над врящото гърне мухи не летят.

25. Когато ме критикуват, мога да се защитя, но пред похвалите съм безсилен.

26. На човек е присъщо да надценява и да иска това, което не може да достигне.

27. Единственият човек, с когото трябва да се сравнявате – това сте вие в миналото. И единственият, от когото трябва да сте по-добри – това сте вие сега.

28. Човек никога не се отказва от нищо, просто заменя едно удоволствие с други.

29. Преди да диагностицирате у себе си депресия и ниска самооценка, първо се уверете, че не сте заобиколени от идиоти.

30. Всичко, което правите в леглото е прекрасно и абсолютно правилно – важното е само да се харесва и на двамата.

31. В средата на века мен биха ме изгорили. Сега изгарят само книгите ми.

32. Масите никога не са познавали жаждата за истина. Те искат илюзии, без които не могат да живеят.

33. Първият човек, който е хвърлил псувня вместо камък е бил творецът на цивилизацията.

Изключително значими и интересни са тълкуванията на Фройд за сънищата и най-вече за връзката между спането и сънищата. В повечето случаи се възприема, че сънищата са онези, които пречат на съня, които не дават възможност на индивида да отпочине психически. Според Фройд, сънищата са точно обратното – те са онова, което успява да запази спането от каквито и да било смущения.

image

Според Фройд нищо никога не се случва случайно, нито в реалния живот, нито в сънищата ни. Той е първият, който проявява интерес да разгадае въпроса със съня – защо сънуваме определени неща, какво означават и изобщо имат ли връзка с нещо или са просто действия на психиката ни, които не се съчетават с нищо от нашия живот?

Зигмунд Фройд твърди, че в основата на всеки наш сън, стои неизпълнение на някакво желание от деня. Неговата оценка за съня е, че всеки от нас се опитва и полага усилие да живее под определени правила, да изпълнява определени норми. В тази връзка не всички норми ни харесват, но се чувстваме длъжни да ги изпълняваме, за да можем да бъдем част от обществото, да не се почувстваме отритнати. И това е причината да сънуваме – в състояние на физически покой, в главата ни нахлуват онези, желания, които са се породили през деня, но които по едни или други причини, не сме могли да изпълним.

И тъй като не всяко желание може да бъде изразено буквално – някои блянове могат силно да разконцентрират и объркат човек, те се появяват в нашите сънища под формата на символи, на знаци. Частите на съзнанието, според Фройд, могат да бъдат характеризирани на три части – Его, То и Суперего.

Его – това е моралната част от нас и нашето съзнание

Суперего – цензор на То, прилага морала на Его

То – първичните желания на всеки индивид, онези които не са подкрепени от норми, от правила

То успява да се появи само тогава, когато „пазачите” на съзнанието (Его и Суперего) отсъстват. През деня Суперего и Его потискат То и вашите желания, могат да бъдат показани само вечер, чрез сънищата. Знаците, които съзнанието ни дава по време на нашите сънища, представляват нещо като цензура на То, на вашите желания, защото те могат да бъдат притеснителни и неразбрани.

Зигмунд Фройд смята, че понякога хората не успяват да запомнят сънищата си, защото веднага след като се събудим от сън, Суперего поема своята функция и не ни разрешава да „върнем” неприятните картини, успява да запази самосъзнанието ни.

За да има смисъл тълкуването на сън трябва да приемем, че сънищата са резултат от психичните дразнители. Разбира се ние вече знаем, че дори когато нещо възниква като част от телесен дразнител, то просто се вмъква от психиката във вече създадения сън.

В случай, че имаме колебания дали сънувалият си спомня сънят или не, приемаме че това, което ни разказва е абсолютно достатъчно и не се интересуваме дали е забравил или променил нещо. Това е така, защото важното е това, което е останало като спомен и то е материалът, с който се работи независимо дали изглежда логично, свързано и смислено. Ако в съня е добавен елемент, това също е показателно за смисъла на съня.

За да бъде разтълкуван един сън, е необходимо да се приложи така наречената техника на свободните асоциации (обяснена е в края на текста). Това се обяснява с факта, че според Фройд значението на съня е известно на сънувалия го независимо, че той не го знае или не може да си го спомни. Техниката на свободните асоциации позволява, психоаналитикът заедно с пациентът да върви по пътища, оформени от психичния живот на пациента, чиито указателни табели са елементите от съня. Крайната точка на тези пътища и следователно на тълкуването е разкриване на смисъла на съня, т.е кой е психичния дразнител, който смущава спането.

Първоначално тълкуването започва с въпроси насочени към смисъла на съня според сънувалия го, какъв би могъл да е произхода на съновидението, какви интереси засяга и др. Важно е да се отбележи, че в случай на поява на обяснение е задължително да се приеме първото дадено обяснение, колкото и несвързано да звучи то.  Според автора тази техника не е много добра – разглеждането на съня като цяло. Той смята, че съновидението е съставено от отделни значими елементи. Затова е по-добре да бъде разглеждан по този начин, а чак на края да се направи обобщение, ако такова е възможно. По-късно ще стане ясно, че сънищата като цяло може да са резултат от няколко различни, но свързани по между си латентни мисли. Поради, което ако има възпроизвеждане на свободни асоциации и сънят се разглежда цял, не е лесно да се определи към кой елемент точно са насочени асоциациите.

Ако по време на тълкуването, сънувалия твърди , че няма никакви идеи трябва да се настоява и да бъде уверяван, че все пак нещо трябва да му хрумне. Техниката на тълкуването е свързана с това, че анализиращия трябва да настоява докато в един момент на анализираният му дойде някаква идея. Обикновено първите идеи са свързани с това, какво е продуцирало този сън. Според Фройд най-често това е събитие или случка от предходния ден, която е направила силно впечатление на сънуващия. Може да бъде спомен от нещо, което се е случило в минал етап от живота. Всичко това, може да накара човек да се върне назад във времето до момент, който е много отдалечен от настоящата ситуация.

На кратко – техниката за тълкуване на сънищата е чрез анализа да се достигне до първопричината за възникване на съня. Според Фройд сънищата представят конфликти (психични дразнители) от несъзнаваното, по един приемлив начин. Именно това, дава възможност на човек да продължи със спането си, тъй като ако конфликтът се разгърне в реалния си мащаб по време на спането, човекът би се събудил, което ще прекъсне почивката на организма.

Тълкуване на сънищата се използва в психоанализата, защото се смята, че сънищата възникващи по време на психоаналитични процес и тяхното тълкуване ще осветли работата на психоаналитика с пациента, т.е ще подпомогне тяхната работа за разрешаване на поставените от клиента проблеми.

––––––-

Значение на цветове според Фройд

Според наблюденията на Зигмунд Фройд числата и цветовете, които сънуваме, могат ясно да посочат подсъзнателните ни мисли и желания, ако бъдат изтълкувани.

Червено – символизира агресия, страст и опасност. Тъй като е с цвета на кръвта, червеното може да е символ и на живота;

Оранжево – ако този цвят се повява в съня ви, означава, че от известно време не се чувствате добре и имате нужда от повече позитивизъм в живота ви;

Жълто – символ е на интелигентността. Ако се появява в съня ви, означава, че се преструвате и имате нужда да изразите истинската си същност;

Зелено – по принцип символизира природата, но ако се появява в съня ви, свидетелства, че сте в застой и имате нужда от личностно развитите

Сиво – това е цветът на депресията. Появявайки се в съня, този цвят показва, че сте загубили посоката си. Означава, че се чувствате загубен и не знаете накъде да поемете;

Синьо – ако видите в съня си друг човек, облечен в сини дрехи, означава, че подсъзнателно смятате, че си приличате. А по принцип синият цвят в съня показва, че трябва да поставите някакви основи в живота си, за които да разчитате на интуицията;

Лилаво – символизира мистерията. Лилавите неща в съня са неща, за които не знаете почти нищо и имате силно желание да ги изследвате;

Черно – черното в съня най-често се свърза са смърт, но това не означава непременно, че смъртта е физическа. Може да е загуба на нещо, на което много сме държали. Черното се свързва с голяма мъка и страдание, през които трябва да преминем;

Кафяво – кафявото е цветът на земята символизира дисциплината;

Бяло – символизира невинността, радостта и мира;

Златисто – този цвят в съня ви показва, че имате подсъзнателна нужда от промяна;

Сребърно – този цвят в съня ви маркират неща, на които много държите;

Значение на числата :

1 – символ на единството, но и на самотата;

2- символ на конфликт, но в някои случай може да говори за обвързване;

3 – символизира завършеност. Може да означава също и че сте третата страна между хора, които са в конфликт;

4 – символизира цялостта. Може да означава, че напълно сте завършили психическото си развитие или развитие по друг важен въпрос;

5 – символ на промяната. Често е знак, че започвате нещо от начало;

6 – може да символизира конфликт, но и завършеност на нещо, тъй като е сбор от тройки;

7 – показва, че е време да промените нещо около себе си. Може да е знак и за конфликт около вас;

8 – символизира безкрайността и един вечно повтарящ се цикъл;

9 – означава, че сте готови да приключите с нещо в живота си;

0 – същото значение като 1;

Ако в съня ви се появяват трицифрени или четирицифрени числа, съберете ги, докато получите едноцифрено и погледнете значението му.

image

Той е тихият революционер на духа. За него ограниченията в характера на човека не са семейна съдба, съдба на расата, а преживявания от детството. А болестите според него не могат да се лекуват с операции, с промяна на хранителните навици, с медикаменти, молитви, екзорсизъм или жертвоприношения, а чрез разговори, които с метода на свободната асоциация могат да разгорят възможни психически конфликти. По-важно от интерпретирането на несъзнаваното за успеха на една психотерапия е функциониращата връзка между пациент и терапевт. Наблюдавайки симптомите на пациента, терапевтът може да открие причината за тях. Като слуша внимателно, той може да научи нещо за несъзнаваните процеси, определящи болестта на пациента. По времето на Фройд това е била моралната и сексуалната репресия в годините след Немско-френската война (1870-1871 г.), които са предизвикали неврози и истерия; днес заболява по-скоро Аз-ът на хората и те страдат от нарцистични смущения, от депресии, поведенчески смущения и стресови симптоми. Зигмунд Фройд (06.05.1856 – 23.09.1939) е големият теоретик на несъзнаваното.

Николай Коперник (1473 – 1543) и Галилео Галилей (1564 – 1642) промениха представата ни за света, като показаха, че Земята не е плоска и че кръжи около слънцето; Чарлз Дарвин (1809 – 1882) представи доказателството, че човек изобщо не е създаден направо от Бог, а е резултат от еволюционен процес. Зигмунд Фройд ни показа, че свободната воля на човека не е свободна, а се определя от царството на несъзнаваното, с неговите сублимирани, изтласкани спомени, напиращи в съзнанието. Повечето ментални процеси протичат несъзнателно.

Конфликтите в живота ни се разиграват в несъзнаваното и остават скрити за нас, защото произлизат от потискани желания и нагони, неможещи да признаят съзнанието ни. Осъзнаването на тези конфликти и техните фактори е работа на психоанализата, която Фройд развива след 1895 г. във Виена. Пътят към несъзнаваното според него са сънят и внимателното наблюдение. Тъй като съдържанието на съня говори за дълбоките мотивации на човека. А също и неврологията откри наскоро, че сънищата произлизат от по-развити части на мозъка, които са активни по време на съня. Същевременно е изключена онази част от мозъка, която създава бариери и регулира мисленето и поведението.

С това Фройд категорично промени нашите представи за света. (“Той промени начина ни на мислене чрез начина, по който мислим” – Марк Бейн. Фройд се опита да интегрира индивида с неговите чувства, желания и съзнание в природната наука. Прозрението, че човек не се намира извън естествения ред, а е част от природата, е голям напредък за човечеството.

image

Често Фройд се е лъгал, ала това не намалява неговото епохално откритие и значението му за живота ни. Неговите теории за универсалността на Едиповия комплекс, за завистта към пениса, за детската и женската сексуалност отдавна се считат за остарели. Някои дори смятат психоанализата не толкова за наука, а по-скоро за философско или литературно явление. В късните 50-те тя започва да губи своята популярност и заради високите разходи, които здравните каси обикновено не поемат и заради голямата продължителност, но лечебното въздействие на терапията отдавна е доказано.

Разпространението на терапии с говорене – също и под формата на телевизионни предавания – свидетелстват за силата на Фройдовата идея. Диванът се превърна в символ, и това бе по-скоро случайно, отколкото преднамерено. Фройд получил от пациентка кушетка за жилището си на “Берггасе” 19 във Виена и си мислел, че лежането на кушетката ще улесни потока на речта.

* * *

Несъзнаваното е онази сфера от душата, която не е обхваната от съзнаваното, но и съществено му въздейства. Царският път към несъзнаваното, както по-горе бе посочено, е сънят. Несъзнаваните представи се потискат от психични сили като изтласкване и защита, най-често възоснова на морални конфликти. Това би могло да доведе до невроза – един конфликт между То и реалността. То се отнася до несъзнаваното и съставлява нагоноопределения пол на личността, като в крайна сметка се контролира от Аз-а. Той представлява разума и осъзнатото и е онази инстанция на психиката, чрез която човек получава достъп до съзнаваното и възприятието. Kонтролът на Аз-а е Свръх-Аз-ът, който бди за спазването на норми и забрани и се проявява в съвестта. Kакто видяхме вече То е главният резервоар на психичната енергия. Kонфликтът на То с реалността – една невроза – води до това, че Аз-ът изгражда компромис между защита и защитавано. Докато психозата – като параноя, шизофрения или маниакално-депресивно смущение – почива върху скъсване между Аз-а и реалността; Аз-ът си създава нова, собствена реалност.

image

Психоанализата не е от значение за духовното и физическото здраве, ала помага да разбираме хората по-добре. За да се справим с трудностите си, не е нужно да ни анализират. За да разберем определящото ни несъзнавано, трябва на всяка цена да бъдем анализирани (Федерн). Аз-ът се променя, но не и несъзнаваното. Терапевтичното въздействие не е на преден план. Терапията е само едно от приложенията на психоанализата, която от своя страна предлага една от многото психотерапевтични възможности. Изследвания доказват, че терапевтичните сеанси подобряват качеството на живот.

Психоанализата намира многобройни привърженици най-вече в САЩ – както и доближаване до медицината и психиатрията. Преди да създаде психоанализата, Фройд следва медицина, а след това започва кариера като учен. Той изследва анатомията на мозъка, описва невроните на съзнанието, паметта и възприятието, изследва пациенти с “истерия”, скоро обаче разбира, че в симптомите се изразяват емоционални конфликти и че е важно изучаването на духа и несъзнаваното. Той прекъсва изследванията си на мозъка и се обръща към науката за несъзнаваното, именно това, което днес познаваме като психоанализа. По онова време, през 1895 г., това се е смятало по-скоро за задача на философията и литературата. Фройд се налага, като развива психоанализата – някъде докъм Втората световна война – като водеща наука.

Психоаналитиците се радват на висок престиж през 40-те и 50-те години на миналия век, преди да загубят значение вследствие на студентската революция, движението за еманципация и големите инвестиции във време и пари. През 80-те и 90-те години психоанализата е обявена на практика за отмряла. Ала нови неврологични изследвания сякаш потвърждават теорията на Фройд за изтласкването, сънищата и несъзнаваното.

* * *

Животът на Зигмунд Фройд изглежда учудващо обикновен и протича в един консервативен и конвенционален коловоз.

Роден като първо дете на търговец на вълна и жена му в Моравия през 1856 г. в Прибор, той израства след 1860 г. във Виена и 25-годишен защитава докторат по медицина. Сприятелява се с виенския лекар Йозеф Бройер. През 1885 г. заминава за Париж, за да се обучава по истерия и хипноза от невролога Жан-Мартин Шарко. След завръщането си се оженва за Марта Бернаи, с която има шест деца. Самият Фройд се занимава с хипноза и през 1895 г. публикува заедно с Бройер “Изследвания за истерията”, като интересът му се предизвиква от случая Ана О. (Берта Папенхайм). През 1897 г. започват самоанализите на Фройд – подробни изследвания на собствените сънища, което по принцип се счита за раждането на психоанализата.

През 1902 г. Фройд получава дългоочакваната извънредна професура във Виена. Той споделя: “Ролята на сексуалността изведнъж бе призната от Негово Величество … Необходимостта от психоаналитична терапия се пребори с 2/3 мнозинство в парламента”. През същата година Фройд учредява Психологическо дружество в сряда, което през 1908 г. е преименувано във Виенско психоаналитично сдружение. В него членуват личности като Kарл Густав Юнг, Алфред Адлер, Вилхелм Щекел, Ото Ранк и Паул Федерн. Юнг и Адлер са най-известните от тях, които поради концептуални различия напускат сдружението.

По-късно Фройд се обявява за единствен създател на психоаналитичното движение. “Никой по-добре от мен не може да знае какво е психоанализа”, пише той в статия за историята на движението. Движението се разпуска през 1938 г. и отново започва дейността си след войната през 1946 г.

През 1913 г. излиза трудът на Фройд за връзката между култура и психопатология, през 1920 г. – “Отвъд принципа на удоволствието”, като Фройд коригира отчасти теориите си (въвежда нагона към смъртта), през 1923 г. издава книгата “Аз и То”, един от централните късни трудове на лекаря и автора. През 1923 г. за първи път откриват рак на Фройд, ще последват 35 операции. През 1924 г. Фройд става почетен гражданин на Виена. След идването на Хитлер на власт през 1933 г. се появява кореспонденцията с Алберт Айнщайн относно въпроса “Защо война?”. “Има ли възможност така да се насочва психическото развитие на хората, че те да бъдат устойчиви спрямо психозите на омразата и унищожението”, пита Айнщайн. “Не, няма такава”, отговаря Фройд – също и от собствен опит. На 4 юни 1938 г. Фройд напуска със семейството си Виена по посока Лондон, където умира на 23 септември 1939 г.

Ана Фройд, най-малката дъщеря на Зигмунд Фройд, продължава Фройдовата психоанализа. Оттогава психоанализата се е развила в различни движения:

– Аналитична психология (Kарл Юнг)
– Индивидуална психология (Алфред Адлер)
– Активна терапия (Шандор Ференци)
– Социална психоанализа (Kарен Хорней)
– Психология на Аз-а (Хайнц Kохут)
– Психоаналитичен феминизъм (Нанси Ходороу)
– Хуманистична терапия/Kаунселинг и Гещалт-терапия (Kарл Роджърс)
– Психодрама и групова терапия (Дж. Л. Морено)
– Трансперсонална психотерапия (Хари Стък Съливан)
– Бихевиоризъм (Джон Уотсън)
– Поведенческа терапия и Kогнитивна терапия
– Рационална емотивна поведенческа терапия (Аарон Бек)
– Kогнитивна поведенческа терапия
– Рационална терапия на живота (хипнотерапия)
– Психодинамична психотерапия и
– Психодинамична терапия на развитието (Питър Фонаги)

Социалният договор а la Русо, според Фройд, е задачата на човешкия инстинкт за естествена агресивност и сексуална доминантност срещу сигурността и комфорта на гражданското общество. Ала потискането на тези инстинкти води според Фройд до несъзнавани конфликти – “един феномен, който не може да бъде овладян действително, защото е част от conditio humanae” (Джонатан Лир от Kолумбийския университет, САЩ). Фройд има предвид това, че историята никога не свършва, понеже се прави от хора. Тук може да сравним тезата на Франсиз Фукуяма за края на историята в началото на 90-те години.

Днес невролози продължават работата на Фройд и посредством мозъчните функции и региони (амигдала, хипокампус и кортекс) се опитват да докажат несъзнавани процеси като изтласкване и страх. Те използват мозъчни снимки, за да покажат неврологичния кръговрат на емотивните конфликти и изпробват медикаменти, елиминиращи негативните спомени. Така науката за духа и несъзнаваното най-сетне се свързва с тази за мозъка, за да се разкрият други загадки на човешката психика. Лекарят Марк Золмс създава в края на 90-те години невропсихоанализата, която се опитва да свърже изследванията на мозъка с дълбинната психология на Фройд. Зигмунд Фройд остава актуален.




Гласувай:
2



Спечели и ти от своя блог!
1. knigolubie - Актуален и донякъде неразбран... както повечето умни глави
23.05.2020 20:54
Благодаря за удоволствието да си припомня мислите на Фройд!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39749022
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031