След като се отрече от титлата викарий на Христос, папа Франциск председателства необичаен Разпети петък без неговия рицарски пръстен
 11 април 2020 г.  адм-zagi

Статия от Лео Загами

https://www.youtube.com/watch?v=PKOkZc-Duww&feature=emb_logo

 http://leozagami.com/2020/04/11/after-renouncing-the-title-of-vicar-of-christ-pope-francis-presides-over-unusual-good-friday-without-his-piscatory-ring/

Преди година група висши католици, недоволни от папа Франциск, състави писмо, в което го обвини в ерес. От момента, в който Бергольо беше представен в света, след като беше избран за папа Франциск, той веднага подчерта своята идентичност като „епископ на Рим“, за да унищожи първенството на Петър и Петринското служение. Оттогава Франциск постепенно деактивира редица официални титли, които обикновено взема лидерът на Римокатолическата църква, избирайки да се включи като епископ на Рим в годишния справочник на Ватикана, известен като Annuario Pontificio , който изброява ватиканските официална информация относно църковните водачи и епархии по целия свят.

Въпреки това, през 2020 г. Annuario Pontificio , официалният годишник на Ватикана, който беше публикуван в началото на април, папа Франциск отиде една стъпка по-напред в наблягането на своя еретичен избор, като изброява други описания на папската служба като чисто „ исторически заглавия“.

Както в изданието за 2019 г. има страница, която гласи „Франциск, епископ на Рим“, но за разлика от миналогодишното издание, новата годишника не предшества биографията на Хорхе Марио Бергольо със заглавия: „Викарий на Исус Христос. Наследник на принца на Апостолите. Върховен понтифик на Вселенската църква. Примат на Италия. Архиепископ и митрополит на провинция Рим. Суверен на град Ватикана. Слуга на Божиите слуги. “

 Определението за исторически по отношение на заглавията, приписани на папата на една от страниците, посветени на него в Annuario Pontificio от 2020 г., изглежда показва както скъсването на връзката с историята на папството, така и факта, че Месията е на път назад и папата на йезуитите много добре знае какво означава това за неговата църква на Антихриста и има още един знак, който потвърждава това.

Вчера папа Франциск обикновено щеше да се присъедини към десетки хиляди верни в римския Колизей за традиционно шествие в Разпети петък, което тържествено предизвиква Кръстните станции, водещи до разпъването на Христос. Този Разпети петък повечето християни по света останаха вкъщи, но папа Франциск председателстваше церемонията пред празен площад „Свети Петър“, видимо не носещ Пръстена на рибаря, известен още като Писателския пръстен. Достатъчно удобно е, че Франсис остави статуята на Молох, носител на язви в Колизеума. За първи път в историята папата, който се противопостави на всеки, който целува пръстена, направи безпрецедентен избор, като отхвърли пръстена на Рибаря, използван до 1842 г. за печат на официални документи, подписани от папата. От поне Средновековието този пръстен е постоянна традиция за папата, т.е. който би могъл да позволи на неговите последователи да покажат своята преданост, като я целунат. Въпреки че това се е променило в епохата на романа коронавирус, някои католици казват, че папата не носи пръстена на Разпети петък в знак на уважение. Уважение към какво? Както писах в миналото, последиците от COVID-19 са ясен знак за библейското пророчество и този жест е още едно потвърждение на Крайните времена. Лука 21:11 ни предупреди, че ще има „мор на различни места и страшни събития ” в последните дни. Съгласно еврейската традиция всички язви, които поразиха Египет, ще се появят преди окончателното изкупление.

Библията говори за първата чума в Изход 7:20, която казва: „Мойсей и Аарон постъпиха, както Господ заповяда. Пред фараона и пред слугите му той вдигна жезъла и удари водата в Нил, а цялата вода в Нил се превърна в кръв. "

Миналата година имаше признаци на появата на първата чума, когато водата се превърне в кръв. Имаше няколко случая на реки, които се превръщаха в червено в различни места по света според Breaking Israel News, който посочва, че ежедневните признаци на месианския ерат ще означават края на злото и греха.

Едно изявление от времето на равините описва ерата, водеща до Месия в най-мрачните условия на обществена корупция:„По стъпките на Месията арогантността [chutzpah] ще се увеличи; цените ще се повишат; гроздето ще бъде в изобилие, но виното ще струва скъпо; правителството ще се превърне в ерес; и няма да има укор. Мястото за срещи [на учени] ще се превърне в бордело; Галилеята ще бъде унищожена; планината ще лежи запустяла; хората от границата ще се скитат от град в град и никой няма да им покаже състрадание; мъдростта на авторите ще смърди; хората, които се страхуват от греха, ще бъдат унижени; истината ще липсва; младите мъже ще унижат възрастните; възрастните хора ще стоят, докато младите седят; синовете ще унижат бащите си; дъщерите ще удрят майките си, булките ще стават на свекърви; и врагове на човек ще превземат къщата му. Лицето на поколението е като лицето на куче! Синовете нямат срам пред бащите си; и от кого може да зависи? Само върху нашия Небесен Отец [Сота 9:15 ]. “

 

 


ЧОВЕШКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Тайната на папския пръстен - защо го унищожават след смъртта на папата

Ватикана пази единствено пръстена на Бенедикт XVI

 АВТОР: ЕМИ МАРИЯНСКА / 9 АПРИЛ 2020 / 18:40    

Пръстенът на Бенедикт XVI, картината "Апостол Петър" на Рубенс

Папските церемонии са едни от най-зрелищните събития, гледани с интерес от хората в цял свят. Ватикана крие много тайни и малко известни традиции. Една от тях е свързана с папския пръстен.

Кадър от филма на Вим Вендерс "Папа Фаранциск: човек на думата си"

 

Още

Секс, отрова, ереси: Още за тайните архиви на Ватикана

 

Пръстенът е споменат за пръв път в кореспонденцията на папа Климент IV и неговия племенник Пиетро Гроси. Това се случва през 1265-а година. До 13-и век няма информация за този атрибут на папската власт.

Едва след това, според средновековните традиции, всеки, който се яви пред папата, в знак на подчинение на него и на католическата църква, трябвало да положи устни на пръстена. Образът на това бижу може да се види в портрети на папите.

Портрет на папа Павел III, худ. Тициан

 

Още

Какви тайни крият секретните архиви на Ватикана?

 

От 13-и век насам, до наши дни, за всеки новоизбран папа се прави нов пръстен. На него е името на новия глава на Ватикана, както и релефно изображение на апостол Петър, рибар по професия и "ловец на човешки души". По този начин се подчертава, че този, който носи пръстена на Рибаря, е наследник на Петър.

Дълго време пръстенът е бил не само аксесоар към папските одежди, но е бил ползван и като печат.

Апостол Петър, худ. Петер Паул Рубенс

Пръстенът на Рибаря далеч не е единствената украса, носена от най-високото християнско духовенство. Още от VII в. е известно, че подобни бижута са правени за епископи, когато те са били издигани в сан.

Тези пръстени символизират "годежа" на лицето с църквата, а печатът - легитимна власт.

 

Още

Фьодор Шаляпин и Илка Попова - историята на една любов и на един окултен пръстен

 

Поставянето на епископския пръстен върху пръст на дясната ръка е част от церемонията за посвещение. Тези пръстени можем да видим и сложени върху ръкавици.

Обичайно папските и епископските пръстени се изработват от злато и най-често са украсени с аметисти. Сред епископите съществува и традицията вътре в кухината на пръстена да се поставят частици от мощите на светци.

Портрет на Папа Климент XII

 

Още

Музикалният албум на папа Франциск - апел за будно съзнание и любов към децата

 

През последните десетилетия прави впечатление, че Католическата църква като че ли е по-скромна в този вид разходи като тези за облеклото и аксесоарите на папите. В тази връзка златото е все по-измествано от среброто, използват се и по-евтини камъни.

Любопитен е фактът, че със смъртта на епископа завършва и "животът" на пръстена - той или остава в собственика си по време на погребението, или се разтопява.

Кадър от филма на Вим Вендерс "Папа Фаранциск: човек на думата си"

 

Още

Киномания показва новия филм на Вим Вендерс за Папа Франциск

 

Церемонията по поставянето на пръстена на Рибаря се провежда по време на самата коронация на папата. Пръстенът се носи, подобно на епископския пръстен, на пръст на дясната ръка.

След смъртта на папата, или ако той абдикира, или е интронизиран, пръстенът се унищожава, за да се избегне всякаква възможност за фалшифициране на документи с него. Тази церемония се провежда в присъствието на кардиналите. Пръстенът се счупва със специален ритуален чук.

Папа Франциск и режисьорът на филма за него - Вим Вендерс и

 

Още

НИМ ще покаже масивен императорски златен пръстен и съд за... сълзи

 

И въпреки горното изискване, един от папските пръстени от времето назад, може да бъде видян във Ватиканския музей - той е принадлежал на папа Бенедикт XVI, който абдикира на 28 февруари 2013 г. Пръстенът на Рибаря, като атрибут на папската власт, не беше разрушен, но с него не може да бъде злоупотребено, защото вече е музеен експонат под охрана. Освен това е направена и втора застраховка - кръст от скреч линии върху пръстена, "зачеркват" възможността за използването му като печат.

Всеки нов пръстен е направен по уникална скица, която се одобрява от собственика си. Конкретно пръстенът на Бенедикт XVI е изработен в продължение на две седмици от осем занаятчии, водени от бижутера Клаудио Франки. При създаването му са използвани 35 грама чисто злато.

Руският президент Владимир Путин, на посещение при папа Франциск / Снимка: АР/БТА

Сегашният папа - любимецът на всички Франциск, който зае трона на Ватикана през 2013-а година и е известен като аскет, предпочете пръстенът му да бъде от сребро.

Изображението на пръстена на папа Фрнциск е дело на майстора Енрико Манфрини и представлява апостол Петър със символа на Ватикана - кръстосани ключове от рая и от Рим.

Папа Франциск целуна медальона на румънския патриарх Даниел / Снимка: АР/БТА

Според вековния церемониал, духовници и държавни глави, трябва да целуват папския пръстен при височайша среща с главата на Римо-католическата църква, но сме свидетели как папа Франциск често възпира този обичай с жест, макар традицията да повелява друго.

Очевидно в новия свят, където от известно време живеем по съвършено нови правила, и тази традиция ще се превърне в минало.