ЖЕЛЕВ  И  ДРУГИТЕ.  

ДЕЙСТВИЕ  ЧЕТВЪРТО

И каза Желю: "Правителството е обявило война на всички"

Да проверим:
- В. “168 часа”,1 септември 1992, Петьо Блъсков: “Преди стотина години смели български пишман-политици обикаляли европейските шейтани, за да снабдят държавицата с държавник. Довели едного. Минали-неминали години и по този повод Алеко попитал не е ли време да вържем на опашката на ябанджийското псе едно газено тенеке, дорде тресне тенекето о граничния камък. По въпроса за газеното тенеке не трябва да се проявяват никакви колебания. В сегашния момент то би могло да изиграе неоценима роля за възстановяване демократичните процеси у нас, ако бъде вързано точно.”
- в."Врабец" (синче на "168 часа") от 8 септември 1992г.: "Един обстоен анализ на който и да било политолог вероятно би се спрял на редица термини, въведени от политическите и синдикалните лидери като характеристика на някои процеси в синята коалиция: "Персонализмът" (Л.Собаджиев) или "монополизмът" (А.Доган) в СДС, "управлението чрез идеологеми" (Кр.Петков). "Овчари, овчарски кучета и овце" в парламентарната група на СДС...
- Читателско писмо от Петър Владимиров от София, във в.“168 часа”: “Г-н Йорданов на снимката от плажа в двореца Евксиноград е допуснал съществена грешка. Ако беше показал само средния си пръст, щеше да е по-резонно и почтено към неговите избиратели. Не е откровен. Е, това ако не е комунизъм, е истински социалистически реализъм. Преди властта беше в ръцете на “пролетарите”, а сега е на “гювечарите”.”
Колкото до „гювечарите”, противни са две неща. Наистина ги има сред сините избраници, но всички те ще излязат „берови поддръжници” – по-нататък в книгата се разказва за това. И другото: че „обективният” читател на  вестник.„168 часа” не е забелязъл червените депутати на плажа. И тях ги има на снимките от това лято.

·               С тези ли демократи, които “подкрепят програмата на СДС” настояваш, Жельо, да се помирим?
- На 1 септември сутринта (това е същия ден от който са цитираните блъскови мисли по-горе) белокос мъж, представящ се за баща на телевизионния оператор Евгени Михайлов, се появил на пропуска на телевизията и поискал съдействие за погребението му. По същото време в дома на “нелепо удавилия се във водите на Черно море” оператор зазвънял телефонът - хора от “киноцентъра” поднасяли “съболезнованията си”. По това време Евгени, жена му Ели Михайлова и двете им деца действително са били на почивка в Черноморец, близо до Бургас. Живи и здрави, разбира се, всичките.
И с тези ли „демократи, които подкрепят програмата на СДС” настояваш, Жельо, да се помирим?!
- В.“Отечествен вестник”, пак от 1 септември 1992, съобщи подробности за анкетата на БСЧИ, която Ж.Желев цитира на пресконференцията си в “Бояна”. Тя твърдяла, че БСП се подкрепя от 30 % от избирателите, а СДС само от 26 %. Именно това беше “обезпокоило” президента най-вече.
Ивайло Парчев от БСЧИ, социолог, участвал в изработването на въпросната анкета пише: “Анкетата беше извършена по пощата. Недостатък на пощенската анкета е относително ниския процент на възвращаемост (около 40% в нашите проучвания) и невъзможността да се провери точно кои отговарят. Озадачаващо е, че в анкетата не бяха “видяни” някои други твърде важни данни. От тях личи, че доверието към правителството е достигнало най-ниската си точка през месец май, а сега започва да се подобрява. Преценките на хората за живота им и очакванията за бъдещето на България са по-положителни. Тези данни обаче не бяха забелязани.”
Ако президентът не е виновен, че „тези данни не бяха забелязани”, тогава виновни са неговите съветници! Пък чукохвърлячите Мичковски настояват да се уволнят съветниците на Филип Димитров. Странно, нали? Ако не знаете от името на кой отбор играят ТЕЗИ спортисти?!
- В. “Труд”, 3 септември 1992, неподписано: “Кабинетът започна втория етап на реформата, първия ни излезе през носа. Прогнозите на синдиката са за общ годишен ръст на цените над 100%, кабинетът обещава, че ще спази обявените неотдавна 80. А успокоението, че дори в Унгария, най-напредналата сред реформиращите се страни, ситуацията хич не е розова, едва ли ще облекчи дори и малко безизходното положение, в което остават повечето от българските граждани.”
През следващата 1993г. този синдикален всекидневник престана да пише за „безизходното положение на българските граждани”. Пита се в задачата – защото положението на гражданите се е подобрило или защото вече не управлява правителството на Филип Димитров.
Впрочем официалната инфлация през 1992 година остана 79,5% - толкова, колкото обеща кабинета „неотдавна”. В.„Труд” дължи извинение на всички българи, че ги е травмирал излишно с прокобите си за 100% инфлация. Приемам извиненията на Президента, ако реши да се извини вместо своите приятели. И не се нядявам никак това да се случи. От комуниста очаквайте само да гребне с шепа от миризливото си и да ви замери с него. Само! Ако сте имали благоразумието да му отнемете пистолета преди това.
- В средата на септември 1992 финансовият министър Иван Костов заведе 11 дела срещу притежателите на незаконно построени вили от по 500 кв.м. нагоре върху общинска земя в Бояна и Драгалевци. Имената на фамилиите: Живкови, Джурови, Младенови, Петровски-Лилови и т.н.
По този повод в. “Труд” от 18 септември пише: “Речено-сторено. Костов хвърли око и на “ония вили”, възможно е по съдебен ред да ги спечели.” Подписалата се Ирена Маринова вероятно смята, че Костов е решил, използвайки съдебната власт, която му е “подчинена”, да вземе за себе си и “ония вили”. Вместо да ги даде на Кръстьо Петков, например за “синдикална дейност”.
Граждани на прага на бедността, защо не вземете да питате на Беров финансовия министър Стоян Александров какво стана с „ония вили”, дето Костов им беше хвърлил око? Боянчани, защо не вземете да попитате президента Желев какво стана с обещанието му от зимата на 1993 година, че ще ви върне земите в резиденция „Бояна”? Които май че са на бащите и дядовците ви.
- Сега да прочетем какво е написала една от демократичните сили с която президентът ни съветва да се помирим. Вестникът е “Дума”, датата 17.09.1992, подписът - Соломон Франко: 
"Антифашистките сили се гордеят с партизанското движение. То е измило позора на България пред света. Антиантифашистките сили пък ненавиждат съпротивата. Партизански отряд за тях звучи позорно. Та тези партизани са стреляли по техните татковци и деди-патриоти, които успяха да присъединят страната ни към най-могъщата тогава световна общност оста Рим-Берлин-Токио. Които изпратиха евреите, където им беше мястото: от старите предели на царството в лагери, а от присъединените земи - в Хитлеристка Германия. Които снабдяваха непобедимата германска армия с продоволствие и облекло за милиарди, от което се облажиха доста бизнесмени (като Д. Савов - морук на гу’син Савов). И напъхаха по затвори и лагери десетки хиляди българи, които нямаха правилно мислене и саботираха историческия ход на славното ни царство към Новия ред. И пак за тези партизани. Вместо да търсят консенсус с правителството и да водят диалог с полицията, те стреляха по нея само затова, че пребивала антифашисти и републиканци.”
(Няма нищо по-отвратително от съчетанието на евреин с комунист. И пак повтарям за слепците датата на ТОВА мнение – 17 септември 1992 година. След 100 дни ТАЗИ партия, която дава трибуната си за такива редове в рубриката „Дума дупка не прави” на гвардейския си вестник „Дума”, ще даде 80% от подкрепата за правителството на Любен Беров. Не зная какви дупки прави думата, но, ох, какви дупки правят хората от ТАЗИ ПАРТИЯ – масови, по два метра дълбоки! В които „националното помирение и съгласие” е факт, а „консенсусът между всички демократични сили” – ежедневие!)
- На 1 октомври 1992г., в 8 часа сутринта, девет души въоръжени с газови пистолети, атакували сградата на Софийската митрополия. В 12 часа полицията се справила с положението. Отвела в участъка и последния окупатор. Студентите-богослови на ректора на Софийската Духовна семинария епископ Григорий (онзи, дето каза, че дядо Пимен изял козлето на семинаристите, и онзи, чието светско име - Йорго Иванов Стефанов, намирам под №2 в листата за общински съветници от гр.София на коалиция БСП, БЛП, ОПТ и т.н. за октомврийските избори през 1991 година) отдъхнаха спокойно. Президентът Желев прие по този повод патриарха с картечарското име и му обеща подкрепата си.
Продължавам с цитат от в. “24 часа”: “Полицията прибра 9 от хората на Христофор и ги пусна. Двама от окупаторите били експерти от СДС.” (Без малко да се усъмня, че това е гаден комунистически номер. Обаче „Дума” потвърди информацията на „24 часа” и разпръсна съмненията ми.)
- Около час и нещо преди нападението над Софийската митрополия, на спирка Бисер - 5 км след Харманли в посока Любимец, товарен влак се сблъска челно с международния влак Ориент-експрес. Причината: машинистът на товарния влак е карал СЪЗНАТЕЛНО 5 километра срещу експреса.
Цитирам “24 часа”: “Йордан Томов, Николай Кънев и Димитър Демирев, карали товарния влак и международния влак, са загинали. Четвъртият: помощник-машинистът на товарния влак Петър Стоименов, ОЩЕ СЕ ИЗДИРВАЛ според транспортното министерство. Там смятат, че той не е бил във влака.”
На 2 октомври официалните вестници съобщават за 7 жертви. Това е и окончателният им брой. Но в. “24 часа” от този ден на 1-ва страница пише: “9 смлени от челен удар”. Веднага под тази информация, подписана от Живко Ганчев, отговорният секретар на ДПС Осман Октай гледа усмихнато от снимката си, която илюстрира материала за интервютото му за радио “Свободна Европа”, наречено “Недоверие на кабинета следващата седмица”.
Ако мислите, че съм само мнителен и нищо повече, драги читателю, грешите. Много обичам да чета неподписаните информации на вестниците - за “24 часа” те са обикновено на 8-ма страница. Обръщам там, говоря за същия брой от 2 октомври, и чета: “Транспортният министър Александров и шефът на БДЖ Тонев трябва поне този път да покажат мъжество и да подадат оставки. След две катастрофи за 45 дни не е лошо да се захванат с нещо по-полезно от железница, която трепе пътници и машинисти. Къде гледа железничарският синдикат, та не поиска сметка за загиналите си колеги от Казичене и Бисер? Къде гледа кабинетът, та не защити гражданите на републиката и транзитните чужденци? Но народът трябва да остане с убеждението, че върховете на управлението са покорени от най-кадърните. Наказанията пак ще отнесат стрелочници, машинисти и гарови ръководители.”

·               Читателю, това е същият морал, който твърди, че:
- скритите трупове в землянката на Иван Козарев до Добринище, са на „осъдени народни убийци”;
- „през пролетта на 1944 умираха герои, а през есента главно убийци”;
- свободата дойде, когато „руският Ванка слезе от танка”;
- „за 25 години построихме две Българии”;
- „10 ноември е повратна точка в обновлението на Партията и на цялото общество”;
- „да бъдеш ляв, значи да мислиш”;
- „за 30 месеца преживяхме повече лошо, отколкото за 30 години комунизъм”;
- „правителството на СДС е обявило война на всички”;
- протестите на привържениците на СДС срещу правителството на Беров са „политическо упражнение, подготвено от шепа амбициозни, но вече западащи политици”.
Читателю, ти живя почти половин век, управляван от хората с ТОЗИ морал. Прецени резултатите от това управление за обществото и полезността на собствения си преживян живот. Ако преценката ти, читателю, е негативна, трябва да направиш следващата крачка – замисли се дали не съм прав, като твърдя, че сегашните „демократи извън СДС” и преименувалите се социалисти, са хора от същото това аморално тесто.
Ако моите и твоите изводи, читателю, съвпадат, тогава остава само констатацията, че ТАКИВА ХОРА МОГАТ ДА ИЗГРАДЯТ САМО ОНОВА, ТЯХНОТО, АМОРАЛНО ОБЩЕСТВО. И ТЕ ЩЕ ГО ИЗГРАДЯТ ОТНОВО, АКО ИМ ДАДЕМ ВЛАСТТА С ГЛАСА СИ!

ТЕМАТА “ИЗНОС НА ОРЪЖИЕ”

“На 8 септември 1992 на пресконференция министърът на вътрешните работи Йордан Соколов изнесе данни, че “Кинтекс” е осъществил няколко оръжейни сделки с разрешение на правителствената комисия за контрол върху оръжейната търговия (оглавявана от Димитър Луджев), които били с фалшиви документи. В три от случаите стоката била за Филипините, но краен получател се оказал Ирак. Това показала проверката на филипинското министерство на вътрешните работи и последвалата я нота до българските власти. Времето на сделките: декември 1991 – март 1992, точно по времето на ембаргото, наложено от ООН върху Ирак. Друг опасен товар бил адресиран до министерството на вътрешните работи на Боливия. Тамошният министър обаче заявил, че сертификатът е фалшив и правителството на страната не е поръчвало българско оръжие.”
Този дълъг цитат взех дословно от в. “Земя”, 9 септември 1992 год. (вестник “Земя” е селската “Дума”). Две неща правят впечатление: че вестник за селото коментира въпрос, свързан с оръжейния бизнес, и че го прави преди другите - веднага на следващия ден, докато съобщенията на “Часовете” и “Труд” са по 3 реда без подробности.
Тази тема - за незаконен износ на оръжие, е основният коз с който беше “прецакано” правителството на Филип Димитров. Понеже историята е важна, аз ще проследя подробно развитието й. Кой какво е казал, кога го е казал, ще добавя и моето мнение защо го е казал. А дали от тази “първична информация” вие ще изваете същото “гърне” като моето, няма значение. Защото важното е максимално много хора да започнат “да ваят”. Та друг път, като им спретнат подобна глина, да са по-подготвени.
Като се замисли човек, особено ако е подпомогнат от заглавието на материала в „Земя” – „Аферите около оръжейния бизнес намирисва на размяна на удари в управляващата коалиция”.  – този незаконен износ на оръжие може да се лепне върху правителството на СДС. Няма значение, че е възможно неправителствен човек или организация да са замесени. Както и няма значение, че Филип Димитров изгони именно Димитър Луджев от правителството, а Желю Желев пробутваше настоятелно именно този свой човек преди четири месеца.

След няколко дни такава атака на “жълтите” започна:
- В. “168 часа”, интервю на Аглая Шамлиева с Асен Мичковски, в което депутатът от АСП казва: “Филип Димитров или ще се освободи от интригантите си, или... то е ясно. За президента не знам, но моя милост и “Подкрепа” не е лъжица за неговите уста.”
Какво – кой или колко – трябва да стои зад този най-обикновен чукохвъргач-депутатин, за да може да говори по този начин?!
- В. “Труд”, на първа страница, 11 септември 1992: “Провалената сделка носи на ВМЗ-Сопот загуба над 20 милиона долара.”
Става дума за това, че Ф.Д. е спрял товара оръжие за „Боливия” и по този начин незаконният износ не е осъществен. Защо тогава оръжейните заводи в Сопот и Казанлък ще организират блокиране на ж.п.линии от НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ и гражданско неподчинение в страната? Защо синдикалните Доктори ЛИЧНО ще предвождат протести в София пред Министерския съвет на Филип Димитров”? Защо, ако той е заинтересован незаконен износ на оръжие да не се осъществи, както са заинтересовани самите те?
- На 13 септември 1992г. в “неделното гише на ПЧБ”, радиопредаването “Неделя 150”, водещият Мико Петров пък “заплака”, че “за оръжейната афера няма доказателства” в чуждия печат. И ни пробута една стара известна на всеки гимназист история, основана на трика да се чете английската дума буквално както се пише. Филип-Димитровите експерти били заблудени, че някой си Жеко Спиров бил замесен в оръжейния скандал. А това било всъщност статия за Шекспир, ама сините министри, нали не разбирали този език, прочели “шаке спеаре”.
Какво друго да очакваме от комунисти!
- Друг вестник - на “банкерите”, дето “немали нищо общо” с парите на Партията – вестник “Български бизнес”, дава думата на Димитър Пашалийски, който оргиналничи, разбирай лъже, по следния начин: “Българското оръжие пак беше наругано. Първо, в познат стил името на страната ни сами намесваме с държава, чийто режим се осъжда от цял свят. Второ, станаха известни редица подробности, които обикновено са държавна или търговска тайна поне, и най-малкото пречат на бизнеса в сектора, в който икономиката ни има постоянни интереси. Трето, световните агенции за пореден път имаха възможност да подхванат името на “Кинтекс”, а в крайна сметка е известно, че когато сто пъти повториш каквото и да било, накрая то започва да се приема почти като истина. Четвърто, потвърди се, че всеки фактор в България, който се титулува “отговорен”, може да издигне авторитетно каквато си иска теза, без да му се налага да обяснява защо и как. Нещо повече, без той или пък съответното ведомство да са се допитали до тези, които в крайна сметка набеждават.”
Този Пашалийски съвсем не отстъпва по цинизъм на Мичковски. Подписал се е под думите си на 14 септември 1992г. Пет дни преди това в коментара си по тази тема радио „Гласът на Америка” е казало: „Държавният департамент на САЩ приветства похвалните усилия на България за разкриването на незаконната доставка на българско оръжие за Ирак на стойност 15 милиона долара. Вече са предприети необходимите мерки, за да се провери българското съобщение, както и да започне преследване на виновните.” Но това го е казал Държавният департамент на САЩ, а не Руската Дума. Затова „комунистическата правда” е против. Обаче остава огромният въпрос: Защо Желев и неговите приятели от „извънпарламентарната опозиция” пеят в хора на същото котило?

- В този ред на мисли да добавя един "стар" факт, станал известен през май 1992-ра, и още няколко “по-пресни” факти - от май и юни 1993 година.
По времето, когато Ф.Д. искаше оставката на Луджев от военен министър, а Желев му възлагаше надежди да състави коалиционен кабинет (май 1992), от вестниците стана известно за една кореспонденция между Луджев и Огнян Дойнов. С писмо от 19 януари 1991 година (Луджев вече е министър в Поповото правителство - от 20 декември 1990г.) Дойнов му изпраща "материал за икономическото положение на Бълария в края на 1989, както и някои предложения, свързани с прилагането на нова икономическа реформа". Трябва да се има предвид, че "материалът" на Дойнов не е писан за Луджев, а е писан преди повече от година и "същият е бил поискан и представен на ръководството на БКП".

По-пресните факти:
- Английското списание “Форбс” съобщи, че българската организация “Кинтекс” е най-големият трафикант на оръжие и наркотици за Югославия и Европа и че притежава документи за това свое твърдение. БИ БИ СИ, а след това и РОЙТЕР, разпространиха свои видеоматериали, че България (от 93-та година, т.е. Беровата) нарушава ембаргото срещу бивша Югославия. Беровото правителство отрече тези факти, обаче английските журналисти се засегнаха, че ги обвиняват в лъжа и последваха уточняващи подробности.
- “Никой не обича кабинета и туй-то” писа по този повод “Демокрация” на 15 май 1993 год. А кабинетът се разсърди на Иво Инджев, че “с действията си уронва престижа на Република България” и го уволни от директорското място в БТА. Така де, ако Наполеон имаше Беровите средства за масова информация, никой в света нямаше да научи, че е загубил битката при Ватерло и световната история щеше да бъде друга. Дали?
- Филипинската история още не, но боливийската история се разсмърдя през юни 1993. Боливийското правителство не е като Беровото - държи повече на международния имидж, отколкото на “вътрешното разбирателство и консенсуса” и уволни виновните замесени генерали и правителствени чиновници в оръжейната търговия с България. Без да го е страх, че “ще урони престижа на държавата”. (За онези читатели, които не внимават: не бъркайте Боливия с Колумбия.)
- На пресконференция през май 1993 двамата депутати: Захари Захариев от БСП (радетелят за “Свободен Славянски университет”) и Иван Палчев от ДПС (агентът Цеко) съобщиха за резултатите от частната си визита в Ирак. Саддам Хюсеин обещал да се издължи на България (Беровата, не моята) с милиардите, които ни дължи, продавайки ни нефт. Поставил единственото условие обаче - страната ни да се ангажира да съдействува на Ирак пред ООН да бъдат отменени санкциите срещу режима му. Двамата видни “мислители” Захариев и Палчев съветват държавата ни да приеме “тази изгодна оферта”.
Написах всичките тези неща именно, защото съм българин. Аз страстно искам  най-после страната ни да не бъде слагана в кюпа на който пише: „Държави на които НЕ МОЖЕ да се има доверие”. За целта Партията на комунистите-социалисти и „техните деривати”, цитирани по-горе и по-долу, трябва час по-скоро да бъдат отстранени от управлението на България. Със или без упойка. Колкото и да боли. За моето поколение вече е късно, но за децата ни – не: искам те да бъдат приемани по целия свят без подозрението, явно или тайно изразено, че са терористи, трафиканти на оръжие и наркотици, подли и лоши хора, сиреч.
Искате или не искате да си го признаете, ние сме вън от Света, не само от Европа, докато не намерим сили да премахнем комунизма от земята си и от душите си. И никой няма да се затича да свърши това вместо нас. Така че: час по-скоро, със или без упойка, колкото и да боли!