Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11 10:48 - Мъдри мисли на наши будители
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 141 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 01.11 10:49


image

Мъдри мисли на наши будители

Публикувано на 01.11.2019  в България

https://bultimes.com/%d0%bc%d1%8a%d0%b4%d1%80%d0%b8-%d0%bc%d0%b8%d1%81%d0%bb%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%88%d0%b8-%d0%b1%d1%83%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b8/

Честит 1 ноември – Празник на българските будители

На този ден честваме деня на българските родолюбци – просветители и борци за въздигане на българския дух, Свети Свети Кирил и Методий, Паисий Хилендарски, Петър Берон, братя Миладинови, Петко Славейков, Захари Стоянов, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и др.

Как денят на преподобния Свети Йоан Рилски се превърна в Ден на народните будители

Свети Йоан Рилски е патрон на българското будителство. Той се смята за покровител на българската държава и българския народ. В народната памет Свети Йоан Рилски символизира себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и родината.
През 1922 г. Стоян Омарчевски – министърът на просвещението в правителството на Стамболийски, по инициатива на една група интелектуалци, между които проф. Б. Цонев, Иван Вазов, проф. Л. Милетич, д-р М. Арнаудов и др., внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. Денят на Свети Йоан Рилски на 1 ноември е определен за ден на будителите. На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение издава окръжно, с което определя датата 1 ноември за ден на почит към „големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. По-късно излиза постановление на Министерския съвет и допълнение към закона за празниците и неделната почивка.
Цар Борис Трети подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г.

Защо е нужен такъв празник на българския народ

Три години след подписването на Ньойския договор българското общество има нужда от духовни стимули и ги открива в наследството на най-великите българи – книжовници, писатели, борци за национална свобода.
През 1945 г. комунистическото правителство отменя празника.
Със Закон за допълнение към Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание, на 28 октомври 1992 г. честването на Деня на народните будители се възстановява. Идеята е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“.

Кои са будителите

Паисий Хилендарски – първият български възрожденец, написал култовата „История славянобългарска“, с която събужда патриотичния дух на българския народ, роден от славното му велико минало.
Софроний Врачански – бележит възрожденски писател, общественик, просветител, родоначалник на новобългарската литература, направил първия препис на Паисиевата „История…“.
Васил Априлов – помогнал в изграждането на първото българско светско училище в Габрово.
Петър Берон – авторът на „Рибния буквар“, въвел европейска форма на образование.
Христо Ботев – гениален национален герой, революционер, поет и публицист, оставил творчество, което е връх в нашата възрожденска литература.
Добри Чинтулов – автор на най-прочутите български възрожденски песни „Вятър ечи, Балкан стене“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Къде си вярна, ти, любов народна“ и др.
Димитър и Константин Миладинови – български възрожденци патриоти и учители, събрали много народни песни, пословици, гатанки и обичаи.
Васил Левски – създателят на българските тайни революционни комитети, заложил основите на българското националноосвободително движение.
Любен Каравелов – български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф, допринесъл за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, лексикография, политическа история, нумизматика, участва в националнореволюционното движение като член и председател на БРЦК в Букурещ в Румъния в началото на 70-те години на 19 в.
Неофит Рилски – защитник на идеята за превръщането на българското образование в светско.

Мъдри мисли на наши будители

„Не се гаси туй, що не гасне!“ – Иван Вазов
„Идеалът на земното щастие е в труда, в здравето и природата.“ – Иван Вазов
„Дела трябват, а не думи.” – Васил Левски
„Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си.” – Васил Левски
„И не забравяйте – времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.” – Васил Левски
„Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре.” – Васил Левски
„На драго сърце трябва да обичаме онзи, който ни покаже грешката, инак той не е наш приятел.“ – Васил Левски
„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.“ – Христо Ботев
„Радостта ми няма граници, като си наумя, че „моята молитва“ се сбъдва.“ – Христо Ботев
„Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество!“ – Христо Ботев
„В нищо друго няма спасение освен в съгласието и постоянството, за да докараме край на мъчителствата и на угнетенията на бедния ни народ български…“ – Хаджи Димитър
„Най-горчивата истина е по-приятна от най-приятното заблуждение.“ – Захари Стоянов
„Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добрини.“ – Георги Раковски
„Такава е човешката натура, хората забравят всичко, дори угризенията на своята собствена съвест.“ – Любен Каравелов
„Да пише или да списува човек на един език, трябва да го е учил доста време и да го познава много добре, ако и да е бащин му.“ – Иван Богоров
„Зад изящните форми, зад прелестните черти трябва душа. Душа в художественото произведение, душа в човешкия образ.“ – Стоян Михайловски
„Само баща и майка знаят да прощават. Другите хора забравят.“ – Стоян Михайловски
„Несговорна дружина – не могат си почина.“ – Петко Славейков
„Ако ти е вярна кесията, верни са ти и приятелите.“ – Петко Славейков
„Учителите държат бъдещето на народа в ръцете си.“ – Петко Славейков
„Опознай родината, за да я обикнеш!” – Алеко Константинов

„Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юноша никоя не е любил. Ти си работил шест дни и си обезпечил насущния хляб за седмицата. На седмия ден не се отбивй в кафенето, нито в кръчмата. Не ти ли омръзна еднообразието: димът на цигарите, туй глупаво тракане на заровете и билярдните шарове, вулгарните завзеклици, прозевките и туй вечно чувство на някаква неудовлетвореност, и тази вледенена инертност, и тази плесенясала апатия – не ти ли омръзнаха? Послушай ме: посвети един от летните и празнични дни на природата и ако тръгнеш с мене, уверявам те, ни един хубав празничен ден няма да останеш в града.” – Алеко Константинов.

Издателство PACПEP

Честит Ден на народните будители!

Васил Иванов Кунчев – Левски (1837 – )

 Васил Иванов Кунчев – Левски (1837 – ∞) image

НАРОДЕ ???? – с четири въпросителни е написал в тефтерчето последните си думи Васил Иванов Кунчев – Левски  “Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към “Света София”, за да не видят турците, … Продължете с четенето наВасил Иванов Кунчев – Левски (1837 – ∞)

 

 

 



Гласувай:
3
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 26219541
Постинги: 14402
Коментари: 18428
Гласове: 24986
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031