Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2019 16:22 - За мистериите на друидите, дошли от Черноморския район
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 1633 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 22.09.2019 16:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Из лекцията „Слънчевото посвещение на друидския жрец и неговото лунно познание”, изнесена от Рудолф Щайнер на 10. септември 1923 в Дорнах (СС 228 “Науката за посвещението и познанието за звездите. Човекът в миналото, настоящето и бъдещето от гледна точка на развитието на съзнанието”):  

„Разполагайки днес със средствата на външната наука, напразно ще се питаме каквa е била душевната нагласа на тези друидски жреци - бих могъл да ги нарека и друидски учени, защото това е израз, напълно подходящ за онова време, макар че тогава не е съществувал. Какво е живяло в импулсите, чрез които те са ръководели своята община?  

Онoва, което много често се разказва от историята, винаги означава само нещо, което е било активно във времената на застой, на упадък. Това, което искам да изложа тук, предхожда упадъка, то е било живо по времето на възхода. Защото тези кромлехи, различните слънчеви кръгове, за които вчера говорих, със своята същност изцяло напомнят за нещо, същестувало при разцвета на друидските мистерии.   

Със средствата, които ни дава духовната наука, днес можем по определен начин да проникнем в метода, по който са действали жреците-друиди. В известен смисъл те са били всичко за своите народи, по-точно племена. Жреците са отговаряли за религиозните потребности, доколкото може да се говори за такива по онова време. Грижили са се за социалните импулси, но също и за методите на лечение в тогавашната епоха. Те са обединявали в едно цяло всичко, което по-късно се е разпределило в много клонове на човешкия цивилизован живот.  

Можем да погледнем по правилен начин към друидската култура, ако видим същественото за нея в една по-ранна епоха от тази, в която от Север към нас идват митологичните представи, обвързани с имената на Вотан и Один. Свързаното с името на Вотан по принцип е дошло по-късно от времето на разцвета на друидската култура. В кръга на мъдростта, сочещ към бога Вотан или Один, трябва да видим нещо, което най-напред е дошло от Изток, от един мистериен кръг, съществувал в района на Черно море, който по-късно е излял духовното си съдържание от Изток на Запад, като в посока от Черно море на Запад по най-различен начин са били основани колониални мистерийни центрове. Всичко това e излъчилo една възвишена култура, която в по-дълбок смисъл трябва да се нарече древна друидска мъдрост. Тази друидска мъдрост в действителност е била несъзнаван отзвук, нещо като неосъзнат спомен за всичко, което Земята е наследила от Слънцето и Луната, преди те да се отделят от нея. Посвещението в мистериите на друидите по своята същност е било слънчево посвещение, свързано с онова, което чрез слънчевото посвещение е могло да стане лунна мъдрост.   

За какво са служили тези кромлехи, тези кръгове на друидите? От вчерашното изложение ще Ви стане ясно, че основното им предназначение е било да се наблюдава по духовен начин отношението между Земята и Слънцето. Ако погледнем отделните долмени, ще намерим в тях нещо като инструменти, чрез които се изключват външните физически въздействия на Слънцето, така че надареният с ясновидство посветен да може да наблюдава онова, което слънчевото въздействие оставя в тъмното помещение. Вътрешното качество на слънчевата същност, как тя прониква в Земята и как се излъчва отразена от земята обратно в космическото пространство - това е наблюдавал друидският жрец с помощта на отделните кромлехи. Имам предвид, че физическата същност на слънчевата светлина е била възпирана. Вчера Ви казах, че чрез забити в земята камъни, покрити отгоре с друг камък, е било създавано тъмно помещение и в него със силата на духовното проникване в камъните е могла да бъде наблюдавана духовната същност на слънчевата светлина. По такъв начин, застанал пред своя култов олтар, друидският жрец се е занимавал в действителност с вътрешните качества на слънчевата същност, доколкото за да управлява общината си, се е нуждаел от това, което е нахлувало с мъдростта в него, но така че тя все още е била като природна сила.   Трябва да сте наясно, че тук говорим за епоха, когато не е можело да се провери в календара кога е подходящото време за садене, кога трябва да се поверят определени семена на земята. Календарът е бил това, което жрецът е прочитал в слънчевото въздействие. Някога не са ползвали книги, за да се информират за времето. Единствената книга, налична тогава, е била самата Вселена и буквите, които се съчетавали в думи, ставали ясни от наблюденията над слънчевото въздействие върху изграденото приспособление. Днес Вие проверявате в книгите, ако искате да знаете нещо по даден въпрос, а друидският жрец е гледал какво прави Слънцето в неговите кромлехи. В тях той прочитал тайните на Вселената. Той разбирал от видяното кога трябва да се сее пшеница, кога ръж и т.н. - това са само примери. За всичко, което се е вършело, са били разчитани импулсите от Вселената. По-висшите импулси, необходими за един цялостен годишен календар, ставали видими при наблюдението на сянката на друидския кръг. Така в онова време, когато не е съществувало нищо, родено от човешкия интелект, хората са имали на разположение самата Вселена. Вместо печатарски преси са имали кромлехите, за да проникнат в тайните на Вселената. По такъв начин те се занимавали със слънчевата същност, като са чели в космическата книга. А като противопоставен на слънчевия те възприемали лунния елемент. Силите, съсредоточени в Луната, някога били свързани със Земята, но не са изчезнали безследно, а са оставили нещо в нея. Ако бяха единствено слънчевите сили, то биха съществували, да кажем, само буйно растящи клетки, непрекъснато би възниквал живот, който повече или по-малко има клетъчен характер. Оформеното многообразие не произлиза от слънчевите сили, а от действащите съвместо с тях сили на Луната.  

И така до друидския жрец, излагащ се на това, което му показвали неговите кръгове или кромлехи, не достигали само абстрактните впечатления, които ние днес с право имаме, когато по нашия интелектуален начин се отдадем на духовното, а непосредствено му говорели силите на Слънцето. В сянката на Слънцето слънчевият елемент въздействал пряко и далеч по-интензивно, отколкото днес едно сетивно възприятие въздейства върху нас, защото бил свързан с много по-дълбоки сили. Когато жрецът стоял пред своето светилище и наблюдавал слънчевия елемент, дишането му се променяло, притъпявало се, ставало сякаш на вълни, всяко вдишване се вливало в следващото. Жрецът живеел с това, което представлявал като човек в своето дишане, произлизащо от слънчевото въздействие. Той не получавал абстрактно знание, а нещо, което действало в него като кръвообращението, което вътрешно го пронизвало и възбуждало човешкото в него до самия физически елемент. Но това въздействие, достигащо до физическия елемент, било и духовно. Вътрешните вълнения, които жрецът изживявал, били всъщност неговото познание. Това познание трябва да си го представим като много по-живо и интензивно, отколкото едно обикновено преживяване. Такова познание той получавал само в определено време. С по-малка сила то можело да се активира всеки ден по пладне, но ако трябвало да се разкрият великите тайни, било необходимо жрецът да се подложи на тези въздействия във времето, което днес наричаме Йоаново (дните около 24.6. - празника на Йоан Кръстител - Еньовден). Тогава към ежедневно настъпващите малки вълни на неговото познание се добавяла голямата вълна. Изживявайки чрез слънчевите въздействия, които по особен, изкуствен начин били прихващани на Земята, нещо, което жрецът възприемал като свое слънчево посвещение, той придобивал способността да изследва и разбира лунните сили, останали в Земята след напускането на Луната. Това били неговите природни познания, които той придобивал под влияние на слънчевото посвещение. Това, което се разкривало на повърхността, не било важно за него, а другото, което се надигало отдолу като лунни сили на Земята. Чрез принципа на посвещението, чиито следи са се запазили до днес в тези паметници, жрецът добивал познавателна способност и разпознавал действащите в природата сили, особено когато звездите обсипвали нощното небе над Земята, по което се движела Луната. Слънчевото посвещение му давало духовния импулс и така той имал свoите естествени науки. Нашите естествени науки са земни науки, неговите са били лунни. Той възприемал лежащите в основата им лунни сили, които се излъчвали от земните дълбини в растенията, които действали във вятъра, времето и другите елементи. Той ги възприемал не абстрактно, както ние възприемаме природните сили с нашата земна наука, а в тяхната живост, като живи действащи същества.”      



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824364
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6144
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031