Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08 21:45 - Защо Лев Толстой е ужасен съпруг?
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 290 Коментари: 10 Гласове:
6

Последна промяна: 18.08 21:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Защо Лев Толстой е ужасен съпруг?

КУЛТУРА 28 МАЙ 2019 ГЕОРГИ МАНАЕВ

 В романите си Лев Толстой говори за брачна вярност и семейни ценности, но зад кулисите е кошмарен съпруг за жена си София. Ето защо. Той обича да се хвали с пороците си

https://bg.rbth.com/culture/330590-zashto-tolstoi-e-uzhasen-saprug?fbclid=IwAR3ZumLrVBJxva15yk9roRlD2eRp6sJ_I3Qq7W6uDiKN9lfUw5O7Lm_zsok


Отношенията между Лев Толстой и съпругата му София Берс започват по начин, който е много нетрадиционен за XIX век.

image

 

Pixabay, Б. Приходко/Sputnik, Archive

Когато граф Толстой, тогава на 34, моли 18-годишната София да стане негова съпруга, той не иска между тях да има тайни. Преди брака Лев дава на София дневници, в които описва миналите си интимни отношения с други жени, включително със селянка, от която има извънбрачно дете.

София е шокирана, след като прочита за сексуалните подвизи на бъдещия си съпруг, но продължава с брака. "Цялото му минало е толкова ужасно за мен, че аз мисля, че никога няма да бъда в мир с него", пише София. "Той ме целува и аз си мисля: това не е първият път, когато той е увлечен. И аз се бях увличала, но във въображението си, докато той се е занимавал с жени, живи и красиви".

Много по-късно, когато е на 60-годишна възраст, София ще се върне към дневниците на Лев - този път с натрапчиво желание да премахне всичко, което може да я компроментира. Тя се страхува, че следващите поколения ще я запомнят като омразна, след като Толстой често я презира и критикува. Учените смятат, че Толстой наистина унищожава някои записи по молба на София.

Може би всичко това идва от желанието на Толстой да се "пречисти" от греховете на младостта си, избирайки невинна млада жена от консервативно семейство с надеждата, че тя ще му помогне. За съжаление, той не успява ефективно да сложи край на навиците на младостта си, които остават с него през целия му живот.

Той се бори с похотта си цял живот

Лев Толстой се бори с похотта си цял живот. "Не мога да преодолея своята похотливост", пише той в дневника си, "този порок се превърна в навик за мен". Друг запис: "Трябва да спя с жени. Иначе похотта не ми дава нито една свободна минута".

image

Лев Толстой и София Толстaя, 1888 г. на фона на дневника на Лев Толстой

Pixabay, TASS

Съдейки по дневниците му, Толстой обожава жена си. "Новите условия на семейния живот ме отклониха напълно от търсенето на смисъла на съществуването", пише той. Но той иска много от София в техния семеен в ранна детска възраст.

И Толстой не улеснява трудностите на раждането. Всеки път, когато съпругата му е бременна и не може да прави секс, той отново се обръща към жените в своето село - където като собственик на земя и граф, има практически неограничена власт. В началото на техния брак той обещава на София "да нямам жени в нашето село, с изключение на редки случайности, които нито ще искам, нито ще предотвратя", много любезен начин да каже, че определено ще има афери.

Но Толстой приписва своите проблеми на жена си: "Две крайности - прилив на духа и силата на плътта. Болезнена борба. Аз не контролирам себе си. Търся причините: тютюн, невъздържаност, липса на труд на въображението. Но това е нищо. Има една причина, липсата на обичана и любяща съпруга". Но в същото време Толстой споделя дълбока връзка със съпругата си, той скърби, когато тя страда по време на раждане, и нощува в леглото ѝ.

София пише на Лев: "В цялото това бързане да съм без теб, е като да остана без душа. Само ти можеш да добавиш поезия и чар към всичко, като го издигнеш до някаква височина. Но така се чувствам аз. За мен всичко е мъртво без теб. Аз само обичам... това, което ти обичаш..."

Чувствата на София към Толстой са много дълбоки, съдейки по писмата ѝ до него. Може би затова бракът им продължава до самия край. Обществените норми вероятно също играят роля, тъй като през XIX век в Русия благородниците не винаги могат да се разведат и да запазят добрата си репутация, особено във висшето общество.

Той оставя домакинската работа почти единствено на съпругата си

Когато София идва в имението на Толстой в Ясная поляна, тя е шокирана от бедността. Трябва да се грижи за всичко - от посуда до одеяла и отговаря за сметките и поддръжката на къщата и прилежащите сгради.

image

Съпругата на писателя Лев Николаевич Толстой, София Андреевна Толстая, с децата им Таня и Сергей . 1866 г., репродукция

Павел Балабанов/Игнатович/Sputnik

Грижата за децата също пада върху София. Понякога Лев играе игри с тях, но през повечето време се занимава с писане или се среща с почитателите и колегите си. Междувременно София учи децата си на музика и добри маниери, облича ги и ги храни. Тя прави всичко това сама, тъй като Толстой не иска гувернантки и детегледачки, които повечето благороднически семейства по това време имат. Вместо това той вярва, че всичко това е работа на майката.

Ясная поляна е голямо и богато село с много проблеми. Селяните ходят в къщата на Толстой, за да получат помощ, да заемат пари, да се оплачат от съседите си - и всичко това е на раменете на София, включително клиниката в селото, за която тя плаща.

image

Семейният кръг Толстой в Ясная поляна; Съпругата на писателя Лев Николаевич Толстой София Андреевна Толстая

Pixabay, Aрхив

И накрая, но не на последно място, София е писар, секретар и литературен агент на съпруга си. Дори се консултира с Ана Достоевска, още една жена на велик писател, която отговаря за литературния бизнес на съпруга си. София разбира объркващия почерк на съпруга си и преработва и редактира много от неговите творби. Тя копира целия текст на "Война и мир" седем пъти.

image

Толстой и съпругата му; Болният Лев Толстой с дъщеря си Татяна в Гаспра на Крим

Getty Images, Архив

* * *

Към края на живота си Толстой се занимава с духовно учение, което в крайна сметка го отчуждава от семейството му и го отлъчва от Православната църква. Това също се отразява на отношенията му със съпругата му. Последното му бягство от дома му, например, е провокирано от загрижеността на съпругата му за него, която той смята за излишна.

image

 

Getty Images, Галина Киселева/Sputnik, Aрхив

Въпреки несправедливото и понякога враждебното отношение на писателя към жената му, в голяма степен определено трябва да благодарим на София за запазването на творбите и литературния талант на Толстой. Като се има предвид малко по-надменното му отношение към хората около него, без нея той би имал далеч по-малко време да се посвети на работата си.

"Треторазреден писател, чиято слава е неразбираема": Защо някои руснаци не харесват Достоевски?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

РУСКА ЛИТЕРАТУРАРУСКИ ПИСАТЕЛИ



Гласувай:
6
0



Спечели и ти от своя блог!
1. rosiela - Интересен материал
18.08 22:27
за една надарена руска отрепка. Научих доста истини.
цитирай
2. ok3223 - Пикла...
19.08 06:02
.. тази надарена руска отрепка е написала "ВОЙНА И МИР", "АНА КАРЕНИНА", "ВЪЗКРЕСЕНИЕ" И ОЩЕ МНООГО ДРУГИ ТВОРБИ. Е ППРИЗНАТА И ОБЯВЕНА ОТ ХОРАТА И ПОЗНАВАЧИТЕ В ЦЕЛИЯТ СВЯТ ЗА СУПЕР ГЕНИАЛЕН ПИСАТЕЛ. КАКЪВТО НЯМА, НЕ СЕ Е РАЖДАЛ ДО ДНЕС, ВТОРИ В СВЕТА.
САМО ЕДНА ДВУКРАКА ПАТКА БЕЗ ИНТЕЛЕКТ И МОЗЪК.. МОЖЕ ДА НАРЕЧЕ ЕДИН ТОЛСТОЙ ... "руска отрепка"
цитирай
3. leonleonovpom2 - Здравей, приятелю!
19.08 07:00
Нищо в този свят не е идеално
Толстой е бог като посател, като човек е нещо друго!
Впрочем, фамилията му фигурира между 500- те Български фамилии на бележити хора в Русия както и на Тургенев, например
В края на живота си получава послание от Българи-толстоисти, канещи го в България
От днешното село Ясна поляна!
Да се върне към корените си?.....
И той, вбесен от поредния скандал със София, бяга от дома Чака дълго влака за България, на Киевската гара, разболява се от пневмония и умира....
Отнощенията му със София са аналогични на тези на Сократ с Ксантипа И животът им е такъв! Големи разлики в годините, непрекъснати скандали.... И все пак всеотдайна любов на жените! Осъзнаващи ,че пред тях е гений!

Хубав ден!
цитирай
4. zahariada - leonleonovpom2 Здравей, приятелю!
19.08 08:24
Кратко и ясно. Велик писател е Толстой!
Хубав и за теб!
цитирай
5. rosiela - Пикльо, чели сме ги, но пак си е голяма отрепка!
19.08 08:41
ok3223 написа:
.. тази надарена руска отрепка е написала "ВОЙНА И МИР", "АНА КАРЕНИНА", "ВЪЗКРЕСЕНИЕ" И ОЩЕ МНООГО ДРУГИ ТВОРБИ. Е ППРИЗНАТА И ОБЯВЕНА ОТ ХОРАТА И ПОЗНАВАЧИТЕ В ЦЕЛИЯТ СВЯТ ЗА СУПЕР ГЕНИАЛЕН ПИСАТЕЛ. КАКЪВТО НЯМА, НЕ СЕ Е РАЖДАЛ ДО ДНЕС, ВТОРИ В СВЕТА.
САМО ЕДНА ДВУКРАКА ПАТКА БЕЗ ИНТЕЛЕКТ И МОЗЪК.. МОЖЕ ДА НАРЕЧЕ ЕДИН ТОЛСТОЙ ... "руска отрепка"

цитирай
6. leonleonovpom2 - Безспорно!
19.08 15:17
4. zahariada - leonleonovpom2 Здравей, приятелю!
08:24
Кратко и ясно. Велик писател е Толстой!
Хубав и за теб!

Преди години, като се правеше класация за най- добра книга или роман, класирах " Война и мир" на първо място!Беше сред първите, но не бях доволен Защото според мен има само едно място, което заслужава- първото!
Чел съм я в гимназията, нощно време ,без да помисля за сън!
Книгата с най- много герои, около 1000, панорама на една велика епоха! Не може да бъде повторена! Освен от равен на него!
И този човек, в последните си минути от живота е мислил за България! Искал е да се отскубне от вражеската атмосфера, както я е усещал и да умре при приятели!
Поклон пред величието му!
цитирай
7. germantiger - ...
19.08 20:59
към росиела - такива отрепки като гениални хора в света е имало много - един Вагнер е боклук като човек и гениален композитор

към оки-то - не бях чувла за СУПЕР гениален... не знаех, че има по-, най- и супер гениален, но това е разбираемо за русофил - съветските болни са най-здравите болни на света :)

+ лично аз не бях впечатлен от Анна Каренина, за мен слаб роман, но за света явно велик, вероятно грешката е в моята преценка
цитирай
8. germantiger - тъй-като сте чели най-вече за руснаци и рускини - 45 години беше руско
19.08 21:12
Катя Манн!

Оставям настрана отношението ми към братята Манн – не просто дезертьори, не просто предатели на Германия през Втората световна война – няма проблем, нека ги наречем "бегачи към американска свобода", но имам „сериозен проблем” с речта на единия непосредствено след войната – реч по радиото като обръщение към германския народ! Той, този който не е споделил страданията под англо-американските бомбардировки с народа си, той, който е напуснал своята нация и държава – той „държи” реч, в която не обелва дори дума за геноцида над германци, за прогонването на милиони германци от изток вършено от руснаци, поляци, чехи, словаци, сърби и дори румънци в този момент - след войната. Същия този Манн, говори празни думи, нищо конкретно, но много претенциозно – (никога?) не бих чел подобен мерзавец! Почти непосилно е да разделя твореца от човека, за това трудно слушам Вагнер, когато знам що за коцкар е бил и то към близки и колеги – към техните дъщери и съпруги. Впрочем не – възможно ми да чета мерзавци и съм го правил, в случая с Базил Лидъл-Харт, човек притискал и буквално изнудвал след войната, семействата на Гудериан и Роммел...

Съпругата на Манн обаче, е човешки колос сравнена в човешкото с него. Накратко:

Томас Ман вече е известен, интервюиран е, награждаван е и в този първи силен период в живота си съзира нея в трамвай – тя е очарователна студентка, която пътува без билет и дръзко се изплъзва от контролата. Ман решава да се запознае с тази, която го е омагьосала само в няколко мига и научава – това е Катя Прингсхайм, само на 19, следва математика в Мюнхенския университет, където прподава баща й - виден учен и колекционер на художествени произведения. Ман намира достъп до дома й, където се дават приеми и е покорен наблюдавайки „приказната принцеса”. Възприема я като чудо, изтъкано от дух и чар, като диво и изящно цвете с чуждоземна прелест. (Не знам защо трябва да е с чуждоземна прелест, но днес, точно в тези дни неговите потомци имат възможност да приемат бол чуждоземни магарешки бодили, зюмбюли, лайкучки и маса плевели, все чуждоземни). Катя се отнася хладно и дори подигравателно към ухажванията на писателя, въпреки, че е чела вече романа му „Буденброкови”, а родителите й не желаят да се откажат така рано от единствената си дъщеря. Домогването до ръката на избраницата трае 3 години, време в което те си пишат много писма, някои от които Ман ползва по-късно във втория си роман „Кралско височество”. Пишейки си, те се наричат един – друг „принцът на духа” и „принцесата на живота”, после се сгодяват, а няколко месеца по-късно е сватбата. Брака им трае точно 50 години, раждат им се 6 деца, всичките малко или повече свързани с литературата, тази самотна игра, която „ощастливява по-дълбоко, но и разяжда по-бързо”.

Две десетилетия след смъртта на мъжа си, Катя Ман публикува през 1974г. томче със спомени, озаглавено „Моите неписани мемоари” от което разбираме онова всекидневно изкуство на човека от втори план, на една жена, която никога не се изявява, защото смята това за нередно, но като съпруга, майка и спътница създава свой житейски шедьовър! Катя Ман брани мъжа си от делничните грижи, осигурява уюта и спокойствието на творящия човек, подкерпя го с непрестанна отзивчивост и вяра в него, съхранява го от агресивната възбуда на околните. Сина им Клаус Ман, си спомня в своята книга „Повратна точка”: „Сред общата обърканост имаше само един човек, който обхващаше цялостно сложните драми и интереси на различните обитатели и гости на дома ни – това беше моята майка... Основният й интерес бе насочен винаги към благополучието и творчеството на баща ни, но все пак тя успяваше да се заеме и с нашите истории, да подкрепя и приятелите ни с отзивчивост и умен съвет. Цялата къща отиваше при нея – всеки с грижите, надеждите и оплакванията си.”

„Задълженията й са безброй; безбройни са жертвите, които тя принася.Но задължения и жертви – това е за нея нещо естествено; „За това съм тук!” Докато върши чудеса, тя умее да се шегува... избягва тържествените физиономии и жестове; защото към нейната служба спада ведростта. Тя живее само за другите и почти не мисли за себе си: „Та за какво? Аз не съм толкова важна...” Никой друг член на семейството не е толкова невзискателен... Какво ли щеше да стане от нас – от трудния творящ човек и от шестте не съвсем лесни деца, - ако малкият кръг не бе пазен и стоплян от неуморната енергия на тази любов?” Томас Ман се подлага на тежка операция – рак на белите дробове, през 1949г. се самоубива Клаус, на другата година умира братът Хайнрих Ман – обща литературна съдба, противоположни политически възгледи, естетически също и все пак най-близкия му човек от любекското семейство. Тя е винаги до него, а той – Томас Ман пише: „Докато хората си спомнят за мен, ще си спомнят и за нея. Ако потомците кажат добра дума за мен, тя ще се отнася същевремно и за нея.” (Аз ще се въздържа да кажа добра дума за него, но за нея с охота). ”Виждаме я” заобиколена от нейните деца в Бад Тьолц на Изар, където семейството е купило малко имение, там – по спомени на Клаус Ман, тя е обличала своята „българска рокля” от ленен плат с пъстри шевици; виждаме я как с неимоверни усилия осигурява прехраната на челядта си в трудните години на Първата световна война; виждаме я как с естествения си реализъм съветва своя мъж да издаде „Йосиф и неговите братя” на части; но най-вече я виждаме в ролята на Леоноре от „Фиделио”, която предпазва съпруга си от наплива на делничните грижи и от всички нежелани посетители, смущаващи спокойствието на работния му ритъм.

„В семейството ни трябва да има поне един човек, който не пише”, казва Катя Ман в началото на спомените си.

От едно семейно писмо узнаваме, че още от младини тя мечтаела за надгробен паметник с надпис:

„Нищо не е раздадено напразно”
цитирай
9. rosiela - София Толстая и Катя Манн имат сходни съдби
19.08 23:25
като съпруги на големи писатели. Помагат, организират, подкрепят, имат куп задачи и се налага да са едва ли не навсякъде.

Но отрепката Толстой е човек аморален и похотлив и жена му много се е подценила, като е търпяла и дори обичала негова милост. Това имам предвид. Аморален боклук.
цитирай
10. rosiela - Ама да е само той?
19.08 23:26
Не е.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 25735614
Постинги: 14010
Коментари: 18253
Гласове: 24686
Архив
Календар
«  Септември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30