Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
07.06.2019 16:57 -
Българският език от гледна точка на магическата грамотност. Част 1 – значение на буквите
Автор: zahariada
Категория: История
Прочетен: 468 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.06.2019 16:59
Прочетен: 468 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 07.06.2019 16:59
Българският език от гледна точка на магическата грамотност. Част 1 – значение на буквите
https://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/2019/05/1.html?fbclid=IwAR25Cj3iNTZLAKTYMkI5su93_X86VSrVvJ6KsVY958XXLnHbE0CkuEbqbZ0
Така че, не е правилно да имаме други думи, започващи с Ъ освен ЪГЪЛ и производните й. И нямаме.
От една страна е правилно думите да завършват с Ъ, когато последната буква е съгласна, защото това изразява преминаване на нишката на замисъла и целият текст става по-скоро като една дума. Но от друга страна няма замисъл в това да завършваме нещо с преминаване, защото невинаги това е желано и невинаги има към какво. Допълнително, ако след такова съществително има глагол, това е груба намеса в действието на глагола.
Ако по онова време буквата Ъ е имала по-различен смисъл, то изписването й в края на думите е било оправдано. При днешния смисъл на буквата Ъ, смятам, че не е и онази граматика не трябва да се връща. Върне ли се предишният й смисъл в масовото подсъзнание (защото сме бездънно несъзнателни за буквите си), скоро и граматиката ще се върне към предишния си вид.
Като гледам накъде отиват нещата, буквата Ъ е на път напълно да изчезне от езика ни.
Вероятно идват времена, когато ще се общува с телепатия. За какво ни е тогава език? Ще имат ли тогава значение буквите? В телепатията има ли думи? Или всичко това е твърде ограничаващо и ще отпадне?
За сега мисля, че няма да отпаднат. Защото светът е аналогичен на всичките си равнища. Докато са нужни атоми и молекули за телата ни, ще са нужни и букви и думи за умовете ни. А при едно извисяване на съзнанието от телесното към менталното познаването на буквите и думите ще е еквивалентно на познаването на химията, математиката или физиката.
Буквата И
Функцията на буквата И е да свързва разнородни по естеството си обекти, явления и обеми.
Буквата Е
Фигура 61. Произход на буквата Е.
Буквата Е значи съм, ставам на. И до ден днешен спрежението на глагола съм в трето лице единствено число е именно Е и това идва от много стари времена – още от културата Магура.
На Фигура 61 е показано как един шаман изпраща душа (в дясната част) да стане (Е) част (плътното кръгче) от Бог-Слово (Т).
Логиката на построението на буквата е следната: това е съвкупното действие и проявление на трите основни равнища на проявление на нещото – равнищата на духа, душата и тялото. Те са обединени в едно действащо цяло, защото, когато съм, то аз съм с цялата си същност и на всички свои равнища.
Буквата Ш
Буквата Ш е част от трудните за проумяване и обяснение букви заедно с Щ, Ц и Ч. Навярно това се дължи на тяхната съставност, тъй като могат да се разложат на по-прости звуци, а съответно и на по-прости смисли.
Отварям правописен речник на българските думи и търся там наистина български думи, започващи със Ш:
Шавам, шамар, шапка, шаран, шарен, шаря, шашав, шашкам, шев, шега, шейна, шест, шесдесет, шетам, шибам, шия, шип, шипка, широк, шляпам, шляя, шмугам се, шоп, шопар, шума, шубе, шуга, шум, шума, шупване, шупла, шуртя, шушукам, шътам, шъткам.
Поне моите асоциации с повечето от думите са за сравнително хаотични действия и явления като шум, шума, шушна, шарен, шупла, шляя, шуртя.
Доколкото мога да се ориентирам в основния смисъл на буквата Ш, той е изначален хаос, липса на синхрон и съзвучие, разсейване, генериране на случайни стойности.
Като образ, Ш е обединението на три действащи елемента (защото са вертикални) в една логика. Понеже логиката е отдолу (хоризонталната черта), то тя се формира от съвкупното действие на трите елемента. Това е точно обратното на символа Т с три вертикални черти, където вертикалните черти са подчинени на логиката, която е отгоре.
Да получаваш логика от съвкупното действие на няколко различни елемента е като да записваш случайно възникващи събития. Логиката на явлението се получава в голяма степен хаотична, каквито са и повечето думи, започващи с Ш.
В науката Анализ и синтез на системи има такива функционални елементи, които обединяват потоци по качество или по количество. Намирам, че буквата Ш отговаря именно на такъв вид функция.
Фигура 62. Магурски праобраз на буквата Ш.
Буквата Щ
Фигури 63 и 64. Магурски праобрази на буквата Щ.
Вижда се, че при буквата Щ горната част е напълно еднаква с буквата Ш. Различават се по долната си част, която по формата си е буквата Т. По прочита си звукът Щ може да се представи като ШТ. Действително, такава е и неговата логика и функция.
Значи, в горната част имаме пораждането на хаотична логика, а след това тази логика става слово, структура на подчинения символ Т, който се явява резултантен.
Това не е Слово, което идва от Бог, а е просто структура, създадена от факторите на окръжаващата среда.
Така имаме един отличен пример с думата щастие, която идва от глагола ща, който е в основата и на думата щение. Следователно, щастието е чувството за удовлетвореност на това, което щем, на нашите щения. Обаче те не са Промисъл и не са от Бога – те са от нашата среда.
Затова и буквата Щ е като една антена, която събира всички тия неща в едно и създава някаква амалгама, която обаче има силата да се проявява като ум, като мисли, като душа, като съдба, защото създава Т, а то носи построението на обектите и явленията.
Аз съм изпитвал това на свой гръб, а и всички са го изпитвали. Имах късмета да разпозная явлението.
Представете си, че за днес сте свършили всичко необходимо и за тоя момент няма нужда да вършите каквото и да било. Случил се е такъв момент, че сега нямате проблеми, здрави сте, работата е добре, близките са добре – просто няма никаква причина да мислите. Седите си спокойно и с намерение да се отпуснете.
Обаче, в ума ви минават мисли за някакви неща, които нито са належащи, нито имат някаква степен на спешност. Даже, това ще са неща да се ремонтира колата на баща ви, да се помогне нещо на баба ви, мисли за някоя жена или мъж.
От къде, да му се не знае, идват тия мисли сега, когато всичко е отлично подредено, когато нямам причини да мисля? Идват от други хора. Нашите умове са много по-свързани, отколкото можем да си представим – ние можем да чуваме мислите на свързаните с нас хора направо в собствения си ум. Получава се така, че понеже долавяме тия мисли в главата си, вярваме, че те са наши. Ето така работи Щ – на главата си имаме Щ, на емоциите си имаме Щ, на тялото си имаме Щ, на душата си имаме Щ и улавяме ли, улавяме сигнали, които се проявяват у нас като наше собствено Т.
Тия мисли и емоции ни вадят от състоянието на комфорт, заставят ни да действаме, с цел да решим въпросите и след това да можем да си позволим отново да сме в комфортно състояние. Него ние ще наречем щастие – когато всичко е подредено, когато всички щения са удовлетворени.
Обаче баженството не е щастието. Пътят до блаженството е да се разбере, че поне 80% от мислите и чувствата ни не са наши и, че не е наша отговорност да осъществяваме исканията и търсенията на другите, да се разбере, че не трябва да следваме всяка мисъл, която минава през ума ни.
Буквата Ж
Буквата Ж по своята форма може да се определи по два начина.
Единият е като две долепени една до друга букви Ш. Има логика в това, защото звукът Ж може да се определи като трептящо и звучно Ш. Ако пуснем едновременно един и същи тон от два източника и ако има фазово изместване между честотите на двата тона, то се получава нов резултантен тон, в който се наблюдава т.н. биене. Именно от него се поражда звучността, така че има логика Ж да представлява сдвоено Ш.
Ако това е вярната теза, то Ж в горната си част събира в едно различни въздействия и от тях създава някакво построение – каквото се получи, според въздействията. След това, долната част на Ж действа като Т с три вертикални черти, т.е. проявява се като точно описание на построението на обект или явление.
Така се създава човешката съдба – като сравнително безразборна съвкупност от въздействията от роднини, приятели, среда, начин на живот – защото Ж в първата буква в думата Живот и нейното въздействие върху живота е решаващо. Да не мислите, че съдбата се предопределя от Бог? Не, тя се решава на място според влиянията, на които сме подложени.
Другият вариант за изписване на буквата Ж е, когато всички нейни линии са събрани радиално (като лъчите на звезда) в центъра на фигурата. Тогава тя прилича на типичните човешки фигури от Магура:
Фигура 65. Типична рисунка от Магура, представяща душа в нейното съзнателно и просветлено състояние.
Буквата Ц
На този етап знам твърде малко за буквата Ц и затова няма да я коментирам. Само ориентировъщно, Ц носи в себе си някаква заложба, която има да се осъществява.
Буквата Ч
Буквата Ч също е от тези, които слабо съм изучил, и не, защото не съм положил усилия, а не ми се удава да проследя добре логиката й. Това, което съм научил дотук, е, че Ч съдържа в себе си някакъв замисъл, някаква съдба, заложба, която трябва да се развива с времето.
Имаме глагола чакам – да измине време, през което нещо конкретно да се изчерпи.
Фигури 66 до 67. Варианти за праобрази на буквата Ч.
ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМИТЕ ЛЪК, ЛЪЧ, ИЗЛЪЧВАМ, СПОЛУКА И ДРУГИ
Сега искам да разкажа за нещо, което от години много ми харесва и ме възторгва винаги, когато мисля за него. Ето някогашна моя статия по въпроса:
Още отдавна се изясни, че буквалният прочит на праисторическите рисунки от пещерата Магура довежда до безумия, макар това още да не е станало ясно на всички заинтересовани. Онова, което е нарисувано там, не са реалните тела, обекти и занимания такива, каквито биха били в ежедневието. Това би бил един кошмарен свят, какъвто никога не е съществувал, за щастие. Ясно беше и продължава да е все по-понятно, че рисунките са символи и трябва да се четат като такива.
Малоброен като повторение, но особено важен в целия магурския разказ е символът на лъка. Среща се точно на три места.
Фигура 68. Всички изображения на лък сред рисунките от Магура.
С лъка се стреля, като целта на това занимание е да уцелим, с което ще си осигурим някакво благоденствие. Това е съвършено съзнателно и преднамерено занимание, имащо конкретна цел. Използването на лък предполага няколко неща:
– съзнавам себе си като извършител (субект)
– съзнавам целта си като отделна от мен (обект)
– съзнавам средството
– съзнавам принципа на работа
– съзнавам отношението между мен, средството, принципа на работа и целта
Всичко това е едно огромно количество съзнание, интелект и разбиране. Тук всичко е разбрано, ясно и преднамерено. Такава е всяка човешка дейност. Дейността е именно преднамерена, с определена цел, средства и технология. Това отличава съзнателния човек от живтоното – дейността. Приордните явления не са дейности, неправилно е гръмотевичните събития да се наричат „гръмотевична дейност“, защото там липсват елементите на преднамереността, съзнанието, средството.
Затова лъкът е символ на дейност и на технология, защото е най-човешкият от всички символи. Практически лъкът е третият стожер на техническата цивилизация. Другите два са огънят и лоста. Но лъкът е по-висш, защото е създаден съзнателно, докато огънят съществува независимо от нас, а лостът е употреба на нещо съществуващо само по себе си.
В исторически план, появата на лъка е определила развитието на хората в технически аспект.
Затова лъкът в Магура значи „дейност“ – осъзната, преднамерена, с определена цел, с ясно средство и технология.
Фигура 69. Фрагмент от „Ловната“ сцена, който съдържа специализация на дейностите и преднамерена употреба на пособия.
Пред посетителя лъкът се появява за пръв път в т.нар. „Ловна“ сцена, която при внимателен анализ се оказва военна сцена, имайки се предвид, че ролите са разделени между хората в нея. Това значи разделение на дейността, специализация. Това е основата на цивилизацията. От тук тръгва нашето икономическо и културно развитие.
Следва един от трите аспекта на Богинята-майка. Това е „Улучващата отдалеч“, т.е. от отвъдното. Тя управлява развитието на събитията и предопределя провала или успеха. Затова до нея е изобразен „ловец“ (човекът с лък от лявата й страна), който е символа „целенасочен деятел“, а не конкретно ловец. Това може да е всеки човек във всяка своя роля и дейност. Еленът от дясната й страна не е елен, а е символ на целта. С „ловеца“ и „елена“ този аспект е определен ясно – това е същността, която напарвлява събитията и води делата до успех.
Тази сцена не е просто примитивна молба за наслука в лова от страна на примитивни хора към тяхното недодялано божество. Тук се има предвид нещо съвсем друго – сцената представя един всеобхватен вселенски принцип, който се отнася до всичко, включително и до излитането на ракетите в космоса и успешната мозъчна операция.
Фигура 70. Богинята-Майка, която води стрелата до нейната цел.
На трето място виждаме „ловеца“ изобразен в магурската молитва под символа Т. Т значи бог, божествен, ум, промисъл, съдба и т.н. в този план – всичко това, което има своето описание и построение. От дясната страна, която е начало, имаме три черти – трите условия на успеха. От лявата страна имаме деятеля („ловеца“). Това е молба към божественото чрез трите условия, които сме изградили, да се постигне онова, което целим. Това е молитва за успех в дейностите ни, но ние разбираме трите необходими условия за това.
Фигура 71. Молитва за сполука, отправена към Бог-Слово.
Ясно личи, че във всички случаи стрелецът с лък е използван като символ на човека, стремящ се да постигне определен резултат.
Символиката и смисъла на лъка има своята предистория, показана нагледно сред рисунките.
В Магура има осем сексуални сцени, като всички те са различни и чрез разлики в изобразяването на фигурите е предаден целият им смисъл.
Фигура 72. Осемте сексуални сцени от Магура.
Тук, в една от тези сцени, жената (вляво – фигурата с „колана“ през кръста) има съзнание (ръцете около главата), което е насочено към себе си. Коланът е прав и спокоен, което значи, че жената не желае да зачене, нито има чувства към мъжа.
Фигура 73. Сексуална сцена от Магура, която представя сексуалното общение на разменни начала.
Това е сексуалната сцена на проституцията. В нея женската душевна същност е осъзнала властта на секса и, че той е средство за постигане на цели. Вдясно е мъжката душевна същност, която се намира в сексуално възбудено състояние. Начинът, по който е изобразена мъжката фигура, е много различен от изобразяването на мъжката фигура в нормалното й състояние. Тук мъжката фигура има една уникална особеност – ръцете й образуват лък със стрела, което го няма в останалите шест сексуални сцени.
Ръката на мъжа е поставена в поза „принасям дар“ и същият йероглиф със същото значение е използван в Древен Египет. Същевременно, ръката, образуваща стрела, е насочена към колана на женската фигура, т.е. нейната женственост. Т.е., принасянето на дар и всички тези съзнателни и преднамерени действия целят получаването на женствеността като резултат.
Причината е, че тук мъжът знае, че става дума за проституция от страна на женската същност. Мъжът предизвиква това у жената. Мъжът е преднамерен и това, което прави, не се ръководи от чувства и инстинкти, а е просто една дейност, която има своята технология – да предложи нещо, за да получи секс. Затова ръцете му оформят лък.
Имах случай човек, чел много за магията, да ми разкаже, че магията е аналогична на хвърлянето на камък или изстрелването на стрела, защото тя представлява опосредствано въздействие върху нещо или върху някакво събитие – когато правим магия, ние не отиваме лично да въздействаме, а изпращаме магията да бъде наш посредник. Така че, лъкът се явява двоен символ на опосредстваните човешки действия, защото е средство за излъчване на въздействие от наша страна.
Фигура 74. Всички мъжки фигури от Магура, намиращи се в сексуално възбудено състояние.
Вижда се, че в езотеричен план, т.е. по пътя на осъществяване и развитие на битието и на състоянията на духа в него, първоначално преднамереността възниква в следствие на сексуалния импулс, който кара мъжките същности да се стремят към получаването на взаимодействие.
Ръцете на всички тези фигури са извити под формата на полуокръжност, която е еднаква с дъгата на лъка и като смислов елемент присъства и тук, и при стрелците. Ясно се проследява една логическа верига, която недвусмислено доказва, че лъкът се явява символ на целеустременост.
Фигура 75. Лъчи и излъчване.
Най-сетне, ние имаме думата лъч. Лъчът е насочен от някакъв център навън. В латинските езици имат думата радиус, но ще видите защо нашият език е много по-истинен.
Имаме и думата излъчване, която значи изпускане, излъчване на лъчи. В латинския имат думата радиация, която значи същото. Дотук двата езика показват еднакво разбиране за действителността.
Излъчването се осъществява винаги от тела, като лъчът винаги напуска телата перпендикулярно на повърхността. Затова в идеалния случай всички излъчващи тела се представят като кълба. Напречният разрез на кълбото е кръгът. Излъчването тогава ще се представи като лъч от центъра, който излиза извън кръга. Поради особеностите на окръжността, всяка права, минаваща през центъра й, е перпендикулярна на окръжността. Затова всеки лъч е неизбежно под прав ъгъл спрямо окръжността и неотменно неговото мислено продължение минава през центъра. Половината от окръжността пък е лък, а стрелата е лъча.
Това е нашата насоченост от центъра ни към целта.
Цялото излъчване е съвкупността от всички лъчи.
Думата лъч произлиза от думата лък. Думата улучвам произлиза от думата лък. Думата сполука, както и наслука, произлиза от думата лък.
Интересно е, че българската традиция с думата лък и нейните производни точно следва логиката, представена от рисунките в Магура.
А как в българската традиция е измислена думата лък? Всяка буква има смисъл и този смисъл съм го чел на основата на смислите на отделните магурски фигури, защото буквите ни произлизат от тях. Л значи телесен, тяло. Ъ значи преминаване от едно в друго, като се имат предвид различни по природата си неща. К значи насоченост. ЛЪК значи тяло, което преминава в насочено и именно това се случва при изстрелването на стрелата от лъка – едно тяло преминава в насочено движение и това е и символното значение на лъка – средство за създаване на насоченост. Ето така българите са имали първо идеограми, на чиято основа са осмислили буквите и създали думи, отчитайки действителната, функционалната същност на нещата, която са представили чрез буквите.
И това е голямо постижение да знаеш, че излъчването на лъчи от телата е геометрически еднакъв процес с изстрелването на стрела от лъка и на тази основа да ползваш една и съща дума за описание и на двата процеса – лък, лъч и излъчване. Впечатляващо е, че в някаква дълбока древност хората са имали представа за физическите процеси на излъчването. И, вижте, в другите езици не е така – там не можеш чрез анализ на буквите да обясниш смисъла на лъка, нито се намира такава здрава връзка между думите лък, лъч и излъчване.
Фигура 76. Слънцето от Магура като доказателство за отличното разбиране на процеса на излъчване.
Става дума и за пълна свързаност на думите лък, улучвам и сполука, което демонстрира ясно и задълбочено разбиране, че успех може да има само при целенасочени действия. Става дума и за това, че в българската традиция сполуката еднозначно се свърза с наличието на намерение за действие, което е точно повторение на логиката на нещата, представена чрез магурските рисунки.
Натрапва се изводът, че българското осмисляне на същността на лъка и лъчите датира още от времето на създаването на магурските рисунки.
А, според датирането, което съм правил, по-новите рисунки следва да са на 14 600 години, а по-старите – на 42 680 години. Като гледам и това, че и самите ни букви имат на 90% подобия с рисунки от Магура и, че могат добре да се обяснят със значението на магурските символи, то стигам до извода, че езикът ни има своето непрекъснато развитие в продължение вече на почти 43 000 години. Той произлиза от много стари магически познания за същността на битието и за начините за нейното представяне.
Според представената в Магура сцена на човешката история, началото на сегашното човечество е преди 42 680 години, която дата добре съвпада и с представите на археологията по въпроса. Излиза, че от самото начало на Петата раса, което се е случило в епохата Дева (което значи Богиня), на хората са били дадени магурските символи, а те пък по-късно са били трансформирани в срички и букви. Но е интересно, че тези символи са дадени на населението на Балканите, защото не се срещат на други места. А ето какво казва книгата „Тракийските хроники“ по въпроса за писмеността: Бог дал само на бащата на траките – цар Тцер или Терес да познава божиите знаци и на никой друг народ.
https://magnaaura.wordpress.com/
https://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/2019/05/1.html?fbclid=IwAR25Cj3iNTZLAKTYMkI5su93_X86VSrVvJ6KsVY958XXLnHbE0CkuEbqbZ0
Така че, не е правилно да имаме други думи, започващи с Ъ освен ЪГЪЛ и производните й. И нямаме.
От една страна е правилно думите да завършват с Ъ, когато последната буква е съгласна, защото това изразява преминаване на нишката на замисъла и целият текст става по-скоро като една дума. Но от друга страна няма замисъл в това да завършваме нещо с преминаване, защото невинаги това е желано и невинаги има към какво. Допълнително, ако след такова съществително има глагол, това е груба намеса в действието на глагола.
Ако по онова време буквата Ъ е имала по-различен смисъл, то изписването й в края на думите е било оправдано. При днешния смисъл на буквата Ъ, смятам, че не е и онази граматика не трябва да се връща. Върне ли се предишният й смисъл в масовото подсъзнание (защото сме бездънно несъзнателни за буквите си), скоро и граматиката ще се върне към предишния си вид.
Като гледам накъде отиват нещата, буквата Ъ е на път напълно да изчезне от езика ни.
Вероятно идват времена, когато ще се общува с телепатия. За какво ни е тогава език? Ще имат ли тогава значение буквите? В телепатията има ли думи? Или всичко това е твърде ограничаващо и ще отпадне?
За сега мисля, че няма да отпаднат. Защото светът е аналогичен на всичките си равнища. Докато са нужни атоми и молекули за телата ни, ще са нужни и букви и думи за умовете ни. А при едно извисяване на съзнанието от телесното към менталното познаването на буквите и думите ще е еквивалентно на познаването на химията, математиката или физиката.
Буквата И
Функцията на буквата И е да свързва разнородни по естеството си обекти, явления и обеми.
Буквата Е
Фигура 61. Произход на буквата Е.
Буквата Е значи съм, ставам на. И до ден днешен спрежението на глагола съм в трето лице единствено число е именно Е и това идва от много стари времена – още от културата Магура.
На Фигура 61 е показано как един шаман изпраща душа (в дясната част) да стане (Е) част (плътното кръгче) от Бог-Слово (Т).
Логиката на построението на буквата е следната: това е съвкупното действие и проявление на трите основни равнища на проявление на нещото – равнищата на духа, душата и тялото. Те са обединени в едно действащо цяло, защото, когато съм, то аз съм с цялата си същност и на всички свои равнища.
Буквата Ш
Буквата Ш е част от трудните за проумяване и обяснение букви заедно с Щ, Ц и Ч. Навярно това се дължи на тяхната съставност, тъй като могат да се разложат на по-прости звуци, а съответно и на по-прости смисли.
Отварям правописен речник на българските думи и търся там наистина български думи, започващи със Ш:
Шавам, шамар, шапка, шаран, шарен, шаря, шашав, шашкам, шев, шега, шейна, шест, шесдесет, шетам, шибам, шия, шип, шипка, широк, шляпам, шляя, шмугам се, шоп, шопар, шума, шубе, шуга, шум, шума, шупване, шупла, шуртя, шушукам, шътам, шъткам.
Поне моите асоциации с повечето от думите са за сравнително хаотични действия и явления като шум, шума, шушна, шарен, шупла, шляя, шуртя.
Доколкото мога да се ориентирам в основния смисъл на буквата Ш, той е изначален хаос, липса на синхрон и съзвучие, разсейване, генериране на случайни стойности.
Като образ, Ш е обединението на три действащи елемента (защото са вертикални) в една логика. Понеже логиката е отдолу (хоризонталната черта), то тя се формира от съвкупното действие на трите елемента. Това е точно обратното на символа Т с три вертикални черти, където вертикалните черти са подчинени на логиката, която е отгоре.
Да получаваш логика от съвкупното действие на няколко различни елемента е като да записваш случайно възникващи събития. Логиката на явлението се получава в голяма степен хаотична, каквито са и повечето думи, започващи с Ш.
В науката Анализ и синтез на системи има такива функционални елементи, които обединяват потоци по качество или по количество. Намирам, че буквата Ш отговаря именно на такъв вид функция.
Фигура 62. Магурски праобраз на буквата Ш.
Буквата Щ
Фигури 63 и 64. Магурски праобрази на буквата Щ.
Вижда се, че при буквата Щ горната част е напълно еднаква с буквата Ш. Различават се по долната си част, която по формата си е буквата Т. По прочита си звукът Щ може да се представи като ШТ. Действително, такава е и неговата логика и функция.
Значи, в горната част имаме пораждането на хаотична логика, а след това тази логика става слово, структура на подчинения символ Т, който се явява резултантен.
Това не е Слово, което идва от Бог, а е просто структура, създадена от факторите на окръжаващата среда.
Така имаме един отличен пример с думата щастие, която идва от глагола ща, който е в основата и на думата щение. Следователно, щастието е чувството за удовлетвореност на това, което щем, на нашите щения. Обаче те не са Промисъл и не са от Бога – те са от нашата среда.
Затова и буквата Щ е като една антена, която събира всички тия неща в едно и създава някаква амалгама, която обаче има силата да се проявява като ум, като мисли, като душа, като съдба, защото създава Т, а то носи построението на обектите и явленията.
Аз съм изпитвал това на свой гръб, а и всички са го изпитвали. Имах късмета да разпозная явлението.
Представете си, че за днес сте свършили всичко необходимо и за тоя момент няма нужда да вършите каквото и да било. Случил се е такъв момент, че сега нямате проблеми, здрави сте, работата е добре, близките са добре – просто няма никаква причина да мислите. Седите си спокойно и с намерение да се отпуснете.
Обаче, в ума ви минават мисли за някакви неща, които нито са належащи, нито имат някаква степен на спешност. Даже, това ще са неща да се ремонтира колата на баща ви, да се помогне нещо на баба ви, мисли за някоя жена или мъж.
От къде, да му се не знае, идват тия мисли сега, когато всичко е отлично подредено, когато нямам причини да мисля? Идват от други хора. Нашите умове са много по-свързани, отколкото можем да си представим – ние можем да чуваме мислите на свързаните с нас хора направо в собствения си ум. Получава се така, че понеже долавяме тия мисли в главата си, вярваме, че те са наши. Ето така работи Щ – на главата си имаме Щ, на емоциите си имаме Щ, на тялото си имаме Щ, на душата си имаме Щ и улавяме ли, улавяме сигнали, които се проявяват у нас като наше собствено Т.
Тия мисли и емоции ни вадят от състоянието на комфорт, заставят ни да действаме, с цел да решим въпросите и след това да можем да си позволим отново да сме в комфортно състояние. Него ние ще наречем щастие – когато всичко е подредено, когато всички щения са удовлетворени.
Обаче баженството не е щастието. Пътят до блаженството е да се разбере, че поне 80% от мислите и чувствата ни не са наши и, че не е наша отговорност да осъществяваме исканията и търсенията на другите, да се разбере, че не трябва да следваме всяка мисъл, която минава през ума ни.
Буквата Ж
Буквата Ж по своята форма може да се определи по два начина.
Единият е като две долепени една до друга букви Ш. Има логика в това, защото звукът Ж може да се определи като трептящо и звучно Ш. Ако пуснем едновременно един и същи тон от два източника и ако има фазово изместване между честотите на двата тона, то се получава нов резултантен тон, в който се наблюдава т.н. биене. Именно от него се поражда звучността, така че има логика Ж да представлява сдвоено Ш.
Ако това е вярната теза, то Ж в горната си част събира в едно различни въздействия и от тях създава някакво построение – каквото се получи, според въздействията. След това, долната част на Ж действа като Т с три вертикални черти, т.е. проявява се като точно описание на построението на обект или явление.
Така се създава човешката съдба – като сравнително безразборна съвкупност от въздействията от роднини, приятели, среда, начин на живот – защото Ж в първата буква в думата Живот и нейното въздействие върху живота е решаващо. Да не мислите, че съдбата се предопределя от Бог? Не, тя се решава на място според влиянията, на които сме подложени.
Другият вариант за изписване на буквата Ж е, когато всички нейни линии са събрани радиално (като лъчите на звезда) в центъра на фигурата. Тогава тя прилича на типичните човешки фигури от Магура:
Фигура 65. Типична рисунка от Магура, представяща душа в нейното съзнателно и просветлено състояние.
Буквата Ц
На този етап знам твърде малко за буквата Ц и затова няма да я коментирам. Само ориентировъщно, Ц носи в себе си някаква заложба, която има да се осъществява.
Буквата Ч
Буквата Ч също е от тези, които слабо съм изучил, и не, защото не съм положил усилия, а не ми се удава да проследя добре логиката й. Това, което съм научил дотук, е, че Ч съдържа в себе си някакъв замисъл, някаква съдба, заложба, която трябва да се развива с времето.
Имаме глагола чакам – да измине време, през което нещо конкретно да се изчерпи.
Фигури 66 до 67. Варианти за праобрази на буквата Ч.
ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМИТЕ ЛЪК, ЛЪЧ, ИЗЛЪЧВАМ, СПОЛУКА И ДРУГИ
Сега искам да разкажа за нещо, което от години много ми харесва и ме възторгва винаги, когато мисля за него. Ето някогашна моя статия по въпроса:
Още отдавна се изясни, че буквалният прочит на праисторическите рисунки от пещерата Магура довежда до безумия, макар това още да не е станало ясно на всички заинтересовани. Онова, което е нарисувано там, не са реалните тела, обекти и занимания такива, каквито биха били в ежедневието. Това би бил един кошмарен свят, какъвто никога не е съществувал, за щастие. Ясно беше и продължава да е все по-понятно, че рисунките са символи и трябва да се четат като такива.
Малоброен като повторение, но особено важен в целия магурския разказ е символът на лъка. Среща се точно на три места.
Фигура 68. Всички изображения на лък сред рисунките от Магура.
С лъка се стреля, като целта на това занимание е да уцелим, с което ще си осигурим някакво благоденствие. Това е съвършено съзнателно и преднамерено занимание, имащо конкретна цел. Използването на лък предполага няколко неща:
– съзнавам себе си като извършител (субект)
– съзнавам целта си като отделна от мен (обект)
– съзнавам средството
– съзнавам принципа на работа
– съзнавам отношението между мен, средството, принципа на работа и целта
Всичко това е едно огромно количество съзнание, интелект и разбиране. Тук всичко е разбрано, ясно и преднамерено. Такава е всяка човешка дейност. Дейността е именно преднамерена, с определена цел, средства и технология. Това отличава съзнателния човек от живтоното – дейността. Приордните явления не са дейности, неправилно е гръмотевичните събития да се наричат „гръмотевична дейност“, защото там липсват елементите на преднамереността, съзнанието, средството.
Затова лъкът е символ на дейност и на технология, защото е най-човешкият от всички символи. Практически лъкът е третият стожер на техническата цивилизация. Другите два са огънят и лоста. Но лъкът е по-висш, защото е създаден съзнателно, докато огънят съществува независимо от нас, а лостът е употреба на нещо съществуващо само по себе си.
В исторически план, появата на лъка е определила развитието на хората в технически аспект.
Затова лъкът в Магура значи „дейност“ – осъзната, преднамерена, с определена цел, с ясно средство и технология.
Фигура 69. Фрагмент от „Ловната“ сцена, който съдържа специализация на дейностите и преднамерена употреба на пособия.
Пред посетителя лъкът се появява за пръв път в т.нар. „Ловна“ сцена, която при внимателен анализ се оказва военна сцена, имайки се предвид, че ролите са разделени между хората в нея. Това значи разделение на дейността, специализация. Това е основата на цивилизацията. От тук тръгва нашето икономическо и културно развитие.
Следва един от трите аспекта на Богинята-майка. Това е „Улучващата отдалеч“, т.е. от отвъдното. Тя управлява развитието на събитията и предопределя провала или успеха. Затова до нея е изобразен „ловец“ (човекът с лък от лявата й страна), който е символа „целенасочен деятел“, а не конкретно ловец. Това може да е всеки човек във всяка своя роля и дейност. Еленът от дясната й страна не е елен, а е символ на целта. С „ловеца“ и „елена“ този аспект е определен ясно – това е същността, която напарвлява събитията и води делата до успех.
Тази сцена не е просто примитивна молба за наслука в лова от страна на примитивни хора към тяхното недодялано божество. Тук се има предвид нещо съвсем друго – сцената представя един всеобхватен вселенски принцип, който се отнася до всичко, включително и до излитането на ракетите в космоса и успешната мозъчна операция.
Фигура 70. Богинята-Майка, която води стрелата до нейната цел.
На трето място виждаме „ловеца“ изобразен в магурската молитва под символа Т. Т значи бог, божествен, ум, промисъл, съдба и т.н. в този план – всичко това, което има своето описание и построение. От дясната страна, която е начало, имаме три черти – трите условия на успеха. От лявата страна имаме деятеля („ловеца“). Това е молба към божественото чрез трите условия, които сме изградили, да се постигне онова, което целим. Това е молитва за успех в дейностите ни, но ние разбираме трите необходими условия за това.
Фигура 71. Молитва за сполука, отправена към Бог-Слово.
Ясно личи, че във всички случаи стрелецът с лък е използван като символ на човека, стремящ се да постигне определен резултат.
Символиката и смисъла на лъка има своята предистория, показана нагледно сред рисунките.
В Магура има осем сексуални сцени, като всички те са различни и чрез разлики в изобразяването на фигурите е предаден целият им смисъл.
Фигура 72. Осемте сексуални сцени от Магура.
Тук, в една от тези сцени, жената (вляво – фигурата с „колана“ през кръста) има съзнание (ръцете около главата), което е насочено към себе си. Коланът е прав и спокоен, което значи, че жената не желае да зачене, нито има чувства към мъжа.
Фигура 73. Сексуална сцена от Магура, която представя сексуалното общение на разменни начала.
Това е сексуалната сцена на проституцията. В нея женската душевна същност е осъзнала властта на секса и, че той е средство за постигане на цели. Вдясно е мъжката душевна същност, която се намира в сексуално възбудено състояние. Начинът, по който е изобразена мъжката фигура, е много различен от изобразяването на мъжката фигура в нормалното й състояние. Тук мъжката фигура има една уникална особеност – ръцете й образуват лък със стрела, което го няма в останалите шест сексуални сцени.
Ръката на мъжа е поставена в поза „принасям дар“ и същият йероглиф със същото значение е използван в Древен Египет. Същевременно, ръката, образуваща стрела, е насочена към колана на женската фигура, т.е. нейната женственост. Т.е., принасянето на дар и всички тези съзнателни и преднамерени действия целят получаването на женствеността като резултат.
Причината е, че тук мъжът знае, че става дума за проституция от страна на женската същност. Мъжът предизвиква това у жената. Мъжът е преднамерен и това, което прави, не се ръководи от чувства и инстинкти, а е просто една дейност, която има своята технология – да предложи нещо, за да получи секс. Затова ръцете му оформят лък.
Имах случай човек, чел много за магията, да ми разкаже, че магията е аналогична на хвърлянето на камък или изстрелването на стрела, защото тя представлява опосредствано въздействие върху нещо или върху някакво събитие – когато правим магия, ние не отиваме лично да въздействаме, а изпращаме магията да бъде наш посредник. Така че, лъкът се явява двоен символ на опосредстваните човешки действия, защото е средство за излъчване на въздействие от наша страна.
Фигура 74. Всички мъжки фигури от Магура, намиращи се в сексуално възбудено състояние.
Вижда се, че в езотеричен план, т.е. по пътя на осъществяване и развитие на битието и на състоянията на духа в него, първоначално преднамереността възниква в следствие на сексуалния импулс, който кара мъжките същности да се стремят към получаването на взаимодействие.
Ръцете на всички тези фигури са извити под формата на полуокръжност, която е еднаква с дъгата на лъка и като смислов елемент присъства и тук, и при стрелците. Ясно се проследява една логическа верига, която недвусмислено доказва, че лъкът се явява символ на целеустременост.
Фигура 75. Лъчи и излъчване.
Най-сетне, ние имаме думата лъч. Лъчът е насочен от някакъв център навън. В латинските езици имат думата радиус, но ще видите защо нашият език е много по-истинен.
Имаме и думата излъчване, която значи изпускане, излъчване на лъчи. В латинския имат думата радиация, която значи същото. Дотук двата езика показват еднакво разбиране за действителността.
Излъчването се осъществява винаги от тела, като лъчът винаги напуска телата перпендикулярно на повърхността. Затова в идеалния случай всички излъчващи тела се представят като кълба. Напречният разрез на кълбото е кръгът. Излъчването тогава ще се представи като лъч от центъра, който излиза извън кръга. Поради особеностите на окръжността, всяка права, минаваща през центъра й, е перпендикулярна на окръжността. Затова всеки лъч е неизбежно под прав ъгъл спрямо окръжността и неотменно неговото мислено продължение минава през центъра. Половината от окръжността пък е лък, а стрелата е лъча.
Това е нашата насоченост от центъра ни към целта.
Цялото излъчване е съвкупността от всички лъчи.
Думата лъч произлиза от думата лък. Думата улучвам произлиза от думата лък. Думата сполука, както и наслука, произлиза от думата лък.
Интересно е, че българската традиция с думата лък и нейните производни точно следва логиката, представена от рисунките в Магура.
А как в българската традиция е измислена думата лък? Всяка буква има смисъл и този смисъл съм го чел на основата на смислите на отделните магурски фигури, защото буквите ни произлизат от тях. Л значи телесен, тяло. Ъ значи преминаване от едно в друго, като се имат предвид различни по природата си неща. К значи насоченост. ЛЪК значи тяло, което преминава в насочено и именно това се случва при изстрелването на стрелата от лъка – едно тяло преминава в насочено движение и това е и символното значение на лъка – средство за създаване на насоченост. Ето така българите са имали първо идеограми, на чиято основа са осмислили буквите и създали думи, отчитайки действителната, функционалната същност на нещата, която са представили чрез буквите.
И това е голямо постижение да знаеш, че излъчването на лъчи от телата е геометрически еднакъв процес с изстрелването на стрела от лъка и на тази основа да ползваш една и съща дума за описание и на двата процеса – лък, лъч и излъчване. Впечатляващо е, че в някаква дълбока древност хората са имали представа за физическите процеси на излъчването. И, вижте, в другите езици не е така – там не можеш чрез анализ на буквите да обясниш смисъла на лъка, нито се намира такава здрава връзка между думите лък, лъч и излъчване.
Фигура 76. Слънцето от Магура като доказателство за отличното разбиране на процеса на излъчване.
Става дума и за пълна свързаност на думите лък, улучвам и сполука, което демонстрира ясно и задълбочено разбиране, че успех може да има само при целенасочени действия. Става дума и за това, че в българската традиция сполуката еднозначно се свърза с наличието на намерение за действие, което е точно повторение на логиката на нещата, представена чрез магурските рисунки.
Натрапва се изводът, че българското осмисляне на същността на лъка и лъчите датира още от времето на създаването на магурските рисунки.
А, според датирането, което съм правил, по-новите рисунки следва да са на 14 600 години, а по-старите – на 42 680 години. Като гледам и това, че и самите ни букви имат на 90% подобия с рисунки от Магура и, че могат добре да се обяснят със значението на магурските символи, то стигам до извода, че езикът ни има своето непрекъснато развитие в продължение вече на почти 43 000 години. Той произлиза от много стари магически познания за същността на битието и за начините за нейното представяне.
Според представената в Магура сцена на човешката история, началото на сегашното човечество е преди 42 680 години, която дата добре съвпада и с представите на археологията по въпроса. Излиза, че от самото начало на Петата раса, което се е случило в епохата Дева (което значи Богиня), на хората са били дадени магурските символи, а те пък по-късно са били трансформирани в срички и букви. Но е интересно, че тези символи са дадени на населението на Балканите, защото не се срещат на други места. А ето какво казва книгата „Тракийските хроники“ по въпроса за писмеността: Бог дал само на бащата на траките – цар Тцер или Терес да познава божиите знаци и на никой друг народ.
https://magnaaura.wordpress.com/
Вълнообразно
“Асистирано самоубийство на Европа“ – би...
Българската орда
Митичният вожд Пилемен, енети, пафлагонц...
Българската орда
Митичният вожд Пилемен, енети, пафлагонц...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
