Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06.2019 18:08 - Българският език от гледна точка на магическата грамотност. Част 1 – значение на буквите
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 371 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 05.06.2019 18:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Българският език от гледна точка на магическата грамотност. Част 1 – значение на буквите  

  петък, 24 май 2019 г.



https://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/2019/05/1.html?fbclid=IwAR17qiy8F6wWy8NcQl3WaDOdbx1nrnyXNriSEsAZe-5ewrwdNbZPpxY8ksk


image


…Цялостната дума за бог би следвало да е фот, който би съдържал в себе си и добро, и зло, и съзидание, и разруха. Интересно, че при гърците фот е думата за светлина, а пък Луцифер се счита, че е именно светлина.
И нима по случайност Елин Пелин е избрал за дяволчето името Фют в книгата си „Ян Бибиян на Луната“? Само прочетете книгата да видите какъв илюминиран, просветлен, озарен ум я е писал, а такива са и повечето, ако не и всички разкази на Елин Пелин.

А знаете ли къде е роден Елин Пелин? В село Байлово. Там, в пещерите има древен астрономически комплекс, където са били изрисувани около 200 рисунки същите като тези от Магура…

От къде на къде думи като лък, вода, око, ухо, уста, Яга и тяга са именно такива, а не други – по случайност ли са измислени така или са плод на някаква закономерност, която ги задължава да имат точно този вид?

Магическата грамотност, която придобих, изучавайки рисунките от пещера Магура, ми даде да разбера, че зад думите ни се намира точен вселенски ред, но за всичко това – малко по малко, за да става ясно как съм стигнал до причините. Държа поетапно да онагледявам как съм стигнал до съответното познание, за да може всеки със своя ум да проследи пътя, защото иначе бихме изпаднали в положение на шаманизъм, в което „звездите ми го говорят“ и в което бих се явявал единствен и привилегирован посредник между нещо и човешките умове. Искам винаги да стоя много далеч от такива ситуации, в които не давам възможност на хората да проверят стъпките ми в техния ред.

Трябва да се започне с думата магия, която е производна на корена маг, която пък още от времето на Древна Персия значи посветен, обучен, умел човек – следователно, човек запознат с някакви принципи и възможностите за тяхната употреба. В българския език пък имаме глагола мога, който по конструкцията си очевидно е еднакъв с думата маг. За да можеш, и това е добре известно и в теоретичен, и в практически план, трябва да знаеш и да умееш. Трябва да си преминал някакъв начин на обучение и ограмотяване, а това е именно същото, през което са минавали и маговете.

От тук, думата магия означава съвкупността от знания и умения по някаква тема, както и тяхната употреба.

На мен лично магията винаги ми е била много интересна от една страна от чиста любознателност, а от друга – заради измамната възможност с малко усилия да получавам бързо големи резултати, с които да удовлетворявам желанията си.

Първото ми съществено придобиване на магическа грамотност стана, когато разбрах, че съществуват три изначални елемента, които се съдържат в абсолютно всичко, което съществува по проявен начин – обекти и явления.

Сравнете кои да са две съществуващи неща или явления. Всяко от тях неизменно ще има логика или построение, ще има задвижваща сила или материлизираща енергия и ще се случва на някакво място, в някакво пространство. Следователно, трите неизменни съставки на проявеното битие са:
Построение, описание на конструкцията, логика;
Сила, енергия;
Място, пространство.

Ако погледнем тези съставки от езотерична гледна точка, то техните имена ще звучат така:
Душа (предсталява информацията за нещата, тяхното описание и конструкция);
Дух (представлява задвижващата или материализиращата енергия);
Тяло (пространството, в което се проявява събитието или обекта).

По-малко от три съставки не са достатъчни, а повече са ненужно много, защото всяка следваща ще бъде или повторение на някоя от изброените, или някаква тяхна комбинация. Затова трите съставки са най-дълбоката основа на проявеното битие и с тяхното изучаване трябва да започва всяко магическо ограмотяване. Да, ние предимно питаме за следното: „кажи ми как да направя някаква магия за нещо си“, а рядко питаме какво е магията и как работи в дълбочината си.

Мислете за магията не толкова като за някакви практики и заклинания, колкото за инженерното дело, чрез което битието работи и се проявява. Заради това, че всяко проявление съдържа трите изначални съставки, то създаването на проявления изисква „смесването“ им по определен начин. Именно тази грамотност да се съчетават трите начала е точен аналог на съвременната инженерна дейност, защото знаем изходните продукти, знаем законите на тяхното взаимодействие и измисляме начини да ги накраме да взаимодействат така, че да получим предварително търсено проявление.

Ето накратко принципите на взаимодействие на трите начала:
Енергията следва построението (описанието) и го кара да функционира в някакво пространство;
Построението задава пътя и начина на движение на енергията;
Всяко от тези взаимодействия се случва в някакво място, пространство.

Без да навлизам по-дълбоко във взаимодействията на трите начала, очертах, че те са същността на магията и на проявлението.

Много след като се бях запознал с началата, попаднах за първи път при рисунките от Магура и видях, че те представляват символи. Мина още доста време в търсенето на тяхната логика и схванах, че рисунките могат да бъдат групирани по подобие, например:

image

Фигура 1. Всички съзнателни мъжки фигури от Магура.

image

Фигура 2. Всички съзнателни женски фигури от Магура.

image

Фигура 3. Всички творящи, женски духове от Магура.

Вижда се, че съществуват десетки подобни една на друга рисунки, които имат малки разлики помежду си. Следователно, рисунките могат да се създават една от друга чрез добавяне или премахване на елементи. С това се променя и смисълът на рисунките. От тук следва, че елементите носят смисъл и го добавят към останалата композиция.

Това беше вторият голям пробив – да се осъзнае, че всяка рисунка представлява съвкупен израз на елементите, от които е съставена и, че целият прочит на рисунката зависи от градивните й елементи, които са носителите на смисъл.

Третият голям пробив беше да се осъзнае, че рисунките във всяка група могат да се подреждат от най-сложна към най-проста, с което се очертава една основна рисунка във всяка група, от която се изграждат всички останали чрез добавянето на нови елементи. Така за всяка група има една рисунка-прародител, която носи базовия смисъл на цялата група.

Чрез анализ на групите и чрез издирването на рисунките-прародители се стигна до откритието, че сред всички рисунки съществуват три най-елементарни фигури, от които се създават всички останали.

image

Фигура 4. Трите изначални рисунки в Магура, от чиито съчетания се изграждат всички останали рисунки.

Това позволи да се разпознаят трите изначални съставки сред рисунките и на тази основа да се изгради системен прочит, при който вече е ясно значението на отделните елементи. От тях могат да се изведат три най-фундаментални геометрични елемента с техните съответни значения:

image

Фигура 5. Трите фундаментални геометрични елемента, от които са изградени всички рисунки.

Именно това са трите изначални съставки на битието, а от тях може да се построи всяка една рисунка в Магура:

imageimageimageimageimageimageimage

Фигури 6 до 12. Различни етапи на изграждане на все по-сложни рисунки от Магура на основата на трите фундаментални елемента.

С това стигаме до извода, че всяка една рисунка от Магура е именно „смесване“ по определен начин на трите изначални съставки и с това всяка рисунка представлява магия. Понеже в Магура са представени от най-прости до най-сложни рисунки, то те представят цялата каскада на превръщания, чрез които е създадено и проявено цялото битие – от елементарни градивни части, през душите, та до телата и тяхното поведение и взаимодействия. Рисунките от Магура представляват основните етапи от осъществяването на битието и сами по себе си са магия, представена чрез символи.

Освен това, всяка рисунка има систематичен начин на прочит. Вече няма никаква нужда да гадаем смисъла на рисунките, защото нагледно се доказа, че всяка от тях е съвкупност от смислите на своите елементи и всеки път, когато срещнем един и същи елемент в различни рисунки, навсякъде той се чете по еднакъв начин.

image

Фигура 13. Градивни елементи на една рисунка от Магура.

С това разбираме, че рисунките от Магура са запис, те са систематичен изказ на някаква идея и на някакви познания – по-конкретно, това са познанията за сътворението на битието. Затова и Магура се казва така, затова в корена на името е думата маг, защото магията е съчетаването на трите елемента, чрез което се създават проявленията.

И така, стигаме до идеята за идеограма – един символ или схематична рисунка, която значи цяла една идея, например идея за живот, смърт, бог, раждане, зачатие. Счита се, че най-старите писмени изразни средства на хората са пиктограмите и идеограмите. Рисунките от Магура са такива, но за разлика от разпространените по други места единични рисунки, всяка от които има своя си прочит, рисунките от Магура представляват системен запис – всяка от тях се създава и се чете според набор от правила.

След това, счита се, че на някакъв етап към различните идеограми е бил принаден изказ – някаква дума или група от думи, която изразява конкретната идеограма. Минало още време и смисълът на идеограмите бил редуциран – вече от цялостна и абстрактна идея започнали да се отнасят до по-конкретни обекти и явления. Изричането се съкратило до една или две срички. Изминало още време и идеограмите били сведени по формата си до познатите ни букви, всяка от които се изговаряла като отделен звук. Счита се, че такава е еволюцията на буквите ни.

Ние подреждаме буквите линейно и така създаваме думите. Всяка дума е различна от останалите и това се дължи на различната подредба на буквите. Произнасяме звуковите стойности на всяка буква и така изричаме думите. С това знаем, че става дума за конкретните понятия, за които се отнасят думите.

Но, въпросът е, буквите напълно ли са закърнели – превърнали се само в звукова стойност или все още носят у себе си от смисъла на идеограмите, от които са произлезли?

Преди да изложа тезата си, дали буквите все още носят от изначалния си смисъл, ще покажа няколко примера за това, че по формата си те наистина са наследници на рисунките от Магура.

image

Фигура 14. Сравнение на символите от алхимията с рисунки от пещера Магура.

Показаният пример демонстрира, че съществува поне една система от символи, която произлиза от магурските рисунки. Следователно, няма да е изключение и няма да е чудно, ако и други системи от символи или знаци имат корените си в Магура. Причината е проста – Магура е използвана като надежден склад за човешките познания през много дълъг период от време, а веднъж налични там, те са били използвани за обучение, за практическа употреба и за разпространение до различни територии и общности.

Напълно закономерно е алхимическите символи за произлизат от магурските рисунки, защото последните описват всевъзможни етапи от сътворението на битието. Алхимията описва същия процес и дори може да се каже, че алхимията и рисунките от Магура са едно и също учение. В алхимията става дума за превръщането на духа от едно състояние в друго, както и за промяната на степента на неговата плътност – дух – душа – тяло – поведение. Именно същото е подробно и обстойно описано в Магура.

Символите от алхимията са все още по-близки до пиктограмите, отколкото до буквите, защото всеки от тях значи сложна идея за състояние и проявление на битието. Буквите слизат на по-ниско информационно равнище до момента, в който в днешно време ги използваме само като звукова стойност.

image

Фигура 15. Подобия между келтските руни и рисунки от пещера Магура.

Тук давам пример за това, че огромна част от келтските руни (около 80%) имат първообрази в Магура. Руните са пореден етап в опростяването на древните пиктограми по пътя им на превръщане в букви.

Не се учудвайте, че руните на келтите имат общо с магурските рисунки – келти са живели на територията на България няколко века преди началото на Новата ера и след това мигрират на северозапад. Келтите са населявали и територията на днешна Северозападна България, където пък се намира Магура. Затова те са могли лесно да заемат част от символите и да ги използват като своя свещена писменост.

image

Фигура 16. Сравнение на древнотюркски руни и рисунки от Магура.

image

Фигура 17. Сравнение на „прабългарски“ руни и рисунки от Магура.

Вижда се, че не само келтите са заели рисунки от Магура за свои писмени знаци, но и други племена и народи, което показва, че е било нещо нормално магурските рисунки да се ползват за просвета и развитие на човечеството.

Като преминем от руни към букви, намираме следните подобия с няколко азбуки:

image

Фигура 18. Сравнение на финикийските знаци с рисунки от Магура.

image

Фигура 19. Сравнение на писменостите Линеар А и Линеар Б с рисунки от Магура.

Тук вече става дума за писмени знаци от линейни писмености, каквато е и нашата.

image

Фигура 20. Праобрази на буквите от Кирилицата сред рисунките от Магура.

Така стигаме до буквите от една откровено съвременна азбука, използвана в линейна писменост – Кирилицата. Нейните букви се използват по звуковата си стойност, без да се отдава никакво значение на евентуален смисъл на самите букви.

Нито съм учил, нито съм чувал някой да се пита или да изказва предположение, че буквите ни имат или могат да имат някакъв смисъл отвъд звука, който представят. Но заниманията ми с Магура ми показаха няколко неща:
Всеки символ има задълбочен смисъл, отговарящ на функция или състояние на битието;
Буквите ни са силно подобни и дори еднакви с рисунки от Магура.

Следователно, е интересно да се потърси дали буквите ни все още носят от някогашния си магически смисъл и дали все още отговарят на функциите и състоянията на битието.

Нека само за една кратка проверка да започнем с буквата О. Сравнете думите, започващи с О – обем, обхващам, околност, обръч, ограда, обгръщам и т.н. – винаги става дума за това, че работим с целия обем на нещо, че говорим за цялото нещо. Следователно, думите започващи с О, се отнасят за нещо в неговата цялост. По образи си буквата О представлява именно кръг, а той е символ за множество, за цялост, за обхванатост. В Магура символът О значи точно това – целостта на някакъв обем.

Така виждаме нагледно, че и до ден днешен буквите ни носят от древния си магически смисъл и в думите се използват според него.

Сега да построим нещата малко по-теоретично, за да се подредят буквите по местата си.

От трите начала на битието едното е това на конструкцията, на формата, на построението на нещата. Това е женското начало, тъй като то задава формата. Сред буквите ни има такива, които принадлежат на женското начало – това са съгласните букви. Те изграждат структурата, построението на текста. Способни сме да изпишем разбираем текст дори и само със съгласни букви, защото те създават неговата структура. Пример:

Тз ткст нпсн см сс сглсн бкв, н впрк тв мж д с чт, зщт т сздвт нгвт стрктр, стрктрт тв, кт нс смсл сдржнт.

Този текст е написан само със съгласни букви, но въпреки това може да се чете, защото те създават неговата структура, а структурата е това, което носи смисъла и съдържанието.

Освен женско начало, съществува и мъжко начало – това на духа, на енергията. То представлява задвижващата и оплождаща енергия или сила. Гласните букви са израз на мъжкото начало и те „оживяват“ текста. Шестте гласни букви са шест състояния на оплождащия, оживяващ дух.

Значи, текстът се състои от структура, задавана от съгласните букви, и от оживяваща енергия, доставяна чрез гласните букви. Това представлява един жив текст, а текстът представлява подредба на древни магически символи и има своето начало като магия. В далечната древност маговете са описвали по този начин структурата на някакви желани проявления и са влагали в нея жизнена сила, за да ги предизвикват. Но не всички текстове е трябвало да се материализират, а само да предават информация. Затова в древността текстовете са изписвани без гласните букви в тях – така са държани „стерилни“ – информацията е налична, но не е подтикната към осъществяване.

Трябва да се имат предвид и сонорните букви Л, М, Н, Р и Й/ь, като към тях трябва да се добавят и Ю и Я. Тези букви се отнасят до третото начало – това на пространството и обхващат както гласни, така и съгласни.

Сред инженерните науки се намира и дисциплината Анализ и синтез на системи, чиято цел е да представи всеки обект и явление като разбираема система, така че той да може да бъде изучен. Системата представлява работеща като едно цяло съвкупност от функционални елементи. Тук не се разглеждат материалните проявления, които осъществяват функциите – дали това ще бъдат електромотори, стави, капиляри, маркучи, клапани и т.н. Въпросът е една система да се раздели на функционални части, а функцията значи въздействието върху нещо, което въздействие променя нещото. В анализа и синтеза на системи се има предвид, че всяка система съществува, за да извършва обработки върху входящи в нея потоци, като не се конкретизира от какво са потоците – вода, жито, енергия, пари, материални блага или нещо друго. Важното е, че в една система постъпват потоци, тя ги преобразува и от нея излизат изменени потоци.

Текстът е абсолютно същото нещо – в него влиза мисловен поток или енергиен поток, този поток следва всяка една дума и всяка една буква, постоянно се преобразува от това и накрая излиза променен.

В анализа и синтеза на системи е установено, че са потребни точно 30 вида функции, за да се опише коя да е система в цялата вселена. По-малко от тридесет различни функции не са достатъчни, а повече са ненужно много. Става дума за това, че за обработката, трансформацията на кой да е поток във вселената, в битието са нужни и възможни 30 различни вида въздействие върху него – разделяне, акумулиране, спиране и пускане, обединяване и т.н.

Е, в нашата азбука има 30 букви, всяка от които, когато са подредени в текст, указва някаква обработка върху мисловния или енергийния поток. Нима не сме могли да имаме азбука с 50 букви – могли сме. Можехме да измислим по още една буква за звуците дж, дз, нь, ль и т.н., но гениалното е в това, че не разточителстваме, а сме определили минималния брой букви, с които могат да се съставят всички звуци и да се изпишат и изрекат всички думи.

По всичко личи, че в българския език и азбука е вложена много инженерна (магическа) мисъл, така че всевъзможните състояния и превръщания на мисълта и духа да бъдат описвани с минимално необходимия брой функции (букви). В следствие на това сме стигнали именно до числото 30 – същото, до което са стигнали и съвременните инженери след много проучвания, осмисляне и практика.

Така се стига до разбирането, че на едно магическо, фино, отвъдно, енергетично равнище буквите са функции, представящи преобразувание на входящия в тях поток. Точно това представляват и смволите от Магура – състояния и функции на духа по пътя му на превръщане във всичко съществуващо.

Да се върнем на женското начало, което представлява структурата на нещата. То е като една електрическа схема – описва разположението и свързването на проводниците, източниците, консуматорите. Благодарение на подредбата на нещата цялата система осъществява едно или друго действие. Точно това прави подредбата на съгласните букви.

Мъжкото начало е задвижващата енергия – то е аналогично на електродвижещото напрежение в тази електрическа схема, то следва подредбата на проводниците и така произвежда крайния резултат от работата на схемата. Точно това правят гласните букви.

В биологията е установено, че съществуват 64 аминокиселини, но само 20 от тях участват в изграждането на белтъците. Белтъците пък задават структурата на клетките и на тялото. В азбуката ни има точно 20 съгласни букви, които изграждат структурата на думите, а те – структурата на изреченията, те – на абзаците, а те – на целия текст.

Значи, не само инженерната наука потвърждава правилността на азбуката ни, но и биологията. По всякаква логика следва, че нашата азбука е така създадена, че да пресъздава действителността. Азбуката ни е точно изразно средство на действителността и затова е магическа, защото с нея могат да се описват точно проявленията на битието.

Пространствените букви Я, Ю, Р, Н, М, Л и Й/ь пък се отнасят до седемте равнища на проявление, във всяко от които плътността е различна и нараства в посочения ред.

Вече идва време за проучване на смисъла на отделните букви, а след това и на думите.

Буквата Й

Буквата Й в българския език се използва в заповедните форми на глаголите, ето примери: тръгвай, отивай, сядай, пий, давай, взимай и т.н. Равнището на плътност Й е равнището на действията и затова тази буква се използва в заповедната форма, защото цели да подбуди действие. Равнището на действията е най-плътното от всички равнища, защото то представлява взаимодействия между телата.

Буквата Я

Буквата Я описва най-висшето от всички равшища на плътност. Там съществува чиста потенциална енергия, която предстои да поеме по каскадата на проявлението. В това равнище плътността на потенциала е най-голяма. В това равнище няма никаква форма и никаква подредба.

Звукът Я се състои от ЙА, което значи действието на духа, тъй като буквата А е от мъжкия, енергиен аспект. Това е постоянното движение, това е безкрайния потенциал за проявление.

Буквата Ю

Това е второто равнище на плътност от горе на долу. Тук безкрайният потенциал за първи път придобива първична оформеност и от него се отделят порции енергия/дух.
image
image

Фигури 21 и 22. Отделяне на порции енергия от първоизточника.

Буквата Р като равнище на плътност

По-късно буквата Р ще бъде прочетена и в друг план, но тук става дума за смисъла й като равнище на плътност. Вече започва да личи, че едната крайност на битието е чиста потенциална енергия, а другата крайност е форма/подредба. Колкото повече задаваме форма на енергията, към толкова по-плътни проявления вървим.

Съществува теория във физиката, която точно съответства на представеното тук. Според нея, вакуумът никак не е празен, а е невероятно плътен, като съдържа много и много плътна енергия – колосални количества енергия в единица обем. Когато там се създаде някакво разкъсване на енергията, това се проявява като форма – например, линията, по която е станало разкъсването. От нашата гледна точка, това се проявява като поява на форма и образ. Ние възприемаме това като увеличаване на плътността, като изтласкване на вакуума от появата на по-телесно проявление. Всъщност, този процес може да се разглежда като разреждане на плътността на енергията. Колкото е телесно по-плътно едно тяло, толкова по-малко енергия от първоизточника съдържа в себе си то.

Колкото повече разреждаме изначалната енергия, толкова повече тя придобива образ и телесна плът.

Равнището Р е етапа, на който за пръв път изначалният потенциал придобива разпознаваем образ. Тук енергията се оформя като лъчи и затова Слънцето в Магура е представено по следния начин:

image

Фигура 23. Слънцето от Магура.

То представя разкъсването на първоначалния обем от свръхплътен потенциал за проявление. В следствие на това разкъсване се получава оформеност и енергията се проявява под формата на лъчи, които имат подреденост – посока, честота, интензитет.

Самото Слънце съдържа в себе си множество символи Р:

image

Фигура 24. Слънцето и неговите лъчи.

От стари български надписи се вижда, че някога буквата Р се е изписвала така:

image

Фигура 25. По-стар образ на буквата Р.

Имаме Р, което значи също лъч и насочен дух. Древно име на Слънцето е Ра, а в българската традиция – Райчо, Райко. В латинския пък имаме думата ray, която значи лъч. Но нека не се притесняваме, в латинския има много истинни думи, защото в основата на тази цивилизация са етруските, които са близки на траките.

Равнището на уплътняване Р е там, където енергията придобива образ. Затова и имаме думата обРаз, значеща обхващане на цялото Р или цялостно оформяне на енергията.

Символът от Фигура 25 е и символ на въображението тъй като този символ е „реакторът“, в който енергията придобива форма. Всъщност, от моите занимания с магията, наблюдавах, че най-силният инструмент за сътворение е въображението.

Буквата Н

Буквата Н е следващото равнище на плътност, в което формата, подредеността е още по-концентрирана и плътна, а изначалният потенциал е още по-разреден и просечен от контурите на конструкцията.

Представете си лъчите енергия от равнището Р като нишките в едно кълбо. На равнището Н се намира плетката, която се прави от тези нишки. Ето това значи да се придаде още едно равнище на оформяне на духа.

На равнището на плътност Н се намират трайните построения, трайните пропорции и отношения.

image

Фигура 26. Символът Н в Магура.

На това равнище се намира душата, която представлява трайните описания на проявленията. Тук на духа са придадени трайни образи.

Затова имаме деепричастията, които завършват на еН / еНа:

Обработен, направен, завършен, положен, оразмерен, намерен и т.н., защото те описват трайни характеристики на проявените обекти и явления.

Отличен пример са и думите нещо и нищо, някой, никой. Става дума за нещо, което е трайно определено по своите характеристики, а те на свой ред дефинират точно определен обект или явление. Затова е ясно, че когато използваме буквата Н, имаме предвид нещо, което е разпознаваемо и към което можем да се отасяме поименно точно, защото е определено.

Буквата М

На равнището на плътност М се намират, да ги наречем, гъвкавите построения. Тук се намира уМът.

Самата буква У значи въвеждане в нещо и затова УМ е функцията въвеждане в равнището М.

На това равнище се намират думите, текстовете. След това равнище следват телесните проявления, т.е. те се раждат от равнището М, те са материализация на М. Затова имаме думата Майка, Материя. На това равнище са и Мислите.

image

Фигура 27. Същност на равнището М.

Зиг-загът в Магура, а и в йероглифите на Древен Египет, значи път, изминават, от към и т.н. Става дума за това, че в равнището М има гъвкавост, вариантност, възможност за изминаване на път.

Буквата Л

На равнището на уплътняване Л се намират телесните проявления, където духът е до такава степен оформен, че се проявява като материално тяло. Всъщност, в дълбочината си материята е невероятно куха. Вземете един камък – символ на телесната плътност и липсата на дух и се задълбочете в състава му. Между молекулите му има огромни празни пространства. В атомите между молекулите има други огромни празни пространства – по сравнение с размерите на атомите. После се вгледайте в самите атоми – техните електрони са много малки – хиляда пъти по-малки от частиците на ядрата и обикалят на орбити, които са отдалечени от ядрото на разстояние 100 000 пъти размерите на самото ядро. А пък и самото ядро далеч не е плътно – то представлява трептенето на една енергия под формата на вълна.

Значи, дори най-плътните материални тела представляват 99,999% празнота, вакуум и само една малка част енергия, която трепти на едно място и изглежда като частица. Но високата плътност се дължи на следното: веднъж потенциалът е спрегнат до елементарни частици, елементарните частици са спрегнати на свой ред и обединени в по-големи и сложни частици, те пък са спрегнати още веднъж и проявени като ядра и електрони, те пък са взаимно спрегнати и подредени и образуват атоми, атомите пък са подредени в молекули, а молекулите – в тела. Това са множество етапи, на всеки от които изначалният потенциал е оформен още и още и това го кара да се проявява като все по-телесен и по-телесен. По-правилно е да се каже, че имаме не плътна материя, а че имаме все повече форма и образ в единица пространство. Но и все по-малко изначален потенциал.

По принцип се счита, че това е най-плътното равнище, но по-плътно от него е равнището на действията. В равнището на действията Й имаме тела, които взаимодействат помежду си, а това е още една степен на взаимна подредба, т.е. в телесно отношение това е още по-плътно проявление.

Надявам се да не измъчвам читателя твърде много, но няма друг начин след това тълкуванието на буквите и думите да бъде завършено.

image

image

image

image

image

Фигури 28 до 32. Разлагане на човешките фигури на части, намиращи се на различни нива.

Показаното на Фигури 28 до 32 значи, че един и същи геометричен елемент, който значи едно и също на фундаментално ниво, може да има различни проявления и различни конкретни смисли, ако се намира на различни равнища.

Например, хоризонталната черта, която се свързва с женското начало, с начина, с построението и с логиката на нещата:
Ако се намира на нивота на раменете, съответства на равнището Н и значи душа, психика, подсъзнание;
Ако се намира на нивото на кръста, съответства на равнището М и значи ум, менталност, мисли, матка, женственост;
Ако се намира на долната страна на плътния триъгълник – там, където свършва „роклята“ (така да я наречем), тя съответства на равнището Л и значи тяло, телесен.

Във всички случаи хоризонталната черта ще значи построение, но на различни неща – структурата и записите на душата, които съдържат информацията за това какви сме; структурата на нашия ум и пътищата в него, както и мислите ни; построението на телата ни.

Такива съображения трябва да се имат предвид, защото съществуват следните рисунки:
image
image
image
image

Фигури 33 до 36. Примери за различни символи, изградени от едни и същи фундаментални елементи, но разположени на различни равнища.

Фигури 33 до 36 показват колко е важно да се има предвид на кое равнище е разположен съответният елемент, защото и четирите фигури са изградени от един кръг, една вертикална черта и една хоризонтална черта, но имат съвсем различни значения, защото в тях елементите отговарят на различни равнища на плътност.

Това ще е полезно по-късно, когато се обясняват смислите на буквите на основата на тяхната форма, която пък е унаследена от древните магически символи в Магура.

ПОСОКИ НА ПИСАНЕ И ПРОЧИТ НА ЗАПИСА В МАГУРА

Сред рисунките от Магура се наблюдава ред на развитието на изказа и поради това ясно се отличават моментите на начало и край на отделни сцени, но ще е невярно да ги наречем минало и бъдеще, защото рисунките описват състояния на нещата, които се пораждат едни други. Описанието е по принцип и затова може да се каже, че всички етапи от развитието на една сцена се намират в едно и също принципно време, а не в различни времена.

Ето пример:

image

Фигура 37. Сцената с прераждането на хората и създаването на царе.

В тази сцена много лесно се разпознават зачеването, бременността и раждането и те са разположени в същия ред от дясно на ляво. Това значи, че причините се намират от дясната страна, а техните следствия – от лявата. Това определя посоката на развитие на логиката на събития в рисунките от Магура от дясно на ляво.

В обратната посока, от ляво на дясно се извършват проявленията и това се чете така: той стана цар, защото получи царство, защото беше поготвен за това, защото се роди, защото беше износен, защото беше заченат, защото дойде като душа за прераждане, защото в началото душата му бе върната при Бог.

Значи, когато искаме да пораждаме събития, описваме събитията в техния ред от дясно на ляво. Така създаваме реда на причините за случването на събитията. Точно с това се занимава записът от Магура – учи маговете как да правят своите магии, като създават причините за проявленията.

Когато желаем да опишем някакво фактическо проявление, то изписваме логиката му от ляво на дясно.

Затова нашият съвременен текст се изписва от ляво на дясно, защото ние чрез него обясняваме света и явленията в него, разказваме за случили се неща, регистрираме фактите. Чрез нашата посока на писане ние не създаваме причини за пораждане на събития, а смо регистрираме случващото се.

БУКВИТЕ ЕДНА ПО ЕДНА

Не представям буквите в азбучен ред, а в такъв ред, че по-лесно да се проследява логиката, защото обяснението на някои от тях е по-лесно, след като вече са обяснени други.

Буквата У

Да разгледаме примери на думи, започващи с буквата У:
Увод – въведение, въвеждане;
Употреба – поставяне на нещо в ползотворно положение, въвеждане в полза;
Уреждам – въвеждане на нещо в някакъв ред;
Увреждам – въвеждане на вреда в някаква система;
Успокоявам – въвеждам в покой;
Укротявам – въвеждам нещо или някого в състояние на кротост;
Утолявам – въвеждам някого или нещо в състояние на наситеност и задоволеност;
Уверявам и т.н.

В тези примери буквата У се явява представка, значеща въвеждане. Формата на буквата У също се отнася към въвеждането, тъй като е фуниевидна.

image

Фигура 38. Всички У-образни символи в Магура.

Освен тези символи, в Магура има и две рисунки, значещи шамани:

image

Фигура 39. Рисунки, значещи шамани.

За разлика от рисунките, значещи магове, рисунките на шамани нямат ръце в кръг около главата, следователно, нямат съзнание и не се намират в съзнателно състояние. За сметка на това, шаманите имат фуниевидна горна част. Когато шаманът е в транс, той губи себе си, губи собственото си присъствие и съзнание и се превръща в проводник. Рисунката на шаман е доразвитие на смисъла на символа У, който значи провеждане от едно място, вземане на нещо и въвеждането му в друго място.

Буквата О

Както се каза по-рано, думите, започващи с О, се отнасят до целия обем, до цялото множество на нещо:
Обем;
Обхващам;
Обикалям;
Околност;
Око;
Обръч;
Обхват и т.н.

В българския език буквата О има смисъл на указание, че става дума за целостта на нещо. О е границата, която обхваща цялото съдържание на едно нещо. Затова формата на буквата О произлиза от кръга, който е символ на обхващането и на съдържането.

Буквата има своя праобраз в Магура.

В математиката и логиката множествата се представят чрез кръгове:

image

Фигура 40. Представяне на множества.

Буквата С

Буквата С е производна по форма и смисъл от буквата О. Буквата С представлява отворена буква О. Докато О показва цялото множество на едно нещо отделено от цялото останало битие, то С показва, че въпросното множество е свързано поне с някаква друга част на битието. С значи отвореност към нещо и свързаност с него.

По тази причина различните думи, започващи със С, изразяват свързаност:
С, със;
Съединявам;
Сливам;
Събирам;
Слагам;
Съзнание;
Сбор и т.н.

Ръцете около главите на човешките рисунки от Магура често са недокрай затворени и с това показват състояние на съзнанието, което е отворено към света и взаимодейства с него:

imageimage

Фигури 41 и 42. Съзнателни мъжки и женски фигури сред рисунките от Магура.

image

Фигура 43. Сечение на множества.

В математиката и логиката множествата могат да имат сечение – областта, в която имат общи елементи. Множествата могат и да се обединяват. Важното е, че графично, а и по смисъл, това е логиката на буквата С, която изразява съединяване.

Буквата С изразява съединяване на еднотипни множества. Не можем да събираме и съединяваме камъни и дърво. За обединяването на разнородни множества съществува друга функция.

Буквата Х

В Магура символът Х означава превръщане, като са възможни два вида превръщане.

Превръщане по форма (трансформация), което се случва на същото равнище на плътност и се променя само формата на явлението.

image

Фигура 44. Символът на трансформацията.

Тук рисунка 4 е мъжка фигура в съзнателно състояние. Когато тя участва в сексуална сцена (1 и 2), заема състояние на възбуда и се превръща в рисунка 1, която пък е в безсъзнателно, но целеустремено състояние. Превръщането може да бъде двупосочно и една безсъзнателна фигура да премине в съзнателно състояние чрез сексуално просветление.

Виждате как самата форма на буквата Х значи вземи едно нещо, преобърни го (т.е. промени го) и получи нещо ново. Буквата Х има вертикална ос на симетрия, спрямо която се случва преобразуванието по подобие на пречупването на светлината.

image

Фигура 44 а. Преобразуване на точки спрямо ос.

Промяна на равнището на плътност (трансмутация), при която основната форма се запазва, но се придобива или се губи плът.

image

Фигура 45. Плътен вариант на символа Х, който в този си вид значи промяна на равнището на плътност.

image

Фигура 46. Уплътняване на базов символ.

На Фигура 46 имаме един базов символ, който значи дух (с жълтия цвят). Върху него е добавен символът за промяна на равнището на плътност и така се получава нова рисунка, която запазва основната форма и смисъл на първоначалната, но е вече нейно по-плътно проявление. Тук от дух е създадена душа и/или тяло.

Буквата К

Буквата К изразява насоченост към нещо или някого: към, кой, кого, къде.

Мисля, че сред магурските рисунки съществува първообраз на буквата К и той е следната рисунка:

image

Фигура 47. К, което ражда.

По звукова стойност буквите К и Х са подобни, а са подобни и по форма, но с разликата, че докато Х изразява двупосочни процеси по преминаване от едно състояние в друго и/или от една форма в друга, то при буквата К посоката е само една. Това е и причината К да изразява насоченост. В същото време, това е и причината К да не изразява превръщане.

От К може да се отиде в едната посока, но от К назад не може да има връщане. В текста, изразяващ фините действителности и движенията на енергията, К е портата, която пуска само в едната посока. Същата работа вършат и диодите в електрическите и електронни схеми и за обозначаването им науката е избрала следния символ:

image

Фигура 48. Диод – елемент, който пропуска потоци само в едната посока.

И по магическа, и по инженерна, и по научна логика, пропускането на потоци само в едната посока се представя най-добре от символи, приличащи на буквата К.

Още не ми е докрай ясно каква точно е връзката между смисъла на насоченост на потока и онова, което ражда, но се твърди, че съществуват два вида души. Единият вид се казва БА и представлява фина душа, съдържаща основните идеи на явлението. Следва душата КА, която е почти подобна на проявяващото се от нея тяло или явление. Тази душа КА е готова да се материализира и тя е етапът точно преди материализацията.

image

Фигура 49. Хромозомата – подобие на КА, което ражда.

Гените са материален израз на точното описание на конструкцията, която се материализира в тяло. Наблюдава се огромна степен на еднаквост между магурския символ от Фигура 47 и хромозомата.

Може би тук насочеността на процеса е от точното описание към неговото материално проявление?

Буквата П

Буквата П изразява това, че се взима една част от някакво цяло. Буквата П е като отсичане на част от цялото. Това се определя от двете вертикални черти отстрани, които значат „ограничавам“. Така знаем, че става дума за някаква ограниченост от цялото, за някакво подмножество.

image

Фигура 50. Отсичане на част от цялото.

Как става това отсичане? То се извършва чрез задълбочаващо се определяне. Ако кажа „човек“, то става дума за всички хора. Ако кажа „човек от мъжки пол“, става дума за всички мъже. „Бял човек от мъжки пол“ пък конкретизира допълнително. Можем да продължаваме да добавяне качества, докато стигнем до съвсем малка група от силно определени хора и дори до един единствен човек, който отговаря на всички посочени качества.

Хоризонталната черта в горната част на буквата П значи логика, описание. Двете вертикални черти значат граница, ограничение. Вижда се, че двете граници обозначават част от цялата възможна логика. Т.е. имаме отделяне на част от множеството чрез уточняване на характеристиките. Ето това е буквата П.

Буквата Д

Ще е вярно да се каже, че буквата Д представлява множествена буква П. Не само по форма, но и по смисъл.

Ето за какво става дума. Всяко нещо, което съществува, има своя предел, има своите граници и контури, има своето конкретно описание. Конкретното описание задава границите на нещата, обособява ги от безкрайните възможности за съществуване, дава им конкретика и с това ги проявява.

Спомнете си за Я-действителността, за онази степен на плътност, където съществува само безкраен потенциал за проявление, но няма никаква форма. Създаването на несъвършенства в този безкраен потенциал е като разкъсвания в него, които представляват линии, окръжности и други разделителни граници. Всяка такава граница е едно описание. Колкото повече описваме бъдещия обект, толкова повече определяме неговите контури, толкова повече отсичаме от безкрайните възможности, докато стигнем само до една единствена възможност. Именно тогава се случва проявлението.

Това е буквата Д – тя е контура, тя е пълното описание на нещата до една възможност и с това – буквата Д е необходим път до създаването на конкретните проявления. Д е не само подмножество като П, но тя е помножество на подмножеството до степен на проявяването само на еДно нещо.

Ето думата едно:

Е – съм, съществувам, проявявам се;

Д – конкретна, отделена чрез пълно описание същност;

Н – трайно установени отношения, трайни описания на качествата;

О – обем, множество, цяло нещо, което съществува.

Едно значи проявлението на онова цяло нещо, чиито трайно установени качества са напълно дефинирани. Разбира се, винаги такова нещо има само едно на брой.

Буквата Т

Т е от най-разпространените символи в Магура:

imageimage

Фигури 51 и 52. Символът Т самостоятелно или като част от други рисунки.

Общо символът Т се среща 108 пъти като самостоятелен символ и като част от конструкцията на други символи.

В Магура символът Т значи Бог в аспекта му на Слово, Промисъл. Т е Логосът, което е гръцката дума за слово. От този символ и неговия прочит произлизат имената на Бог – Тао, Тео, Тау, Дао, както и думата теология.

Т се състои от два фундаментални символа – хоризонтална и вертикална черта или от построение и действие. Чертите са еднакви, но посоките им са различни. Това е начин графично да се покаже, че в дълбоката си същност те представят едно и също нещо, но в своите противоположни състояния. Т е отношението на едно и също нещо само към себе си, но само правият ъгъл може геометрично да изрази съотнасянето. За да се отнесе едно построение към себе си, то трябва да се прояви като действие и това действие да се отнесе към построението.

Т е изначалното отношение, то е елементарната частица, квантът на пропорцията. А всяко описание се състои от изреждане на отношения, вска конструкция се състои от взаимосвързани помежду си отношения. Затова Т е символ на построението и описанието на нещата, затова то е Словото и Промисъла.

В езика ни буквата Т значи точно описанието, построението на нещата. Затова ползваме Т за продаване на определеност.

Това, Той, Така, Там, Толкова, човекъТ, колко – колкоТо, къде – къдеТо и т.н.

Има ли я буквата Т в една дума, тя ни казва, че има яснота за кое Точно говорим, защото носи неговото построение.

Да анализираме следния пример:

Питам „Кой ходи?“ – не знам кой ходи и затова използвам въпросителното местоимение кой, с което (К) насочвам към (О) някаква цялост, която (Й) действа (кой – неизвестен деятел, защото О е цялото множество). А пък ходя иде от корена ход, който ще прочетем така: (Х) превръщане на същото равнище на плътност на някаква цялост (О) по точно определен начин (Д). Това значи, че целостта О променя положението си според конкретен път.

Отговорите мога да бъдат например:

„Той/тя/те/ти ходи“ – наличието на Т прави ходещият обект познаваем, защото Т е неговото описание.

„Ходи койТо…“ – и тук наличието на Т прави ходещият обект познаваем по същите причини.

В Магура символът Т има разновидности, при които от краищата на хоризонталната черта тръгват допълнителни вертикални черти надолу. Тъй като те значат ограничаване, тук трябва да става дума за по-конкретни описания на построението.

Буквата Ф

В Магура имаме Триединната Богиня-Майка, която ражда цялото битие. Наричам я Богиня-Майка, защото ражда, поражда, въплъщава, което е свойство на женското начало. В същността си тя е Въплъщаващ Дух и може да се нарича и по този начин, ако някой се притеснява от идеята за върховен женски бог.

image

Фигура 53. Триединната Богиня-Майка от Магура.

Трите аспекта, проявления на Богинята-Майка са все настоятелно с крушовидни тела, което е препратка към бременността, но тази форма има и чисто функционален смисъл като „реактор“, в който духът приема образ.

Тези крушовидни тела с издължените шии и хоризонталните черти над тях могат да се стилизират така:

image

Фигура 54. Ред на стилизиране на образа на Богинята-Майка в Магура.

Производен на нейния образ е символът Ф, но с хоризонтална черта отгоре – точно, както ни учат в първи клас да изписваме буквата ръкописно. За съжаление, шрифтовете за компютрите са руски тертип и в масовите текстове губим тази важна и жизнеутвърждаваща хоризонтална черта.

image

Фигура 55. Построение на символа Ф.

Става дума за очевидни и съвсем понятни неща – символът Ф е изграден от Промисъл (Т) и място, обем (О). Всичко, което се случва, се случва на някакво място и мястото е обемът, в който нещата се случват. Друг под-символ на Ф е Р, в което се случва втъкаването на духа в образ.

В това се състои смисълът на Ф, че то значи въплъщение, проявление.

Буквата Г

Буквата Г е производна на буквата Т и като образ представлява нейната половина. Това е половината от хоризонталната черта, която значи построение, описание. Половината е едностранчива, което значи, че Г представлява само една част от описанието – тази, която ни върши целенасочена работа.

Само по себе си описанието, намиращо се в Т, е пълно – без оглед на добро, зло, подходящо, неподходящо и т.н. Когато се използва Г, става дума за това, че се отделя само онази част, която е потребна. Г съдържа и насоченост, която се познава не само по небалансираната посока на хоризонталната черта, но и по подобието в звученето с буквата К.

Буквата Б

Буквата Б като образ произхожда от буквата Ф и е нейната половина.

image

Фигура 56. Произход на буквата Б.

Дотук видяхме нагледно, че във всички случаи образът на един символ е свързан с неговата функция, следователно, Б има подобна функция на Ф.

Тук следва да се направи аналогия със символите Т и Г, при които първият е всичко – включително добро и зло, а вторият е пробирането само на онова, което е съзвучно с поставената задача.

По същия начин, докато Ф представя осъществяването на целия Промисъл, то Б представя осъществяването на преднамерена част от Промисъла.

В българския език почти няма думи, които започват с Ф, а и буквата Ф като цяло почти не се използва. Причината е, че никой не иска да предизвиква случването на целия Промисъл, защото в него се съдържат в балансирано количество съзидание и разруха. Затова пък имаме огромно количество думи, започващи с Б, а и буквата Б при нас се използва много.

Тук се има предвид, че още от древните времена маговете са проявявали стремеж към култивиране на битието и проявяването в него на онова, което е благоприятно.

Б представлява отбраната, култивирана, съзидателна част на една душа, която поема по пътя на въплъщението си. Затова съществува душата БА.

Благ, Бог, Битие, баща, бърз, но и битка, болка – все едностранчиви, преднамерени, предначертани по угоден начин явления.

И един кратък размисъл за думата бог – тя съдържа цели две култивирани букви – Б и Г. Или това може да се прочете така: благоприятното въплъщение на онова множество, което носи в себе си благоприятно построение.

Цялостната дума за бог би следвало да е ФОТ, който би съдържал в себе си и добро, и зло, и съзидание, и разруха. Интересно, че при гърците фот е думата за светлина, а пък Луцифер се счита, че е именно светлина.

Това не е величаене на гърците, а е величаене на Магура. Гърците са сродни на евреите племена, които идват като нашественици на Балканите и с хитрости заграбват и си приписват тракийските познания. Всеки може с чужда погача сватба да прави и с наследството от леля си от Америка да щрака с пръсти. Пък траките да не са живели на Марс? Не, те са живели на Балканите, където се намира същата тази пещера Магура с всички познания и блага, които произлизат от нея. Но в нашата родова памет е останало правилото да не изричаме името ФОТ, за да не призоваваме Твореца, а да изричаме името бог, за да се ползваме само от съзиданието.

И нима по случайност Елин Пелин е избрал за дяволчето името Фют в книгата си „Ян Бибиян на Луната“? Само прочетете книгата да видите какъв илюминиран, просветлен, озарен ум я е писал, а такива са и повечето, ако не и всички разкази на Елин Пелин.

А знаете ли къде е роден Елин Пелин? В село Байлово. Там, в пещерите има древен астрономически комплекс, където са били изрисувани около 200 рисунки същите като тези от Магура.

Буквата В

Буквата В значи осъществяване в някакво предварително зададено място, пространство.

В старите езици масово няма знак за буквата В. Звукът се е изговарял, но изписването е било със знака за Ф. Практически, В е производна на Ф, като двете половинки на мястото (О) са преместени от едната страна, дясната, добрата. Целта е да се получава отново контролирано осъществяване, но преднамерено от едната страна на битието, от едната страна на мястото за осъществяване.

Буквата А и буквата З

Ето една стара моя статия по въпроса за буквата А и за буквата З:

В българския език има огромно множество от думи, започващи с буквата А, но съвсем малко от тях са български. Повечето идват от други езици. По някаква причина българите са се ограничили в това да започват думите си с тази буква. Българските думи, започващи с А, са предимно съюзи – а, ама, ако, ала, ами. Освен тях има само едва десетина други.

Всички тези съюзи представляват препращане към нещо друго. Ако мисълта, поведението или развитието на едно събитие върви в дадена посока, то при срещането на тези съюзи лъчът рязко променя посоката си, както това става при отразяване.

От това може да се заключи, че основната смислова натовареност на буквата А е пречупване, пренасочване, противопоставяне, прескачане към друг обект, друго събитие.

Това дава яснота защо почти няма български думи, започващи с буквата А. Когато се формира една дума, то тя трябва да се отнася до съдържанието си, а не още в началото да има отклоняване на потока на мисълта в друга посока.

По същата причина в нашия език няма думи, започващи с АУ, тъй като У е въвеждане. Не е правилно тъкмо преди въвеждането да се пренасочваме към друго, защото в това няма никакъв смисъл.

Една от най-използваните думи, започващи с буквата А, е АЗ. З е наслагване на две или повече С. С е съединяване. Тогава З може да е многопосочно съединяване. Следователно, АЗ е избягване на съединяването. Това е и АЗ-ът – отделяне от цялото. Това е егото – отделеност.

В Магура има два много подобни символа. Първият е на егото:

image

Фигура 57. Символът на егото.

Кръгът е обемът, в който се случват нещата. Правото краче надолу е потокът на събитията. Водоравната чертичка през крачето е способността за пресяване и управление на събитията, а двете вертикални чертички от краищата й са ограничаването. П е ограниченост, отделеност от цялото. Така че егото се получава от другите фигури с добавяне на ограниченост и отделяне.

Его има тогава, когато се възприемаме като отделни от света. Но, когато правим това, ние спираме много от идващите към нас потоци, а също и излизащите от нас. Това създава недостатъчности. Тук идва желанието:

image

Фигура 58. Символът на желанието.

При него кръгчето е малко – светът е силно стеснен. Водоравната чертичка не е центрирана, а е изместена в едната посока – няма равновесие, защото АЗ-ът работи избирателно с потоците. От това се поражда неравновесие в страничните вертикални чертички – едни неща не достигат, а други са прекомерно много. Желанието е стремежът да придобием онова, което липсва. То ни води към компенсаторно поведение. Като няма едно, ще има много от друго. Това е в основата на комплексите.

В глаголицата буквата А изглежда така:

image

Фигура 59. Глаголица.

Може да се обобщи, че буквата А, която е пренасочване, е свързана с отделянето на обемите един от друг. Затова има и промяна в посоката на лъча на събитията, защото по пътя си той среща преградата на А.

Мъжките фигури от Магура нямат колан прек кръста. Коланът е присъщ на женските фигури. Възможно е заради това в българския език думите от женски род да завършват на А, докато това го няма при думите от мъжки род. Защото мъжът е предимно от началото на силите и е свързан със Слънцето, което е техният източник. Докато жените са свързани с Луната, която е началото на построенията. А самото наличие на построение означава, че то трябва да има някаква отделеност от останалия свят, както и вътрешни отношения, символизирани от колана.

Когато буквата А е след гласна, тя означава излъчване. РА, БА, КА, НА, ЛА и т.н. означават излъчването от въпросната същност.

Буквата Ъ

Стара моя статия относно буквата Ъ:

Като оставим настрана чуждиците, имаме само няколко думи, които започват с буквата Ъ, и всички те са производни на думата ъгъл. Докато в други думи Ъ се използва много, като преди реформата на правописа дори е стояла накрая на думите, завършващи със съгласна. От тези записки върху нейния смисъл ще видите, че има основания, както да се възстанови предишния правопис, така и да се съхрани настоящия.

Буквите в българския език вървят по двойки.

image

Фигура 60. Противостояние на буквите.

Дали са по страните на куб или на шестоъгълник за сега не мога да кажа, но тези двойки не са по никакъв начин случайни. Например, докато О формира множества, светове, реалности, то У въвежда. Множествата са пасивни, О създава място и е мястото за съществуването им, но не ги изменя по никакъв начин. У влага допълнителни неща в тях. То инжектира построенията с нещо ново. Това са съвсем противоположни въздействия върху света. Докато Е осъществява, то И обединява. Е прожектира образите върху екрани, а И ги наслагва по четири различни начина. Едно е да направя сграда по чертежи (тогава съм Е), друго е да направя обединения на чертежи. Е и И действат по противоположни начини.

Същото е с А и Ъ. А отклонява, препраща, пренасочва. Ъ провежда. Ъгълът е точно там, където различни плоскости на света се обединяват в едно цяло.

Има голяма разлика между думите СБИРАМ и СЪБИРАМ. Да сбирам значи да трупам на едно място различни обекти без ясен замисъл, който да ги пронизва всичките и да се явява нишка, преминаваща от единия през другия и водеща към някакъв завършек, както това е при СЪБИРАМ.

РЕКА, например, съдържа в себе си КА, което е осъществената душа, осъществения замисъл. Р е плътността Р, която изглежда да е от най-висшите – там е разумът. Е го проектира. Да се движиш като река значи да следваш плавно живота без ясно разграничими промени. Т.е., реката е постоянната материализация на Р.

За разлика от РЕКА, думата РЪКА показва, че има преминаване на Р към КА. Самата ръка е инструмент за реализация (проводник) на Р, докато реката е реализацията на Р.

Буквата Ъ е образно подобна с Б, а Б – с Ф. Но Ф с водоравна чертичка отгоре, както това е в Магура. Това Ф дели обемите на противоположни такива по свойства. Само така нещата продобиват съществуване, защото светът ни е двойствен. Б е построението на частите, които ще се осъществяват. Все едно дали лявата или дясната, това няма значение. Но Ъ-то е преминаването през ъгъла на разделение (обединение) между едните нещата с една същност и нещата с друга същност.

Въвеждам, съединявам, съглеждам, бъда, върху… Фина е логиката на Ъ. То не се намесва в построенията, а само помага на различните неща да взаимодействат.

СЛЕДВА



Гласувай:
2
0



Спечели и ти от своя блог!
1. zaw12929 - Разгледах, толкова много знания и ...
05.06.2019 18:27
Разгледах, толкова много знания и ще попитам : защо не разпознаха знака азът на "АТАКА" и го нарекоха фашизъм...
цитирай
2. zahariada - Да
05.06.2019 19:24
Не мога да отговоря.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 26559063
Постинги: 14666
Коментари: 18535
Гласове: 25162
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031