Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05 10:10 - Идеологическото оръжие на Глобализма: възрождението на Марксизма в либерален облик
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 200 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 28.05 10:19


  Идеологическото оръжие на Глобализма: възрождението на Марксизма в либерален облик

Публикувано на 24.05.2019  в Свят
            image    

https://bultimes.com/%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BC/?fbclid=IwAR08ugwCtSRh9qEV-li-S84LVI2cYr4e-hE6pK6-ZmwG7mHn-apWWeFoGzw

Западните „леви сили“ отчетоха опита на Съветския Съюз и не започват веднага да отменят частната собственост и да въвеждат диктатура на пролетариата. На въоръжение те са приели „културният марксизъм“ разработен от Франкфуртската школа и внедряват „културна хегемония“ по теорията на Антонио Грамши image . Но за да разберем логиката на тези процеси е нужно да си припомним, какво е Марксизъм и да направим една кратка екскурзия в историята.

Ключовите цели на марксизма са изложени в „Манифест на комунистическата партия“ (1848г) написан от Карл Маркс  (истинско име Моисей Мордекхай Леви (Moses Mordecai Levy), евреин, син на равин) и Фридрих Енгелс (син на богато семейство индустриалци, запален по идеите на комунизма от Мориц Хесс , ционист, един от ранните радетели за създаването на държавата Израел). Основните постулати на Марксизма включват:

  1. Унищожение на частната собственост.  Въпреки че това е най-известната, това не е основната цел на марксизма. Не е нужно да обясняваме, че човекът лишен от частна собственост се превръща в животно оставено на милостта на властта. Той не може да произвежда дори елементарните неща, които са нужни за ежедневното му съществуване.
  2. Унищожаване на семейството. Унищожаване на семейството! Даже най-крайно настроените радикали се възмущавали от това мерзко намерение на комунистите. Въпреки това, новата власт на болшевиките в Русия, вярна на теорията на Марксизма веднага създава първият в историята на света закон легализиращ абортите, въвежда радикални мерки по въпроса за развода – само единият съпруг/съпруга е било нужно да напише заявление в областния комитет (дори не е трябвало да уведомява партньора си!) и бракът се е считал за легитимно разтрогнат. Въвеждат нови „норми“ на сексуалния морал.
    (превод: „Половият Въпрос. Всеки комсомолец може и е длъжен да удовлетворява своите полови влечения. Всяка комсомолка е ДЛЪЖНА да му окаже съгласие, иначе тя е „мещанка“ (страшно клеймо по времето на комунизма, означава човек „без отговорност към обществото“.)

     

    image

    Последва масов разпад на християнското патриархално семейство, основна организационна единица на руския народ по времето на Руската Империя. Милиони бебета са абортирани, милиони безпризорни деца също стават „продукт“ на тази философия. Съюзът между мъжа и жената вече не се разглежда като резултат на Божествения дизайн, семейството вече не се разглежда като структура, в която децата се раждат и се отглеждат в любов и безопасност. Марксизмът дефакто твърди, че хората са маймуни, които могат да си търкат гениталиите без повод, без последствия и без отговорности. Марксизмът като механизъм за контрол над хората използва методът на принизяването им до животни в най-различни области. И това е повтаряща се тема, както ще видим по нататък.

    Между самите себе си – комунистите не е имало нужда да правят всички жени „общи“, тази особеност конкретно в тяхната среда е съществувала винаги. Те (както ще забележим и по нататък в множество други въпроси) целят да наложат СВОИТЕ мислене и начин на живот на ДРУГИТЕ хора.

  3. Унищожаване на понятията „отечество“ и „нация“. Човечеството се е обособило исторически в сложни колективни организации, наречени народ или нация. Хората в тези организации имат общ език, обща историческа памет, общ биологически генофонд, общи цели, общ начин на живот, общи ценности (често предавани през поколенията като народни мъдрости), често обща вяра.  С лицемерната си теза Работническата класа няма отечество и националност, как можем да им отменим това което нямат?“ болшевиките-марксисти разрушават нацията с измисления от тях термин „интернационална работническа класа“. Марксистите по своята философия винаги са били „интернационалисти“. Да не забравяме творението им „Комунистическият Интернационал“ известен със съкращението Коминтерн, който представлява обединение на комунистически партии от цял свят, признаващи марксизма-ленинизма за своя водеща идеология. Има цел да мобилизира и финансира „комунистическите партии в цял свят за световна революция, ликвидиране на капитализма, установяване на диктатура на пролетариата, изграждане на социализма и комунизма в цял свят“. Тоест още в годината на своето създаване 1919 (точно преди сто години) марксистите са искали да унищожат всички нации по света и да ги превърнат в нещо друго.
  4. Унищожаване на религията. Религията и в частност Православието е исторически обусловен, морален фундамент на обществото както в Руската Империя така и в България. Унищожаването на религията от марксистите има два аспекта:
    1. Чисто практически. Вярващи или не, хората живеещи в християнско общество се управляват от нормите му. Това са обществени норми, без значение какви могат да бъдат личните убеждения, вярвания и ценности на индивида. Разрушавайки обществените норми, общественият морал, общоприетите понятия за добро и зло – се отваря кутията на Пандора за всякакви престъпления между хората.  Тезата на марксистите е:
    Вие казвате, че комунизма отменя вечните истини, той отменя религията, нравствеността вместо да ги обнови. Комунистическата революция е най-решителното скъсване с унаследените от миналото взаимоотношения на собственост. Не е удивително че в хода на своето развитие комунизмът къса най-решително с идеите от миналото.„Късането“ с миналото, с „всичко старо“ е повтаряща се тема на марксистите.Това, което е постигнала човешката цивилизация в хилядолетната си история – често чрез горчив опит, страдания и много труд бързо се обявява за „старо“ и „ненужно“ базирано единствено на желанието на марксистите да въведат своите „морални норми“ и „ценности“. Все едно преди марксистите други хора не са живели на земята и не са се сблъсквали с основните проблеми на човешкото съществуване, с проблемите на развитието на обществото и цивилизацията. Марксизмът като всяка робовладелска теория има нужда бързо да лиши новите си роби от всичко, което ги определя и от всяко натрупано знание което може им помогне да оцеляват извън робовладелческия строй.

     

    2. Духовен. Религията за много хора е нещо много повече от събрани нравствени норми. Тя дава отговор на въпроса защо човечеството съществува, каква е целта на битието, на живота на всеки един от нас. Православието твърди, че ние сме създадени от любящ Бог, който създавайки ни да живеем на тази Земя ни дава възможност да изпитаме всички аспекти на човешкия живот – радост, щастие, удоволствие – но същевременно и болка, мъка, страдание – всичко в зависимост от свободната ни воля – от нашите решения или решенията на другите хора около нас. По важно, дава ни ежедневна възможност да вземаме морални (или неморални) решения по собствената си воля. Дава ни възможност да изживеем живота си по силата (и с последствията) на собствения си свободен избор. Православието твърди, че има абсолютно добро и зло и животът на човека трябва да премине в стремеж към доброто с мисли и действия. Дори за тези, които по своята си воля изберат пътят на злото, още не е късно ако те разберат грешката си и се покаят преди смъртта си. След като приключат живота си, Бог ще съди хората за делата им, защото Бог е абсолютното добро и е длъжен да осъди злото в съзнателните действия на хората. Тези които са се провалили на моралния си изпит – ще бъдат изхвърлени в огнената Геена (Геена е било реално място извън Ерусалим където са горели боклука на града). Останалите ще бъдат с Господ в присъствието на абсолютното добро. Марксизмът отрича Божествения промисъл, отрича самото съществуване на Бога – превръщайки човека отново в животно съвсем в прекия смисъл –  „произлязло от маймуните“. Без любящ създател, без интелигентен дизайн на тялото, без душа, без смисъл, без цел, без какъвто и да е план за съществуване освен задоволяването на ежедневните си телесни нужди. Марксизмът отрича божественото в човека, отрича човека като одушевена искра от огъня на самия Бог, която също като създателя си може да създава, да изобретява и да твори добро.

Както виждаме, марксизмът не се ограничава изключително с промени в икономиката, а е комплексна идеология, претендираща на всеобхващаща и „всестранна революция“ на обществените отношения и човешкия мироглед.

По-интересно „съвпадение“, само 11 години след публикуването на Комунистическия Манифест (1848г), Чарлз Дарвин  публикува известният си труд „Произходът на видовете“(1859), чието пълно заглавие е: „Относно произхода на видовете чрез естествена селекция или запазването на предпочитаните раси в борбата за живот“ (“On the Origin of Species by Means of Natural Selection, or the Preservation of Favoured Races in the Struggle for Life”, London, 1859). В този труд Чарлз Дарвин излага теорията си, че хората са произлезли от маймуните и я подкрепя с „доказателства“ които е събрал през 5-годишното си океанско пътешествие на борда на кралския морски съд „Бийгъл“, което е получил като подарък за своята бар митцва (традиционен юдейски религиозен ритуал с който се отбелязва встъпването в пълнолетие на младия евреин когато навърши 13 години и един ден.)

Идеологическият порив на марксизма да обяви човекът за животно изведнъж намира потвърждение в публикуваната книга, на вече признатият за учен във Великобритания Чарлз Дарвин .  Книгата му подкрепя от научна гледна точка тезата за съществуването на човека като случайно стечение на обстоятелствата, в най-добрият случай като резултат на безконечните нецеленасочени опити на еволюцията.

Страшната комбинация на ученията на Дарвинизма и Марксизмът имат унищожителни последствия, превръщайки следващият 20ти век в най-кървавият и страшен век в историята на човечеството.

Въпреки общите си цели, марксистите се отличават по инструментите, с които искат да ги постигнат. Някои от тях ние знаем като умерени, други като радикални. Последните проведоха Октомврийската Революция в Русия с всичките й кървави последствия. В Европа предпочитат да се насочват към постепенни преобразувания на обществото и „пълзяща революция“.

Един от ключовите идеолози на марксизма на 20 век, Антонио Грамши   (евреин емигрирал със семейството си от Албания в Италия) посетил СССР в 1922-1924г и се срещал с Владимир Ленин (Великият вожд на революцията също е евреин. Истинската му фамилия е Бланк, майка му се казва Мария Израилевна Бланк – еврейка. Произходът му е бил държавна тайна в СССР.). Грамши видял в Русия яростното съпротивление, което политиката на болшевиките предизвикала във все още патриархалните народни маси. Този въпрос можел да бъде решен само по един начин и Ленин го решава точно така. Чрез кървав, масов терор, който физически унищожава цели прослойки от руското общество – аристокрация, духовенство, офицерство и разбира се царската династия Романови – царят, царицата и всичките им 5 деца. (Противно на официално популяризираната история за „разстрела“ на царското семейство, има доказателства, че в Ипатиевският Дом е извършено ритуално убийство на царя и семейството му с източване на кръвта им по законите на Вавилонския Талмуд.)

Разочарован от трудностите, с които се сблъсква Съветският проект, Грамши разработва собствена теория на „революционния  преход“ – теорията на културната хегемония. Смисълът й се състои в това, че е нужно от начало да се подготви социалната почва, да се промени постепенно мирогледа на широките маси, да се направи идеологията на марксизма дословно „народна религия“, а вече след това да се създава „комунистическия рай“.

Съветският учен Сергей Кара-Мурза така описва тази теория: „По теорията на Грамши създаването и съответно подриването на обществената хегемония е бавен „молекулярен процес“. Той протича не като сблъсък на класовите сили, а като невидимо, в много малки порции изменение на мислите и настроенията в съзнанието на всеки човек.

Хегемонията на всяка култура се опира на „културното ядро“ на обществото,

което включва в себе си съвкупност от представи и отношение към различни неща – към света и човека, разбиране за доброто и злото, за прекрасното и отвратителното, относно много символи и образи, традиции и предразсъдъци, знания и опит създавани векове. Докато това ядро е стабилно – в обществото съществува „устойчива колективна воля“ насочена към съхраняване на текущите ред и порядки.

Подриването на това „културно ядро“ и разрушаването на тази колективна воля – е необходимото условие за революция.

Създаването на това условие се постига чрез създаване на „молекулярна“ агресия в културното ядро. Това не е рязкото достигане на някаква „нова истина“, която би обърнала съзнанието, би озарила хората.  А това е „огромно количество книги, филми, брошури, статии във вестници и списания, разговори и спорове които се повтарят до безкрай“ – но въздействат на обществото и на културното му ядро в точно и конкретно направление.

Главно действащо лице в установяването и съответно подрива на културната хегемония на един народ Грамши счита интелигенцията. А в съвременната трактовка това могат да бъдат – някои „think tanks” или „групи идейно мислещи“. Често се използват „независими“ журналисти, блогъри и т.н. , които са длъжни да артикулират „правилните съобщения“ („the right messages”). Техни изпълнители вече стават не само пролетариата, но и някои видове „потиснати групи“: „Има се впредвид не само угнетените икономически, но и жените, етническите малцинства и много престъпници“ – пише Грамши в своя труд „Затворнически Тетрадки“.

Той завършва с думите: „Културният план ще носи предимно негативен характер, ще се сведе към критика на миналото и забравянето на старото и неговото разрушение, а планът на „положителното строителство“ ще бъде нарисуван в много „общи черти“, като този план в произволен момент може (и е нужно) да бъде променян, за да може този план отново да съответства на създаваемата нова обществена структура.“

Теорията на Грамши е възприета от марксистите на запад и намира продължение и развитие в така наречената Франкфуртска школа, идеолози на която са:

1. Унгарският революционер Дьерд Лукач  (истинско име Дьердь Бернат Левингер, евреин)
2. Немският философ Макс Хоркхаймер   (евреин от богато семейство фабриканти от Штутгарт)
3. Психологът Ерих Фром  (ортодоксален  евреин),
4. Сексологът Вилхелм Райх   (евреин от Галиция, Австро-Унгария),
5. Социолозите Теодор Адорно  (евреин от богато семейство търговци на вино от Франкфурт) и
6. Херберт Маркузе   (евреин, комунист, участник в Ноемврийската революция в Германия 1918-1919г).

През 1933г. след като национал-социалистите вземат властта в Германия, основоположниците на школата са принудени да емигрират в САЩ където и успешно развиват своята дейност.

Франкфуртската школа е интересен феномен, който е трудно да бъде разглеждан по друг начин освен като еврейски феномен, тъй като всичките й основатели са евреи.

Разбирането на основните постулати на талмудическото еврейство е задължително за разбирането на философията на марксизма. 

Разбирането на философията на марксизма ни дава ключът да разберем устройството на света в който живеем В МОМЕНТА. Без да разглеждаме темата на юдейския мироглед в подробности (тъй като във века на информацията може да се прочете достатъчно по този въпрос, включително съществуват преводи на талмуда на основни световни езици, което не до много отдавна се е наказвало със смърт) ще се ограничим с опростяване на тази комплексна материя в едноединствено изречение:

Евреите вярват че те са „Бoгоизбрания народ“ и всички останали нации и народи трябва да им робуват.

Марксизмът е технологията, чието прилагане на практика води до нужния резултат – поробването на останалите нации от идеолозите на тази философия. Хората загубили националността си, историческата си памет, религията си, естествените отношения между мъжете и жените, понятията за добро и зло, ядрото на културата си – дори и да са им останали някакви материалните богатства – вече са поробени. Те не само са лесни за подчиняване и управление, те губят човешкият си статут (правен, граждански, биологически ако искате) и се превръщат в стадо животни. Което точно описва талмудическата позиция на юдаизма към неевреите – „гоим“ – скот, двуного животно. Дарвинизмът се явява „научната теория“ подкрепяща политическите идеи на марксизма.

Мислителите от Франкфуртската школа създават основно научно направление – така наречената „критическа теория“ с помощта на която от позициите на марксизма и психоанализът на Фройд, по плана на Грамши

е подложено на методична критика всичко „старо“, което съществува на Запад и всъщност съставлява ядрото на западната култура.

Ключови обекти на критика стават следващите понятия:

  1. Институцията на семейството. И не просто семейството, а традиционното християнско семейство, чиято глава се явява бащата. Теодор Адорно в своят труд „Авторитарната личност“ стига до „извода“, че възпитанието в такова семейство води към фашизъм, антисемитизъм, ксенофобия и е било една от причините за тъй нареченият Холокост. Като решение предлага да се разбие установеното разпределение на половите роли в семейството чрез матриархална и андрогенна теория. Първата превръща жената в авторитарната фигура в семейството, а последната изтрива различията между половете и ги утвърждава като „напълно взаимозаменяеми“. Унищожавайки нормалните модели на подражание в семейството довежда до разрив в съзнанието на децата, по този начин създавайки следващото поколение на агресивни жени, които се опитват да бъдат мъже и да изпълняват функциите им, наред със слаби, емаскулирани, женствени мъже, които лека-полека започват да се опитват да изпълняват функциите на жените. Гарантиран бум на лесбийките и тъй наречените гейове само за едно поколение. В контекста на тази теория „сексуалната ориентация“ на практика се явява резултат на окръжаващата среда, която се създава изкуствено – също точно толкова колкото и личен избор на индивида. Слабите, объркани, заети с непригодни за тях социални роли хора допринасят за отслабването и упадъка на обществото, в което съществуват. Което е и целта на марксистите.
  2. Християнство. Освен упомената книга на Адорно  тук трябва да споменем и работата на Ерих Фром   „Догма за Христа“. В нея той „разбива“ християнството „на молекули“ от гледната точка на психоанализа на Фройд . Фром стига до извода, че християнството е не повече от „старият мит за блудния син, изразяващ враждебно отношение към баща си“. Теодор Адорно  отива в теориите си до там, да свърже християнството с фашизма. В нашето съвремие тази тенденция на критикуване на християнството стига то отричането на исторически факти (което никога не е спирало марксистите да постигнат целите си) – всички автентични писмени сведения от древността за живота, смъртта и учението на Христос – са обявени от тях за „приказка“. Те признават само Стария Завет. Но истината е друга. Евреите естествено никога не могат и няма да приемат Христос или учението му. И считат че в съвременния свят то трябва да бъде осмяно и отхвърлено, точно както се случи и преди две хиляди години. Защо? Обяснява ни самият Исус от Назарет и думите му са записани в Евангелието на Йоан 8-39 „Зная, че сте Авраамови потомци, но все пак искате да Ме убиете, защото учението Ми не намира място у вас. Аз говоря за това, което съм видял у Своя Отец, а вие вършите онова, което сте видели у вашия баща.“ В отговор те Му казаха: „Нашият баща е Авраам.“ Иисус им рече: „Ако бяхте синове на Авраам, щяхте да вършите Авраамовите дела. А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, която чу от Бога. Това Авраам не е вършил. Вие вършите делата на вашия баща.“ Казаха Му: „Ние не сме родени от блудство. Един Отец имаме – Бог.“ Иисус им отвърна: „Ако Бог беше ваш Отец, щяхте да Ме обичате, защото Аз от Бога излязох и дойдох, понеже Аз не идвам от Себе Си, но Той Ме изпрати. Защо не разбирате какво говоря Аз? Защото не можете да  слушате учението Ми. Ваш баща е дяволът и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той беше от началото човекоубиец и не устоя в истината, понеже у него няма истина. Когато изговаря лъжа, говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата. А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате. Кой от вас ще Ме обвини в грях? Ако говоря истината, защо не Ми вярвате? Който е от Бога, той слуша Божиите слова. Вие затова не слушате, понеже не сте от Бога.“В този параграф Исус Христос ни казва една много проста, но унищожителна за евреите истина. Евреите НЕ са Богоизбрания народ. Техният баща е Дяволът. И са единствено „богоизбрани“ от него, от техния баща, от техния „бог“. За това освен да вървят по стъпките му, те нищо друго не могат да направят. Затова Старият Завет е част от Танака – Еврейската Тора, а Новият Завет е напълно отхвърлян от тях. Защото дори не могат да произнесат името на Иисус Христос – Божият Син и Спасител на човешкия род. Тази е истинската причина, заради която на „учените“ от Франкфуртската школа  е необходимо критикуването и отхвърлянето на Християнството, понеже то изобличава тяхната  лъжебогоизбранност. 
  3. Сексуалният морал. Именно представителят на Франфуртската школаВилхелм Райх  в своята книга „Сексуална революция“ въвел термина от заглавието й в масово обръщение и бил активен сподвижник за „освобождаването“ от сексуалния морал. Нека напомним, че в зората на СССР болшевиките също отстоявали „свободната любов“. Всичко приключило с разпространението на венерически болести и бързото закриване на експеримента. На запад „освобождаването“ от „оковите“ на сексуалния морал протича много по успешно, точно защото се превръща в „културен феномен“.  Сексуалната революция през 60те години на миналия век зарази цяло едно поколение baby-boomers – хора родени в икономическия бум на Америка след края на втората световна война, които имаха привилегията да израснат в нормални семейства. Но заразени от тази философия – болшинството от тях прегърнаха мантрата на 60те – „прави каквото ти се иска“ и водеха сексуалният си живот по много по-различен начин от поколението на техните родители. Резултатът – следващото поколение деца започна да расте все повече и повече в „домове с един родител“, най-често самотна майка. Сексуалната революция разби на пух и прах традиционните ценности и с тях традиционното семейство. В момента по официални данни почти една трета от децата живеят без пълноценно семейство. В реалността положението е още по зле.

По-далеч от всички стигнал Херберт Маркузе  , който със своите работи „Ерос и цивилизация“ и „Едномерния човек“ едновременно утвърждавал за най-важни „принципа на удоволствието“ и „големият отказ“ от господстващите ценности на западната цивилизация във всичките й разновидности. Всичко това имало комплексно влияние на популяризацията на марксизма сред метежната западна младеж на 1960-те години. Самият Маркузе става за тях култова фигура. По времето на Парижкото Въстание 1968г. Студентите носели плакати с надписи „Маркс, Мао и Маркузе“.

 

В работата си „Едномерният човек“ Маркузе развива по-нататък тезата на Грамши за „потиснатите групи“ като двигател на революционните изменения – вече не заедно със, а вместо пролетариата. Той пише: „Под консервативно настроената основна народна маса  е скрита прослойка от нямащи, аутсайдери, експлoатирани и преследвани, представители на други раси, безработни и нетрудоспособни.“

Именно в различните видове „потиснати групи“ марксистите виждат главният двигател на революционната борба против системата. Такива групи стават феминистките, представителите на национални, сексуални, религиозни и други малцинства.

Вниквайки в теорията на марксизма, лека-полека започваме да разбираме на пръв поглед изумителните парадокси на света в който живеем. Откъде дойдоха всички тези странни понятия с които ни бомбардират медиите? Защо не се говори важно ли е да могат да си позволят да си купят хляб и мляко възрастните хора, а постоянно се говори колко са важни правата на малцинствата? Защо не се говори важно ли е болните да могат да си платят лекарствата, а се говори колко е важно да се „уважават“ правата на лесбийките, гейовете и трансджендърите (ЛГБТ)? Отговорите на тези очевидни въпроси, които за съжаление медиите не повдигат в общественото пространство можем да узнаем като погледнем как философията на марксизма се прилага днес на запад:

  1. Мултикултурализъм. Именно социалистическите леви партии се явяват главните идеолози за снижаването на бариерите за мигрантите и бежанците от страните от третия свят. Такава политика много прагматично е свързана с това, че самите леви настояват за широка помощ на „нуждаещите се“ от бюджета и тези нуждаещи се винаги се оказват мигранти. Канейки мигранти левите си създават електорална база гарантираща им гласове на изборите.Мултикултурализмът изпълнява и стратегическа цел, указана в Комунистическия Манифест: разрушаване на понятията „нация“ и „родина“. Внасяйки мигранти и настройвайки етническите малцинства срещу собствената си държава, обществото от една монолитна структура се превръща в разнороден микс, чиито части вече нямат чувство за дълг или любов към държавата, в която живеят. Откровен удар по „културното ядро“ на нацията, който се маскира под благовидните предлози на „милосърдие“, „помощ на бежанците“, „толерантност към различните“ и т.н.
  2. Толерантност и политкоректност. За първи път използването на понятието „толерантност“ като инструмент за борба предложил именно Херберт Маркузе в работата си „Репресивна толерантност“. Той пише: „В такъв смисъл толерантността, която освобождава е длъжна да означава нетърпимост към прави движения и толерантност към леви движения. Относно обема на толерантността – тя трябва да включва както действия, така и дискусии и пропаганда, както думи – така и дела.“Съветският дисидент Владимир Буковски, който сега живее във Великобритания счита че политкоректността е по-лоша от ленинизма. Той пише: „[Тук на запад]Появиха се закони за “hate speech” (език на омразата), нещо приличащо на 70та глава от Съветския наказателен кодекс по който мен ме съдиха. За „език на омразата“ обявиха всяко упоменаване на расови различия или сексуални склонности. Вие нямате право да признавате очевидни факти. Ако ги споменете публично – това е престъпление.“Толерантността отваря вратата за яростна атака срещу „културното ядро на нацията“ и същевременно обезоръжава жертвата на нападението. Когато представителите на  държаво-формиращата нация (в България етническите Българи, в Русия етническите Руснаци, в Америка белите американци и т.н.) се опитат да защитят културното си ядро от нападения – репресивната толерантност веднага скача със своите внимателно приготвени негативни епитети и започва да обвиняват опитващата се да се защити жертва в „расизъм“, „национализъм“, „дискриминация“, „невежество“ , „ксенофобия“, и накрая с не малка доза хуцпа в „нетолерантност“.

    Толерантността е олицетворението на лицемерието.

    Понеже по дефиниция настоява за „разбиране“ и „толериране“ на „различните“, НО САМО АКО тези са „необходимите различни“. Когато други малцинства в обществото посмеят да надигнат глас – например малцинството на откритите патриоти, малцинството на откритите противници на ЛГБТ, малцинството на откритите противници на масовата миграция под формата на „бежанци“, малцинството на откритите противници на циганската престъпност – тогава толерантността СПИРА да действа. Тъй като това не са „нужните“ малцинства. Толерантността не се отнася към тях. Толерантността е ятаганът на марксизма.

  3. ЛГБТ права. Този пункт задължително се съдържа в програмата на западните социалисти. Той е насочен най-вече към окончателното разрушаване на семейството, което ще напомним, се явява една от ключовите цели на Комунистическия манифест.Когато се легализират еднополовите „бракове“се къса напълно (вече достатъчно изтънялата) връзка между получаване на удоволствие и раждането на дете. Тези процеси стават вече напълно несвързани. По такъв начин следващата логична стъпка се явява въпроса: А защо партньорите в брака са длъжни да бъдат само двама? А защо е нужен бракът въобще?The Washington Times цитира известната руска ЛГБТ-активистка Маша Гесен  (еврейка, потомствен представител на рускоезичната еврейска интелигенция) „Борбата за еднополовите бракове, включва по подразбиране скриване на истината за това, какво точно ще направим с институцията на брака, когато постигнем целта си. Това е елементарно – бракът не трябва да съществува!“ При това, тя подчертава, че тя самата има 3 деца с 5 родители. „Аз не разбирам, защо не може да има пет родители юридически“ – казва тя.

    Възпитанието на деца в „еднополови семейства“ по своята същност се явява един голям социален експеримент, който още никога не е провеждан в историята на човечеството.
    Вече излизат статистически проучвания за проблемите – сексуални, психически, професионални, здравни и т.н. с които се борят децата израснали в такива неестествени условия. Марксистите разбира се бълват свои „изследвания“ за да удавят истината в информационния поток от лъжи. Но и на непредубедения човек е ясно, че такива експерименти над деца с невъзможни за прогнозиране последствия са абсолютно неморални.

  4. Радикален феминизъм. Още един пункт от либералния план за действие. Цитираният по-горе Владимир Буковски, работил като неврофизиолог в САЩ си спомня „Аз за първи път се сблъсках с този феномен в 1983 или 1984г. Аз вървях към своята лаборатория, а срещу мен по стълбите се спускаха две студентки. Аз им отворих вратата и я задържах за да могат да минат. Те ме погледнаха с презрение и казаха „Мъжка, шовинистична свиня“. Аз нищо не разбрах и много се учудих. Разказах на колегите си, а те започнаха да се смеят: „А това е от университета в Бъркли, оттам идват всичките леворадикални движения. Това е някаква нова мода – феминистките казват, че когато ние мъжете се държим с жените като с жени – това ги унижава“.Радикалният феминизъм отдавна не е западен феномен. Източна Европа и бившият съветски блок смело лапат тази нова западна пропаганда, както родителите им лапаха глупостите на холивудските филми за „американската мечта“ и „най-свободната страна на света“. Съвременните феминистки ненавиждат мъжете, брака, самата женственост, ролята на жената като майка, децата и грижата за тях, ненавиждат да са полезни на мъжа по какъвто и да е начин и естествено ненавиждат секса с мъже. Феминизмът е колкото ироничен, толкова и закономерен резултат от сексуалната революция. Ответната реакция на мъжете на запад не носи нищо по-добро – усещайки че, връзката с жена вместо да им дава спокойствие, комфорт и хармония – им причинява основно все по често главоболия – съвременните мъже все по-рядко се женят рано. Някои не се женят въобще. Наблюдавайки как много от техните приятели и колеги губят децата си след развода, докато законът ги задължава да изпращат част от доходите си всеки месец на бившата си съпруга – мъжете губят интерес от това да създават и възпитават деца, които могат да им бъдат отнети във всеки един момент. Все по-често както на запад така и на изток – жената се превръща от съпруга, хранителка на дома и семейното огнище – в претенциозна консуматорка, чийто мъж съществува единствено за да удовлетворява потребителските й капризи и фантазии. Много мъже негодувайки от този нов формат на отношенията в брака въобще избягват да се женят, обвързват и да имат деца. Следващата фаза на разбиване на семейството – възпрепятстване на самото му формиране – е завършена.
  5. Ранното сексуално възпитание на децата. Този пункт също е типичен за марксистите. Основателят на Франкфуртската школа Дьердь Лукач  , който в 1919г. е бил изпълняващ функцията на народен комисар по просвещението в Унгарската Съветска Република за първи път въвел радикален курс по сексуално образование за унгарските ученици. Неговият колега Вилхелм Райх  в книгата „Сексуална Революция“ също активно се застъпва за „правата“ на децата и подрастващите в сексуалната сфера. Той пише: „В 1928г. когато аз основах във Виена „Социалистическо общество за сексуални изследвания и консултиране по сексуални въпроси“ се отхвърляше по презумпция съществуването на права на децата и подрастващите в сексуалната сфера. Политиците ни гонеха от своите организации, тъй като ние защитавахме правата на децата и подрастващите на естествена любов.“В наши дни сексуалното образование на децата включва, в частност, преподаването на хомосексуализма и всякакви други извратени практики като нещо нормално и пробутването на идеите за „джендърна идентичност“, тоест – че детето може да смени пола си ако се „чувства“ че е не момиче а момче или обратно. Естествено децата в ранна възраст са много възприемчиви за всякакви идеи и затова количеството на „ЛГБТ децата“, „транс децата“ и числото операции по „смяна на пола“ в последно време се увеличава драматично.Децата възприемат „образованието“ по тези теми много първично – щом им се говори за това – значи от тях ако не веднага, то сигурно скоро ще се очаква да правят тези неща. Сексуалното образование е на практика развращаване на децата в училищата, където държавата по закон ги задължава да ходят, за сметка на техните родители, които държавата задължава да плащат данъци.

    Развращаването на децата е най-жестокият удар срещу културното ядро на нацията.

    Любопитен факт е, че в антиутопията на Олдос Хаксли „Прекрасен нов свят“- сексуалното образование на децата и „свободната любов“ се явяват задължителни елементи на „антиутопичното“ общество.

  6. Трансджендърност. Така конкретно се нарича явлението, когато мъжът счита че той всъщност е жена или обратно. На пръв поглед на нас ни изглежда – ами нека се считат. Но левите настояват за това такива трансджендъри да могат да се ползват за всички „услуги“ запазени за техния „истински“ пол. Например мъж, който счита себе си за жена та има право да посещава женски тоалетни и да се оспорва това му право е нетолерантно.Наблюдателят на CNN Джон Сатер, специализиращ се съгласно описанието на сайта на CNN по въпросите на „социалната справедливост“ в своят блог от май 2016г предлага да се направи „революция на тоалетните“. Той пише: „Но вие знаете ли какво също е абсурдно? Идеята, че Шефийлд (трансджендър) или някой друг е длъжен въобще да избира мъжка или женска тоалетна. Светът не е бинарно-джендърен. Хората не се вписват в шаблона „М“ и „Ж“. Вече е време нашите обществени тоалетни да отразяват този факт. Справедливо е да направим десегрегация на тоалетните по полов признак, а това означава да се махнат надписите „М“ и „Ж“ за сметка на надпис „Всички полове“.Не е удивително, че Саттер по нататък сравнява борбата на трансджендърите с борбата за права на чернокожите в 1960те години и на хомосексуалистите в 1980те.

    Тоест, нужно е да пускаме „сексуално просветените“ си деца в едни и същи тоалетни с хора от противоположния пол. И в това „няма нищо лошо“. Премахването на „стигмата“ и легализирането на педофилията е все още прикрита цел на марксизма, защото такава цел може да приеме само общество в последния си стадий на загиване. Но по този въпрос вече се работи – с популяризирането в медиите на „virtuous pedophiles” – педофили, които не извършват насилие над деца и все по-често използваното „MAP” (minor attracted person) вместо ‚педофил‘. Преименуването на педофилията (доказано психическо разстройство вследствие на сериозни сексуални травми в детството) в още една безобидна „сексуална ориентация“. Както медицинската диагноза за хомосексуализма беше премахната от учебниците и хомосексуализмът „нормализиран“ – така се работи в момента и по темата с педофилията.

Трансджендъризмът е потресаваща опасност не само за отделните нации, но и за цялото човечество, защото за разлика от хомосексуалността легитимираща извращаването само на действията на човека, трансджендъризмът легитимизира извращението на самата му същност. В момента във Великобритания ежегодно със и без знанието на родителите – се дават „hormone blockers” (хормонални лекарства блокиращи настъпването на пубертета) на малолетни деца. Понеже те се „чувстват“ от противоположния пол. Всички желаещи да „сменят пола си“ започват отначало Hormone Replacement Therapy – терапия на подмяна на хормоните  – която подпомага развиване на вторични полови белези от противоположния пол. На жените им поникват брада и мустаци, увеличава се мускулната маса – на мъжете им растат гърди, започват да увеличават мастна тъкан в конкретни традиционно женски части на тялото и т.н. Най-ужасното е, не че тези психично болни хора увреждат непоправимо телата си – а това че се представят за „мъже“ и „жени“ в обществото, обърквайки представата на нормалните хора – что е то мъж и что е то жена. Понятия, с които никой и никога от началото на човешката история не е посмял да си играе.

  • Защита на природата и животните (за сметка на човека).Днес надигат глава съвършено непонятни на пръв поглед движения за „защита на правата на животните“, вегани, природозащитници, защитници на бездомните кучета и котки. Завоалирани под благовидните предлози против „страданията на животните“ или „нехуманно отношение към животните“, против това да „се краде млякото на бебета-животни“ тези течения най-вече намират почва в ума на млади хора, които разбират че нещо не е наред със света, в който живеят и искат да помогнат по някакъв начин, бил той и заблуден. Младостта със своята наивност е идеалното поле на засяване на тези опасни идеи.Но тук въпросът е друг – от самото начало на човешката история животните са служили за храна на хората. Дори Чарлз Дарвин поставя човекът на върха на своята „еволюционна пирамида“. И никой никога не е посмял да постави под съмнение очевидната йерархия на човека и животното. Никой разбира се до радикалните вегани и върлите защитници на животните. Веганизмът, като вид фашизъм тръгва от самозаблуждението, че храненето на човека може да бъде пълноценно без животински протеини и незаменими аминокиселини. Ако всичко свършваше с това – щеше да е супер, но веганите които са избрали за себе си и за децата си такъв „начин на живот“,

    като всяко малцинство отказват да бъдат толерантни към начина на живот на мнозинството.

    Те се борят с културното ядро на нацията, която от векове се храни с животински храни. Те приравняват хората с животните, даже поставят хората на по-ниското стъпало – тъй като според тях хората нямат моралното право да ядат животни. Техните лозунги от рода на „животните също имат чувства“, „животните също чувстват болка“ отнемат човечността на хората. Тъй като не може да се сравняват човешките чувства с животинските и не може да се сравнява човешката болка с животинската. Те просто не са еквивалентни. Човекът е мислещо, одухотворено, сложно същество. Дори от гледна точка на анатомията – структурата на човешката нервна система е значително по сложна, даваща възможност за далеч по широк спектър от чувства и емоции. Интелектуалният капацитет на хората и животните не може да бъде сравняван. Веганизмът е марксизъм – защото превръща човекът в животно. Когато семейство бедни хора се чудят как да си изхранват децата, а по телевизията показват демонстрации на млади хора, които протестират против „нечовешките условия“ в кравефермите – благосъстоянието на кой животински вид е на дневен ред? Колко обидно и унизително е това за човека? Тезата на веганите е, че „всичко е наред в човешкия свят“ или по-лошо – „нас не ни интересуват трудностите на хората“, а ние трябва да се борим с „по-важните“ проблеми свързани с благосъстоянието на животните. Това правят и зоозащитниците събиращи пари за лечение на улични кучета и котки, докато хиляди хора в същата страна умират, защото нямат средства за лечение или храна. Пенсионери умират от глад и ровят по кофите, докато млади хора тупащи се един друг по рамото събират пари за храна на бездомните животни. Деца и юноши живеят в страх докато се прибират към собствените си домове, тъй като бездомни кучета бродят на глутници по улиците. Защо тяхната безопасност не е по-важна от „правата“ на тези бездомни животни? Защото това е марксизъм в най-чистата му форма – човекът е не само животно, той е по ниско от самите животни.

    Такива са ключовите позиции на които стоят днес неомарксистите. С приемането на България в тъй нареченото „Европейско семейство“ стандартът на живот на хората никак не се повиши, но тези нови марксистки методи на борба с културното ядро на нацията ни заляха като потоп.

    Отделно трябва да отбележим, че главен „храм на марксизма“ на Запад се считат университетите. В статия за The Financial Times „Политическото стадно мислене вреди на университетите“ (2016г), Джон Кей прилага резултатите от социологическо проучване сред университетските преподаватели в САЩ и Великобритания от които от 60% то 90% се придържат към ляво-либерални възгледи. Политическият наблюдател Динеш Д‘Соуза пише че „във факултетите на американските елитни университети има повече марксисти от Русия и Източна Европа взети заедно.“ И говори за влиянието на левите преподаватели на Хилари Клинтън и Барак Обама в студентските им години. Даже в Австралия се възмущават от активността на марксистките преподаватели. (Андрю Болд „Ние плащаме за преподаване на марксистка политика“ Herald Sun 2014).

    Такава „политика“ на университетите не може да не оказва влияние на студентите. В социологическото проучване на Франко Лунтца (февруари 2016г) сред американци от 18 до 26 години, за най-„хуманна“ икономическа система се счита социализма – 58%. Капитализъм 33% и комунизъм 9%. Проучването проведено от Харвардския политически институт  (април 2016г) сред младежи на възраст от 18 до 29 години дава различни резултати: 52% за капитализъм и 41% за социализъм. Любопитно е да се отбележи, че социализъм поддържат обикновено 18-21 годишните (41%), демократите (50%), избирателите на Клинтън (54%), имигрантите от Латинска Америка (38%) и афроамериканците (39%). Тоест – Грамши и Маркузе успешно са заложили на работа с чувствата на „потиснатите групи“.

    В заключение, трябва да кажем че нашата задача, като съвременните жертви на марксизма се състои в следното:

  • Да разберем вдъхновената от каноните на юдаизма философия на марксизма. Да разберем ЗАЩО и КАК се случват на пръв поглед необясними и нелогични неща в живота на нашата страна, в нашия град, в нашия квартал, в собствения ни дом.
  • Да осъзнаем, че без разбиране на проблема, без разбиране на мотивите на тези които ни атакуват неспирно – не е възможно да се защитим.
  • Да преосмислим много от нещата които сме научили и прочели до момента, тъй като те са били преднамерено повлияни от инструментите на информационна война на марксизма.
  • Да разберем, че обществото може и да върви към хаос и разруха независимо коя година е в момента. Популярна теза на марксистите „Вече е [____] година и това, което преди беше немислимо, сега е съвсем нормално. Вие сте изостанали.“ – просто не е вярна.
  • Да предпазим децата си от разрушителната марксистка идеология.Някой ще попита, защо „жертви“ на марксизма? Как може да бъде наречен народ който изгуби националното си богатство, селското си стопанство, индустрията си, културата си, вярата си, достойнството си и е на път да изгуби езика си“? А тъй като вече на практика не остана какво да ни вземат – скоро ще бъде приет тъй наречения „Закон за детето“ с телефоните си „на доверието“ и ювеналната юстиция –  за да ни отнемат децата – последното, което ни е останало и това, което марксистите винаги са искали. За да е пълна победата на марксизма.

Occultknowledge, AB




Гласувай:
1
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 26266456
Постинги: 14441
Коментари: 18437
Гласове: 25015
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031