Отгледан е от Траян, негов далечен роднина, който приживе вероятно не го посочва официално за свой наследник (пред Сената), но го сгодява за своята племенница Сабина, дъщеря на Луций Вибий Сабин и Салонина Матидия (Матидия Старша), дъщеря на Улпия Марциана (сестрата на император Траян). През управлението на Траян, Адриан служи като легат на легионите по Дунав и Рейн, по-късно е губернатор в Панония и Сирия. След смъртта на Траян е обявено, че е осиновен и назначен за негов приемник. Има съмнения, че това става благодарение именно на Помпея Плотина, вдовицата на Траян, която организира всичко, а наследяването на императорския трон е решено именно от нея, още повече, че тя дълги години подпомага кариерата на Адриан, който е неин любимец и му дава възможност да стигне до високи длъжности. Въпреки всичко това, горещата поддръжка от страна на армията, която приветства Адриан като нов император, решава окончателно въпроса.
През периода на управлението на Адриан, Римската империя преживява 21 години в мир и благоденствие. Още при възкачването си той опрощава всички данъчни задължения спрямо фиска и за всеобща радост заповядва разписките за дължими суми да бъдат изгорени публично на Форума в Рим.
Отлично запознат с държавните дела, Адриан е способен и ефективен администратор, който често пътува, за да инспектира легионите и лично се осведомява за положението в повечето провинции.
С цел да се укрепят връзките между различните територии на империята, по заповед на императора са ремонтирани и подобрени пътищата и съобщенията, реформирана е и дейността на държавната поща.
При Адриан през 128 г. е съставен т.нар. „Вечен едикт“ (edictum perpetuum) – подробна инструкция за водене на съдебни дела, съставена от прависта Публий Салвий Юлиан въз основа на многобройни преторски едикти от по-старо време.
Във военното дело Адриан категорично прекратява политиката на завоевания, подета от Траян, стремейки се да урежда с преговори възникналите външни конфликти. През 121 г. е осуетена заплахата от война с Партската империя, с което Адриан утвърждава славата си на миротворец. През 122 г. е предприет поход в Британия, където е построен прочутият Адрианов вал.
Адриан развива мащабна строителна дейност. През 120 г. той преустроява Пантеона в Рим, най-запазената сграда от времето на Римската империя, създаден по времето на Марк Агрипа и Октавиан Август. По време на неговото управление е построен Храмът на Траян в Рим и Храмът на Зевс Олимпийски в Атина. Забележителни постройки, запазени и до днес, са неговият личен мавзолей, вилата му в Тибур, както и валът в Британия.
Адриан основава и застроява град Адрианопол (дн. Одрин) в Тракия, кръстен на него самия
Адриан е може би най-образованият римски император, голям почитател на елинската култура и изкуство, за което на младини си спечелил насмешливото прозвище „гърчето“. Като император, Адриан връща елинистическата мода на брадите. Занимава се с поезия и скулптура, съчинява автобиография, макар че съвременниците му отбелязват с ирония, че за най-талантливия автор са принудени да признаят онзи, който командва тридесет легиона.
Страстен пътешественик, след като е установил здраво властта си, той прекарва твърде малко време в Рим, обикаляйки надлъж и нашир почти цялата империя. По време на едно от своите пътувания, той се влюбва в красивия юноша Антиной от Витиния, а след смъртта му във водите на Нил, Адриан го обожествява и издига негови светилища. През този период Антиной става образец за красота в римското антично изкуство.
Подобно на своя предшественик и осиновител Траян, Адриан имал предпочитание към юноши, макар че противниците му често го обвинявали в прелюбодейство с омъжени жени. Ширели се слухове, че като младеж Адриан успял да спечели благоволението на Траян, именно отзовавайки се на тези негови наклонности.
Когато през октомври 130 г. неговият любовник Антиной се удавя в река Нил, скърбящият Адриан обявява своя педика, сиреч любим, за божество и основава град с името Антинопол на брега на Нил, близо до лобното място.
В края на живота си Адриан се разболява тежко и се установява в прочутата Вила на Адриан, построена за него между 118 и 134 г., днес обявена за част от световното културно наследство. С влошаването на здравословното му състояние императорът става все по-отмъстителен и жесток. Припомняйки си стари вражди, той екзекутира или заточва много от своите приближени, които подозира в зла умисъл. Адриан няма син или друг роднина, когото да определи за приемник, а с напредването на болестта му този въпрос става все по-неотложен.
През 138 г. вниманието на бавно умиращия император е привлечено от качествата на младежа Марк Аний Вер (бъдещият император Марк Аврелий). Но тъй като той е твърде млад за трона, Адриан приобщава към управлението сенатора Антонин, наречен по-късно Антонин Пий, известен със своя благ и отговорен характер. По волята на Адриан, Антонин осиновява Марк Аний Вер и Луций Цейоний Комод (малолетен син на покойния Елий Цезар), които трябвало да управляват след Антонин. Адриан умира на 10 юли 138 г. от сърдечна недостатъчност. Сенатът е против обожествяването му, но то е прието по настояване на Антонин.
© Дисидентът Глеб Павловски провалил дем...
КРЕМЪЛСКИ ЧЕРЕН ХУМОР. ОТ НАЙ-ЧЕРНИЯ!
barin.blog/history/2016/02/23/rimskite-imperatori-prez-ii-vek.1432429
Той е бил и архитект, занимава се с проектиране на сгради
Фактически отново построява Пантеона ,но скромно запазва надписа ,че той е построен от зета на Август ,Марк Агрипа!
Аполодор е един от най-добрите архитекти на древността Веднъж Адриан му показва проект на единадесет колонен храм и го пита за грешки Аполодор намира много и ги посочва Пита и кой е проектантът? Адриан си признава, че е той самият
Аполодор пада на колене и се извинява, не е знаел
Адриан прави знак да стане и му благодари! Нарочно не е казал, за да знае истината
Но когато ,точно казано полудява, спомня си за този случай и заповядва да го убият, за обида на величието му!
Всъщност, твърди се ,че началото на лудостта му е от смъртта на любовника Антиной!