"Точките и тирета", спасили хиляди животи. Сигналът за бедствие SOS 8:24 ч.   history.nakratko.bg

https://historynakratko.blogspot.com/2015/11/sos.html?fbclid=IwAR1tJ7SfkUdJ1GijQNMek9JFuliYGBHcacqdf26yL-4IGO8fTZYdB7-q2w4    
В началото на ноември 1906 година в Берлин се събират представители на 29 държави за провеждането на Морска конференция. На 3 ноември единодушно участниците във форума утвърждават сигнала SOS като единен за бедстващи в морето.

Още преди изобретяването на радиото през 90-те години на XIX век морските съдове използват различни визуални и аудио сигнали, за да съобщят, че бедстват. Използвани са семафорни флагове, сигнални огньове и биене на корабните камбани. Радиото, което тогава наричат “безжичен телеграф”, използва в началото Морзовата азбука – система, която изначално е разработвана за предаване на съобщения по наземните жични телеграфни линии. Когато на корабите масово започва използването на радиопредаватели и приемници, се появява и необходимостта от стандартизиране на комуникациите.

Като сигнал за бедствие първо е предложен кодът CQD – първите букви означават стандартния за повикване на всички по радиостанция, а последната D е добавена, тъй като с нея започва английската дума Danger – опасност. Моряците бързо си “превеждат” този код с фразата “Come Quick, Danger”, което означава “Елате бързо, опасност”.

Но изразена в Морзов код тази фраза звучи доста сложно. За да се избегнат неразбориите е предложено да се използва друг код - SOS. Сигналът, предаден с Морзовата азбука, изглежда и звучи еднакво, независимо какъв език говори човек – три точки, последвани от три тирета, и още три точки
(три къси, три дълги, три къси, . . . _ _ _ . . .).

По този начин, сигналът за бедствие е избран от чисто практични и технически съображения. Фразите, които често са свързвани с него – като “Save Our Ship” (спасете кораба ни), или “Save Our Souls”, “Save Our Spirits” (спасете нашите души), или “Swim Or Sink” (плавайте или ще потънем), или дори “Stop Other Signals” (прекратете другите сигнали), се появяват след утвърждаване на самия сигнал и са по-скоро начин да бъде запомнен кода и не изразяват някаква предварително търсена “скрита фраза”.

От 1 февруари 1999 година всички морски съдове използват за предаване на сигнал за бедствие по-съвършената система GMDSS. Поради това и сигналът SOS е “пенсиониран” и днес се използва извънредно рядко, когато всички други средства за повикване на помощ са изчерпани.