Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08 10:29 - На вчерашния 1 август преди 72 години, ветерани се вдигнаха с оръжие срещу корумпирани ченгета и ги прогониха завинаги от града си
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 264 Коментари: 0 Гласове:
4



 image На вчерашния 1 август преди 72 години, ветерани се вдигнаха с оръжие срещу корумпирани ченгета и ги прогониха завинаги от града си  Публикувано на 02.08.2018  в Свят  

https://bultimes.com/%D0%9D%D0%B0-%D0%B2%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%8F-1-%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-72-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D1%82/

Внедряването на политическата корупция и изборните измами вече станаха толкова често срещано явление, плюс тазгодишните задкулисия и мошеничества на Националния комитет на Демократическата партия, които лъснаха от изтеклите техни документи, но изглежда останаха без особено голямо значение за гласуващата американска общественост.

За някои обаче, организираният заговор за инсталиране на Хилари Клинтън като номинация на Демократическата партия се яви като едно непростимо нарушение на вярата, ако ли не и директно престъпление вкл. и заради това, че никой от участвалите не понесе наказателна отговорност. Отделно от гнева обаче, се разпростря успоредно с него и едно усещане за безпомощност – в края на краищата, какво можеха да направят разочарованите, за да осуетят това крещящо узурпиране на властта?

За тези, които смятат, че на подобна злоупотреба не е възможно да се противодейства, може би, припомнянето на битката за Атина, Тенеси, ще им предложи все пак някаква перспектива…

През 1946 г., уморените от войната пехотинци започнаха да се връщат от бойните полета на Втората Световна в Европа и Япония, готови да се върнат към предишния си живот в тяхното сънливо градче Атина, щат Тенеси. Вместо това обаче, това, което завариха, ги разяри буквално в дъното на душите им. Алчен демократ и неговите съдружници бяха узурпирали местната управа и правоохранителните органи и маниакално задушаваха целия окръг МакМин чрез изнудвания, глоби, излишни наредби и арести на всички, които дръзват да им се противопоставят.

През 1936 г., Пол Кантрел, демократ от богато и видно местно семейство, използвал семейното влияние, за да бъде избран на поста шериф на града. Въпреки че мнозина граждани на Атина подозирали, че Кантрел не е избран с напълно законни средства, изглеждало че няма начин да бъдат оспорени резултатите от избора.

С годините, Кантрел и неговите заместници, започнали да се възползват безогледно от тогавашния закон в Тенеси, предоставящ им парични награди за всеки арестуван и затворен, като даже според някои сведения, стигнали дотам, че затваряли всичките пътници в преминаващите през града автобуси, за пиянство, за да осребрят безскрупулността си. Но такива арести и глоби изискваха документи – което означаваше проследими пари – и до известна степен това пречеше на бандата да получават пари в брой.

Тъй като Кантрел и неговите приятелчета се сблъсквали само с ограничено противопоставяне, те фалшифицират следващите избори, като транспортират избирателни урни от всяка секция до затвора на окръг Макмин, за да бъдат преброени зад вратите на затвора. Независимите наблюдатели на изборите се превръщат в техни „врагове“ и често били изхвърляни от избирателните секции, ако ли не са арестувани.

С 10% от населението на града, воюващо далеч в чужбина, смазаните граждани не чувстват, че има много какво да направят, за да се борят срещу зловещата политическа машина.

В крайна сметка, Кантрел се премества в креслото на щатски сенатор, оставяйки Пат Мансфийлд като негов наследник като окръжен шериф. И точно, когато войниците се завръщат у дома си, Кантрел възнамерява да възобнови шерифската си позиция.

И така, вместо да приемат безропотно несправедливостта, завърналите се през 1946 г. ветерани решават да отстранят самозабравилите се клептократи от властта като се кандидатират на изборите с непартийна платформа. В отговор, Кантрел публично ги обвинява, че уж се били наговорили да манипулират избирателните урни в тяхна полза, на което пък от своя страна ветераните отговарят, обявявайки награда от по 1000 долара за доказателство за заговора им, каквото доказателство, разбира се, никой не е имал.

В деня на изборите – 1 август 1946 г., рекорден брой избиратели се стича към избирателните урни. Действащият шериф Мансфийлд е „подсилил” своите заместници, наемайки помощник-шерифи от други градове – общо над 300 помощник-шерифи „охраняват” избирателните секции. Но вместо наистина да следят за нередности, наемниците се нахвърлят върху ветераните, явили се като наблюдатели на изборите, както и върху всеки друг, когото сметнали за „подозрителен”. Напълно законно излъченият като наблюдател ветеран Уолтър Елис, става първият, арестуван от бандитите на Мансфийлд, след като подава жалба в съда срещу нередностите. Няколко други ветерани скоро го последвали – всичките до един арестувани без основателна причина.

 

Най-тежкият инцидент обаче се случил, когато един възрастен черен фермер на име Том Гилеспи се опитал да гласува. Един от гангстерите на Кантрел му изкрещял: „Ей, негър, ти тука не може да гласуваш”, след което се нахвърлил върху него и започнал да го бие с метален бокс. Когато Гилеспи изтървал бюлетината си и тръгнал към изхода, звярът го прострелял в гърба.

Чувайки изстрела, тълпа от граждани заприиждала от околните улици, Мансфийлд отговорил като затворил района и разположил въоръжени помощник-шерифи, които да отрежат достъпа до мястото.

Прострелването на Гилеспи и наглите действия на шерифа разяряват ветераните и един от тях изкрещял: „Вземайте си пушките!”.

След като бившите войници изваждат пистолетите си, пушки и всякакво друго въоръжение, към тях се присъединяват и други граждани, които в крайна сметка обграждат градския затвор, в който се били скрили 25 помощници. Ветераните откриват огън, опитвайки се така да извадят лъжливите „правозащитници”, които в крайна сметка около 4 ч. сутринта се предават.

Мнозина граждани призоваха корумпираните шайкаджии на демократа, да бъдат обесени, но в крайна сметка те били изведени извън града, принудени да се съблекат голи и накрая хората ги вързали за дърветата в гората с предупреждение да се махат и никога повече да не дръзват да стъпят в града.

Но дори и това не спира Кантрел, който, понеже бил запазил контрола си над местните полицейски участъци, с тяхна помощ успява да затвори секциите рано.

Един изпитан ветеран, Бил Уайт, воювал в Тихия океан, решава да поведе съгражданите си: „…Хора, ако вие не спрете това тук и сега – а сега е точно времето и мястото да го направите, то вие занапред няма да направите и една пришка върху задника на който и да било редник… Вземайте си пушките!”. Уайт и неколцина други нападат и разбиват оръжейни складове на Националната гвардия, след което се връщат, тежковъоръжени, към градския затвор, където Кантрел и малцината му останали бандити, отново са се барикадирали. Нареждат на Кантрел да излезе заедно с избирателните урни, но отвътре ги посреща мълчание.

Отново откриват огън, който обаче този път се оказва неефективен и едва след като започват да „подготвят” „здравословно количество динамит”, Кантрел и другарчетата му се предават по най-бързия начин.

Но най-учудващото в цялата тази история е, че въпреки всичките стрелби, взривни вещества и употребата на брутална физическа сила, в битката при Атина нема нито една жертва – дори и простреляният Гилеспи, в крайна сметка оцелява.

Кантрел изненадващо губи от буквално, една лавина, а победоносните ветерани започват веднага да връщат парите от мафиотските му глоби, изнудвани и рекети, на благодарните граждани.

Тези събития бяха, без съмнение, крайни и при все, че тази значителна победа на гражданите срещу корумпираните политически приятелчета доказа, че наистина може да се направи нещо, с което да бъдат преборени успешно политическите злоупотреби, въоръженият бунт със сигурност вече не е реалистична или оправдана възможност в наши дни. Но други възможности, особено когато те се провеждат в голям мащаб, могат да се окажат също толкова ползотворни.

Когато законът стане толкова изкривен, че позволява на престъпниците да работят безнаказано, тогава този закон вече не е нищо повече от празна разпоредба. „И ако работите, за да промените системата отвътре, а работата ви не се оказва плодотворна, тогава може би е вече време да започнете да работите извън нея”-, Бърни Сандърс…

Автор: Клеър Бърниш, 1 август 2018 г., Тhe Free-thought project
Източник: //thefreethoughtproject.com
Превод (със съкращения): Р. Григоров / Българска Легия за защита




Гласувай:
4
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 22211597
Постинги: 12223
Коментари: 17492
Гласове: 23203
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031